Окончателно: "Цената" на един мандат за български евродепутат е 114 958 гласа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Окончателно: "Цената" на един мандат за български евродепутат е 114 958 гласа

Окончателно: "Цената" на един мандат за български евродепутат е 114 958 гласа

ГЕРБ получи гласовете на малко под 10% от всички избиратели; ДПС е с най-голям относителен дял на невалидните бюлетини сред партиите с евродепутати

Елена Старидолска
4043 прочитания

© Надежда Чипева


Подкрепата, която ГЕРБ получи на европейските избори, се равнява на близо 9.5% от гласовете на всички избиратели в страната. Най-голямата опозиционна партия БСП взима още по-малко - едва 7.4% от българите с право на глас са я посочили в бюлетината. Това показват окончателните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) за резултатите от вота на 26 май.

Общо 6 419 472 са българските граждани с право на глас според комисията. От тях в евровота са участвали 2 095 575, или 32.64%. Според резултатите на ЦИК при проведените у нас евроизбори "цената" на един мандат за български евродепутат в Европейския парламент е 114 958 гласа.

Партиите и коалициите, които ще имат представители в Брюксел в следващите пет години, са ГЕРБ - с шестима души (607 194 гласа), БСП - петима (474 160 гласа), трима отиват от ДПС (323 510 гласа), двама от ВМРО (143 830 гласа) и един от "Демократична България" (118 484 гласа). Така коалицията между ДСБ, "Да, България" и Зеленото движение успява да прескочи естествената бариера от почти 6% с малко над 3500 гласа. (Разпределението по мандати вижте тук).

С "Не подкрепям никого" са гласували 61 029 души, или около 3% от тези 2.1 млн., които са се разходили до урните.

Първият под чертата е Веселин Марешки и неговата партия "Воля". На Марешки не му стигнаха около 50 000 гласа, за да отиде в ЕП, той получи 70 830 гласа. Далеч зад него остават другите две парламентарни формации - "Атака" и НФСБ ("Патриоти за Валери Симеонов). Хората на Волен Сидеров имат 20 906 гласа, а тези на Валери Симеонов - 22 421 гласа. И двете формации са изпреварени по подкрепа от независимите Минчо Христов и Десислава Иванчева, съответно с 22 992 гласа и 30 310 гласа. Близък резултат до този на Сидеров и Симеонов има и листата "Път на младите", явила се с регистрацията на НДСВ и Новото време - 21 315 гласа.

Невалидните бюлетини

Машинното гласуване в една четвърт от секциите не успя да пребори напълно невалидните бюлетини, каквато му беше целта. Според официалните резултати те са 80 238 броя. Причините за недействителните гласове са различни - празни бюлетини, множество задрасквания, попълване на повече от едно квадратче и др. При някои от тези бюлетини обаче все пак се вижда за кого е трябвало да отиде гласът. Затова и ЦИК изрично посочва броя на невалидните бюлетини, подадени за всяка партия. От тях за пореден път се оказва, че като относителен дял при формациите, които изпращат евродепутати, те са най-много при ДПС. При техните 323 хил. гласа над 6 хил. са недействителни. При ГЕРБ те са над 10 хил., а при БСП - малко над 9 хил. Най-малко недействителни гласове като процент от действителните има ВМРО.

Слабо ляво извън БСП

Представителите на левите формации и послания взимат общо малко над 1.5% от гласовете на участвалите в изборите. Сред тях най-много симпатизанти е събрала "Коалиция за България" около АБВ - 16 759 гласа. Това е далеч от амбициите на партията, оглавявана от бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. Д21 на Татяна Дончева има 4141 гласа, а независимата Ваня Григорова, лидер на "Солидарна България" - 9320 гласа.

Подценен персонален рейтинг - при ВМРО и БСП

Преференциите показват извън очевадно съмнителните симпатии, че при подреждането на листите партиите са подценили личния рейтинг на някои от кандидатите. При БСП например Сергей Станишев от пето място става втори, след като събира 30 268 предпочитания. Първа остава Елена Йончева с повече от 80 000. В листата на ВМРО Андрей Слабаков също става втори от четвъртото място, на което беше поставен, благодарение на над 9 хил. преференции. Ангел Джамбазки остава първи с около 50 хил. лични гласа. При ВМРО обаче е по-интересно, отколкото при БСП, защото заради разместването поставеният първоначално на второ място Юлиан Ангелов ще си остане като депутат в София, а Слабаков ще отиде в Брюксел. При социалистите преподреждането е по-скоро демонстрация за пред Корнелия Нинова.

Подкрепата, която ГЕРБ получи на европейските избори, се равнява на близо 9.5% от гласовете на всички избиратели в страната. Най-голямата опозиционна партия БСП взима още по-малко - едва 7.4% от българите с право на глас са я посочили в бюлетината. Това показват окончателните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) за резултатите от вота на 26 май.

Общо 6 419 472 са българските граждани с право на глас според комисията. От тях в евровота са участвали 2 095 575, или 32.64%. Според резултатите на ЦИК при проведените у нас евроизбори "цената" на един мандат за български евродепутат в Европейския парламент е 114 958 гласа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK