С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 13 май 2019, 10:46, 4996 прочитания

Законодателят стимулира саморазправи и фатален избор на средства за защита

Неизбежната отбрана не означава защита с "неограничена интензивност", както приема законодателят в мотивите си

Емилия Недева | адвокат
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Емилия Недева е адвокат с богата практика по наказателно право и права на човека. Участвала е в множество междуведомствени работни групи към Министерството на правосъдието и към парламента за промени в законодателството и съобразяването му с международни актове.
Приетите на 8 май на първо четене промени в текстове за неизбежната отбрана в Наказателния кодекс провокираха редица неверни медийни интерпретации, като например, че "от днес неизбежната отбрана няма да се наказва" и "вече няма да се съобразяваме с какво оръжие сме нападнати". Оказа се, че не само в парламента не се познава законът и съдебната практика, но все пак проблемът на българските граждани идва от депутатите.

Опасно законодателство


Законодателните недоразумения на настоящия парламент се превръщат в опасен рецидив. Този път под ударите на законодателното тяло, известно не само с минималния брой юристи, но и с демонстративното пренебрежение към мнението на водещите български правници, попадна класическият институт на неизбежната отбрана. Българският законодател гласува явно противоконституционни изменения, които противоречат и на международни актове, по които България е страна. Това стана въпреки съпротивата както в официалните становища на работната група в Министерството на правосъдието, която ги отхвърли още през 2018 г., така и на други институции като Върховния касационен съд (ВКС), прокуратурата адвокатурата, академичните среди.

На народните представители им се стори недостатъчна гаранцията, която един класически институт на наказателното право като "неизбежната отбрана" дава на лицата, които са били принудени да отблъснат със сила противоправни нападения, и реши да разшири ненаказуемостта на отбраняващите се по начин, който е в състояние да стимулира произволни саморазправи и фатален избор на средства за защита. Според мотивите на законопроекта имало затруднения при разбирането на института, които произтичали от условието на закона вредата, причинена на нападателя, да е в рамките на необходимите предели. Народните представители се насочват към създаване на разпоредби, които според тях са предназначени да определят "максимално ясно за гражданите – адресат на института, в кои случаи могат да се защитават с неограничена интензивност, без страх от възможността да бъде потърсена наказателна отговорност за причинените на нападателя вреди". По този начин, поставяйки си противоконституционна цел, законодателят е създал противоконституционна норма. Неизбежната отбрана не допуска защита чрез "неограничена интензивност". Тази интензивност всякога е била ограничена – в миналото (по Наказателния закон) до забрана за причиняване на вреда, по-голяма от тази, която е била достатъчна, за да отблъсне нападението, а сега (по Наказателния кодекс) до изискването за причиняване на вреда на нападателя само в необходимите предели. Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) допуска единствено употреба на "абсолютно необходимата сила" при защитата на лице от незаконно насилие. Според практиката на Европейския съд по правата на човека силата е "абсолютно необходима" само ако е "строго пропорционална" на постигането на разрешената цел.

В Наказателния кодекс ясно е записано, че превишаване на пределите на неизбежната отбрана има тогава, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В съдебната практика тълкуването на този текст не е проблемно, тъй като неговата конструкция позволява във всеки конкретен казус да се направи съответен на фактите извод дали отбраната е в рамките на необходимото за отблъскване на нападението. Отбраната, която е насочена към причиняване на нападателя на вреда, която е по-голяма от необходимата за отблъскване на нападението, води до извод, че са превишени пределите на неизбежната отбрана. Върховният съд в Постановление на пленума №12/1973 година (ППВС 12/1973) прецизно е отбелязал "несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение", но също така е приел: "при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението".



Повторен опит

През 1997 г. Народното събрание направи опит да въведе безусловни хипотези, при които без оглед на конкретните факти по делото да се изключи изводът, че са превишени пределите на неизбежната отбрана. Този опит закономерно катастрофира в Конституционния съд, който с Решение №19 по к.д. №13/1997 обяви, че тези изменения са противоконституционни . Удивително е, че повече от 20 години по-късно същите изменения се гласуват отново, като леката промяна в редакцията им е обяснена в мотивите към законопроекта като опит да се преодолее формираното с Решение №19/1997 г. становище на Конституционния съд.

Приетите на първо четене изменения гласят:

Чл.12, ал.3: Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато:
1. нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище;
2. нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

На първо място, в чл.12, ал.3, т.1 от НК отпада досегашното изискване нападението да е осъществено чрез проникване в жилището с насилие или с взлом. Заменя го терминът " чрез противозаконно влизане" в жилище. По този начин ясни и доказуеми обстоятелства като упражнено насилие или извършен взлом се заменят с по-широкото, но и по-обтекаемо понятие "противозаконно". Подобна редакция би могла да доведе до прикриване на умишлени убийства – достатъчно е убиецът да твърди, че пострадалият е влязъл "противозаконно" в жилището му. Примери могат да се открият сред многобройните конфликти, довели до смърт или телесни повреди след съседски запои. Още в мотивите към законопроекта са отбелязани хипотези на противозаконно проникване в жилище, които по естеството си не оставят следи. Такива са заплахата, измамата и др. Доказателствата за такова проникване може да се ограничат в някои случаи единствено до обясненията на упражнилото отбраната лице и това създава предпоставка за извършването на ненаказуеми убийства.

Уместно е да се припомни, че сега действащата редакция – "чрез проникване в жилището с насилие или взлом", също е предизвикала сериозен дебат в Конституционния съд през 1997 г. Тази разпоредба не е обявена за противоконституционна само защото гласовете на конституционните съдии са се разделили поравно. В мотивите на решението за съответствието на разпоредбата с чл.6, ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права е прието, че проникването чрез насилие или взлом показва значителна степен на интензивност на нападението и затова защитата също трябва да бъде със значителна степен на интензивност. Следователно по аргумент за противното заместването на интензивното проникване чрез насилие или взлом с по-общото, но без определен интензитет понятие "противозаконно проникване" налага въпросът да се постави отново на преценката на конституционните съдии. Към тези доводи се прибавя и фактът, че относно "противозаконното проникване" вносителите на проектозакона не са ограничили кръга на засегнатите блага само до посегателства срещу личността. Така дори при дребни посегателства срещу собствеността, осъществени чрез "противозаконно проникване", се допуска ненаказуема и с висок интензитет защита, която очевидно надхвърля необходимото за преустановяване на нападението. Според ЕКПЧ отбрана чрез употреба на абсолютно необходима сила, водеща до лишаване от живот на нападателя, е допустима единствено при нападение срещу личността, но не и срещу собствеността. Поради това считам, че позоваването на чл. 2 § 2 от конвенцията би довело до отхвърляне на тази разпоредба от Конституционния съд, тъй като се касае до противоречие международен акт, по който България е страна.

Втората група изменения по т.2 от чл.12, ал.3 НК. са явно противоконституционни и отново в колизия с ЕКПЧ. Чрез тях се обявява, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

Според вносителите съчетаването на обекта на защита (здраве, живот, свобода, полова неприкосновеност) с обективни критерии като броя на нападателите, наличието на оръжие у тях или времето на нападението преодолява мотивите на Решение №19/1997 г. на Конституционния съд. Това твърдение е невярно.

Обстоятелствата, които наказателният съд трябва да прецени, за да изключи престъпния характер на една отбрана по чл.12, ал.1 от НК, са не само броят на нападателите, оръжието им или фактът, че са проникнали нощем. В решението си КС е отбелязал като фактори още възрастта на нападателя и на отбраняващия се, възможните средства за защита, които са на разположение на нападнатия, вида на оръжието и на двамата.

Към невъзможността да се обхванат изчерпателно многообразните житейски ситуации на нападение и отбрана насочват без изключение всички становища по законопроекта, депозирани в Народното събрание. ВКС дава и примери, които подчертават недостатъчността и опасността от прилагане единствено на вписаните в проекта критерии. Например ако нападението, застрашаващо здравето, извършвано от две невъоръжени непълнолетни лица, е насочено срещу трима възрастни атлетични индивида, част от които въоръжени с ножове. Затова неслучайно практикуващите юристи настояват да не бъде ограничаван съдът в преценката на всички факти чрез създаване на задължителни хипотези, които да изключат налагането на наказание.

Да се разсеят заблудите

В заключение, за да се разсеят заблудите, насадени частично от законодателя, частично от медиите, трябва да се знае, че действащият понастоящем институт на неизбежната отбрана дава достатъчна свобода на нападнатите лица да се отбраняват без страх от неоснователна репресия, но и без да причиняват произволни и самоцелни телесни увреждания или смърт. Законът и съдебната практика дават следните гаранции:
  • Неизбежната отбрана е била винаги ненаказуема, защото не е обществено опасна. Такава тя ще остане и в бъдеще не поради предложените изменения, а поради естеството си. Нейното предназначение е да отблъсне противоправно нападение срещу личността и правата на едно лице или срещу държавни и обществени интереси.
  • Превишаване на пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Не е вярно, че нападнатият е длъжен да се отбранява само по начина и със средствата, с които е нападнат, или да бяга. При отблъскване на нападението той може да използва различни и по-интензивни средства, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Но ако защитата причинява вреда, по-голяма от необходимата за отблъскване на нападението, се носи наказателна отговорност за деяние, осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
  • В случаите на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно, но не е наказуемо. Това е така поради особеното психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничавало в значителна степен възможността за преценка и вината е толкова незначителна, че не оправдава налагане на наказание.
Тези акценти са в основата на над 120-годишната практика на ВС и ВКС още от времето на Наказателния закон, обнародван в ДВ на 21 февруари 1896 г., през Наказателния кодекс, обнародван в ДВ на 2 април 1968 г., и до наши дни. Тази практика е ясна, последователна и безпротиворечива, затова няма никаква причина а промяна, дописване или изменение в института на неизбежната отбрана.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите 1 Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите

И още: Държи ли на думата си БСП; Демокрацията в Турция все още е жива

25 юни 2019, 1059 прочитания

Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени

И още: Как да се намалят олигархичните зависимости; В Европа доминира държавното финансиране на партиите

24 юни 2019, 1173 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо Борисов не посегна на Порожанов

И още: За Анкара всеки мюсюлманин на Балканите е турчин; Промените за неизбежната отбрана ще създадат повече проблеми

Ръст, но все по-бавен

Глобалните инвестиции в реклама се забавят, докато пазарът в България продължава нараства

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня