България е номер едно износител на пшеница за посев в света

Миналата година не беше особено добра за външната търговия на България. Макар че износът отбеляза ръст, темпът е под глобалната средна стойност - 6%, на фона на 10% в света. Така страната пада с три позиции до 64-о място сред износителите по света спрямо предходната година, показват данни от доклад на Българската стопанска камара (БСК), базиран на статистика от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC).

Според анализа на БСК най-успешна през 2018 г. е търговията на България с пшеница за посев - страната държи първото място в световния износ с 14.5% от световния пазар и продажби в чужбина за близо 70 млн. долара. Подобно на предходната година България остава сред лидерите и по отношение на търговията със стоки като патешки дроб, нерафинирана анодна мед, консервирани или приготвени череши, спирачни маркучи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Една стока, малко пазари

Разнообразието от пазари, на които се продава българската продукция, продължава да е проблем и тази година при някои от водещите по стойност експортни стоки. Така например най-големи продажби в българския износ през 2018 г. отчита катодната мед - 1.25 млрд. долара, показват данните на камарата. Същевременно продукцията отива основно към Китай, Турция и Италия, като числата показват, че е налице прекомерна концентрация за тази стока. Друг пример са продажбите на руди и концентрати от благородни метали, чийто единствен пазар е Германия, както и ските за зимни спортове, които се продават само в Австрия.

"Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик", посочват от БСК, като допълват, че вероятна причина за това е фактът, че ред сравнително големи български фирми са с основно чужда собственост и продукцията се изкупува от компанията майка. "Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени и други", подчертават от камарата.



Къде е добавената стойност

Добра новина е, че износът на продукти с по-висока добавена стойност продължава да расте и през 2018 г. "Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%", става ясно от анализа на камарата.

Сред добрите примери за стоки с относително висока добавена стойност в българския експорт са например наситените интегрални платки, с които "България проби редица силно конкурентни пазари - САЩ, Япония, Югоизточна Азия", посочват от БСК. Друг пример са частите за автомобилния сектор и машиностроенето, фармацевтични и медицински изделия, софтуерни продукти за управление на процеси и игри, любителска техника.

"България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки", посочват от БСК.