// К1: Средата / Политика
София се включва в европейската мрежа за справяне с градската бедност
Com.Unity.Lab включва инструменти за овластяване на гражданите, живеещи в по-трудни социални условия
В европейската мрежа за справяне с градската бедност към момента участват осем града: Лисабон (Португалия), Бари (Италия), Олборг (Дания), София (България), Острава (Чехия), Люблин (Полша), Хага (Холандия) и Лил (Франция). Водещият партньор е община Лисабон, която споделя добрите си практики от Стратегията за местно развитие за приоритетни територии на интервенция, натрупани в рамките на десетилетие. |
Начален етап
София ще разполага с две години, за да приложи два от инструментите, успешно развити от лисабонската община - картиране на приоритетни зони за въздействие и създаване на местни работни групи от заинтересовани страни.
Другите два инструмента, прилагани от Лисабон, са грантова програма и инструмент за местно развитие на общността. "За тях обаче е рано да се говори, тъй като проектът тъкмо стартира в София", добавя Германова.
За начало екипът на Com.Unity.Lab ще посети всички градове от мрежата с цел обучение за прилагането на инструментите. Планирано е една от срещите да се проведе в София в началото на следващата година, като целта е на нея да бъде обсъден въпросът за публично финансиране.
Какъв ще е моделът
Засега планът е да бъде изработена карта със зони за приоритетна намеса и индикатори за определянето им, както и инструменти за действие към вече фиксираните области, обяснява координаторът социология във "Визия за София" Миглена Герасимова. За да се случи това, е нужно съдействие от страна на различни неправителствени и граждански организации и институции, за което организаторите на срещата призоваха.
По време на отворената дискусия бяха обсъдени кои ще са определящите фактори, по които ще се преценяват зоните, както и проблемът с предоставянето на пространство, вземането на решения и овластяването. Много от представителите на различните групи настояха да бъдат взети предвид и самите потребности на хората, не само територията.
"Колкото повече сме активни и настойчиви, толкова повече и самата институция ще бъде по-гъвкава. Има смисъл да работим заедно върху нещата, от които градът има нужда. Представям си тези пространства като своеобразни средища, в които ще има нужда и от финансиране, но и до голяма степен от инициативност. Представителите на различните групи трябва да измислят своя модел спрямо хората и потребностите им", коментира председателят на групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет Малина Едрева. Тя добави, че структурите към Столична община също ще подкрепят проекта.
Още по темата
Над 2.3 млн. души са били в риск от бедност в България през 2018 г.
Същевременно страната отчита най-голямото подобрение от пиковата 2012 г. от всички държави в ЕС
17 окт 2019София ще ремонтира сградата си на ул. "Оборище" 44
Архитектурният паметник в стил "сецесион" е строен през 1911 г. по проект на арх. Георги Фингов
12 май 2019Всеки трети в България е в риск от бедност
Статистиката отчете рязък спад на хората в рисковата група - с 450 хил. души до 2.3 млн. души през миналата година
30 апр 2019Обратно на течението: Младите в партиите и социално активните
Младежите до 30 години в България рядко се ангажират в политически или социални каузи, но има и изключения
25 апр 2019#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни
Те не харесват политиката и партиите, но нямат и желание да ги променят
25 апр 2019
Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика
7 дек 2019, 690 прочитания

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия
7 дек 2019, 1741 прочитания
6 дек 2019, 3581 прочитания
7 дек 2019, 1773 прочитания
7 дек 2019, 1604 прочитания
6 дек 2019, 1594 прочитания
7 дек 2019, 712 прочитания
И петте европейски кандидата бяха допуснати до отваряне на офертите