Разминаването в публичните послания по темата през последния месец е толкова съществено, че е напълно разбираемо объркването на експертите. Видимо министър Кирилов направи ясно отстъпление от първоначалната си заявка. Дни след назначаването му за правосъден министър той обяви в интервю пред "Панорама", че за него приоритетна задача ще бъде създаването на правна уредба за процедура по предсрочно прекратяване на пълномощията на тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. И се мотивира, че България била обект на критики в докладите по мониторинга, че "няма ясни правила, критерии, ясна процедура кога при какви нарушения, при какви несъответствия би могло да се прекрати този мандат, кои са органите, които могат да вземат това решение, и каква е процедурата".

По този повод преди повече от месец – на 14 април, "Капитал" се обърна към министър Кирилов с писмено запитване да посочи къде в мониторинговите доклади има изискване към България да създаде/усъвършенства уредбата за предсрочно прекратяване на мандатите на тримата големи - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. И до момента отговор не сме получили. Всъщност препоръката на Европейската комисия е единствено за създаването на гаранции за ефективно разследване на главния прокурор - и само на него, в светлината на решението по делото "Колеви" пред Съда по правата на човек в Страсбург, както и на констатацията на прокурори от различни държави от ЕС, изпратени да одитират държавното обвинение по заръка на Службата за подпомагане на структурната реформа към ЕК.

В действителност председателите на ВКС и ВАС бяха "пришити" към главния прокурор от българските власти и впоследствие тази идея беше продадена на ЕК, а не обратното. Всъщност проблем с разследването на ръководителите на двете върховни съдилища няма - те не са началници на всички съдии и не могат да контролират актовете им. Проблемът е само и единствено при главния прокурор, който е началник на всеки държавен обвинител, т.е. при сегашната конструкция трябва да очакваме той да разследва себе си.

Концепция в еволюция

Първоначалната заявка на Кирилов обаче бързо еволюира, като първата корекция й нанесе главният прокурор Сотир Цацаров само седмица по-късно - министърът не е имал предвид, че ще работи по нов механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на "тримата големи", той всъщност е искал да каже, че трябва да се създаде механизъм за дисциплинарна отговорност и разследване по обвинение за престъпление, заяви главният прокурор.

В сряда министърът даде да се разбере, че промените ще се съсредоточат върху механизъм за временното отстраняване на тримата големи в ситуации, когато няма престъпление, а "друго нарушение". Парадоксално, но той пак заяви, че и тази промяна се прави в изпълнение на докладите на ЕК по мониторинга.

"Препоръките на ЕК са в смисъл да се диференцира отговорността на тримата големи. Тя и сега е диференцирана, когато е извършено престъпление. Въпросът е когато деянието не е престъпление дали би могла да се търси отговорност и каква точно отговорност да се търси. Включва ли тази отговорност хипотезата на чл. 230 от Закона за съдебната власт, т.е. може ли по време на такава процедура да има временно отстраняване на някой от тримата големи", коментира Кирилов. Най-правдоподобното разшифроване на тази енигма е, че се търси механизъм за временно отстраняване на някой от тримата големи в рамките на дисциплинарна процедура или дори за административно нарушение ("когато деянието не е престъпление").

Принципният проблем в тази история, чието същинско развитие тепърва предстои, е, че управляващите упорито лансират необходимост от някакви твърде сериозни промени в статута на тримата по върховете на съдебната власт, но не са в състояние да представят и бегла концепция за тях. Същевременно всички са наясно, че целта е конюнктурна - отстраняването на Лозан Панов.

По темата работиха и Елена Старидолска, Илин Станев