С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 23 май 2019, 12:02, 7580 прочитания

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Въпреки че европейските избори няма да се отразят пряко на властта в България, те ще покажат в каква кондиция се намират основните политически играчи.
  • Бойко Борисов ще спаси управлението си, но в ГЕРБ предстоят промени. АБВ ще ощети сериозно БСП.
Дни преди изборите за Европейски парламент на 26 май настроенията сред избирателите в България не изглеждат ясно определени в полза на една от двете основни политически сили - ГЕРБ и БСП. От година те поддържат паритет в обществената подкрепа с малък превес на управляващите, който те изгубиха покрай последните скандали. В края на кампанията обаче тази загуба изглежда наваксана.

Независимо за кого ще е победата на 26 май, тя, изглежда, няма да повлияе пряко на управлението в страната. Дори БСП да получат повече гласове от ГЕРБ, Бойко Борисов вече каза, че няма да подаде оставка. Ако пък управляващата партия все пак е първа, въпреки серията понесени удари, това ще означава, че опонентите ѝ имат сериозни проблеми - както с позициите и посланията им, така и с лицата, които извеждат на първа линия. Печелившият на тези избори може и да не е много ясен, но големият губещ се вижда лесно - това е алтернативата на ГЕРБ.


От резултатите обаче ще има последствия най-вече за основните политически играчи. Самите партии партии превърнаха изхода от европейския вот в голям залог.

Въпреки че сравненията с други видове избори са трудни, за БСП ще е важно дали повишава резултатите си и дали обръща обществените нагласи така, че наесен например да спечелят някои ключови областни центрове в страната. Вероятността от това засега (броят приключва редакционно във вторник) изглежда малка, но от това също ще има последствия. Слаб резултат за социалистите означава, че през следващите месеци Корнелия Нинова ще бъде тикана от част от съпартийците си към изхода на "Позитано" 20.

ГЕРБ ще разбере какви са били щетите от корупционните скандали през последните седмици и дали Бойко Борисов все още може с една гола харизма и обещания за държавни милиони да спаси управлението дори и без Цветан Цветанов.



Патриотите изглеждат като ненадежден партньор, подскачащ на куц крак, някои от тях сякаш изпаднаха зад борда, но дали "Воля" ще получи основания в неделя да претендира за партия с (финансов) потенциал, до последно няма да е ясно.

"Демократична България", ако не успее сега, поне ще са направили трудната първа крачка към съвместно съжителство.

1. ГЕРБ: Ще има ли катарзис след вота

И друг път ГЕРБ са се озовавали в сложна ситуация преди избори, но за пръв път партията изглежда толкова тежко ударена. Непосредствено преди началото на предизборната кампания за европейските избори бяха направени разкритията за имотните сделки на ключови фигури от ГЕРБ, което наложи и отстраняването им.

Корупционните скандали не предизвикаха срив в доверието в партията, нито преляха гласове към БСП, но все пак отнеха крехката преднина на ГЕРБ. Опасенията от евентуална загуба на изборите принуди премиера Бойко Борисов да се включи активно в предизборната кампания, което според социолозите може да наклони везните в полза на ГЕРБ. Той първо отне функциите на Цветанов, който е начело на предизборния щаб на ГЕРБ и всяко негово публично появяване след "апартаментгейт" заплашваше да умножи щетите за партията от скандала. Формално Борисов оглави председателския съвет на лидерите на по-малките формации, които той прибра под крилото си за изборите - СДС, БДФ и "Обединените земеделци", за да симулира обединение на десните формации, за което настояваха от Европейската народна партия. Партийният пресцентър внезапно спря да отразява предизборните обиколки на Цветанов в различни региони в страната. Вместо него в последните две седмици по градове, предприятия и магистрали започна да ходи Борисов.

Въпросът за политическото бъдеще на Цветанов беше оставен за след изборите. Заедно с това Борисов заговори и за бъдещето на партията, като заяви, че ако този път изкара пълния си премиерски мандат, обмисля идеята да се оттегли и да даде път на "младите". Тези изявления на премиера, разбира се, може и да са предизборен трик с цел да минимизира щетите за ГЕРБ от скандалите преди евроизборите. Независимо обаче дали партията ще спечели вота, или ще го загуби, изглежда, че замесването на Цветанов в "апартаментгейт" ще е причината за отнемането на партийната власт на досега считания за втори човек във формацията, който доскоро концентрираше огромно влияние върху депутатите от парламентарната група и върху структурите на ГЕРБ.

При евентуална загуба на евроизборите този процес ще се ускори, защото вината за неуспеха ще падне върху него. Победа, дори и с малко обаче ще направи процеса по-продължителен. Единият от лостовете за влияние на Цветанов - парламентарната група, вече е отнет. Другият - върху структурите и местната власт, може да стане чрез кметските избори през есента. В ГЕРБ вече упорито се говори, че кметът на Пловдив Иван Тотев, зад когото стои Цветанов, най-вероятно няма да бъде издигнат за трети мандат. Същите предположения има и за кмета на Варна Иван Портних, както и за някои от сегашните кметове в Пиринска Македония, считани също за близки до Цветанов. Големият въпрос обаче е дали с това ще се промени кадровата политика на ГЕРБ и дали в партията и в изпълнителната власт ще бъде даден шанс на "свежи" лица. От министерските рокади покрай последните скандали не личи такъв подход. За министър на правосъдието беше избран Данаил Кирилов, който като председател на правната комисия в парламента беше инициатор на доста спорни законопроекти. Министър на земеделието пък стана Десислава Танева, която заемаше същия пост в предишния мандат на Борисов.

2. БСП: Корнелия Нинова - един лош вариант и един още по-лош
Корнелия Нинова наложи в първите редици на БСП Елена Йончева и Иво Христов, но дали това ще й донесе успех все още не е ясно

Корнелия Нинова наложи в първите редици на БСП Елена Йончева и Иво Христов, но дали това ще й донесе успех все още не е ясно

Фотограф: Цветелина Белутова

БСП по-вероятно ще остане втора политическа сила, показва проверка на "Капитал" сред социолози дни преди вота (освен ако не настъпи някакво събитие, което рязко да промени нагласите на избирателите). Това е лошият вариант за лидера на социалистите Корнелия Нинова, която хвърли много усилия и предприе няколко ексцентрични хода, за да мобилизира партията. Има обаче и по-лош - ако един от мощните ѝ вътрешнопартийни опоненти - Сергей Станишев успее да измести с преференции водача на листата с кандидати за евродепутати и фаворит на председателката Елена Йончева. Това ще означава, че в БСП има достатъчно енергия срещу Нинова. Няколко дни преди 26 май този развой не изглежда сигурен, но не е и изключен.

Дори и само единият вариант да се случи, лидерът няма да подаде оставка. Тя вече каза, че не носи отговорност за резултатите - часове след като разширеното ръководство на партията бламира първия вариант листата с кандидати, подредени от нея. Нинова сигурно ще намери и някакви оправдания - ще има отчасти основание да упрекне отровния двойник на БСП - "Коалиция за България", зад която се крие АБВ на Георги Първанов и Румен Петков. По прогнозни резултати формацията ще получи около 3% - тройно повече от реалната ѝ тежест, благодарение на заблудените избиратели. Процент, колкото да направи разликата в челното класиране в полза на ГЕРБ.

Оправданието на Нинова няма да я запази от критиките в националния съвет и настояването за оставка, но уставът на БСП е в нейна полза. Ако не пожелае сама, трудно може да бъде отстранена от ръководния пост.

Сериозният анализ на причините за евентуалната загуба предполага да се преразгледа изтикването на преден план на лица, които са от т.нар. гражданска квота на БСП като Елена Йончева и Иво Христов, както и разпалването на вътрешнопартийни конфликти без голям смисъл - като този със Сергей Станишев. На "Позитано" 20 трябва да си дадат сметка дали обществото се интересува от теми като Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, дали искат Виктор Орбан в пола и пронационалистическа реторика. Има и две числа, според които да се измерят гласоподавателите им - 424 хил., колкото бяха на миналите избори за Европейски парламент през 2014 г., и 955 хил, колкото бяха на последния парламентарен вот през 2017 г. Равносметката трябва да е бърза, ако не искат негативите да се пренесат и на местния вот наесен.

3. ДПС: Ще чуят ли избирателите молбата за прошка на Доган

На предишните европейски избори ДПС спечели четири мандата в ЕП, но за тези социологическите проучвания им отреждат три, а някои дори и два. Вотът е важен за движението по няколко причини. Едната е, че изборите ще покажат доколко ДПС са успели да си върнат избирателите, които на последните парламентарни избори избраха алтернативата на движението ДОСТ. Тогава за обединението на Лютви Местан и бившия зам.-председател на ДПС Касим Дал гласуваха 100 хиляди души. На тези избори партията на Дал - НПСД не участва, а участието на ДОСТ е формално, след като лидерът ѝ Местан е под гаранция заради автомобилна катастрофа. Това на практика оставя ДПС без конкуренция за вота на българските мюсюлмани. В привличането на тези гласове се включи и почетният председател Ахмед Доган. Той се обърна с писмо до разочарованите от ДПС, като ги помоли за прошка. Снима се и с кандидатите за евродепутати, след като от години не се беше появявал публично. Знак за важността на тези избори за ДПС е и поставянето на формалния лидер Мустафа Карадайъ за водач на листата за евродепутати.

Покрай обявяването на имената в листата в част от партията обаче имаше недоволство заради нарушението на принципа за представителство в нея на отделните региони. Така например за пръв път "бастионът" на ДПС - Кърджали, ще се окаже без "свой" евродепутат, което може да стане причина за бойкот на вота. Освен това пред ДПС има и друго предизвикателство - българските изселници от Турция нямат право да гласуват, а изборите се провеждат по време на религиозния празник Рамазан и съвпадат с периода, когато част от избирателите на движението са в чужбина за сезонна работа. Очевидно за набавянето на гласове от ДПС ще разчитат на корпоративен и ромски вот и това е едно от обясненията за включването в листата на депутата от движението Делян Пеевски, който и на предишния вот за евродепутати беше поставен на същата позиция, но след изборите се отказа. Другото обяснение за присъствието му на избираема позиция в листата е, че във вътрешнополитически план той носи негативи за движението и се явява пречка за официално партньорство на ДПС с основните политически сили при евентуални предсрочни избори.

4. ВМРО и "Воля" - кой ще е лидер на националпопулистите

Трите партии от по-малкия коалиционен партньор в управляващата коалиция "Обединени патриоти" - ВМРО, НФСБ и "Атака", се явяват самостоятелно на европейските избори. От тях обаче според социолозите само ВМРО има реален шанс да спечели евродепутатско място. Резултатът на останалите две формации е в рамките на под два процента. Така европейските избори се превърнаха в тест за националистическите формации коя от тях ще заеме лидерската позиция в това политическо пространство. Явяването им заедно на последните парламентарни избори не позволяваше да се измери тежестта на всяка от партиите в коалицията "Обединени патриоти". По всичко личи, че след тези евроизбори лидерската роля ще е на ВМРО, дори и да не успее да вкара евродепутат. Няколко фактора преди и по време на предизборната кампания работиха в полза на формацията на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Единият е "бунтовете" срещу ромите в няколко населени места, където активно участваха активисти на партията, а другият - личният рейтинг, който има водачът на листата на ВМРО за евродепутати Ангел Джамбазки. На този фон кампанията на другите две партии - НФСБ и "Атака", изглеждаше вяла. Въпреки разделението на трите партии за евровота обаче до разцепление на коалицията "Обединени патриоти", които управляват заедно с ГЕРБ, едва ли ще се стигне. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов няколко пъти направи разделение между европейските и парламентарните избори, като заяви, че съвместното споразумение между трите партии е за Народното събрание, а не за Европейския парламент. А и при резултат в рамките на около 2% едва ли НФСБ и "Атака" ще имат интерес от резки движения на вътрешнополитическата сцена. В по-дългосрочен план лидерската позиция на ВМРО в националистическото пространство ще й позволи да заеме мястото на "Атака" и да бъде "удобен" партньор за коалиция както вдясно, така и вляво.

На националистическия терен обаче трите формации имат конкурент в лицето на "Воля". От около година лидерът ѝ Веселин Марешки, който формално е в опозиция в парламента, но на практика подкрепя управляващите, рязко смени реториката си и започна да критикува ЕС. Партията му стана член на крайнодесния европейски съюз "Европа на нациите и свободата", а в рамките на няколко месеца лидерът на френския "Национален сбор" Марин льо Пен дойде два пъти в София, за да подкрепи Марешки за евроизборите. Амбицията на Марешки да спечели едно евродепутатско място беше подплатена с разточителна предизборна кампания, която според социолозите засега му носи подкрепа малко под 5%, което прави спечелването на мандат в ЕП под въпрос. "Инвестицията" му в предизборната кампания може да се окаже най-скъпата в евровота в сравнение с останалите партии. Според данните на сайта "Отворен парламент" от предпоследната седмица на кампанията "Воля - Българските родолюбци" е третата политическа сила след ГЕРБ и БСП, която харчи най-много средства в медиите за отразяване - 368 хил. лв.

5. "Демократична България" - шанс за възраждане на дясната общност

Според социолозите подкрепата за обединението "Демократична България" ("Да, България", ДСБ и Зелено движение) е на границата за преминаване на изборната бариера на евровота и има шанс да изпрати свой представител в ЕП. На последните парламентарни избори "Да, България" и Зеленото движение се явиха в коалиция, а ДСБ беше във формата "Нова република" и спечелиха общо 5.5% (малко над 188 000 гласа). За евровота това е една добра база за прескачането на бариерата от 5.88%. Пред "Демократична България" обаче стоят няколко предизвикателства. Едното е да успеят да мобилизират в пълна степен избирателите си. Вотът съвпада с почивните дни около 24 май, а симпатизантите на "Демократична България" са едни от най-мобилните. До голяма степен успехът на обединението ще зависи и от избирателната активност. Ниското участие в изборите работи в полза на големите формации с твърд електорат - ГЕРБ, БСП и ДПС. За "Демократична България" евроизборите ще са и тест доколко са успели да си върнат избирателите, които се разочароваха, след като на последните парламентарни избори трите формации не се обединиха и така останаха извън парламента. Евентуалният успех на вота ще е шанс за обединение на демократичната общност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1534 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 1244 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен (обновена на 27.05.19г.)

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие