С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 23 май 2019, 11:51, 4585 прочитания

Как асфалтът може да поскъпне

Законови промени предвиждат битумът, от който се прави асфалт, да влезе в списъка с горива, за които се пазят задължителни резерви

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Законови промени предвиждат битумът, от който се прави асфалт, да влезе в списъка с горива, за които се пазят задължителни резерви
  • Сега около 50% от търсенето на суровината се осигурява от внос
  • Според представители на пазара съхранението на запаси ще усложни и оскъпи допълнително бизнес
Малко суровини са по-неприятни от битума. Тези, които работят всекидневно с него, ще го нарекат претенциозен или просто "гадна работа". За направата му се използват най-тежките фракции на петрола, а маржовете са далеч по-неатрактивни от тези на бензина и дизела. За поддържането му е необходимо да се осигури среда с температура 160 градуса, а изстине ли в камиона, цялата цистерна "заминава". Горещото черно лепило обаче е неизменна част от направата на асфалта, а заместител към момента няма.

От няколко години насам осигуряването на битум за българския пазар се оказва трудна задача. Според представители на сектора 50% от потреблението (общо около 200 хил. тона на година) е от внос, като през 2017 г. той е дори 100%. Затова и всяка пречка пред покупката на битум от други държави би затруднила допълнително изграждането на всички национални и общински инфраструктурни проекти.


Според търговци и строители обаче точно това е напът да се случи. Вносът на суровината ще се превърне в задача с още по-голяма трудност, ако бъдат приети готвените промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН). Те предвиждат битумът да бъде включен в списъка с горивата, за които трябва да има 90-дневни запаси.

"Отчитайки начина, по който е написан ЗЗНН, това на практика означава, че няма да има легален внос в България. Подобен проблем отдавна има при горивата, а сега ще е факт и за битума", твърдят представители на пазара. Изчисленията им показват, че ако се въведе изискването за пазене на резерв, това ще оскъпи суровината от сегашните около 800 лв. на тон с 30 - 40 лв. на тон. Сметката ще се плати от всички, тъй като основният поръчител на асфалт са държавата и общините.

Дупки в асфалта



По време на социализма България е голям производител на строителната суровина. Сега производство може да има само в рафинерията в "Лукойл - Нефтохим Бургас". То обаче зависи от интензивността на инфраструктурните проекти и това прави заявките нерегулярни. А и битумът е сезонен продукт и теоретично производството му започва от средата на март - началото на април и приключва в края на ноември - средата на декември. От бранша коментират, че най-силният период за битума е бил през 2007 - 2009 г. В последните няколко години обаче пазарът става все по-труден.

Бургаската рафинерия инвестира 1.5 млрд. долара в инсталация за хидрокрекинг на гудрон. Тя позволява по-дълбочинна преработка на най-тежката фракция на петрола, така че от него да могат да се произвеждат по-голямо количество светли горива - бензин и дизел. И съответно да се намали делът на битума. Това е глобална тенденция - подобни инсталации правят рафинериите по-ефективни, тъй като цената на светлите горива е много по-висока от тази на битума. Затова и той не е приоритетен продукт.

Така през 2017 г. рафинерията не произвежда никакъв битум, миналата все пак има някакви количества, а през тази започва със закъснение - след 20 април. Отделно, тъй като промяната на работата на инсталацията е сложен технологичен процес, всяко производство на битум изисква време за подготовка, като от рафинерията искат предварително да са си осигурили определен обем поръчки, за да има смисъл от задвижването му (400 - 500 тона на ден).

Тези производствени дупки се запълват от внос. Той идва основно от рафинериите в Солун, от тази на "Газпром нефт" в Сърбия, от Унгария и Босна и Херцеговина. Терминали за битум има и в румънското пристанище Констанца, като там той се доставя в кораби.

През тази година ситуацията допълнително се усложнява, тъй като рафинерията в Сърбия също започва по-късно производството на битум по технологични причини.

"От началото на годината два месеца се работеше само с вносен битум, и то от доста далеч. Има непрекъснат недостиг от началото на годината до сега и продължава да има", казва Стефан Джамбазов, собственик на "Вая 7". "И в Сърбия не им стига. Същото нещо се случи и с рафинерията в Солун и ние се принуждавахме да караме от Атина или от Унгария само и само да не се спира работата с пътното строителство", казва още той, като допълва, че доставката на битум е цяло приключение. "Трябва да го транспортираш горещ. Ако изстине, трябва да си хвърлиш камиона на боклука и е неблагодарна работа от гледна точка на логистиката", допълва Джамбазов.

Резерви към резерва

В този контекст се появяват и промените в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Те са публикувани на strategy.bg, като общественото обсъждане приключи на 27 април. Основната част от текстовете в проектозакона, изготвен от Държавния резерв, е посветена на ускоряването на съдебните дела, в случай че дадена компания не е изпълнила задължението си да пази резерви от горива. Това безспорно са нужни поправки.

Измежду главните промени обаче е вкарана и идеята да се разшири списъкът с продукти, за които да се пазят резерви. Така производителите и вносителите на смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран и сяра ще трябва да пазят задължителни 90-дневни запаси за извънредни ситуации под формата на котелно гориво. От резерва обясниха, че изискванията са по европейска директива, въпреки че е неясен въпросът как ще се складира този битум.

Основният смисъл на регламента за 90-дневните запаси е да се гарантират енергийните нужди на страната и това предполага наличие на резерв на продукти, които дават енергия, обяснява Стефан Джамбазов, който публикува и становище по законопроекта. "Идеята е, ако държавата закъса енергийно, да може да издържи определен период от време. Битумът е строителен материал и няма как да дава енергия", разсъждава той.

Той прави и малко проучване в чужбина, като иска информация какви петролни продукти се пазят в резерв в Германия - най-големият потребител на битум в ЕС. "Изпратиха ми официален отговор: продукти за отопление, за транспорт и самолетно гориво. Това означава, че никаква европейска регулация не вменява подобни задължения и у нас", казва Джамбазов.

Сервира се горещо

Най-вероятно поради температурната сложност да се съхранява битум в промените в закона е предвидено той да се обезпечава, като вместо него се пази котелно гориво, т.е. продукт, който по никакъв начин не е алтернатива на битума, посочват от пазара на горива.

"За да обезпечим строежа на пътища в България, трябва да пазим котелно гориво. Със същия успех можем да пазим и фураж и пак няма да направим път от него. На практика складове за котелно гориво с обем, отговарящ на вноса на битум, не съществуват в България", казват търговци на горива. А и котелното гориво е вид връщане в миналото - много от предприятията промениха горивната си база, залагайки на по-екологични методи.

Срещу включването на битума в списъка с продукти, за които трябва да се пазят резерви, се обявиха и от Камарата на строителите в България. Оттам са изпратили писмо до председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Станимир Пеев, в което посочват, че включването на битума в списъка "на практика ще затрудни и оскъпи изграждането на всички републикански и общински пътни инфраструктурни проекти". А това едва ли е целта на държавата, но както понякога се случва в администрацията - едната ръка не знае какво прави другата.
Кой е не пазара
Компаниите, които работят с битум, са няколко типа. Едните са строители клиенти, които поръчват битума и правят от него асфалт в базите си. Друга част са фирми като "Пътприбор", които имат производство на продукти за пътно строителство, и "Изомакс", производител на различни видове изолации. В бизнеса са и петролните компании, които предлагат битума на пазара, като "Нафта трейдинг", "Сакса", "ОМВ България" и т.н. На пазара на горива има и силно специализирани в нишата като "Вая 7". Дружеството има производството на полимерно модифицирани битуми. Модификацията се извършва в две производствени бази, разположени в Бургас и Нови Хан, като се използват френски и испански добавки за по-добри показатели на суровината. Друг тип играчи на пазара са компании като "Омикс" - една от по-големите, занимаващи се с транспорт на битум. Фирмата се е фокусирала само върху транспортната дейност, като има 15 специализирани цистерни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца 2 ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 2180 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 1032 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата