С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 29 май 2019, 15:26, 3152 прочитания

МОН предлага да ограничи автономията на университетите

Идеята е да се спре бълването на ненужни кадри, но се прави с административни мерки, а не чрез оценка на качеството на учене

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бизнесът от години твърди, че връзката между образователната система и пазара на труда е прекъсната. Сега Министерството на образованието и науката се включва в дебата с идеи за промени в Закона за висшето образование, но като слон в стъкларски магазин.

Целта е да се адресира проблемът с пренасищането на пазара с висшисти, които не се търсят от работодателите, за сметка на учещи в специалности, за които има недостиг. Предложените промени обаче намесват държавата в академичната автономия, без да стъпват върху обективни критерии за качеството на образованието. Например - предлага се мораториум върху откриването на нови филиали на държавни университети, както и възможност Министерският съвет да открива и закрива факултети не само в държавните, но и в частните университети.


"Проблемът е правилно диагностициран. Министерството на образованието и науката е установило, че е налице свръхпредлагане на кадри в специалности, които не се реализират добре на пазара на труда. Но след това започва да отстранява проблеми с прекалено тежки и прекалено сериозни административни мерки", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Какъв е проблемът

"С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха нови професионални направления и специалности, често неприсъщи на самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други."

Така образователното ведомство формулира един от основните проблеми на пазара на труда в страната - разминаването между уменията, които търси бизнесът, и това, което предлагат университетите. МОН стигат до извода, че разрастването на мрежата от висши училища е довело до занижено качеството на обучението. Предложените решения обаче се фокусират върху административния подход и пропускат факторите качество на образованието и реализация на пазара на труда.

Качеството ще се търси от администрацията

"Отчита се необходимост академичната автономия да се съчетае с механизми за институционална отговорност", се посочва в мотивите образователното ведомство.

В превод това ще означава няколко неща. Министърът на образованието например ще има по-съществена роля - той ще утвърждава "политика за развитие" (нещо като бизнес план) на всеки университет с конкретни задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. Документът ще отразява "визията" на държавата и на университета.



Предлага се и въвеждането на няколко нови механизми за контрол като възможността Министерският съвет да открива и закрива филиали и колежи не само на държавните, но и на частните университети. Това ще се случва по предложение или на самия университет, или на министъра на образованието.

"Това, което не трябва да се случва, е да се саботира отварянето на частни висши училища в условията на пазарна икономика. Частните университети трябва да са свободни да конкурират държавните", коментира Адриан Николов. Според него налагането на мораториум върху дейността на държавните университети е друга тежка административна мярка, която няма да доведе до това, което иска да постигне министерството.

Ведомството предлага и затягане на критериите за институционална акредитация на висшите учебни заведения. Идеята е акредитацията за дадено професионално направление да се извършва едновременно за всички висши училища по график, установен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Оценяването ще е по десетобалната система, като оценка под 4 ще означава отказ на акредитация. За целта НАОА ще разработи електронна платформа.

За защитените специалности

МОН предлага също да направи безплатно обучението в "професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда". Тези специалности и направления се посочват в списък, утвърден от правителството, който на практика сега обхваща над две трети от всички в страната.

Според Николов цялата идея на списъка е безсмислена. "Те не са "защитени", защото обхващат почти цялото висше образование - самата дума се обезсмисля с разширяването му през последните няколко години", казва той. А същевременно списъкът постепенно измества добрата идея от 2015 г. качеството на образованието (чрез въвеждането на рейтинговата система) да се обвърже с финансирането на държавните университети. По първоначален план до 2020 г. се очакваше по-голямата част от парите за държавните университети да се обвърже с рейтинговата система, но с въвеждането на списъка фокусът се измести.

"В краткосрочен план министерството трябва да се откаже от това да има защитени и приоритетни специалности. И да се върне на замислената реформа за обвързване на финансирането с рейтинговата система", е мнението на Николов, като допълва, че трябва да се възстанови и финансирането на системата, което беше свито значително преди две години и така постави под въпрос надеждността на данните.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни 1 Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са незаконни

И още: САЩ пращат войници в Близкия изток заради Иран; Facebook ще пусне догодина собствена дигитална валута Libra

18 юни 2019, 1585 прочитания

Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС

Работодателите са заделили средно с 12.3% повече за персонал през първото тримесечие спрямо година по-рано

18 юни 2019, 1091 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Държавата създаде проблем с декларирането на повече от един краен собственик

Отговорната Агенция по вписванията го обясни със софтуер, но дава възможност за подаване на информацията до 31 май

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет