Спасяването на Икономическия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спасяването на Икономическия

След като влезе в конфликт с Владислав Горанов (вдясно), ректорът Стати Статев (ляво) успя да измоли парите за завършването на корпуса от самия премиер. Остава неясно кой ще плати за оборудването

Спасяването на Икономическия

Или как УНСС се опита да си построи нов корпус и почти фалира

Огнян Георгиев
11997 прочитания

След като влезе в конфликт с Владислав Горанов (вдясно), ректорът Стати Статев (ляво) успя да измоли парите за завършването на корпуса от самия премиер. Остава неясно кой ще плати за оборудването

© Цветелина Белутова


Има нещо гнило под УНСС. Или по-точно под новия корпус на икономическия университет, който се превърна в национална знаменитост миналия месец, когато стана ясно, че заради него висшето учебно заведение, произвеждащо експерти по счетоводство, финанси и икономика, може да се окаже със запорирани сметки. Нещата бързо ескалираха до национален ефир, премиерът Борисов дойде, потупа по гърба ректора Стати Статев, отпусна му 7.5 млн. лв. от бюджета и камерите бързо отминаха.

Но новият корпус на УНСС не бива да се подминава с лека ръка. Защото е чудесен (бихме казали без ирония, дори академичен) пример за абсурдната "еврофинансирана" действителност, в която съществуваме от години насам. Затова да се върнем малко назад, някъде около 2016 г., и да проследим върволицата от събития до по-миналия петък, когато всички се задължихме групово да платим още няколко милиона лева, за да не фалира "икономическият".

Подкрепени отгоре

Проектът за нова, пететажна сграда с 14 помещения, заведение и подземен паркинг възниква, след като става ясно, че в новата европрограма "Региони в растеж" (ОПРР) има обособена ос, която е специално за вузове. Пари от нея са взели 13 университета, повечето от които са именно за реконструкция на стари и строеж на нови сгради. Например изграждането на ново крило на Художествената академия, което се случва срещу Народната библиотека, също се финансира оттам.

Проектът на УНСС обаче се откроява сериозно - останалите са за около 3 млн. лв., от които 85% са европейско финансиране. Този на икономическия университет е за 11.7 млн. лв., от които само 4.4 млн. са от ОПРР. На какво се дължи този размах на държавния ВУЗ? Единственият друг по-мащабен проект е на Медицинския университет, който модернизира филиала си във Враца срещу 6.4 млн. лв., от които 2.7 млн. лв. евросредства, но университетът не изглежда да има проблеми с финансирането.

За разлика от него УНСС непрекъснато се намира на ръба на оцеляването. Например през 2018 г. университетът има 2.5 млн. лв. приходи от наеми и 14 млн. лв. приходи от услуги, но за сметка на това има разходи от 40 млн. лв. В плановете за 2019 г. тази разлика между приходи и разходи се покачва с още 2 млн. лв. Начинът да покрива все по-голямата дупка е държавната субсидия, която се покачва всяка година, въпреки че броят на студентите остава сравнително непроменен (виж графиката).

Автор: Капитал

Както се оказа, увереността на УНСС и неговия ректор Стати Статев е дошла от писмо от Министерството на финансите, подписано от намиращия се тогава в оставка министър Владислав Горанов. В писмото се казва, че държавният бюджет ще поеме разликата от над 7 млн. лв. между максималния размер на европейската субсидия и стойността на проекта за нов корпус. Защо обаче финансите биха поели такъв ангажимент? Официалното обяснение на МФ сега е, че тъй като МОН е подкрепил проекта и е поискал парите, "направените предложения могат да бъдат подкрепени в зависимост от фискалните възможности".

Депутати от бюджетната комисия имат малко по-различни спомени. Когато през октомври 2016 г. съответното писмо е подписано, Горанов и кабинетът "Борисов 2" са в деликатна ситуация - намират се в оставка, а в парламента се обсъжда бюджет 2017. Министърът снове между ДПС и БСП, за да иска да не внасят поправки между двете четения и да одобрят бюджета. Именно тогава депутат, близък до ръководството на УНСС, е поставил на масата искането за този ангажимент срещу политическата сделка за бюджета. Горанов очевидно се съгласява.

Прогнили отдолу

Така през декември същата година проектът официално стартира с поръчка, която е за инженеринг, т.е. за изработка на проект и след това строителство. Печели я консорциум между строителната компания "Галчев" и проектантите от "Вамос". Първите са стари познайници на УНСС - вече са били избрани по процедура без обявление за спешен проект за реконструкция на друг от корпусите на университета за над 4 млн. лв., чиито колони са паднали. Малко по-късно пропада и покривът на същия корпус и е прибавена и поръчка за ремонт на покрива за още 1.2 млн. лв. (без ДДС). "Вамос" пък са проектантите, с които работи хотелската компания "Тера тур сервиз", управлявана от бащата на Валентин Златев - Васил. Те стоят зад хотелите Hyatt и RUI Palace Sunny Beach.

Малко по-късно ще стане ясно, че при избора на изпълнител УНСС са допуснали нередности, които носят санкция в размер на 10% от безвъзмездната помощ (което би трябвало да значи над 400 хил. лв.). "Капитал" не получи одитния доклад, въз основа на който е нанесена корекцията, но от управляващия орган потвърдиха, че става дума за "незаконосъобразна методика", както и изменение на договора за извършване на допълнителни работи. Това обикновено значи дискриминационни условия, които ограничават броя на участниците в даден търг.

Това обаче ще се окаже по-малкият проблем пред проекта.

Година след началото на реалните строителни дейности в парцела, който се намира откъм източната част на съществуващата сграда, се оказва, че проектантите не са предвидили откриването на цял куп подземна инфраструктура, която се намира там. В допълнителна поръчка, пусната през август 2018 г., се казва, че след сключването на договора са получени "предписания от "ЧЕЗ Разпределение", "Софийска вода", "Топлофикация София" и дирекция "Зелена система" при СО". Всички те искат да се предвиди преместване на техни съоръжения, което по никакъв начин не е отразено в проекта. Причината, посочват от УНСС, е "липсата на данни в подземния регистър". Допълнението към поръчката е на стойност над 1 млн. лв.

"Капитал" се свърза с управителя на "Галчев инженеринг" Любомир Галчев, който поясни, че компанията му единствено отговаря за ценообразуването в проекта и изпълнението на строителните работи, и пренасочи към проектантите от "Вамос". Един от управителите на проектантското дружество Георги Савов заяви, че не е било възможно да се предвиди наличието на такава подземна инфраструктура при създаването на проекта. "Това е ежедневие за нас, непрекъснато се сблъскваме с неща, които не би трябвало да са там", каза той. Той потвърди, че става дума за топлопровод на "Топлофикация", както и за поливна станция и за кабели средно напрежение. Строителството е било спряно с акт 10 миналата година и още не е възобновено.

"Топлофикация" обаче отрече неин тръбопровод да е причината за спирането на строежа. В становище до "Капитал", компанията заявява, че е преместила магистралния топлопровод още през 2003 г. и това е отразено в кадастъра. "През 2017 г. дружеството е съгласувало проекта за нов корпус, като е посочено къде минават действащите съоръжения. Никой от изпълнителите или възложителите не се е обръщал към "Топлофикация", за пояснение, ако, както се твърди, е установено наличието на топлопровод." Савов поясни, че тръба има, както и усилване на изкопа около намереното под земята, което е причина за повишаването на разходите. Може да е стария тръбопровод, предположи той.

Между чука и наковалнята

Междувременно УНСС е свършил парите. От една страна, той не може да плати допълнителните дейности с европейски пари, защото ще бъде санкциониран, от друга, въпреки уговорката с Горанов държавата не е превела нищо от обещаните 2.5 млн. лв. за всяка от трите години на проекта. "Без националното съфинансиране, което не беше получено, управляващият орган отказва да изплати останалите средства от безвъзмездната европейска помощ", твърдят от университета.

Това не е напълно вярно. Реално изплатените средства дотук са 2.3 млн. лв. от европейската програма, като от ОПРР казват, че са превели две междинни плащания, както и авансово в размер на 35%. На университета са предоставени "всички допустими средства, съгласно реалното изпълнение", посочват от програмата. С други думи, няма никакъв отказ, просто за да стигне до приключването на проекта и получаването на останалите 2 млн. лв. еврофинансиране, УНСС има нужда от парите от държавата.

Ето защо ректорът Стати Статев започна и кампания да излобира правителството да плати. Очевидно връзката с Горанов и финансовото министерство е скъсана, защото според УНСС те сигнализират за липсата на обещаните пари още от октомври 2017 г., но никой не им отговаря. След като Бойко Борисов лично се ангажира да бъдат дадени 7.5 млн. лв., Горанов трудно прикри раздразнението си. "Има смущаващи обстоятелства при проектирането и изпълнението на поръчката, а и инфраструктурата не е била разчетена добре", заяви той и добави, че е започнала и финансова инспекция на проекта.

Икономиката на Икономическия

Дори и след като бяха отпуснати тези пари обаче, това няма да реши проблема с тези 1.2 млн. лв. (с ДДС), които строителите искат за допълнителни дейности. Преди това все пак е редно да се установи дали наистина минава тръбопровод оттам. А още по-преди това е редно да се запитаме за абсурда на цялата ситуация.

Две години след началото на строителството и месеци преди края му УНСС е в срамната позиция на малките общини в България - започнал е мащабен проект, без да може да го подсигури по никакъв друг начин освен с милостта на държавата. ВУЗ-ът (който се хвали че е университетът с най-много студенти в страната) дори не може да си плати корекциите по него, да не говорим за малко над милион лева за допълнителни дейности. "Капиталовите разходи са много малко перо в бюджета на университета и се използват за текуща поддръжка на наличните сгради", казват оттам в отговор на въпроса на "Капитал" дали не могат да платят сами тези над милион лева допълнителни дейности.

Това повдига въпроса дали дори да завърши новия, по-голям корпус (което ще отнеме най-малко година), университетът има нужните средства да го поддържа. Още отсега е ясно например, че УНСС няма нужните пари да обзаведе новите четири аули, четири зали за 120 студенти, четири за 80, два тестови центъра. Тук говорим за университет, който дава редица свои сгради под наем, получава всяка година все по-голяма субсидия, но въпреки това устойчиво губи пари. Част от причината може да са сравнително ниското ниво на такси (Нов Български Университет например има десетки милиони левове спестявания), но тогава остава въпросът може ли със сегашното ниво на обучение УНСС да запази броя студенти, ако повиши таксите. Казано просто, проблемите на Икономическия далеч не се намират само под земята.

По темата работиха и Вера Денизова, Генадий Михайлов

Има нещо гнило под УНСС. Или по-точно под новия корпус на икономическия университет, който се превърна в национална знаменитост миналия месец, когато стана ясно, че заради него висшето учебно заведение, произвеждащо експерти по счетоводство, финанси и икономика, може да се окаже със запорирани сметки. Нещата бързо ескалираха до национален ефир, премиерът Борисов дойде, потупа по гърба ректора Стати Статев, отпусна му 7.5 млн. лв. от бюджета и камерите бързо отминаха.

Но новият корпус на УНСС не бива да се подминава с лека ръка. Защото е чудесен (бихме казали без ирония, дори академичен) пример за абсурдната "еврофинансирана" действителност, в която съществуваме от години насам. Затова да се върнем малко назад, някъде около 2016 г., и да проследим върволицата от събития до по-миналия петък, когато всички се задължихме групово да платим още няколко милиона лева, за да не фалира "икономическият".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Един голям проблем на УНСС във финансово отношение не се споменава изобщо.

    УНСС много трудно може да привлече студенти платено обучение или пък студенти от чужбина. Възможността да се вземе предварителен изпит няколко пъти преди приемния, както и ниските балове по много специалности почти гарантират възможността за държавно обучение.

    Като прибавим това върху другия проблем - все по-големия процент качествено спрямо количествено субсидиране, финансите отиват на червено. Това си е заложено в дъното на икономическия план на ВУЗ-а. Ако нямаха политически връзки, щяха да загазят много. УАСГ например им се наложи да минат през жаравата в подобна финансова ситуация.

  • 2
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    НЕ ги ли намалиха вече тия студенти, толкова некачествено обучение, за какво им е нов корпус ? Поне места за паркиране да са предвидили достатъчно. Ама не ми се вярва.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "coffee.bean":

    Обучението е според студента. Има доста добри преподаватели, асистенти. Проблемът е филтъра. И понеже филтъра е хлабав - качествените преподаватели развяват белия флаг. Или улесняват изпитите, или просто спира да им пука, или напускат. И като напуснат, идват по-лоши и по-неангажирани.

    Трябва цялата визия на ВУЗ-а да се промени, че да се повиши качеството.

    Поздрави за проф. д-р Любомир Стефанов. И лекциите му - лекции, и упражненията му - упражнения. Много съм научил в неговите дисциплини, независимо че не бяха основни за дипломата ми. Има и други като проф. д.ик.н. Милчо Стоименов - там стандартите са железни. Изключение са.

  • 4
    xunap avatar :-|
    xunap

    Фалитът и изчезването на УНСС могат единствено да доведат до икономически растеж и икономии в държавния бюджет. Единствените губещи ще са само някои от администрацията на ВИИ Карл Маркс. Даскалите и сега работят в частния сектор тъй че няма какво да ги мислим. Прочее това е причината да не се вясват на лекции.

  • 5
    b_apostolov avatar :-|
    Някой си!

    Хубав анализ, с цифри и факти! Но препоръчвам на Капитал да се направи отделно проучване на цялата процедура, по която е финансиран проекта (BG16RFOP001-3.003 - Подкрепа за висшите училища в Република България). В началото на статията е отбелязано, че по процедурата са финансирани общо 13 университета. По-интересното е, че тези ВУЗ-ве са концентрирани в един град - София (11 проекта от общо 13). Останалите 2 проекта са в Пловдив. Още по-интересното обаче е, че кандидатстването по тази процедура не се осъществи на конкурентен принцип, както би трябвало да бъде, а чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ! Основанието за това директно финансиране е Методиката за приоритизация на държавните висши училища за целите на ОПРР. Напълно целенасочено (лично мнение). Та според нея е формиран приоритизиран списък на висши училища ... от София и Пловдив! Така една процедура с общ бюджет от над 43 млн. лв. е определена и разпределена в правилните ръце, с цел точното усвояване, както е станало в УНСС!

    В същата посока и ако Ви представлява интерес, препоръчвам да проучите още две процедури, пряко свързани с ВУЗ-те:

    1. BG05M2OP001-1.001 ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗА ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ
    2. BG05M2OP001-1.002 ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ

    Двете процедури са по ОП " Наука и образование за интелигентен растеж". Уверявам Ви в тях ще намерите интересна информация, особено ако се доберете до бюджетите на проектите и тяхното разпределение!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK