С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 7 юни 2019, 11:45, 8019 прочитания

В името на недосегаемия главен прокурор

Българските власти се надлъгват с евроинституциите по искането да се гарантира независимо разследване на главния прокурор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • За два месеца концепцията на управляващите за промените в статута на "тримата големи" в съдебната власт претърпя странни метаморфози.
  • Целта е да се убедят европейските институции, че се прави реформа по техните препоръки, но да се запази безконтролният главен прокурор.
  • Това е и още една стъпка към поставянето на съдилищата в зависимост.
В началото на своя мандат през април новият правосъден министър Данаил Кирилов заяви приоритет, който стъписа всички експерти в областта. Той обяви, че първата му задача ще е създаването на нов механизъм за предсрочно прекратяване на мандата на "тримата големи" в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Именно това искала Европейската комисия (ЕК), за да прекрати мониторинга върху България, обяви министърът. През следващите два месеца "важният приоритет" претърпя странни метаморфози, докато през уикенда Кирилов обяви последната си (засега) визия по темата - не било предсрочно прекратяване на мандата, а създаване на механизъм за временно отстраняване от длъжност на всеки от тримата, когато бъде привлечен като обвиняем. И това също било изискване на еврокомисията.

Парадоксалното в случая е, че докладите на ЕК по мониторинга на правосъдието са общодостъпни и в тях няма и намек за подобна препоръка, по простата причина, че в българското законодателство тези неща са уредени отдавна. Нищо чудно, че правосъдният министър вече два месеца не отговаря на въпросите на "Капитал" къде точно в докладите на ЕК се намират текстовете, на които се позовава. Но пък творческите лутания на доскоро най-личния законодател в парламента, а днес правосъден министър, родиха всякакви предположения за скрития замисъл на тази идея и на първо място – че се търси лесен начин за отстраняване на председателя на ВКС Лозан Панов, който отдавна е очевидна мишена. В случая обаче основната цел е друга - да се запази недосегаемият статут на главния прокурор, докато властите убеждават европейските институции, че следват техните указания.


Препоръката на ЕК: Да се изпълни решение на съда в Страсбург

Активизирането на Кирилов е отчаян опит на българското правителство да убеди ЕК непосредствено преди междинния доклад по мониторинга през юли, че изпълнява препоръките от предходния доклад. В него ясно се казва, че един от основните проблеми на българското наказателно правосъдие е "липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор". И че това е идентифицирано още през 2009 г. с решението на Съда в Страсбург по делото "Колеви срещу България", цитирано и в доклада от независимия одит на българската прокуратура, извършен през 2016г. от петима европейски прокурори от Службата за подкрепа на структурната реформа към ЕК. (За делото "Колеви" вижте карето най-отдолу)

Буквално същото обяви през март т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа (орган извън системата на ЕС) - че вече девет години след решението "Колеви" в българското право все още няма гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор.



По необявени, но очевидни причини българските власти не желаят дори да се говори за мерки, които да направят възможно такова независимо разследване, защото главният прокурор (който и да е той) отдавна се е превърнал в инструмент за задкулисно дирижиране на политиката и преразпределение на бизнеси, а ръцете, които държат този инструмент, далеч не са на Темида. Затова още предишната правосъдна министърка Цецка Цачева предприе тактика по "пакетиране на тримата големи" в една обща правна рамка за търсене на отчетност и отговорност, за се внуши, че проблемът с независимото разследване е общ и за тримата. Това, разбира се, е невярно – проблемът с разследването на главния прокурор е специфичен и е много добре описан в решението на ЕСПЧ от 2009 г., което констатира: българският главен прокурор е начело на една централизирана структура, основана на принципа на субординацията, която има изключително правомощие да повдига обвинения, като същевременно главният прокурор има пълен контрол над всяко разследване в страната. Това прави практически невъзможно едно независимо разследване срещу него.

Никога обаче нито българска, нито европейска институция не е констатирала да има какъвто и да е проблем с провеждане на независимо разследване или дори съдебен процес срещу председателите на върховните съдилища, точно поради институционалните разлики между съд и прокуратура - съдилищата не са йерархични структури, съдиите нямат началници при решаването на делата, а и повече от очевидно е, че председателите на съдилищата нямат никакви правомощия, с които да влияят върху което и да е разследване.

Подмяната с "пакетирането"

В този контекст идеята да се въведат еднакви мерки за тримата висши магистрати означава, че по отношение на главния прокурор нищо няма да се промени, но пък ще се създадат нови механизми за натиск върху председателите на върховните съдилища, включително чрез прокуратурата и главния прокурор. Проблемът на Кирилов е, че преди да хързулне на ЕК идеята за "пакетирането" на тримата, ще трябва да я "продаде" на Съвета на Европа, което далеч не е толкова просто.

За разлика от еврочиновниците в Брюксел, юридическата експертиза на
органите на Съвета на Европа, сред които влизат и Съдът по правата на човека в Страсбург, Венецианската комисия и др., е далеч по-висока и специализирана в областта на конституционно право, права на човека, независимост на съдебната власт и т.н.

А на 20 и 21 юни в София Съветът на Европа и Министерството на правосъдието организират в Националния институт на правосъдието закрита кръгла маса, на която представители на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ в Страсбург ще обсъждат с българските власти изпълнението на две ключови решения на съда – по делото "С.З" и по делото "Колеви". По тях българските власти отдавна трябваше да предвидят мерки срещу неефективните наказателни производства, както и въвеждането на "гаранции за независимостта, по закон и на практика, на разследвания срещу главния прокурор, включително относно независимостта на органите, които отговарят на всеки етап на разследването".

В програмата на кръглата маса за пореден път са обявени основните проблеми:
  • изключителната компетентност на прокуратурата да внася обвинителен акт в съда и липсата на съдебен контрол върху нейните откази да започне наказателно преследване;
  • правомощието на главния прокурор и заместниците му да отменят всеки акт на долустоящ прокурор, който не е бил обжалван пред съд;
  • невъзможността за временно отстраняване на главния прокурор, тъй като той има изключителна компетентност да иска такава процедура;
  • потенциалната възможност главният прокурор да влияе върху прокурорската колегия на ВСС (четирима прокурори и един следовател), както и на част от избраните от парламента, като по този начин контролира и кариерното развитие на прокурорите, които биха могли да участват в разследване срещу него. Същото важи и за влиянието му в пленарния състав на ВСС, който е компетентен да взема решения за отстраняването му.
Години наред никоя от тези теми не привлече вниманието на управляващите. Вместо това през уикенда Кирилов обяви нов механизъм за временно отстраняване от длъжност на тримата големи при повдигнато обвинение по искане на който и да е прокурор от апелативната прокуратура. Решението за отстраняването ще се взема от пленарния състав на ВСС с мнозинство от 2/3. Именно тази концепция ще бъде представена на кръглата маса с представителите на Съвета на Европа, ако се съди по "предварителните бележки", изпратени миналата седмица от българска страна до Отдела по изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Отсега индикациите са, че тези промени няма да минат през Съвета на Европа.
Търси се смразяващ ефект за съдиите

"Капитал" потърси коментар за предложението на министъра от Здравка Калайджиева, български съдия в ЕСПЧ в Страсбург (2008 - 2015), участвала в състава, приел единодушно решението по делото "Колеви" през 2009 г. Нейното становище е категорично:

"Описаният от министъра законопроект не предлага мярка в изпълнение на решението по делото "Колеви". Той не отчита, че прокурорът от апелативната прокуратура, който ще повдига обвиненията и ще иска отстраняване от длъжност, също е подчинен на главния прокурор и не може да осигури независимост на разследването - дефект, който прави невъзможно разследването на главния прокурор и е констатиран с това решение. Законопроектът не само не съответства на препоръките на Съвета на Европа, Европейската комисия, препоръките на Венецианската комисия и в одита на европейските прокурори за адекватни реформи, но и задълбочава сегашната зависимост на председателите на върховните съдилища от прокуратурата. Няма европейска държава, в която председателите на върховните съдилища да се избират от прокуратурата, която е страна в процеса - както е у нас. Законопроектът, изглежда, предвижда и въвеждането на допълнителен смразяващ ефект чрез отстраняване на председателите на върховните съдилища по искане на прокурор и по решение на пленарния състав на ВСС, където съдиите, избрани от съдии, са само шест от 25. Такъв законопроект би противоречал и на решение на Конституционния съд по дело №2/2018 г. относно отстраняването от длъжност на магистрати във връзка с каквото и да е обвинение срещу тях. (А по думите на бившия главен прокурор Борис Велчев прокуратурата може, когато реши, "с лекота" да повдигне или прекрати едно обвинение.) В особеното мнение на четирима от конституционните съдии изрично се посочва, че НПК и сега предвижда съдебна процедура по отстраняване на обвиняеми лица от длъжност и че не е ясно защо законодателят предпочита тя да не се прилага спрямо магистратите.

Впрочем за разлика от главния прокурор наказателната отговорност на съдиите, включително на председателите на ВКС и ВАС, може да бъде търсена по реда за всеки друг гражданин. Изглежда, г-н Данаил Кирилов не различава функциите на главния прокурор - както в наказателния процес, така и като връх на йерархичната структура на прокуратура - от функциите на председателите на съдилищата, които не са началници на своите колеги. Този законопроект е още една крачка към поставянето на съдилищата в зависимост и потенциален страх от прокуратурата и от мнозинството на ВСС, което не е съставено от съдии, избрани от съдии, и поради това не би следвало да решава кадровите и дисциплинарните въпроси на съда."

През декември 2015 г. премиерът Борисов заяви, че реформата на прокуратурата остава за след Цацаров. Мандатът на Цацаров вече изтича, но управляващите продължават да бранят с всички средства недосегаемостта на главния прокурор, като паралелно с това методично ликвидират независимост на съда. Остава и европейските институции да признаят очевидното.
Делото Колеви: Безброй твърдения за престъпления, извършени от прокурори, останали неразследвани

Николай Колев беше зам.-главен прокурор на България, а след това, прокурор във Върховната касационна прокуратура и по-късно във Върховната административна прокуратура. През декември 2001 г. тоъ подава жалба в Страсбург срещу незаконното му задържане и опита да бъде натопен за криминални престъпления, като твърди, че това се дължи на конфликта му с тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Застрелян е година по-късно – през декември 2002г. пред дома му, а делото е продължено от близките му. Извършителите и поръчителите на убийството му остават неразкрити, неразследвани останаха както неговите твърдения приживе, така и твърденията на близките му, че главният прокурор Филчев ползва институционален и криминален ресурс, за да осъществява тормоз срещу него, както и срещу другите си опоненти. Това продължи и след като мандатът на Филчев приключи и на негово място дойде Борис Велчев.

Решението на Съда в Страсург по делото "Колеви" съдържа стъписващо много твърдения за нарушения и престъпления, извършени от прокурори, включително и от главния прокурор, които остават неразследвани. Проблемът, разбира се, не е в това дали всички тези твърдения са верни или не, а в отказа на властите изобщо да ги забележат и проверят адекватно. Според Съда в Страсбург това се дължи на особеното устройство на българската прокуратура и на пълния контрол на главния прокурор върху цялата й дейност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1158 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 872 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
БНТ фалира

Дефицитът в бюджета на националната телевизия вероятно приближава 50 млн. лв.

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света