С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
1 29 май 2019, 17:35, 3554 прочитания

България и съседките й от ЕС не се справят с последствията от "Дизелгейт"

Едва половината проблемни автомобили на Volkswagen у нас са получили софтуерен ъпдейт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
3 от 4 силно замърсяващи коли в ЕС все още не са изтеглени за поправка.
Само четири държави в ЕС са се справили по-зле с изтеглянето на замърсяващите дизелови автомобили от България вследствие скандала "Дизелгейт". Това са Румъния, Полша, Хърватия и Словакия.

В България са върнати едва около 52% от автомобилите на Volkswagen (произведени след 2009 г.), за да им бъде ъпдейтнат софтуерът. Това означава, че у нас последствията от скандала не са били приети твърде сериозно, въпреки че сме държавата с най-сериозен проблем с ФПЧ10 в Европейския съюз. През 2015 г. се оказа, че Volkswagen Group е правил манипулации, за да може дизелови двигатели да преминат тестовете за отделяне на вредни емисии.


Това са изводите от доклад на организацията Transport&Environment, който изследва прогреса на страните в ЕС по изтеглянето на автомобили и преоборудването и ъпдейтването им така, че да отговарят на законовите изисквания за емисиите.

Като цяло изследването заключава, че справянето с проблема из Европа е неефективно в сравнение със САЩ, а и разликите между западните и източните страни в ЕС са осезаеми.

В България, разбира се, проблем е контролът



Като начало първият проблем у нас е, че подходът към последствията от "Дизелгейт" е "по-хлабав", отколкото в други страни на съюза. Всяка държава сама решава дали задължително да изтегли автомобилите на Volkswagen Group и да контролира ъпдейтването на софтуера им. В Германия Франция и Словения например изтеглянето на автомобилите от групата на Volkswagen е задължително и така контролът върху нивата на емисиите им и дали те са съобразени със законовите норми се осъществява под контрола на държавната администрация.

"Що се отнася до коли на Volkswagen Group, изтеглянето им е на доброволен принцип в България и повечето страни от Централна и Източна Европа, което значи, че собствениците им не са длъжни да ъпдейтнат софтуера и изтеглянията не се случват под контрола на държавните органи", уточнява Джонс Мюлер, мениджър по качеството на въздуха към Transport&Environment, за "Капитал".

Освен това българските власти са подали на Европейската комисия данни, че са изтеглени 52% от автомобилите на Volkswagen Group с проблемния дизелов двигател EA189. Става дума обаче само за превозни средства от клас Евро 5, произведени между 2009 и 2014 г. Данни от измервания с лазери по улиците показват, че и по-старите поколения коли също отделят емисии над законовите лимити, отбелязва Мюлер. Това значи, че мерки не се взимат срещу по-старите дизелови автомобили. "Старите коли трябва да бъдат преоборудвани със задна дата, за да се намалят емисиите. Всички европейски граждани имат правото да дишат чист въздух", казва експертът.

"Важно е да има добра координация между институциите, информация, контрол и прозрачност", отбелязва Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и настоящ съветник към Европейската климатична фондация, пред "Капитал". Задължително връщане и недоброволните акции изискват определен административен капацитет обаче, казва Попов. Това може да е част от причината защо българските власти нямат воля да окажат по-силен натиск върху проблема у нас.

Дизелите на прага

Освен това България, заедно с други страни от Източна Европа, е заплашена от вноса на замърсяващи автомобили от Западна Европа, където те постепенно се забраняват.

Въпреки че България не е с най-ниския темп на преоборудване на проблемните автомобили на Volkswagen, тя е сред държавите, които се сблъскват с рисковете на автопарка с ниско качество. По данни на Transport and Environment само за 2017 г. в България са внесени над 100 хил. коли втора ръка от други страни от ЕС, като над една трета от тях са "тежко замърсяващи дизели".

"В момента на регистрацията на дизелова кола втора ръка в България местните власти трябва да я позволяват само ако има доказателство, че превозните средства са били ъпдейтнати. Българските власти също трябва да направят изтеглянето задължително, за да е сигурно, че превозните средства на територията на страната са обновени", препоръчва Мюлер.

Извън контекста на скандала "Дизелгейт" властите започнаха да предприемат мерки срещу остарелия и замърсяващ автопарк у нас, но те все още са плахи. Например във формулата за изчисления на данъците върху автомобилите беше включен екологичен компонент с промяна в закона в края на 2018 г.

"Според мен той трябва да бъде затяган постоянно - всяка година парламента да увеличава този компонент във формулата и така мръсните коли да плащат повече и повече", казва Юлиан Попов.

Ситуацията в Европейския съюз

От 2015 г. досега са изтеглени само 10 млн. автомобили и ванове от общо 43 млн. силно замърсяващи дизели, които са били манипулирани да измамят тестовете за емисии.

Страните в съюза се справят с доста различно темпо. Ако в Германия 99% от изтеглените автомобили са получили необходимия софтуерен ъпдейт, то в Румъния те са едва 37%, а в Полша - 45%.

Европа се справя по-зле от САЩ с последствията от скандала с емисиите, тъй като вторите имат "по-силна политическа воля" и "правна система, която позволява мерките да се взимат по-лесно", казва Мюлер. Той припомня и че колективните дела за потребители са по-малко развити в страните от ЕС, а ролята на лобито на европейската автомобилна индустрия има силно влияние върху политическите решения на Стария континент.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1070 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 1614 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: Макрон срещу Меркел за ключовите постове в ЕС, Пеевски няма да е евродепутат

И още: Официални резултати от евровота още няма, кабинетът пак харчи пари, а на "Графа" не е хубаво, но поне ремонтът най-после приключи

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма