МОН предлага да ограничи автономията на университетите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МОН предлага да ограничи автономията на университетите

Министърът на образованието ще утвърждава планове за развитието на всеки университет

МОН предлага да ограничи автономията на университетите

Идеята е да се спре бълването на ненужни кадри, но се прави с административни мерки, а не чрез оценка на качеството на учене

5656 прочитания

Министърът на образованието ще утвърждава планове за развитието на всеки университет

© Анелия Николова


Бизнесът от години твърди, че връзката между образователната система и пазара на труда е прекъсната. Сега Министерството на образованието и науката се включва в дебата с идеи за промени в Закона за висшето образование, но като слон в стъкларски магазин.

Целта е да се адресира проблемът с пренасищането на пазара с висшисти, които не се търсят от работодателите, за сметка на учещи в специалности, за които има недостиг. Предложените промени обаче намесват държавата в академичната автономия, без да стъпват върху обективни критерии за качеството на образованието. Например - предлага се мораториум върху откриването на нови филиали на държавни университети, както и възможност Министерският съвет да открива и закрива факултети не само в държавните, но и в частните университети.

"Проблемът е правилно диагностициран. Министерството на образованието и науката е установило, че е налице свръхпредлагане на кадри в специалности, които не се реализират добре на пазара на труда. Но след това започва да отстранява проблеми с прекалено тежки и прекалено сериозни административни мерки", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Какъв е проблемът

"С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха нови професионални направления и специалности, често неприсъщи на самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други."

Така образователното ведомство формулира един от основните проблеми на пазара на труда в страната - разминаването между уменията, които търси бизнесът, и това, което предлагат университетите. МОН стигат до извода, че разрастването на мрежата от висши училища е довело до занижено качеството на обучението. Предложените решения обаче се фокусират върху административния подход и пропускат факторите качество на образованието и реализация на пазара на труда.

Качеството ще се търси от администрацията

"Отчита се необходимост академичната автономия да се съчетае с механизми за институционална отговорност", се посочва в мотивите образователното ведомство.

В превод това ще означава няколко неща. Министърът на образованието например ще има по-съществена роля - той ще утвърждава "политика за развитие" (нещо като бизнес план) на всеки университет с конкретни задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. Документът ще отразява "визията" на държавата и на университета.

Предлага се и въвеждането на няколко нови механизми за контрол като възможността Министерският съвет да открива и закрива филиали и колежи не само на държавните, но и на частните университети. Това ще се случва по предложение или на самия университет, или на министъра на образованието.

"Това, което не трябва да се случва, е да се саботира отварянето на частни висши училища в условията на пазарна икономика. Частните университети трябва да са свободни да конкурират държавните", коментира Адриан Николов. Според него налагането на мораториум върху дейността на държавните университети е друга тежка административна мярка, която няма да доведе до това, което иска да постигне министерството.

Ведомството предлага и затягане на критериите за институционална акредитация на висшите учебни заведения. Идеята е акредитацията за дадено професионално направление да се извършва едновременно за всички висши училища по график, установен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Оценяването ще е по десетобалната система, като оценка под 4 ще означава отказ на акредитация. За целта НАОА ще разработи електронна платформа.

За защитените специалности

МОН предлага също да направи безплатно обучението в "професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда". Тези специалности и направления се посочват в списък, утвърден от правителството, който на практика сега обхваща над две трети от всички в страната.

Според Николов цялата идея на списъка е безсмислена. "Те не са "защитени", защото обхващат почти цялото висше образование - самата дума се обезсмисля с разширяването му през последните няколко години", казва той. А същевременно списъкът постепенно измества добрата идея от 2015 г. качеството на образованието (чрез въвеждането на рейтинговата система) да се обвърже с финансирането на държавните университети. По първоначален план до 2020 г. се очакваше по-голямата част от парите за държавните университети да се обвърже с рейтинговата система, но с въвеждането на списъка фокусът се измести.

"В краткосрочен план министерството трябва да се откаже от това да има защитени и приоритетни специалности. И да се върне на замислената реформа за обвързване на финансирането с рейтинговата система", е мнението на Николов, като допълва, че трябва да се възстанови и финансирането на системата, което беше свито значително преди две години и така постави под въпрос надеждността на данните.

Бизнесът от години твърди, че връзката между образователната система и пазара на труда е прекъсната. Сега Министерството на образованието и науката се включва в дебата с идеи за промени в Закона за висшето образование, но като слон в стъкларски магазин.

Целта е да се адресира проблемът с пренасищането на пазара с висшисти, които не се търсят от работодателите, за сметка на учещи в специалности, за които има недостиг. Предложените промени обаче намесват държавата в академичната автономия, без да стъпват върху обективни критерии за качеството на образованието. Например - предлага се мораториум върху откриването на нови филиали на държавни университети, както и възможност Министерският съвет да открива и закрива факултети не само в държавните, но и в частните университети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "...И да се върне на замислената реформа за обвързване на финансирането с рейтинговата система"

    А кога изобщо е станал този завой? Защо не писахте по темата? Безспорно рейтинговата система беше правилна посока.

  • 2
    editioprinceps avatar :-|
    Вера Бонева

    Заглавието на статията е подвеждащо. Академичната автономия се отнася до съдържанието и структурата на учебния процес и научноизследователската дейност. Тази автономия не е докосната от проекта. Напротив, стимулира се с уреждане статута на изследователските университети. В административен план е необходим по-ефективен контрол на публичните средства, които се инвестират в образованието. Това е модел, присъщ на цялото Европейско пространство за висше образование. Проектът е полезен и премислен. Важни са и новостите в модела на акредитация, които ще доведат до намаляване на административната тежест върху висшите училища и научните организации и до по-голяма обективност в процеса на оценяване.

  • 3
    tulup avatar :-|
    tulup

    До коментар [#2] от "Вера Бонева":

    Какво налага МОН да имат договор с ректора? Ако не управлява добре, то би трябвало да има отлив на студенти/преподаватели и спад в оценките за акредитация. И тогава би трябвало университета сам да си го изгони. А така МОН може да го тормози за щяло и нещяло - преди няколко дена ректорът на СУ критикува държавните люде, че са се изтипосали най-отпред на парада за 24 май. Ще може ли да прави такива изказвания след тази реформа? И как не се ограничава автономията така?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK