Президентът наложи вето върху промените за принудителното отчуждаване

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавната собственост, с които се създава скоростна процедура за предварително изпълнение на акта за принудително отчуждаване на недвижими имоти, което вече да може да става и в интерес на частни предприятия - индустриални зони и тех паркове, обявени за национални обекти от правителството. Държавният глава възразява и срещу неравнопоставеността между дребните и едрите собственици на земеделски земи и гори, които ще бъдат обезщетявани по различен начин за имотите им, отчуждени за изграждане на национален обект. Президентът се мотивира с противоконституционност на новите текстове, което означава, че ако парламентът отхвърли ветото, той би следвало да сезира Конституционния съд. (Мотивите на ветото вижте тук).

Поредният внесен от ГЕРБ и спешно прокаран през парламента закон

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Законът беше внесен на 16 април т.г. от депутати от ГЕРБ, начело с Александър Ненков, и премина през парламентарната процедура за по-малко от месец - без обществено обсъждане и без сериозен дебат дори в правната комисия и пленарната зала, където бе гласуван окончателно на 15 май. Първоначално проектът предвиждаше спешна процедура за произнасяне на съда по искане за предварително изпълнение на актове за отчуждаване, направени в защита "на особено важни държавни или обществени интереси" – в седемдневен срок от постъпване на искането на инвеститора или на органа, издал акта за отчуждаване.

После обаче трима други депутати от управляващите – Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров, предложиха новият ред да важи и за отуждаване на имоти за изграждане на индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, като се дава право на МС да обявява такива обекти за национални по предложение на министъра на икономиката.

А по предложение на Александър Ненков преди второто четене се внесоха и промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, според които уведомяването за промени в кадастъра при повече от 50 имота ще се правят чрез Държавен вестник, обява в местната служба по кадастъра, в общината и кметството, а не индивидуално до всеки собственик.



Юристи възразиха срещу нарушението на конституционен принцип

Юристи изразиха сериозни възражения срещу промените, които преобръщат конституционния принцип, че отчуждаване за държавни и обществени нужди може да става само след предварително и равностойно обезщетение, но аргументите им не получиха публичност заради спешната процедура по приемането и липсата на дебат. Веднага след гласуването им от експертната общност имаше призиви към президента да наложи вето, но същевременно и скептични мнения, че той ще се въздържи, за да не рискува укори, че спъва инфраструктурни проекти. Верятно затова в мотивите си президентът прави изрична уговорка, че принципно подкрепя основната цел на промените да се оптимизира и ускори изграждането на значими национални обекти, както и инвестициите в индустриалния сектор. Същевременно той сочи, че направените промени "отдалечават уредбата от основни конституционни ценности, намаляват интензитета на защитата на основни права на гражданите и създават сериозен риск да се забавя изграждането на значими национални обекти".

Освен това и в момента "ускорената процедура е приложима за ключовите инфраструктури проекти - магистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характеристиките на национални обекти" - когато с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е отреден за изграждане на национален обект. Затова не става ясно кое налага разширяването на приложното й поле, са казва в мотивите.

Въведеното ново понятие "обект с национално значение", където ще влизат инвестиционните зони и тех парковете, не съдържа ясни критерии и това създава риск уж въведеното като изключение предварително изпълнение на отчуждителните актове да се превърне в правило и да обхване множество частни имоти, доколкото Министерският съвет получава правомощие да обявява такива обекти.

Промените също така предвиждат определянето на парична гаранция при предварителното изпълнение на отчуждаването, която да е една трета от определеното обезщетение и да служи за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на другите обезщетения за компенсиране на вредите и пропуснатите ползи на собственика на отчуждения имот. До момента гаранцията се определя според размера на преките и непосредствени вреди, оценени от съда, и няма ограничения – до една трета, до една втора и т. н. Още повече, че проблематичен е самият размер на обезщетението, спрямо който се изчислява гаранцията – той се определя не спряма пазарната цена, а от органа, постановил отчуждаването, и много често в силно занижен размер.

Същевременно предварителното изпълнение дава възможност на инвеститора да влезе във владение на един частен имот и да започне да строи там, което при една евентуална отмяна на отчуждаването от съда поставя и въпроса за обезщетяване на вредите и пропуснати ползи.

Привилегии за собственици на земи и гори

Промените предвидиха специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато един собственик – бил той гражданин, фирма или едни и същи съсобственици - има множество отчуждени по-дребни имоти, но с обща площ над 50 декара. Общият принцип на закона е, че при отчуждаването на малки терени земя (по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора), не се допуска обезщетяване с друг имот, а само с парична компенсация. В противовес на това правило промените предвиждат изключение – собственикът на такива множество малки имоти, но с обща площ над 50 дка, може да се обезщети с друг имот, което на практика означава да му се извърши комасация.

"В мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара, което поражда съмнения, че тази промяна обслужва конкретни интереси", пише в искането на президента за вето.

Той изразява съмнение дали тази промяна действително ще доведе до ускоряване на изграждането на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти или напротив – ще го забави. Според държавния глава изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване. Причината е, че то предполага продължителен процес на доказване, че едни и същи имоти принадлежат на едни и същи собственици или съсобственици, което създава сериозен риск от забавяне на целия процес.