Вечерни новини: Убедителна победа за ГЕРБ, по-лява и зелена Европа след вота

Денят мина изцяло под знака на резултатите от европейските избори - както в национален мащаб, така и на континента. Ниска избирателна активност и липса на голяма интрига белязаха вота в България. Резултатът накратко: ГЕРБ печели, БСП губи, ВМРО и демократите с по един евродепутат. Интересната част - кой кого е изместил чрез преференции, ще се разплете вероятно утре.

На общоевропейскo ниво националистическата революция не се случи, но в европейската политика също ще има няколко сериозни промени, след като либералите и зелените успяха значително да разширят подкрепата си и вероятно ще бъдат част от бъдеща широка коалиция с по-ляв уклон.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ето и най-важното:

Илюстрация Увеличаване Смаляване

• ГЕРБ спечели убедително с 6.7 процентни пункта преднина пред БСП. Въпреки че разликата не е толкова голяма, колкото показваха резултатите от някои екзит полове, победата на Борисов е безспорна и ще донесе успокоение на политическите страсти в страната. Очевидно смяна на властта в момента не е желана. Самият Борисов пък и днес запази предизборната инерция, като продължи обиколките в страната с джипа си и включванията на живо във фейсбук.

• Лидерът на БСП Корнелия Нинова претърпя сериозно поражение. Близо 7-те пункта разлика в полза на ГЕРБ, при положение че само преди две-три седмици проучванията извеждаха левицата пред управляващите, не е резултат, който ще мине без последици. Евентуалното изкачване на Сергей Станишев с преференции към върха на листата пък би било допълнителен удар за нея (по неофициална информация се очертава той да е втори). Последиците за Нинова тепърва ще стават ясни, като днес се разбра, че тя ще търси начин да бъде преизбрана и преутвърдена като лидер в бъдеща процедура с нови правила, които заобикалят вътрешната й опозиция в Националния съвет.

• ДПС остава трета сила. Макар че избирателите от Турция сега нямаха право да гласуват, партията надмина 16% заради традиционно силната мобилизация на електората. Остава въпросът ще бъде ли Делян Пеевски евродепутат, или ще се откаже от мястото си.

• Силно се представи ВМРО. Партията на Каракачанов ще излъчи поне един евродепутат в лицето на Ангел Джамбазки, което бе очаквано заради високия му личен рейтинг. Слабият резултат на "Атака" и партията на Валери Симеонов - и двете около 1%, пък вещае бъдещи конфликти между "Патриотите", а и възможни промени в коалицията.

• "Демократична България" ще излъчи един евродепутат. Коалицията успя - макар и с малко, да мине прага въпреки ниската избирателна активност. Това е обнадеждаващ резултат, който поддържа пламъка на надеждата за друга проевропейска формация, която може да е алтернатива на управляващите. Коалицията обаче тепърва трябва да покаже може ли тази алтернатива да стане реална, като развие потенциала си на местни и парламентарни избори.

• Осъдената на 20 години затвор за подкуп Десислава Иванчева е на седмо място с почти 30 хил. гласа. Подкрепата за нея идва от цялата страна и говори за протестен вот срещу показното наказателно отношение на държавата срещу нея.

• Широка коалиция с преобладаващо леви сили вероятно ще е новият двигател на ЕС. Двете големи европейски партии - християндемократите от ЕНП и социалдемократите от ПЕС, спечелиха най-много места, но резултатите им са по-слаби от предишните избори и за да формират мнозинство, те ще трябва да влязат в коалиция с либерали и зелени, които пък разшириха присъствието си. Така в резултат бъдещият двигател на Брюксел вероятно като цяло ще клони повече наляво.

• Националистическата революция в европарламента не се случи, като крайнодесните и антиевропейски партии не успяха да се надскочат. Все пак те отчетоха победи във Франция, Италия, Полша и Унгария и ще продължат да са силен фактор с близо четвърт от местата. Партията на Brexit също очаквано спечели на Острова.

• Евровотът предизвика предсрочни избори в Гърция. Премиерът Ципрас обяви, че ще поиска такива, след като партията му СИРИЗА загуби с близо 10% от опозиционните консерватори "Нова демокрация".

Австрийският канцлер Себастиан Курц беше свален

Австрийският канцлер Себастиан Курц беше свален при вот на недоверие, внесен от опозицията след сътресенията в кабинета заради скандала "Ибисагейт". Резултатът беше предизвестен, след като крайнодясната Партия на свободата обяви, че ще подкрепи вота.



Курц ще остане на длъжността временно. Според в. Die Presse новият канцлер трябва да бъде избран до 11 юни с мнозинство в парламента. Австрийските медии не споменават имена в първите часове след вота, но преди дни се говореше за възможността Хайнц Фишер - предшественикът на президента Александер ван дер Белен - да заеме поста за няколкото месеца до предсрочните избори.

СЪБИТИЯТА, КОИТО СЛЕДИМ

Иде ли краят на ремонта на ремонта на ремонта?


Епопеята с ремонта на софийската улица "Граф Игнатиев", който продължава втора година, трябва да приключи утре – 28 май. Възложителят - Столичната община, ще прати експерти да преценят как се е справила фирмата изпълнител "Джи Пи груп". Тя спечели обществената поръчка за обновяване на Зона 2 на стойност 24.5 милиона лева.

"Ще се плаща само за конкретно свършена работа", предупреди кметът Йорданка Фандъкова след поредицата спешни промени на недомислия в проекта на архитектурно студио А.Д.А. и забележки за некачествена работа на изпълнителя. До последно участъци от улицата бяха преправяни и пренареждани, и то нееднократно.

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Механизмът за определяне на субсидията за партиите ще се промени така, че да се фиксира на 11 лв. на действително получен глас. Това предвиждат спешни законови промени, след като миналата седмица Слави Трифонов разкри, че партиите с право на субсидия получават значително повече от предвидените 11 лв. - над 13.2 лв. за глас. Оказа, че причината е "несъвършенство в закона", което ще бъде поправено сега със задна дата - от 25 май 2016 г. Това означава, че политическите формации, които получават субсидии, ще трябва да върнат надвзетите средства, които са в общ размер от 18.6 млн. лв.

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавната собственост, с които се създава скоростна процедура за предварително изпълнение на заповеди за принудително отчуждаване на недвижими имоти, включително и за целите на частни обекти - индустриални зони и техпаркове, обявени за национални обекти от правителството. Срещу промените възразиха редица юристи, според които те противоречат на конституцията, която предвижда отчуждаване на имоти само за държавни и обществени нужди, и то след предварително и равностойно обезщетение.

Съпругата на Ветко Арабаджиев – Маринела, ще бъде екстрадирана в България на 30 май, съобщи БНТ. В момента тя се намира в арест в Испания. В началото на месеца оттам бе върнат и съпругът й Ветко. Двамата са обвинени за участие в организирана престъпна група и пране на пари.

Върховният съд на Румъния окончателно потвърди присъдата от 3.5 г. затвор на лидера на управляващите социалдемократи Ливиу Драгня за подстрекаване към злоупотреба със служебно положение. В последната година правителството опита да прокара поредица спорни промени, смятани за подкопаващи борбата срещу корупцията, като подозрението бе, че опитват да спасят Драгня. Редом с евроизборите вчера румънците гласуваха и на референдум, като мнозинството се обяви против реформите в съдебната система и в антикорупционното законодателство на управляващите.

Бившият банкер от шведската Skandinaviska Enskilda Banken е новият президент на Литва. На балотажа в неделя Гитанас Науседа събра подкрепата на 72% от избирателите. Според Reuters победата му вероятно се дължи на това, че той никога не е заемал правителствени постове и не е свързан с никоя от големите партии.

СДЕЛКА НА ДЕНЯ

Fiat Chrysler предложи гигантско сливане с Renault


Автомобилният концерн Fiat Chrysler формално отправи предложение към френския си конкурент Renault за сливане в сделка на потенциална стойност от 32.6 млрд. евро. Това може да роди третия по големина производител на автомобили в света. Подобно сливане би пренаредило автомобилните пазари, а новият производител би бил способен да продава 8.7 милиона коли годишно.

Сделката би била нов път напред за Renault, чиято стойност и опити за сливане с Nissan са разклатени в последната половин година поради обвиненията за финансови злоупотреби срещу бившия изпълнителен директор на автомобилния алианс Карлос Гон.