С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 29 май 2019, 15:26, 3863 прочитания

МОН предлага да ограничи автономията на университетите

Идеята е да се спре бълването на ненужни кадри, но се прави с административни мерки, а не чрез оценка на качеството на учене

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бизнесът от години твърди, че връзката между образователната система и пазара на труда е прекъсната. Сега Министерството на образованието и науката се включва в дебата с идеи за промени в Закона за висшето образование, но като слон в стъкларски магазин.

Целта е да се адресира проблемът с пренасищането на пазара с висшисти, които не се търсят от работодателите, за сметка на учещи в специалности, за които има недостиг. Предложените промени обаче намесват държавата в академичната автономия, без да стъпват върху обективни критерии за качеството на образованието. Например - предлага се мораториум върху откриването на нови филиали на държавни университети, както и възможност Министерският съвет да открива и закрива факултети не само в държавните, но и в частните университети.


"Проблемът е правилно диагностициран. Министерството на образованието и науката е установило, че е налице свръхпредлагане на кадри в специалности, които не се реализират добре на пазара на труда. Но след това започва да отстранява проблеми с прекалено тежки и прекалено сериозни административни мерки", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Какъв е проблемът

"С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха нови професионални направления и специалности, често неприсъщи на самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други."

Така образователното ведомство формулира един от основните проблеми на пазара на труда в страната - разминаването между уменията, които търси бизнесът, и това, което предлагат университетите. МОН стигат до извода, че разрастването на мрежата от висши училища е довело до занижено качеството на обучението. Предложените решения обаче се фокусират върху административния подход и пропускат факторите качество на образованието и реализация на пазара на труда.

Качеството ще се търси от администрацията

"Отчита се необходимост академичната автономия да се съчетае с механизми за институционална отговорност", се посочва в мотивите образователното ведомство.

В превод това ще означава няколко неща. Министърът на образованието например ще има по-съществена роля - той ще утвърждава "политика за развитие" (нещо като бизнес план) на всеки университет с конкретни задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. Документът ще отразява "визията" на държавата и на университета.



Предлага се и въвеждането на няколко нови механизми за контрол като възможността Министерският съвет да открива и закрива филиали и колежи не само на държавните, но и на частните университети. Това ще се случва по предложение или на самия университет, или на министъра на образованието.

"Това, което не трябва да се случва, е да се саботира отварянето на частни висши училища в условията на пазарна икономика. Частните университети трябва да са свободни да конкурират държавните", коментира Адриан Николов. Според него налагането на мораториум върху дейността на държавните университети е друга тежка административна мярка, която няма да доведе до това, което иска да постигне министерството.

Ведомството предлага и затягане на критериите за институционална акредитация на висшите учебни заведения. Идеята е акредитацията за дадено професионално направление да се извършва едновременно за всички висши училища по график, установен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Оценяването ще е по десетобалната система, като оценка под 4 ще означава отказ на акредитация. За целта НАОА ще разработи електронна платформа.

За защитените специалности

МОН предлага също да направи безплатно обучението в "професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда". Тези специалности и направления се посочват в списък, утвърден от правителството, който на практика сега обхваща над две трети от всички в страната.

Според Николов цялата идея на списъка е безсмислена. "Те не са "защитени", защото обхващат почти цялото висше образование - самата дума се обезсмисля с разширяването му през последните няколко години", казва той. А същевременно списъкът постепенно измества добрата идея от 2015 г. качеството на образованието (чрез въвеждането на рейтинговата система) да се обвърже с финансирането на държавните университети. По първоначален план до 2020 г. се очакваше по-голямата част от парите за държавните университети да се обвърже с рейтинговата система, но с въвеждането на списъка фокусът се измести.

"В краткосрочен план министерството трябва да се откаже от това да има защитени и приоритетни специалности. И да се върне на замислената реформа за обвързване на финансирането с рейтинговата система", е мнението на Николов, като допълва, че трябва да се възстанови и финансирането на системата, което беше свито значително преди две години и така постави под въпрос надеждността на данните.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 963 прочитания

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 2834 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Държавата създаде проблем с декларирането на повече от един краен собственик

Отговорната Агенция по вписванията го обясни със софтуер, но дава възможност за подаване на информацията до 31 май

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант