Формално съдебните заседатели се назначават от общите събрания на съдиите в съответния съд. Ключовата роля е на общинските съвети, които подават на съдилищата списъци с одобрени кандидати. Процесът по тяхното назначаване, липсата на адекватно обучение и на мотивация изпразват от съдържание идеята в тези дела да участват и представители на обществото, които в най-добрия случай не пречат на правосъдието.

Следващата точка... прие се

Безпрецедентно тежките присъди, които Специализираният наказателен съд наложи на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова, не се приеха еднозначно от обществото. Поне това показва изследване на социалните мрежи на агенция за медийни анализи "Перцептика" - близо 80% от постовете изразяваха неодобрение.

Обаче представителите на обществото в съдебния състав, постановил присъдата, не са на това мнение. Двамата съдебни заседатели - Мария Праматарова и Нели Стоянова, са съгласни с тежките присъди. Дали наказанието, наложено от спецсъда, е правилно предстои да кажат горните две инстанции, които го контролират.

Двете съдебни заседателки са част от списъка, който е одобрен от Столичния общински съвет на 9 февруари 2017 г. Разглеждането на точката отнема под една минута. Предложението е прието единодушно.

"Това е тема, по която има консенсус и всяка партия си нарежда членове и приближени симпатизанти. Номинацията става на политически квоти. Това е и причината да не участвам в гласуването. Поредната общинска порочна практика, в която партийното разпределение трябва да бъде прекратено, а номинациите да минават през обществено открити списъци и изборът на членове от тях да е на произволен принцип", коментира пред "Капитал" общинският съветник Иво Божков.

Отношението, което местната власт има към този процес, се пренася и в отношението, което избраните за съдебни заседатели имат впоследствие към делата, които разглеждат. Показателен е фактът, че често (какъвто е случаят в София) срокът за подаване на документи е бил на няколко пъти удължаван поради липса на кандидати. Всъщност Столичният общински съвет не прави нищо, за да търси активно кандидати, да разяснява процедурата, правата и задълженията и така да привлече повече хора.

От години неправителствената организация Български институт за правни инициативи (БИПИ) изследва въпроса със съдебните заседатели и произвежда най-задълбоченото проучване на проблема. От него разбираме, че близо 23% от назначените за съдебни заседатели са били поканени от политическата сила, която ги е предложила, 15% са били поканени от общинския съвет, а 5% от администрацията.

"Процедурите за съдебни заседатели остават все още непопулярни сред гражданите просто защото не се обявяват по видим и ясен начин. Тоест, дори и да искаш да си заседател, не разбираш кога има обявена процедура", коментира Цветoмир Тодоров от БИПИ. През 2016 г. организацията консултира промени в Закона за съдебната власт, които е трябвало да подобрят проблема със заседателите, но постигнатото не е еднозначно: "Вместо институтът за съдебните заседатели да се отвори максимално към гражданите, той беше затворен допълнително с излишни изисквания към кандидатите." Според Тодоров резултатът от това затваряне е, че "все още заседатели са основно граждани в напреднала възраст или такива, които не са особено активни стопански и социално."

Анелия Щерева, наказателен съдия в Софийски градски съд и бивш зам.-председател на Софийския районен съд, е на мнение, че част от заседателите имат искрен интерес към разглежданите дела, запознават се с материалите и поставят въпроси към съдиите за нещата, които не разбират. Тя отбелязва със съжаление, че това се отнася за малка част от тях: "Масово е впечатлението сред колегите ми, че те просто присъстват в заседанията."

Съдия Щерева предполага, че това вероятно се дължи отчасти и на факта, че когато решават да се кандидатират за тази позиция, те нямат съществена информация за правата и задълженията си, "а делата нерядко са обемни - с голяма фактическа и правна сложност, което ги демотивира да ги прочетат".

Друг проблем, който тя маркира, е, че често подбраните от общинските съвети съдебни заседатели са силно отдалечени от базови демократични ценности: "Чувала съм дискриминационни коментари към подсъдими или стигматизирани виждания към някои групи от населението и смятам, че подобни виждания рефлектират върху формирането на крайните им решения по делата, което е напълно неприемливо."

Без елементарна подготовка

"Зависи кого питате", отговаря Цветомир Тодоров на въпроса кои са основните проблеми при съдебните заседатели. "Според тях самите основни проблеми са заплащането, липсата на "заседателско" помещение и на "служебни карти", а също и подобаващо уважение в обществото". Той обаче е на мнение, че проблемът са самите заседатели: "Те продължават да не знаят защо са в залата, как се събират доказателства, каква тежест имат различните способи за това и най-вече, че не са достатъчно еманципирани като членове на състава, за да могат да се противопоставят на мнението на професионалния магистрат."

Съдия Щерева индиректно споделя констатациите му: "Еманципирането им от съдиите е труден процес, който ние се стараем да насърчаваме, като си даваме сметка, че понякога чрез доверяването изцяло на преценката на съдията заседателите се изкушават да се отдалечат от неизбежното поемане на отговорност."

За да се решат тези проблеми, е необходимо обучение. "БИПИ направи проект за съдебните заседатели през 2014 - 2016 г. Най-ценният резултат от него бе една методология за обучение на съдебни заседатели. Тя предвиждаше всеки заседател да премине през 3-4-часово обучение, извършено с ресурси на съответния съд, което включва миниказуси, обяснение на основни положения в законите, реалната роля и етика на съдебния заседател и прочее", каза Цветомир Тодоров. Методологията е приета от Националния институт по правосъдието (както се казва училището за съдии и прокурори в България) като официално обучително помагало. След смяната на ръководството на института е отменена и заменена с нова.

Бивш съдебен заседател, с който "Капитал" разговаря, разказа, че действително е получил номинацията по партийна линия, убеден е, че това е гарантирало избирането му, но в същото време се е съгласил, защото го е чувствал като граждански дълг: "Не може да критикуваш, без да се опиташ да промениш нещата." Не след дълго той разбира, че реалността е много по-различна от впечатлението, което филмите създават. Делата се отлагат многократно, често заради проблеми с призоваването. После се убеждава, че правоохранителната система изправя пред съда най-вече смачкани от живота хора. И дава пример: "Ние съдим хора, живеещи под прага на бедността, за това, че крадат дърва, за да се отопляват. Не съм видял дело срещу големите играчи от дървената мафия. Същото е и с делата за наркотици." След изтичане на мандата му не е имал желание да се кандидатира пак.