113 милиона лева по-късно

"Кажи им да пускат движението" - така в края на април премиерът Бойко Борисов разпореди на варненския кмет Иван Портних да премахне загражденията по все още строящия се бул. "Васил Левски". Движението беше пуснато, а социалните мрежи бяха залети от снимки и видеоклипове на необезопасени пешеходни подходи на височина 10 м над пътните платна, недовършени и неизползваеми пешеходни надлези, стълбища без предпазни парапети и без асансьори за хора с двигателни проблеми.

На 22 май Борисов пристигна във Варна за втори път в рамките на един месец. Пътуването му през града бе излъчвано на живо в профила му във Фейсбук, а на задната седалка в джипа, който управляваше сам, както винаги, в ролята на екскурзовод седеше варненският кмет. Портних даде строен отчет за усвояването на 113 млн. лв. - официално обявената цена за реконструкцията на бул. "Васил Левски", а Борисов го похвали.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Още същата вечер заваля

Този път пороят не беше от снимки. Пролетният дъжд над Варна срути части от конструкцията на едно от трите двуетажни кръгови кръстовища по булеварда, повали стълб на осветлението му, а върху пътното платно на първото му ниво се свлякоха камъни и строителни материали. Пресцентърът на Иван Портних обяви, че "проблеми по самото трасе няма". Сякаш за да докаже, че може да отговори на всяко предизвикателство на варненската администрация, природата срути два дни по-късно тонове земна маса върху едното от платната на новия булевард. Свличането по чудо не взе жертви.

Но дори и това не принуди Портних да падне по гръб. В светкавична реакция той обясни случилото се с теч от спукан незаконен водопровод, хвърли вината за него върху обитателите на циганското гето "Максуда" и се закани: "Влизаме и събаряме!" Ако съдим по досегашната история на новия булевард на Варна, съвсем скоро трябва да очакваме да го връхлети и още някакво природно бедствие.



Отвъд комичното има и трагично. Това е само финалът на дълга поредица от нарушения на закона, претупвания и недомислици, съпътствали реконструкцията на този ужасно скъп булевард. И е добър пример как се харчат парите на данъкоплатците, раздавани без контрол и единствено с решение на премиера. И инспектирани пак от него преди избори.

Финансиране "на око", строителство "на парче"

Да започнем с обема на проекта. Превръщането на бул. "Васил Левски" в градска магистрала бе сравнено от кмета на Варна със строителството на "втори Аспарухов мост".

За реконструкцията на булеварда през есента на 2017 г. община Варна поръча преработка на стар проект отпреди 30 години. За тази цел на дружеството "Трафик холдинг" бяха платени 830 хил. лв. (без ДДС). Договорът за преработка на проекта беше подписан на 11 октомври 2017 г. Само два дни по-късно – на 13 октомври, правителството отпусна за строителството 80.5 млн. лв., въпреки че към тази дата работата по проекта няма как да е била приключена, а и едва ли изобщо е била започната.

По-късно прокурорска проверка, назначена по сигнали на неправителствени организации, показа, че изграждането на булеварда е започнало и е било извършвано без задължителните по закон строителни книжа. Те са били издадени едва шест месеца по-късно. Куриозен е и фактът, че кметът на Варна е насрочил публично обсъждане на проекта повече от месец след като вече е сключил договор за изработването му.

В крайна сметка нещо като проект на новото трасе на булеварда беше публикуван едва четири месеца по-късно. Той съдържаше само графична част и компютърни визуализации, в които по-късно строителни експерти откриха несъответствия в очертаните регулационни граници, кръстовищата, проектирани върху частни терени, и серия от нарушения на стандарти, зададени със Закона за устройство на територията.


Трагедия от грешки

Резултатите от това упражнение по "ударно строителство", което напомня бурните години на соца, станаха явни още през пролетта на миналата година.

Новото трасе на градската магистрала "прегази" футболния стадион "Спартак", като премина буквално през няколко реда от трибуните му. Това се случи въпреки уверенията на кмета на града, дадени само месец по-рано, че "нито една седалка от стадиона няма да бъде бутната".

След това се оказа, че при строителството на нови платна са били блокирани гаражите на жилищни блокове, а дъждовната канализация край тях е била разрушена. Тъй като местната администрация дори не благоволи да обърне внимание на сигналите на граждани, живеещи до булеварда, те повикаха на помощ медиите.

В същото време друг порой потопи Административния съд във Варна. Заради прибързаното начало на строителните работи, а и заради изпълнението им без предварително изготвен технически проект, съдът беше буквално засипан от жалби за неадекватни обезщетения за частни имоти. Коригираните размери на компенсациите бяха между два и четири пъти по-високи от предвидените, което допълнително оскъпи проекта. С колко точно не е ясно и до този момент.

През април тази година от Камарата на архитектите в България обявиха, че едно от трите двуетажни кръгови кръстовища по булеварда е изградено под наклон при недопустима разлика във височините от около 4 м. Вместо кръгло, кръстовището е яйцевидно, което го прави опасно за шофиращите, а по проекта се работи при пълна липса на отношение към детайлите и архитектурната му визия. "Искам да попитам министър-председателя и кмета на Варна те с дефектни милиони ли плащат, та приемат дефектни ремонти, извършени с тях", попита председателят на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов.

Задочният и ироничен отговор на премиера дойде месец по-късно - ден след като дъждът срути част от друго кръстовище. В интервю за "Нова телевизия" премиерът каза: "Качеството е отлично. Минах онзи ден, говорих с хората. Когато падна големият дъжд в София на Южната дъга, един се возеше с лодка. В Германия, в Австрия при наводнения карат водни ски и канута. Стихия. Природа." Справка за валежите в деня, в който кръстовището пропадна, показва, че дъждът във Варна е бил около 12 литра на квадрат, което е твърде далеч от стихия.

В задънена улица

Така строителството на малко над 3 км във Варна се превърна в илюстрация на всичко, което е сбъркано при големите проекти в страната днес. Но то беше подсилено и от неадекватността на местната администрация, но и на актива на ГЕРБ в града. В същия ден, в който министър-председателят нареди пускането на движението, председателят на групата местни съветници от ГЕРБ Марица Гърдева пусна следния пост във Фейсбук:

"Удоволствието от придвижването по бул. "Левски" се оказа и икономически изгодно! След последното засичане се оказа, че колата ми е горила с около 1.6 л на 100 км по-малко!!! И то само в градски условия. Изчислено за месец, личната ми икономия ще е в рамките между 40 и 50 лв., което на годишна база е приблизително около 550 лв. Супер!!! Частните автомобили във Варна са над 200 000! Това прави само за една година над 100 млн. лева икономия!!!"

Достатъчно е да се отбележи, че тази публикация е вече изтрита от профила на общинския съветник.

Извън този странен възторг трезвата преценка сочи, че бяха похарчени огромно количество пари за нещо, което прилича много на времето, в което е родено. Идеята за бул. "Васил Левски" като градска магистрала е родена някъде в средата на 80-те години на миналия век и е точно толкова разточителна и безполезна, колкото и други мегапроекти. Булевардът свършва в стар и отдавна отеснял път край брега на Варненското езеро и не води доникъде. А както Борислав Игнатов припомня, пътните магистрали в голите градове са отживелица, защото не решават проблема с трафика, а привличат нов.

Но никой никога няма да говори за това. Рязането на лентата на булеварда най-вероятно ще се се състои в дните около празника на Варна - 15 август. Малко преди местните избори.