Искахме да стане добре, а се получи както винаги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Искахме да стане добре, а се получи както винаги

Посещението на папата показа ясно, че в сегашния си вид БПЦ едва ли е спечелила от сравнението, което обществото неизбежно е направило

Искахме да стане добре, а се получи както винаги

Посещението на папата в България показа, че ръководството на БПЦ не може да защити полезността й за обществото

6440 прочитания

Посещението на папата показа ясно, че в сегашния си вид БПЦ едва ли е спечелила от сравнението, което обществото неизбежно е направило

© Reuters


Както се очакваше, посещението на папа Франциск донесе на България още едни "15 минути слава" в света, за съжаление не много по-различна от установената. Може и да сме искали да е по-различно, но се получи както винаги. Детайлното отразяване на визитата на главата на Римокатолическата църква от трите национални телевизии получи признание в социалните мрежи, за разлика от опитите на домакина - премиерът Борисов, да го използва за своите си политически цели, включително с преиначаване на посланията на височайшия гост. Отдавайки заслуженото на добрите отношения на България със съседите си и насърчавайки изграждането на мостове, а не на стени, папа Франциск едва ли е имал предвид строителството на магистрали и мостове, за което по думите на Борисов го похвалил специално.

А добрите жестове на Светия отец към БПЦ, както и човешките му послания към обществото и институциите бяха в такъв контраст с хладната официална позиция на Светия синод и скандалните изявления на негови представители, че чуждите журналисти нямаха друг избор, освен да опишат очевидното. Заедно с акцента върху трудния контакт на папата с БПЦ те дадоха и контекста за призивите му в София - за добри условия за младите българи, за да не емигрират, и за християнско отношение към мигрантите, търсещи спасение от конфликти.

"България, най-бедната страна в ЕС, застава на антиимиграционни позиции, независимо от бързо застаряващото си население и ниската раждаемост. Повече от 2 милиона българи са напуснали страната след падането на комунизма през 1989 г., за да търсят по-добри перспективи на Запад. Общото недоволство заради бавния икономически растеж и съпротивата срещу миграцията увеличиха подкрепата за евроскептичните националисти в много страни членки в навечерието на изборите за Европейски парламент", написа Reuters. "Държавата членка на ЕС води твърд курс по отношение на мигрантите - границата с Турция е затворена с бодлива тел. Според официалните данни броят на бежанците, които подават молба за убежище в България, е спаднал за четири години от 20 000 на 2500", пояснява Die Zeit. " България е безпощаден терен за посланието на папата - страна, където православната църква определи мигрантите като инвазия", допълни New York Times.

Само два гласа срещу сеенето на ветрове

Заради ясните канонични забрани въпросът за обща литургия с папата никога не е поставян официално пред БПЦ, но темата се завъртя по типичния за фалшивите новини начин. Вероятно за да послужи като "приемливо" оправдание за отказа на Светия синод от съвместни изяви с папата дори в благотворителните инициативи в програмата му като посещението на бежанския лагер в кв. "Враждебна" и общата молитва за мир с участието на всички вероизповедания в страната. На фона на усмихнатите лица в центъра на столицата, множеството гости от чужбина и позитивните послания на папата, каквито са изключителна рядкост в българското публично пространство, отсъствието на представители на БПЦ направи силно впечатление на всички.

Вероятно са повече от едно обясненията за начина, по който част от представителите на Светия синод реагираха на посещението на папа Франциск - с неприязън и дори грубост. Докато римският епископ даваше увереност на българите "да не се страхуват да бъдат светците, от които се нуждае тази земя", на другия полюс Пловдивският митрополит Николай ги уверяваше, че посещението му е политически акт, целящ обединението на християнските църкви, "за да може папата да посрещне антихриста".

В отговор на направените от Пловдивския митрополит внушения Русенският Наум попита: "С какво ни застраши папа Франциск?" И призова за разбиране на добронамереността, когато я видим. "Изглежда, Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си заради болни амбиции и бъдещи "позиции", заяви русенският митрополит в обръщението си, предупреждавайки, че "онези, които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!".

"Посещението на папа Франциск в България предизвика силен обществен отзвук. Добронамереността, откритостта и посланието за мир, с които дойде в родината ни, спечелиха сърцата на сънародниците ни", написа във фейсбук и Западно и средноевропейският митрополит Антоний. "При посещението си у нас папата ни даде пример как пастирът отива при стадото, как търси и намира отдалечилите се от паството души, като им дава пример за действена Христова любов", посочи още той.

В капсулата от комунизма

Синодът на БПЦ днес е различен от този преди 10 години, когато беше доминиран от хора с принадлежност към комунистическата Държавна сигурност. Митрополит Николай например е един от най-младите му и наред с това един от най-противоречивите му членове. Въпреки променения състав на ръководството й миналото очевидно продължава да тежи върху Българската православна църква. Според Ренета Трифонова, богослов и редактор на сайта "Задругата", определено влияние има и фактът, че сравнително до неотдавна католическият свят е бил възприеман като света на империализма и злото. "Като наследство от тези представи е и заблудата в наши дни, че православието е добро, защото е източно, руско и наше, а католицизмът е лош и е заплаха за нас", коментира тя пред "Капитал". По думите й по-големият проблем е че "хората не познават вярата си, историята си и църквата си".

Пред "Капитал" богословът д-р Смилен Марков коментира, че наистина съществува своеобразен "интернационал", който се захранва с идеи главно от крайните евангелистки групи в САЩ, но има влияние сред християнските общности на територии на бившата съветска империя и който подклажда подобни страхове - че официалните църкви могат да влязат в някакво съглашение, с което да демонтират основните християнски ценности в САЩ и в Европа.

В коментара си за "Дневник" проф. Владимир Градев посочи: "Сегашният синод тълкува канона толкова превратно, колкото му отърва", допълвайки "знаете кой чете така Евангелието".

Според доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски, изглежда, че част от църквата е просто капсулирана в друго време - "във времето след 1944-а и на Московския събор през 1948-а", който дава тона и посоката, че Римокатолическата църква е враг, проводник на западно влияние в православния свят. Той цитира учебника, по който преподава предмета си, издаден през 1904 г. и одобрен от самата БПЦ. "В него ясно е упоменато, че римокатолическата църква е запазила своето апостолско приемство", затова "тези йерарси, които твърдят, че католиците са еретици, нямат никаква богословска аргументация". Според него подобни изказвания насаждат разделение сред хората.

Посещението на папата показа ясно, че в сегашния си вид БПЦ едва ли е спечелила от сравнението, което обществото неизбежно е направило. И че трябва да се реформира. Но както и при други важни за него системи, това няма да дойде "отгоре". Изисква се личната отговорност на почтените хора - каквито има и сред свещениците, и сред енориашите.

Както се очакваше, посещението на папа Франциск донесе на България още едни "15 минути слава" в света, за съжаление не много по-различна от установената. Може и да сме искали да е по-различно, но се получи както винаги. Детайлното отразяване на визитата на главата на Римокатолическата църква от трите национални телевизии получи признание в социалните мрежи, за разлика от опитите на домакина - премиерът Борисов, да го използва за своите си политически цели, включително с преиначаване на посланията на височайшия гост. Отдавайки заслуженото на добрите отношения на България със съседите си и насърчавайки изграждането на мостове, а не на стени, папа Франциск едва ли е имал предвид строителството на магистрали и мостове, за което по думите на Борисов го похвалил специално.

А добрите жестове на Светия отец към БПЦ, както и човешките му послания към обществото и институциите бяха в такъв контраст с хладната официална позиция на Светия синод и скандалните изявления на негови представители, че чуждите журналисти нямаха друг избор, освен да опишат очевидното. Заедно с акцента върху трудния контакт на папата с БПЦ те дадоха и контекста за призивите му в София - за добри условия за младите българи, за да не емигрират, и за християнско отношение към мигрантите, търсещи спасение от конфликти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Петьо Цеков е в пъти по-интересен от Генадия.
    Прпоръчвам го от сърце, защото не се лигави, а знае отговора на въпроса защо се правим на по-католици от папата
    https://www.segabg.com/category-observer/zashto-sme-po-katolici-papata

  • 2
    ktulhu avatar :-|
    228

    Без съмнение, ако авторът Генадий беше помислил какво пише и какво всъщност би искал да каже в статията си, щеше да се получи значително по-добре. Досадно е хора, които са чували и отдалеч са ставали свидетели на слухове да коментират циклично колко е зле БПЦ и до каква степен полезен е Папата и неговото посещение. Ако знаеха що е канон, диозец и какво произтича от това щяха да са съвсем по-разумни в аргументите си. Статията лъха на силно евтин напън и Капитал да сподели мисли по темата. Щеше да е добре да се анализират посланията на Папата и неговите коментари, както по отношение на принципа на триединството, така и по отношение на теми, които нямат отношение към делата на Високия сан на територията на държава, която е отвъд влиянието на Рим.

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Със своята добронамереност и човечност, папата успя за два дни да си спечели повече фенове в България, отколкото цялата милиционерска сган накуп през цялата им "кариера в расо". А иначе България кога е влизала в световните новини с нещо друго освен с резили?

  • 4
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    До коментар [#2] от "228":

    Взел сте ми думите от устата!
    Тук бъркат Църквата с партия и се хвърлят да критикуват програмата й. Принадлежността към Църквата е абсолютно доброволно, но е обвъзващо с приемането на канона на Църквата. Тези, които са отвън не са ангажирани нито със спазването му, нито с приемането му. В този смисъл текстът на Генади е безсмислен: като какъв намира кусури на нещо, към което нито принадлежи, нито разбира? Всъщност не прави изключение и от всичките му останали писаници по темата.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "228":

    Ако четете на френски, един прелюбопитен и обстоен документ за обвиненията към папата в еретизъм и закрила на прелати-педофили:

    leblogdejeannesmits.blogspot.com/2019/04/universitaires-catholiques-accusent-pape-francois-heresie-texte-francais-integral.html

  • 6
    antipa avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK