С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 15 май 2019, 16:00, 8142 прочитания

Мотивите на спецсъда: Защо беше осъдена Иванчева

Съдът критикува акцията по задържането и намеква за манипулиран запис, прикриващ корупция в прокуратурата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По-малко от месец след като Специализираният съд наложи безпрецедентно тежки наказания по обвинения за подкуп на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и бившия кмет на района Петко Дюлгеров, съдия Иво Хинов публикува мотивите си в обем от 263 страници.

Какво става ясно от тях:


За какво са осъдени и оправдани Иванчева, Петрова и Дюлгеров?

Съдът намира, че като кмет на район "Младост" Десислава Иванчева е поискала подкуп в размер на 187 500 евро от Александър Ваклин, за да администрира строителните му книжа, като за целта е използвала служебното си положение, за да го изнудва.

Биляна Петрова и Петко Дюлгеров са осъдени като нейни помагачи за това деяние.



Тримата са оправдани за поискан подкуп (разликата от 187 до 500 хил. евро) за други проекти на Ваклин в "Младост", за които също е имало повдигнато обвинение.

Десислава Иванчева е оправдана по обвинението, че е приела подкуп на 17 април 2018 г., а останалите двама - за това, че са ѝ помогнали в това действие. Съдът аргументира това си решение не с липсата на доказателства, а с непълнота в Наказателния кодекс. Според него тримата са били обвинени, че са получили подкуп, но законът инкриминирал единствено приемането на подкуп, а съдът смята, че между двете деяния има съществена разлика: "Доколкото това граматично тълкуване се отнася до приемане и получаване на подкуп, то изразите "приемам подкупи" и "получавам подкупи" имат почти напълно едно и също значение, но все пак "приемам" разкрива едно желание и сътрудничество за взимане на подкупи. Това е особено видно в минало свършено време. Изразът "приех подкуп" изразява една окончателност - т.е. подкупът е взет. Изразът "получих подкуп" изразява една висящност - подкупът е получен, но деецът още не е решил дали да го приеме, да го върне, да сезира полицията или нещо друго."

На базата на какви доказателства са осъдени подсъдимите?

В мотивите на съда е прието, че "повечето фактически обстоятелства по делото са доказани с писмени доказателства, които са безспорни". Така е доказано очевидното забавяне на преписката на Ваклин и "конкретните действия на подсъдимите във връзка с администрирането на тази преписка се явяват основен предмет на спора между страните, респективно решаващи за крайния извод на съда."

Съдът е кредитирал изцяло показанията на бизнесмена за срещите му с посредника Дюлгеров и предадените от него послания от Иванчева.

"От тази гледна точка крайният осъдителен акт би бил постигнат дори и ако по делото въобще не бяха ползвани СРС", пише в мотивите.

В мотивите се отбелязва, че срещите между Иванчева, Петрова и Дюлгеров са били конспиративни, а въпросите, свързани с преписката му, са обсъждани не в работното време и място, а извън него.

Със СРС-та са записани всички разговори по телефона на Ваклин, Дюлгеров, Иванчева и Петрова. Строителният предприемач е бил оборудван с камера и микрофон и всяка негова среща с посредника Дюлгеров (видеозапис липсва само за един разговор, което повдига множество съмнения, вижте по-долу), а службите са успели да прихванат и няколко срещи между посредника с Иванчева и Петрова. Съдът отбелязва, че такива записи не е имало само в случаите, при които мястото на уговорената между тях среща е било сменено впоследствие.

Ключова е срещата от началото на април, която е записана със СРС. На нея Дюлгеров уведомява, че Ваклин е притиснат до стената и е склонен да им даде поискания подкуп, но е възмутен от сумата. Тогава Иванчева казала, че се касае за три вноски по 75 хил. евро: "Да, казахме три по седемдесет и пет еврота."

Анализирайки другата част от разговора, съдът приема следното развитие на срещата: "Иванчева и Петрова изчислили размера на подкупа (12 по 20 240, бел. ред. - 12 000 кв.м по 20 евро за всеки - 240 000 евро) и сроковете за плащане ("Три пъти по 75 ще ги получи. Другото сега ще му го включим да тръгне. После ще бъде при виза ли е, какво? Проект ли е, какво е? После при строителна площадка. Двадесет си е нормална оферта, защото, като тегля една черта, че е ОК), а Дюлгеров запазил за себе си 20 процента от този подкуп ("Аз двадесет си вземам, нали, като начислявам си ги, да"), като Иванчева дори записва в тефтера си, като казва на другите : "Почвам да забравям. Затова искам да си пиша."

"Също така подсъдимата Иванчева уточнява, че не е склонна срещу подкуп да се съгласи да изпълни задълженията си относно административното обслужване по извършване на ново строителство в близост до стари блокове, защото запазването на зелените площи между съществуващите блокове за нея е мисия ("това не се продава, защото ни е мисия"... "няма цена за това")."

В същия ден след тази среща Дюлгеров и Ваклин се срещнали, като на тази среща посредникът пресъздава разговора с Иванчева и Петрова.

Последвала серия от опити за срещи между тримата. Ваклин искал да получи лично уверение от Иванчева, че ще свърши работата, а тя не искала директна среща с него. От записан разговор между Ваклин и Дюлгеров ще стане ясно, че тя се страхува, тъй като преди това е била записана от друг инвеститор да си иска подкуп.

В крайна сметка се стига до 17 април, когато Ваклин и Дюлгеров се срещат в заведението "Мементо", като първият получава 70 хил. евро и отделя за себе си 20% от тях. Посредникът се вижда с Петрова и Иванчева в заведението "Марая", говорят си, а впоследствие сядат в колата на Иванчева, където Дюлгеров оставя парите.

След тази среща Иванчева се обажда на секретарката си: "Марги, извинявай, да ви помоля. Имам една преписка в кабинета, тя е отгоре на стола, където стоя. На "Ваклин груп". Трябва да съм я разписала. Да я пуснете да се действа." При разпита секретарката ще обясни, че никога не е получавала подобни инструкции и по телефона.

Има ли манипулация на доказателствата?

В първите няколко дни, след като Ваклин е "окабелен" с камера и микрофон, той отива в район "Младост" в опит да се срещне с Иванчева. Докато чака преди кабинета, той разговаря с неустановен мъж, като двамата обсъждат действията на кмета. Въпросният човек се обръща към Ваклин с думите: "Ти не знам дали знаеш, аз имам оферти (не се разбира) Специализираната прокуратура за 15 000 лв. (не се разбира) те да я направят... (не се разбира). Мен целта ми е... (не се разбира)."

Съдът приема, че "от тази реплика не би могло да се достигне до сериозен извод, че Специализираната прокуратура е направила оферта на трето лице, евентуално дори на събеседника на свидетеля Ваклин, който да уличи подсъдимата Иванчева в престъпление", но след това посочва, че особено безпокойство "буди невъзможността съдът да установи самоличността на събеседника на Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на съзнателно поставени пречки в тази насока".

В мотивите се констатира, че тази реплика е била известна прокурорите, но те "не са направили никакъв опит да установят това лице". Относно твърдението на Ваклин, че не знае кой е този човек, тъй като бил случайно срещнат, съдът коментира: "От естеството на този разговор, от поздравите помежду им в началото му, от свободния тон помежду им, от намерението да пият кафе заедно, както и от цялостното съдържание на разговора им, основателно може да се предположи, че се касае за една по-дълготрайна връзка."

На следващо място, отбелязва съдът, "което е най-тревожно – за тази среща липсва видеозапис. Свидетелят Ваклин посочи, че той не включва и не изключва СРС, като те работят непрекъснато. След като има видеозапис от срещата му със свидетеля Русев, която се провежда веднага след срещата с това лице, буди недоумение как е възможно да няма такъв видеозапис от минутите преди това".

Според съда всичко това означава, че са "предприети действия по укриване на самоличността на събеседника на свидетеля Ваклин", а отговорността за това е изцяло на прокуратурата. В мотивите се констатира, че е налице "неправомерно вмешателство в доказателствата", но в същото време това не означава, че ако записът бъде наличен, а събеседникът на Ваклин - разпитан, това би довело до оправдаване на тримата подсъдими.

Защо съдът им налага толкова тежки наказания?

Съдът приема, че по отношение на Иванчева са налице множество утежняващи вината обстоятелства и никакви смекчаващи - случаят бил особено тежък, а "критерият "особено големи размери" е изпълнен многократно над законовия минимум. Според съдебната практика за "особено големи размери" се приема сума, надхвърляща 140 минимални заплати (МРЗ е равна на 560 лв.), а в случая размерът на искания подкуп надхвърля повече от 5 пъти тази сума. Освен това критерият "чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение" е "реализиран в една относително по-тежка и укорима форма от типичната за случая, доколкото се е осъществил чрез множество действия, в значителен период от време; това също така е аргумент за определяне на наказанието в по-висок размер."

Съдия Хинов приема, че налагането на присъда, близка до максималната, предвидена в закона (30 години затвор) би било равносилно на доживотен затвор, и затова отива към средния размер, предвиден в закона. След това той уточнява, че "изпитва съмнение в удачността на законодателя да предвиди толкова тежко наказание. Ясно следва да се посочи, че тези съмнения са напълно недопустими и очевидно незаконосъобразни; спазването на разделението на властите напълно изключва възможността правосъден орган да ревизира законодателно решение".

Единствено за Петко Дюлгеров съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно силно влошеното му зрение, и уточнява, че това не му е пречило на корупционните действия. В същото време, отчита съдът, от СРС-тата става ясно, че Дюлгеров има траен корупционен опит. В мотивите са цитирани разговори, в които той казва на Ваклин: "Между другото, човече, а, моя процент на тебе разчитам, нали, защото, да кажа, скъсах си нервите, не го правя, нали, ако не ме беше помолил – нали, аз те виждам, че си много готин човек, аз не работя със всички, не знам дали знаеш. Но тука по принцип не работя с хора, които не ми харесват. Викам – не ми харесват някои хора - не работя с тях." Друг път уточнява: "Аз имам страшно контакти и мога да върша доста работа, и други кметове познавам, ако тука нещо ти се наложи..." Или пък: "Познавам от премиера до, дето се вика, всички", както и контакти в Столичната община: "Нещо при Къдрева, казах ти, ако трябва там (визирайки вероятно директора на Направление "Архитектура и градоустройство" Бойка Къдрева)."

Прави впечатление, че макар темата за размера на наказанието да зае основна част от обществения дебат, на нея ѝ е посветена сравнително малка част от мотивите на съда. В тях въобще не е обсъден доводът защо след като съдът не е съгласен с размера на предвидените в закона наказания, не е слязъл под предвидения минимум, каквато възможност има.


Как съдът коментира акцията по задържането на тримата и действията срещу тях впоследствие?

В мотивите се констатира, че "присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание", но това не е повлияло на разследването.

В същото време фактът, че Иванчева е била с белезници близо четири часа, докато е бил извършван огледът на автомобила ѝ, съдът определя като нарушение на презумпцията за невиновност спрямо нея: "По този начин по време на следствените действия тя по недвусмислен начин е била третирана като виновна."

И още: "Презумпцията за невинност е била нарушена и предвид публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ. Тази публичност е придобила максималния възможен размер за нашата страна и нашето общество. Не само тя се е намирала - с такива белезници - повече от четири часа в центъра на столицата на страната, на оживено кръстовище, изложена на погледа на минувачите, но също така е бил заснета от журналисти от различни медии; кадрите са били разпространени в цялата страна и са предизвикали масов интерес. Общото впечатление, което е създадено по този начин, е убеждението у средния зрител, че подс. Иванчева е виновна. Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност."

Това впечатление се е засилило от присъствието на множество служители на МВР и КПКОНПИ (на последните без законово основание), в това число и маскирани: "Така е създадено впечатлението за задържането на изключително опасен престъпник. Това е засилило до максималната възможна степен впечатлението у обществеността за вината на подсъдимата Иванчева в изключително тежко престъпление."

Констатирайки нарушените права на Иванчева, съдия Хинов отбелязва, че българското законодателство не допуска механизъм, по който тя да потърси обезщетение за причинените ѝ вреди от действията на разследващите. Позовавайки се на практиката на Съда в Страсбург, при определянето на наказанието ѝ съдът я обезщетява за това нарушение - като намалява с 10 хил. лв. наказанието ѝ глоба.

Имало ли е провокация към подкуп?

Съдът приема, че с действията си Александър Ваклин е извършил провокация към подкуп, но само за тези инвестиционни проекти, за които подсъдимите са били оправдани, т.е. действията му в тази посока нямат отношение към изхода на делото: "Това е така, доколкото без намесата на свидетеля Ваклин по уведомяване на подсъдимите за неговите бъдещи строителни намерения нито един от тях тримата не би направил последващите си изявления, насочени към получаване на неправомерна облага по администриране на бъдещите административни преписки. Също така е несъмнено, че тази намеса на свиделетя Ваклин е била продиктувана от намерението му да влоши положението на подсъдимите – а именно той им дава възможност да направят допълнителни корупционни искания и така да се създадат доказателства за още по-сериозни корупционни деяния от тях. Това води до изкуствено завишаване на размера на исканата от подсъдимите неправомерна облага. Това е така, доколкото свидетелят Ваклин е съзнавал воденото наказателно производство, ползването на СРС, както и че всяко едно корупционно изявление от тримата подсъдими ще може да се ползва за обуславяне на наказателната им отговорност; сам изрично посочва, че никога не е имал намерение действително да им дава обещания подкуп."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бойко Рашков: КПКОНПИ не ме е уведомила, че иска да коригирам декларацията си 1 Бойко Рашков: КПКОНПИ не ме е уведомила, че иска да коригирам декларацията си

Бившият шеф на Бюрото за контрол върху СРС научил от медиите, че е обявен за неизряден - търсили го на неактуален адрес

21 май 2019, 1355 прочитания

Вечерни новини: Колко пари получават партиите, САЩ смекчиха атаката срещу Huawei, Ники Лауда почина 1 Вечерни новини: Колко пари получават партиите, САЩ смекчиха атаката срещу Huawei, Ники Лауда почина

И още: Парламентът в Австрия ще гласува вот на недоверие срещу Курц; Финалът на "Игра на тронове" събра рекордно много зрители, но донесе и разочарование

21 май 2019, 1938 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: Износът ускори икономиката, напрежението между САЩ и Иран расте

И още: Алабама прие изключително строг закон срещу абортите; Безработицата спада, инфлацията се вдига, а кабинетът продължава да харчи извънредно

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше