Президентът наложи вето върху промените за принудителното отчуждаване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Президентът наложи вето върху промените за принудителното отчуждаване

Имаше съмнения, че президентът Радев ще се поколебае да наложи вето върху промените в режима на отчуждаването, за да не го упрекнат, че саботира инфраструктурни проекти. В мотивите си той акцентира, че подкрепя изграждането на значими национални обекти, но точно тези промени не ги гарантират, освен че са противоконституционни.

Президентът наложи вето върху промените за принудителното отчуждаване

И сега има ускорена процедура за ключови инфраструктури проекти, не е ясно защо се разширява

3790 прочитания

Имаше съмнения, че президентът Радев ще се поколебае да наложи вето върху промените в режима на отчуждаването, за да не го упрекнат, че саботира инфраструктурни проекти. В мотивите си той акцентира, че подкрепя изграждането на значими национални обекти, но точно тези промени не ги гарантират, освен че са противоконституционни.

© Цветелина Белутова


Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавната собственост, с които се създава скоростна процедура за предварително изпълнение на акта за принудително отчуждаване на недвижими имоти, което вече да може да става и в интерес на частни предприятия - индустриални зони и тех паркове, обявени за национални обекти от правителството. Държавният глава възразява и срещу неравнопоставеността между дребните и едрите собственици на земеделски земи и гори, които ще бъдат обезщетявани по различен начин за имотите им, отчуждени за изграждане на национален обект. Президентът се мотивира с противоконституционност на новите текстове, което означава, че ако парламентът отхвърли ветото, той би следвало да сезира Конституционния съд. (Мотивите на ветото вижте тук).

Поредният внесен от ГЕРБ и спешно прокаран през парламента закон

Законът беше внесен на 16 април т.г. от депутати от ГЕРБ, начело с Александър Ненков, и премина през парламентарната процедура за по-малко от месец - без обществено обсъждане и без сериозен дебат дори в правната комисия и пленарната зала, където бе гласуван окончателно на 15 май. Първоначално проектът предвиждаше спешна процедура за произнасяне на съда по искане за предварително изпълнение на актове за отчуждаване, направени в защита "на особено важни държавни или обществени интереси" – в седемдневен срок от постъпване на искането на инвеститора или на органа, издал акта за отчуждаване.

После обаче трима други депутати от управляващите – Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров, предложиха новият ред да важи и за отуждаване на имоти за изграждане на индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, като се дава право на МС да обявява такива обекти за национални по предложение на министъра на икономиката.

А по предложение на Александър Ненков преди второто четене се внесоха и промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, според които уведомяването за промени в кадастъра при повече от 50 имота ще се правят чрез Държавен вестник, обява в местната служба по кадастъра, в общината и кметството, а не индивидуално до всеки собственик.

Юристи възразиха срещу нарушението на конституционен принцип

Юристи изразиха сериозни възражения срещу промените, които преобръщат конституционния принцип, че отчуждаване за държавни и обществени нужди може да става само след предварително и равностойно обезщетение, но аргументите им не получиха публичност заради спешната процедура по приемането и липсата на дебат. Веднага след гласуването им от експертната общност имаше призиви към президента да наложи вето, но същевременно и скептични мнения, че той ще се въздържи, за да не рискува укори, че спъва инфраструктурни проекти. Верятно затова в мотивите си президентът прави изрична уговорка, че принципно подкрепя основната цел на промените да се оптимизира и ускори изграждането на значими национални обекти, както и инвестициите в индустриалния сектор. Същевременно той сочи, че направените промени "отдалечават уредбата от основни конституционни ценности, намаляват интензитета на защитата на основни права на гражданите и създават сериозен риск да се забавя изграждането на значими национални обекти".

Освен това и в момента "ускорената процедура е приложима за ключовите инфраструктури проекти - магистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характеристиките на национални обекти" - когато с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е отреден за изграждане на национален обект. Затова не става ясно кое налага разширяването на приложното й поле, са казва в мотивите.

Въведеното ново понятие "обект с национално значение", където ще влизат инвестиционните зони и тех парковете, не съдържа ясни критерии и това създава риск уж въведеното като изключение предварително изпълнение на отчуждителните актове да се превърне в правило и да обхване множество частни имоти, доколкото Министерският съвет получава правомощие да обявява такива обекти.

Промените също така предвиждат определянето на парична гаранция при предварителното изпълнение на отчуждаването, която да е една трета от определеното обезщетение и да служи за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на другите обезщетения за компенсиране на вредите и пропуснатите ползи на собственика на отчуждения имот. До момента гаранцията се определя според размера на преките и непосредствени вреди, оценени от съда, и няма ограничения – до една трета, до една втора и т. н. Още повече, че проблематичен е самият размер на обезщетението, спрямо който се изчислява гаранцията – той се определя не спряма пазарната цена, а от органа, постановил отчуждаването, и много често в силно занижен размер.

Същевременно предварителното изпълнение дава възможност на инвеститора да влезе във владение на един частен имот и да започне да строи там, което при една евентуална отмяна на отчуждаването от съда поставя и въпроса за обезщетяване на вредите и пропуснати ползи.

Привилегии за собственици на земи и гори

Промените предвидиха специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато един собственик – бил той гражданин, фирма или едни и същи съсобственици - има множество отчуждени по-дребни имоти, но с обща площ над 50 декара. Общият принцип на закона е, че при отчуждаването на малки терени земя (по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора), не се допуска обезщетяване с друг имот, а само с парична компенсация. В противовес на това правило промените предвиждат изключение – собственикът на такива множество малки имоти, но с обща площ над 50 дка, може да се обезщети с друг имот, което на практика означава да му се извърши комасация.

"В мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара, което поражда съмнения, че тази промяна обслужва конкретни интереси", пише в искането на президента за вето.

Той изразява съмнение дали тази промяна действително ще доведе до ускоряване на изграждането на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти или напротив – ще го забави. Според държавния глава изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване. Причината е, че то предполага продължителен процес на доказване, че едни и същи имоти принадлежат на едни и същи собственици или съсобственици, което създава сериозен риск от забавяне на целия процес.

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавната собственост, с които се създава скоростна процедура за предварително изпълнение на акта за принудително отчуждаване на недвижими имоти, което вече да може да става и в интерес на частни предприятия - индустриални зони и тех паркове, обявени за национални обекти от правителството. Държавният глава възразява и срещу неравнопоставеността между дребните и едрите собственици на земеделски земи и гори, които ще бъдат обезщетявани по различен начин за имотите им, отчуждени за изграждане на национален обект. Президентът се мотивира с противоконституционност на новите текстове, което означава, че ако парламентът отхвърли ветото, той би следвало да сезира Конституционния съд. (Мотивите на ветото вижте тук).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK