С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 31 май 2019, 10:57, 11139 прочитания

Може ли Кристалина Георгиева да оглави Европейската комисия?

Изпълнителният директор на Световната банка все по-често се споменава като потенциален кандидат за най-високия европейски пост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Освен за председател на ЕК, за Кристалина Георгиева се спекулира и като възможен върховен представител на ЕС по външната политика
  • Разиграването на нейното име позволява на българското правителство да седне на масата за преговори с другите големи

Част от темата

България и Европа след изборите

Геновева Петрова: Съществената преднина на ГЕРБ не означава възстановяване на доверието

Бойко Борисов за момента на терена на политическо-партийните лидери няма достатъчно силен конкурент, твърди управителят на агенция "Алфа рисърч" в интервю за "Капитал"

Горчивата победа на Борисов

Резултатите от изборите показаха глад за алтернатива на управлението на ГЕРБ, а оцеляването на правителството се дължи на липсата ѝ

Четири шока, които ще разтърсят Брюксел

Националистите не направиха революция, но принуждават традиционните партии да влязат в голяма и обезличаваща коалиция

Много рядко в международната политика България получава висока топка, която може да отиграе с хубаво воле. Сега, без София формално да е предлагала настоящия изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, името ѝ се завъртя като възможен кандидат да оглави Европейската комисия. Пасът идва в момент, в който започва битката кой да оглави четирите европейски институции след току-що приключилите европейски избори. Обикновено това е най-бруталният момент в европейската политика, тъй като страните членки се борят как да извоюват повече място под оскъдното брюкселско слънце за следващите пет години.

По принцип Георгиева, която беше на два пъти еврокомисар и стана и вицепредседател на Европейската комисия през 2015 г., е позната величина в Брюксел. Това автоматично я включва във всяка спекулация, когато се отвори нова позиция. В последните няколко месеца обаче името ѝ вече сериозно се обсъжда не само в медиите.


На 28 май - в деня, в който лидерите на 28-те се събираха в Брюксел, за да обсъждат кой да оглави четирите европейски институции след , чешкият вестник Hospodarske Noviny писа, че правителствата на Полша, Унгария, Словакия и Словения са се обединили да подкрепят или Георгиева, или настоящия преговарящ по Brexit Мишел Барние за председател на Европейската комисия. Срещу това четирите страни искали сегашният словашки вицепредседател на Европейската комисия Марош Шефчович да получи поста на върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността.

Въпреки че информацията идва от чешкото министерство на външните работи (т.е. това не е официално парафирана от премиерите стратегия), това е само последният пример как Кристалина Георгиева влиза в играта и трупа точки, без дори българското правителство да е споменало и дума публично в нейна подкрепа. И макар шансът ѝ да не е голям, би било глупаво подобни пасове да се отиграят махленски, както често се случва в българския футбол и политика.

Преди волето



Засега българското правителство мълчи, което е нормално. ГЕРБ е част от Европейската народна партия (ЕНП), чийто официален кандидат е Манфред Вебер, и няма как София да изскочи пред строя и да наруши партийната дисциплина. "Все още е много рано да се дискутират имена", каза премиерът Бойко Борисов на влизане на неформалната среща в Брюксел на лидерите на 28-те.
Според него сега започва надпреварата между страните членки и който успее да сдържи коня си по-дълго време, той ще спечели. "Този, който пръв заговори, той ще загуби", каза премиерът.

България засега подкрепя официалния кандидат на ЕНП Манфред Вебер, но вероятността той да оглави комисията става все по-малка

[Reuters]
Официално кандидатурата на Георгиева може да се обсъжда едва след като стане ясно, че Вебер не може да събере достатъчно подкрепа за поста. София обаче трябва ясно да сигнализира, че иска да участва в раздаването, за да може в следващите дни Париж и Берлин, на чийто терен обикновено се играе мачът за постове в Брюксел, да имат едно наум.

Въпросът е сега да не се повтори ситуацията от 2014 - 2016 г., когато България имаше шансове да издигне силен кандидат за генерален секретар на ООН. Тогава заради вътрешнополитическо дребнотемие страната се оказа с две кандидатури – едната, подкрепяна от Русия, другата от Запада, и в крайна сметка, не постигна нищо.

Сега подобен риск също съществува по две направления

Първо, ако кабинетът изчака някой друг да му свърши работата и се окаже, че за Георгиева лобират източноевропейските страни и Германия. Това може да торпилира кандидатурата ѝ, тъй като тя трудно ще бъде преглътната само като кандидат на Изтока и Берлин. Затова френският президент може би трябва да научи колко упорито Георгиева учи френски.

Вторият е, ако кабинетът на ГЕРБ избере да играе около тъча от страх да не се "изложи", както се случи през 2016 г. с надпреварата за генерален секретар на ООН. Тогава проблемът дойде от това, че Борисов твърде дълго се чудеше на кого да заложи и в същото време да не носи вина за евентуален провал. Тази му нерешителност обаче се оказа катастрофална. Сега обаче няма възможност за грешка – дори и Георгиева да не успее да заеме поста на председател на Европейската комисия, самото ѝ влизане в играта вече трупа точки за София (и за премиера, който преговаря от нейно име).

Има ли все пак шанс

Въпреки че председателят на ЕК няма безгранични правомощия, именно ръководената от него институция движи и манипулира зъбчатите колела на европейската машинария. Тоест източноевропеец ще има сериозни предизвикателства да стигне до 13-ия етаж на сградата на Берлимон (където се намира кабинетът на председателя).

Но както показват и спекулациите за подкрепа от отделни страни членки, Георгиева има шанс. По-важното е, чe ако тя влезе в разиграването на висшите постове в ЕС, дори и да не може да се класира за най-високата позиция в Брюксел, българката става силна разменна карта. На практика София получава коз, който може да използва в опита да получи влиятелен пост в Европейската комисия или да прокарва исканията си за безпрепятствено влизане в шенгенското пространство, или еврозоната. Ако подобна карта влезе в тестето от кандидатури на държавните и правителствените ръководители на 27-те, българското правителство на практика си отваря всяка възможна врата.

Силата на Кристалина Георгиева е, че е добре позната в Брюксел. Тя е един от малкото хора от Източна Европа, който още се споменава с респект вече три години след като е напуснала Европейската комисия. Ако Георгиева влезе реално в надпреварата, нито Лисабон, нито примерно Ла Валета няма да имат нужда да въртят очи в недоумение кой е точно този човек. Именно и затова нейното име винаги влиза във всеки неформален списък с възможни кандидати за различни позиции.

Георгиева трупа точки по няколко линии. Тъй като идва от малка страна като България, тя няма шанс да налага национална политика и винаги ще трябва да балансира между повече интереси. Именно затова от 1995 г. ЕК се оглавява от политици от малки страни. По-важното е, че за разлика например от холандския премиер Марк Руте не е като фискален ястреб. Георгиева е известна с по-скоро либералните си възгледи, много далеч от консервативния възглед на Вебер, и за радост на страни като Франция или Италия не е фен на икономическата ортодоксия и политиката на затягане на колана – нормално за икономист, трупал стаж в Световната банка. Това я прави добър компромисен вариант за политик от ЕНП.
България може да спечели дори само от включването на Кристалина Георгиева във въртележката с потенциалните кандидати за шеф на ЕК.


Въпреки българския си произход, който обикновено не е предимство при заемането на висши позиции в Брюксел, тя всъщност има доста широки контакти. Ненапразно в няколко случая тя получи съвсем директна подкрепа от Берлин. По време на кампанията ѝ за генерален секретар на ООН през 2016 г. германският канцлер Ангела Меркел не криеше предпочитанията си за нея, като публичен стана опитът на Меркел да повлияе на руския президент Владимир Путин да свали възраженията си за кандидатурата на Георгиева.

По време на мандата си тя успя да спечели доверието на източноевропейските страни с малко по-умерена позиция за имиграцията. На практика Георгиева и председателят на Европейския съвет Доналд Туск все едно четяха от едни и същи опорни точки. Тя не спираше да повтаря, че различните страни членки могат да се включат в решаването на проблема по различен начин – някои като настаняват повече бежанци, други като се грижат за охраната на границите.


Подобна позиция в разгара на имигрантската криза през 2015-2016 г., когато източноевропейските страни бяха обвинявани в липса на солидарност, ѝ спечели някои силни врагове в Брюксел. Но за сметка на това тя получи и солидна подкрепа от Изтока, което сега се вижда за пореден път от обсъжданията във Вишеградската група.

Играта на постове

Пред Георгиева има и много предизвикателства най-малкото защото е от страна от политическата периферия на ЕС (нито в Шенген, нито в еврозоната) и с лоша репутация. Но най-сериозният проблем е възможната политическа въртележка, при която тя няма как да остане в центъра на обсъжданите варианти. В момента един от силните претенденти да оглави ЕК е настоящата комисарка по конкуренцията Маргрете Вестагер, която има и много от предимствата на Георгиева (минус подкрепата от Източна Европа). Вестагер е от либерална партия (към която се числи и Макрон) и за разлика от Барние не е французойка, което я прави по-лесно смилаема от много правителства. Един от обсъжданите варианти е именно либерал да поеме Европейската комисия, тъй като на теория е политически равно отдалечен от другите големи партии – социалистите и християндемократите.

Въпросът е дали ЕНП ще се откаже от позицията на председател на ЕК, за да може например германец да оглави Европейската централна банка. Или политик от ЕНП да застане начело на Европейския съвет. Към момента обаче Берлин едва ли има подкрепата германец да оглави ЕЦБ, а колкото и да е важен Европейският съвет, неговият председател няма лостовете да формира европейската политика, така както може председателят на ЕК. Което ще засили претенциите на Германия по някакъв начин да наложи волята си на Европейската комисия.

Дори и Вестагер да оглави ЕК, това също може да се окаже от полза за Георгиева (която никога не е криела симпатията си към датчанката). Либералната политичка настоява висшите постове в ЕС да са поделени поравно между мъже и жени. Което прави Георгиева добър кандидат за позицията на върховен представител на ЕС в областта на сигурността и външната политика - постът, за който тя всъщност се бореше през 2014 г. Формално това е втората по важност позиция в ЕК, за която едва ли друг български кандидат може дори да си мечтае.

Въпреки критиките в България през пет години, че тази позиция не е важна за София, това изобщо не е така. Върховният представител може и да не управлява бюджета на ЕС, но има пряк достъп до коридорите на властта в Берлин, Рим или Париж много повече от който и да е друг комисар. Това има много по-голяма тежест, отколкото който и да е формален ресор в ЕК.
Как Кристалина Георгиева влезе в надпреварата

Появата на Кристалина Георгиева и главния преговарящ за Brexit Машел Барние (и двамата политици от ЕНП) като черни лебеди в надпреварата за ЕК се дължи на политически блокаж след изборите за Европейски парламент на 23 - 26 май. В момента няма партия или коалиция от идеологически близки формации, която да може да състави мнозинство в европарламента или Европейския съвет (където заседават държавните и правителствените ръководители на страните членки), които всъщност трябва да номинират председателя на ЕК.

Това намалява шанса на кандидата на ЕНП Манфред Вебер, който освен достатъчно депутати зад гърба си има и други пречки. Във Франция, Испания, Португалия и Италия лидерът на парламентарната група на ЕНП не е харесван и тъй като през 2014-2015 г. настояваше фискалните правила на ЕС да не бъдат разхлабвани, т.е. Лисабон, Мадрид и Рим да затегнат още коланите.

На практика Вебер може да бъде разменната монета, за да може друг, не толкова консервативен, политик от ЕНП да оглави комисията и да получи подкрепата на либералите, зелените и социалистите.

Така на първо място излиза името на Барние, който печели допълнително предимство от неистовото желание на френския президент Еманюел Макрон да отбележи точки в Брюксел. След загубата си от националистите на Марин льо Пен на европейските избори за Макрон престижният пост на председател на Европейската комисия е от изключително значение.

Колкото и странно да звучи това, именно заради масирания френския натиск – в последните дни Макрон провежда блицкриг от вечери, на които да убеди повече премиери да заемат неговата позиция – шансовете на другите кандидати нарастват. За голяма част от страните - членки на ЕС, не само от Източна Европа, влиянието на Париж в европейските институции не е някаква манна небесна, дори напротив. Ако Вебер не оглави ЕК, сигурно е, че германският канцлер Ангела Меркел няма да позволи неговото място да бъде заето от французин.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 2523 прочитания

Трудните книжки 3 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1560 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Руски поток през България

Какво следва от решението на "Булгартрансгаз" да избере свързан с Русия строител за продължението на "Турски поток"

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10