С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 май 2019, 10:25, 5066 прочитания

Геновева Петрова: Съществената преднина на ГЕРБ не означава възстановяване на доверието

Бойко Борисов за момента на терена на политическо-партийните лидери няма достатъчно силен конкурент, твърди управителят на агенция "Алфа рисърч" в интервю за "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Геновева Петрова е част от агенция "Алфа рисърч" още от основаването й през 1997 г. Компанията е най-голямата независима българска агенция за маркетингови и социални проучвания. Двете с Боряна Димитрова са нейни управители. Петрова ръководи работата на изследователския екип и отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Тя е магистър по политически науки от СУ "Св. Климент Охридски".

Част от темата

България и Европа след изборите

Горчивата победа на Борисов

Резултатите от изборите показаха глад за алтернатива на управлението на ГЕРБ, а оцеляването на правителството се дължи на липсата ѝ

Може ли Кристалина Георгиева да оглави Европейската комисия?

Изпълнителният директор на Световната банка все по-често се споменава като потенциален кандидат за най-високия европейски пост

Четири шока, които ще разтърсят Брюксел

Националистите не направиха революция, но принуждават традиционните партии да влязат в голяма и обезличаваща коалиция

Разликата между ГЕРБ и БСП беше изненадващо голяма в полза на управляващите. На какво се дължи?

- Разликата от седем процентни пункта е абсолютно в синхрон с проучванията в седмицата преди изборите. Бих я определила като съществена преднина на ГЕРБ пред БСП. За да я обясним, трябва да погледнем цялата кампания. Можем условно да обособим два етапа в нея - първият беше непосредствено преди официалния ѝ старт, когато бяха концентрирани събитията покрай скандалите заради имотите, придобити от близки до властта на занижени цени. В този етап ГЕРБ получи мигновени имиджови щети. Вторият етап беше същинският от кампания, в който ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов реагираха на проблемите. Нашият анализ показва два основни фактора, които допринесоха за това ГЕРБ да възстанови преднината си пред БСП. Не бих казала "да възстанови доверие". Единият е т.нар. кампания на успехите, която всички видяхме. Другият, не по-маловажен, фактор беше много силната анти-БСП мобилизация, която ГЕРБ и премиерът в частност също успяха да постигнат. Нямаше интервю, в което, отговаряйки на критики от страна на социалистическата партия, Борисов да не провежда тази линия.


От друга страна, БСП също има "заслуга" и тя е, че заложи на кампания, която се оказа неспособна да привлече симпатизанти извън ядрото. Още в началото на кампанията бяхме установили, че то е готово да подкрепи партията. БСП заложи предимно на тезата за предсрочни избори и опита да превърне европейския вот в тест за провеждане на парламентарен. Оказа се, че тази теза не е достатъчно силна. Да, тя е важна за немалко хора в страната, не трябва да я подценяваме и игнорираме, но те нямат тази обществена тежест, която да предизвика вълна от вот в подкрепа на БСП.

Каква част от тези седем процентни пункта разлика се дължат на купен и контролиран вот, заради страх у администрацията, че ще изгуби работни места?

- Точен отговор за размера на подобен тип вот в процентите разлика няма. Не е възможно да бъде премерен и всеки, който твърди нещо подобно, повече или по-малко спекулира. Хипотезите за купен вот, за корпоративен вот, за администрация, която се притеснява да не гласува според инструкциите, са реални. Може би в някаква степен всяка от тях се е случвала, но за това трябва друг тип анализ. Питате за ГЕРБ, но как стои този въпрос с ДПС, как стои с "Воля", как стои с някои от другите партии, за които дори представителите им не отричат, че използват подобни инструменти за влияние. Да, възможно е на места да има влияние и на такива фактори, но проучванията на общественото мнение не са в състояние да ги оценят.



Въпросът ми беше истинско ли е харесването на ГЕРБ.

- Това е друг въпрос, защото решението да се подкрепи една партия не означава, че непременно много я харесваш. Ако това е въпросът - ползва ли се ГЕРБ от автентично високо доверие сред хората, бих казала по-скоро не. Не можем да твърдим, че тези седем пункта са индикатор, че са успели да възстановят доверието към управлението, към техните представители, които най-пряко бяха замесени в скандалите. По никакъв начин няма знак за равенство между двете. Решението как да гласуваш и кого наистина одобряваш и на кого вярваш понякога са различни неща. Да, това е преднина, с която ГЕРБ си осигури изборната победа, но мисля, че самите ГЕРБ го разбират, и най-вече премиерът Борисов, това не е знак, че е успял да възстанови обществено доверие. Напротив. Нагласите и към партията, и към правителството, и към част от техните представители остават силно критични и истината е, че ако те искат да задържат все пак позиции в обществото, ще трябва да предприемат сериозни мерки и промени. Тук има и един друг фактор. Все още хората не припознават друга голяма алтернатива, която да ги привлече. БСП категорично не беше припозната като такава. Нещо повече - залагайки на тази остра конфронтация с ГЕРБ, тя не успя да спечели, но пробив направиха някои от по-малките формации като "Демократична България". Така тази политическа конфронтация повлия на част от десните избиратели. "Воля", която не излъчи кандидати, но пък реализира съществен дял гласове, привлече по-радикално настроен анти-ГЕРБ вот.

Това означава ли, че "Демократична България" се приема като "нова" алтернатива, или се търси нещо съвсем различно, антисистемно? Има ли завръщане към системните играчи?

- Хората, които подкрепиха "Демократична България", я възприемат като алтернатива на модела на ГЕРБ, БСП и ДПС, на модела на управление. Но процентите, които обединението получи, все още не са индикатор, че има по-сериозна вълна на завръщане към системните партии. Ако имахме, тогава "Демократична България" трябваше да получи поне 30%, а другите значително по-малко. Постижението на "Демократична България" по никакъв начин не бива да бъде подценявано, неглижирано - партиите и кандидатите в него работят в много трудна среда, подлагани са на ужасен тип атаки.

Какво търси българският избирател?

- Определено има очакване за алтернатива на управлението - това го регистрираме в последната година. Поне около 20% са пълнолетните граждани, които твърдят, че има нужда от алтернатива, но няма такава партия. Те не припознават нито някой от актуалните играчи в парламента, нито някой от непредставените в него. Но те няма как да отговорят искрено дали биха подкрепили популисти или системни играчи. Опитът и нагласите показват, това се вижда не само при българите, че хората са склонни да се поддават на популистки лидери и послания. Много зависи кой ще им предложи тази алтернатива. В общи линии всички, реализирали добър резултат в последните 20 години в България лидери, в началото търпят обвинения в популизъм. Това също е въпрос, който не е съвсем чист.

Защо не отчитате нагласи за предсрочни избори? Тефлонов ли е Бойко Борисов? Той винаги ли ще изважда ГЕРБ от трудните ситуации?

- До момента успява. Ако проследим тенденцията в персоналния му рейтинг, той също търпи персонални щети. Шансът му е, че към момента няма политически играч, който да е в персонален план по-добре оценяван от него, повече доверие да събира. Президентът е такъв, но по силата на институционалната си позиция не би следвало да се занимава с политическа дейност. Всеки път, когато се опитва да влезе в политически разговор, той губи. Всеки път, когато се опитва да застане на страната, най-общо казано, на гражданското общество, това му носи подкрепа.

Така че премиерът Борисов за момента на този терен на политическо-партийните лидери няма достатъчно силен конкурент и затова успява и сега, както казвате, да ги измъкне от проблемната ситуация, в която бяха попаднали непосредствено преди изборите.

Не наблюдаваме мощна вълна на протест и желание за смяна на управлението. Има две групи фактори - икономически и политически. Икономическата среда, въпреки че винаги има нещо, от което хората са недоволни, неща, които ги притесняват, като цяло е добра. Няма сериозна икономическа криза, която често е фактор, който отключва обществено недоволство. Политическите фактори, които не събуждат желание за предсрочни избори, отново са свързани с това, че партиите, които до момента се борят за доверието на избирателите, видяхме на 26 май каква подкрепа събират.

Защо не сполучиха "руските" партии - "Коалиция за България", "Възраждане", "Атака"? Къде отидоха тези проруски настроения?

- Проруските настроения си съществуват сред симпатизантите на всички партии, включително може би и у някои избиратели на "Демократична България", както и при ВМРО. Съществен е делът на българските граждани, които споделят в по-малка или по-голяма степен проруски нагласи, като под проруски нагласи имам предвид положително отношение към Русия и към нейната политика, в интерес на истината. Затова подкрепата за партиите, които изброихте, не може да бъде индикатор за тези нагласи. Защо обаче не успяха тези формации? Това е въпрос, който конкретно не сме изследвали. Моето предположение е, че най-крайните проруски нагласи се фрагментираха между тях. Другото, което мога да предложа като обяснение, е, че другите партии, с много малки изключения, по-скоро не заемат остри антируски позиции, включително ГЕРБ. Темата "Русия" не е била в голямо обращение в тази кампания, за да говорим по-подробно за нея.

СДС с колко подкрепа помогна на ГЕРБ?

- Бих казала - символично. Отговорът на вашия въпрос е в анализа на гласовете за Реформаторския блок от парламентарните избори през 2017 г., тъй като СДС тогава беше част от него. Около 15% от бившите реформатори са дали подкрепа за ГЕРБ сега, но 45% - почти всеки втори, са подкрепили "Демократична България". Не бива да се подценява и делът от 10%, които са привлечени от ВМРО. Немалко десни хора имат по-консервативни, патриотични разбирания. Това не ги прави радикални като симпатизантите на "Атака". Останалите са се разпилели, а не са се концентрирали в "Път за младите" или независимия кандидат Десислава Иванчева например.

Защо ВМРО се оказа единственият печеливш от "Обединени патриоти"?

- Преди да решат да се явят самостоятелно, имаше цялостен спад на подкрепа и доверие към все още "Обединените патриоти". Този националистически вот търсеше представителство. ВМРО го консолидира, като много голям принос за това има лично водачът на листата им Ангел Джамбазки. Може би не толкова лидерът Красимир Каракачанов. Той практически беше един от малкото разпознаваеми представители на България в Европейския парламент в предишния мандат. Имам предвид не толкова като име, а като активност и начин, по който я представя в България. За работата на останалите голяма част от българите може би не знаят почти нищо. Може би част от тях са свършили по-добра и смислена работа от Джамбазки, не знам, но той успя да комуникира успешно активността си.

Резултатите на ДПС какво показват? Чух коментари от техни представители, че целта им е била да възстановят загубеното от ДОСТ. Дали успяха?

- Дали са успели трябва тепърва да се анализира, когато се видят точните гласове в техните специфични райони. Въпреки това, бих казала, дори частично ДПС успя да се възстанови. Относителната им тежест и броят мандати говорят, че не са изгубили симпатизанти. А ДОСТ все пак участва в изборите.

Делян Пеевски не демотивира избирателите на ДПС?

- Той влияе мотивиращо на избирателите на други партии - като ги стимулира да гласуват, но не демотивиращо на собствените си. 16.4% за ДПС като относителен дял е тежест и позиция, която не ни дава основание да твърдим, че има тенденция за отслабване на влиянието им.

Интервюто взе Елена Старидолска
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 301 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1339 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Може ли Кристалина Георгиева да оглави Европейската комисия?

Изпълнителният директор на Световната банка все по-често се споменава като потенциален кандидат за най-високия европейски пост

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10