Руски поток през България
Какво следва от решението на "Булгартрансгаз" да избере свързан с Русия строител за продължението на "Турски поток"
Състезание с предизвестен победител. Такова се оказа най-голямата обществена поръчка за последното десетилетие в България - тази за продължението на "Турски поток" с бюджет от близо 3 млрд. лв. Както прогнозираха още през февруари руските медии, държавната компания "Булгартрансгаз" реши да възложи проекта на свързаното с Русия обединение "Газово развитие и разширение в България", след като на 28 май изненадващо отстрани класирания вече на първо място саудитски консорциум "Аркад".
С този обрат руснаците на практика затварят кръга около бъдещия транзитен газопровод. Те ще са основните ползватели на тръбата, ще прибират всички транзитни такси през първите 10 - 15 години, тъй като първоначално ще финансират строителството и ще начислят лихва върху вложените средства, а България, освен че ще похарчи стотици милиони за съпътстващи съоръжения, се лишава и от гарантираните печалби за 1.4 млрд. лв. по настоящия договор с "Газпром".
Новото решение на "Булгартрансгаз" подлежи на обжалване пред КЗК и ако арабският кандидат протестира, газопроводът няма да е готов в следващите 7 месеца и ще има отлагане. В същото време държавната компания иска строежът да започне възможно най-скоро, тъй като е поела ангажимент пред "Газпром", че още от началото на 2020 г. ще осигури техническа възможност за пренос на природен газ в посока Сърбия. Ако това не се случи, ще има значителни по размер негативни последици за държавното дружество.
Как се подменя победител
Отстранената оферта на арабите не е била проформа и от тяхна страна са били водени дори преговори с банки за финансирането, с адвокати и със строителни компании, казват източници на "Капитал". Така че в случая не става дума за симулирано състезание за пред обществото и ЕС. По-скоро се е появил изненадващ конкурент на руснаците, който за тяхна беда е дал по-ниска цена.
След обявяването на класирането в началото на април е последвало забавяне от страна на арабския консорциум при подготовката на документите за подписването на договора. Първоначално това е трябвало да се случи до 16 май, но от протоколите към обществената поръчка се вижда, че по искане на "Аркад" "Булгартрансгаз" е удължил с една седмица сроковете. Така споразумението е трябвало да се сключи в 11:00 на 23 май. Тогава обаче не се явява представител на кандидата, а и въпросните документи отново не са представени в цялост. В резултат на 28 май държавната компания излиза с решение за отстраняването на този кандидат и отправя покана за подписване на договор към втория в класирането.
"Още на 17 май, ден след изтичането на първоначалния срок за подписване на договор, ние получихме писмо от втория класиран участник. В него се казваше, че поради липсата на публична информация за хода на процедурата по сключване на споразумението с "Аркад" обединение "Газово развитие и разширение в България" декларира в съответната правно обвързваща форма, че е готово да предложи отстъпка от цената в размер на 31.15%, без да променя останалите параметри на офертата си", обясни шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Така изведнъж се оказва, че вместо 1.6 млрд. евро цената на въпросното обединение става 1.1 млрд. евро (2.15 млрд. лв.) - с минималните на фона на общата сума 5000 евро по-малко спрямо офертата на "Аркад".
Подобна промяна в ценовите параметри в хода на обществената поръчка е безпрецедентна, но според "Булгартрансгаз" е напълно законна. Обяснението е, че в случая става дума за доброволен отказ на изпълнителя да получи част от първоначално поисканото заплащане. "Не се променят техническото и ценовото предложение на участника, въз основа на които той е класиран на второ място", пише в новото решение за класиране. Там се казва още, че не се извършва нова подредба на кандидатите заради предложената отстъпка и не се променят определените по-рано начини на плащане.
В случая излиза, че макар и неуспешно участието на саудитската "Аркад" в конкурса все пак е оптимизирало разходите, които България ще направи за този газопровод.
Удобният кандидатОбединението "Газово развитие и разширение в България" беше считано за фаворит още преди офертите и преди да направи необичайната отстъпка от цената. С 50% дял в него е българският клон на люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт", през която именно е и руската връзка. Публичната информация за тази фирма е повече от оскъдна, като тя няма дори собствен сайт. За сметка на това доскорошният директор на "Комплишънс дивелъпмънт" Владимир Шматович е настоящ заместник генерален директор по развитието на руската "Тръбна металургична компания" (ТМК) и член на борда на директорите на подразделението й за газови и петролни тръби - IPSCO Tubulars Inc. Именно ТМК бе посочена от руските медии като победител в поръчката за доставка на тръби за разширението на българския участък на газопровода "Турски поток". По информация на "Медиапул" пък представител на "Комплишънс дивелъпмънт" в процедурата на "Булгартрансгаз" е бил Андрей Зимин, който също е част от мениджмънта на ТМК, но в протокола всички имена на физическите лица са заличени.
Показателно е и това, че освен клон в България "Комплишънс дивелъпмънт" има такъв и в Белград - в Сърбия "Газпром" строи газопровода от българската до унгарската граница като продължение на "Турски поток".
Останалите участници в обединението "Газово развитие и разширение в България" са италианската "Бонатти" и германската "Макс Щрайхер". Тук любопитното е, че двете дружества работят по друг голям проект на "Газпром" - изграждат сухоземната част от "Северен поток 2".
Парите - от Русия за Русия
Важна подробност в търга за продължението на "Турски поток" през България е, че цялото финансиране първоначално трябва да се осигури от избрания строител, а "Булгартрансгаз" ще изготви погасителен план със срок от 120 месеца, за да възстанови направените разходи за производството на тръбите и полагането им по дългото над 450 км трасе. Схемата прилича на тази, която трябваше да се приложи за "Южен поток", но има една голяма разлика - този път държавната "Булгартрансгаз" носи цялата отговорност и ако няма приходи от транзит, пак ще трябва да плаща.
От публикуваните документи се разбира, че именно "Комплишънс дивелъпмънт" ще осигури необходимото финансиране за проекта - около 2.15 млрд. лв. без ДДС, като не е посочено, че за целта ще се ползват банкови заеми. Именно затова са и предположенията, че парите ще бъдат осигурени по руска линия, най-вероятно от самата "Газпром", както е в Сърбия.
"Бонатти" и "Макс Щрайхер" пък ще отговарят за строителството, но най-вероятно ще превъзложат тези дейности на български фирми. В бранша се спрягат обичайните заподозрени "Джи Пи груп" и ГБС.
Въпрос на лихва
Средствата за месечните плащания към строителя ще се набавят от таксите за пренос, които за въпросните 10 години се очаква да бъдат около 3.62 млрд. лева. На пръв поглед тази сума изглежда достатъчна за изплащането на проекта, но има няколко подробности. На първо място, с тези пари ще трябва да се покрият и експлоатационните разходи от 131.4 млн. лв. на година, или общо 1.58 млрд. лева.
Така държавната компания ще разполага с чисти приходи от около 2 млрд. лв. за изплащането на инвестицията, но проблемът е, че към тази сума трябва да се прибави задължителното оскъпяване при разсроченото плащане. В случая лихвата ще бъде 4.1% (колкото бе предложила и "Аркад"), тъй като обединението "Газово развитие и разширение в България" е направило отстъпка и от този показател. В първоначалната оферта оскъпяването варираше от 7% до 9% в различните години.
Без да се вземат предвид никакви други подробности, оскъпяването на проекта при това положение ще достигне 500 млн. лева. И това, ако плащанията вървят методично, без забавяне, защото в противен случай ще се начисляват допълнителни лихви. С други думи, през първите 10 години "Булгартрансгаз" ще трябва да прави допълнителни разходи над постъпленията от транзитни такси, за да се разплати със строителя. А като имаме предвид, че заради този проект България доброволно се отказа от гарантирани приходи по Трансбалканския газопровод в размер на 1.4 млрд. лв., сметката от българска страна съвсем не излиза.
