Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата

Прогонването на български турци, наричано голямата екскурзия, 1989 г.

Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата

Първото осъдително решение заради бавното и неефективно разследване на насилствената асимилация влезе в сила

3786 прочитания

Прогонването на български турци, наричано голямата екскурзия, 1989 г.

© Живко Ангелов


Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата. Това става ясно от първото приключило дело, заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от пострадал от събитията жител на Кърджали.

С определение от миналата сряда Върховният касационен съд (ВКС) е отказал да допусне до касация по жалба на прокуратурата срещу решение на Софийския градски съд (СГС) от септември 2018 г., с което е уважен частичният иск от 5001 лв. на Ш.С.М. срещу прокуратурата. Така решението на градския съд, с което искът е бил уважен, е влязло в сила.

Пълния размер на иска, който Ш.С.М. ще предяви, е в размер на 100 хил. лв.

С решението се приема, че държавното обвинение дължи обезщетение за неимуществените вреди, които човекът е претърпял в периода 1991 – 2017 г. от това, че е било нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело 1/1991 г., образувано за престъпленията при възродителния процес.

От решението на СГС става ясно, че при извършената насилствена асимилация на мюсюлманското население Ш.С.М. е загубил работата си като учител, бил разработван от Шесто управление на ДС, арестуван и изпратен в Белене за година и половина, където е бил изтезаван, след това бил изселен от селото си в Кърджалийско и изпратен в монтанското село Долно Озирово, а в крайна сметка през юни 1989 г. бил изселен в Турция. В резултат на действията на българските власти спрямо него Ш.С.М. развил сърдечно заболяване, а къщата, от която бил изселен, била "изоставена и занемарена".

Прокуратурата оспорва изцяло иска с твърдението, че разследването от 1991 г. продължава и до днес, защото било от "сериозна фактическа и правна сложност". Обвинението се опитва да защити тезата, че разследването продължава повече от 25 години, тъй като на два път Върховният съд е връщал делото с указания, които били "практически неизпълними", а именно да установи всички пострадали от възродителния процес. Тази теза за забавянето на разследването прокуратурата лансира в публичното пространство в продължение на години.

СГС обаче категорично отхвърля тази интерпретация на прокуратурата и констатира, че такива указания не са били давани: "Не може да се приеме становището, че необходимо за изясняване на обективната истина е да бъде разпитан всеки един от тях, а предприетите в последната насока действия на прокуратурата са станали причина за съществено забавяне на делото, още повече че такива задължителни указания от върховната съдебна инстанция не са били дадени при двете прекратявания на съдебното производство."

От решението на СГС става ясно, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е отказал да се занимава със случая, тъй като образуваното през 1991 г. разследване било висящо.

По това разследване през различните години на съд са били предадени председателят на Държавния съвет Тодор Живков, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов, министърът на външните работи Петър Младенов, секретарят на ЦК на БКП Пенчо Кубадински и министър-председателят Георги Атанасов. Всички те към момента са покойници.

Юристи коментираха пред "Капитал", че влязлото в сила решение отваря вратата за всички засегнати от възродителния процес да потърсят обезщетение от прокуратурата.

В публикувания в понеделник годишен доклад на държавното обвинение се прави изрично искане отговорността на правозащитните органи за вреди, причинени на граждани, да бъде значително ограничена и да се носи само при "доказани груби нарушения на закона, извършени от правозащитните органи, довели до незаконна репресия".

Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата. Това става ясно от първото приключило дело, заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от пострадал от събитията жител на Кърджали.

С определение от миналата сряда Върховният касационен съд (ВКС) е отказал да допусне до касация по жалба на прокуратурата срещу решение на Софийския градски съд (СГС) от септември 2018 г., с което е уважен частичният иск от 5001 лв. на Ш.С.М. срещу прокуратурата. Така решението на градския съд, с което искът е бил уважен, е влязло в сила.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK