България е номер едно износител на пшеница за посев в света
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е номер едно износител на пшеница за посев в света

Според анализа на БСК най-успешна през 2018 г. е търговията на България с пшеница за посев с продажби в чужбина за близо 70 млн. долара

България е номер едно износител на пшеница за посев в света

Страната държи 14.5% от пазара през 2018 г., показват данни на БСК

8150 прочитания

Според анализа на БСК най-успешна през 2018 г. е търговията на България с пшеница за посев с продажби в чужбина за близо 70 млн. долара

© Pixabay


Миналата година не беше особено добра за външната търговия на България. Макар че износът отбеляза ръст, темпът е под глобалната средна стойност - 6%, на фона на 10% в света. Така страната пада с три позиции до 64-о място сред износителите по света спрямо предходната година, показват данни от доклад на Българската стопанска камара (БСК), базиран на статистика от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC).

Според анализа на БСК най-успешна през 2018 г. е търговията на България с пшеница за посев - страната държи първото място в световния износ с 14.5% от световния пазар и продажби в чужбина за близо 70 млн. долара. Подобно на предходната година България остава сред лидерите и по отношение на търговията със стоки като патешки дроб, нерафинирана анодна мед, консервирани или приготвени череши, спирачни маркучи.

Една стока, малко пазари

Разнообразието от пазари, на които се продава българската продукция, продължава да е проблем и тази година при някои от водещите по стойност експортни стоки. Така например най-големи продажби в българския износ през 2018 г. отчита катодната мед - 1.25 млрд. долара, показват данните на камарата. Същевременно продукцията отива основно към Китай, Турция и Италия, като числата показват, че е налице прекомерна концентрация за тази стока. Друг пример са продажбите на руди и концентрати от благородни метали, чийто единствен пазар е Германия, както и ските за зимни спортове, които се продават само в Австрия.

"Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик", посочват от БСК, като допълват, че вероятна причина за това е фактът, че ред сравнително големи български фирми са с основно чужда собственост и продукцията се изкупува от компанията майка. "Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и други", подчертават от камарата.

Къде е добавената стойност

Добра новина е, че износът на продукти с по-висока добавена стойност продължава да расте и през 2018 г. "Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%", става ясно от анализа на камарата.

Сред добрите примери за стоки с относително висока добавена стойност в българския експорт са например наситените интегрални платки, с които "България проби редица силно конкурентни пазари - САЩ, Япония, Югоизточна Азия", посочват от БСК. Друг пример са частите за автомобилния сектор и машиностроенето, фармацевтични и медицински изделия, софтуерни продукти за управление на процеси и игри, любителска техника.

"България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки", посочват от БСК.

Миналата година не беше особено добра за външната търговия на България. Макар че износът отбеляза ръст, темпът е под глобалната средна стойност - 6%, на фона на 10% в света. Така страната пада с три позиции до 64-о място сред износителите по света спрямо предходната година, показват данни от доклад на Българската стопанска камара (БСК), базиран на статистика от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC).

Според анализа на БСК най-успешна през 2018 г. е търговията на България с пшеница за посев - страната държи първото място в световния износ с 14.5% от световния пазар и продажби в чужбина за близо 70 млн. долара. Подобно на предходната година България остава сред лидерите и по отношение на търговията със стоки като патешки дроб, нерафинирана анодна мед, консервирани или приготвени череши, спирачни маркучи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Миналата година е имало, а тази година като я отрепа градушка, наесен сигурно ще внесем.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Проблемът не е, че концентрацията на дестинациите е малка. Проблемите са два:

    Позволяваме на износителите да произвеждат тук, но да препродават под чужда юрисдикция (например меда и ските, които се продават от дружеството-майка по света).

    Освен това самата стока не е особено голям проблем, че има една дестинация. Проблем е, че това ни е водещия износ. Ако водещият ни износ беше например софтуерни продукти, нямаше да има вероятност да се изнасят предимно на едно-две места. Това говори за недоразвитата ни икономика. Трябва да имаме двигатели на износа с повече добавена стойност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK