С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 юни 2019, 11:59, 2008 прочитания

Българите все още предпочитат демокрацията, но подкрепата за нея пада

Всеки пети работещ се страхува от уволнение, ако участва в протест или критикува управлението, сочи изследване на "Отворено общество"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За проучването

За доклада са използвани данни от национално представително проучване на общественото мнение, проведено през април 2018 година. Проучването е осъществено от екип на Институт "Отворено общество – София" и е финансирано със собствени средства на фондацията. От планирани 1200 интервюта са реализирани 1174.
Демокрацията в България се ползва със значителна обществена подкрепа, като най-голям дял от гражданите (45%) са съгласни, че тя е най-добрата форма на управление за страната, а преобладаващата част от анкетираните посочват само демократични държави като примери за добро управление: Германия, Великобритания и Швейцария са челната тройка на чуждите държави, които според гражданите могат да служат като модел за реформа на българските институции. Това е един от основните резултати от национално представително изследване, осъществено от Институт "Отворено общество – София" през пролетта на 2018 година и публикувани в доклад "Демокрация и гражданско участие. Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2018 г". Изследването се провежда за трети път и проследява тенденциите в обществените нагласи към три от основните ценности на ЕС: демокрация, върховенство на правото и защита на човешките права.




Лошата новина е обаче, че според изследването подкрепата за демокрацията постепенно ерозира. През 2018 г. делът на съгласните с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за държавно управление за България, намалява със 7% спрямо 2015 г.

Редом с това анкетираните дават трайно отрицателни оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми. Традиционно ниско е доверието в институциите, като парламентът и политическите партии се ползват с огромно недоверие. Преобладава и убедеността, че политическият и административният елит се формират с връзки, а не по заслуги.





Слабо гражданско участие

Притеснително слабо гражданско участие в управлението регистрира изследването. Огромната част от анкетираните не членуват в никакви организации, само 4% членуват в политически партии, а само 2% – в профсъюзи. Все пак дългосрочно се наблюдава подобрение, макар и много слабо изразено. Все пак от 2002 г насам членството в клубове нараства, все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите си и да протестират в случай на лошо управление.

Като цяло сред гражданите има широко разпространени и трайно установени нагласи, че техните основни граждански права са защитени и значителна част от анкетираните показват увереност, че могат спокойно да упражняват гражданските си права, и не се страхуват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – всеки пети смята, че може да загуби работата си, ако участва в протест или ако критикува публично правителството, сочи изследването.



Дискриминация

Що се отнася до правата на малцинствата обаче, увереността, че те са защитени, е доста по-ниска - около 64% при над 80% в общия случай. Редом с това изследването регистрира трайно установени дискриминационни нагласи. Анкетата показва, че при равни други условия на предстоящите през есента на 2019 г. местни избори 70% от анкетираните не биха гласували за кандидат за кмет, който е от ромски произход; 65% не биха гласували за гей/лесбийка; 63% не биха гласували за български гражданин от турски произход; 29% не биха гласували за човек с увреждане и 11% не биха гласували за жена.

Върховенството на правото е кризисна област

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България. Само четвърт от анкетираните са съгласни, че националното правителство действа в рамките на закона, а обществената оценка за качеството на законодателството е крайно ниска: едва 22% от хората смятат, че законите в страната са справедливи, едва 14% – че законите са ясни и разбираеми, и едва 8% – че законите се прилагат еднакво за всички.



Половината от анкетираните също така смятат, че съдилищата не са пречка пред правителството да нарушава закона, т.е. смятат, че съдилищата не изпълняват своята основна конституционна функция.
За трите проведени изследвания след 2015 г. постепенно се увеличава делът на хората, които смятат, че ако им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат справедлив съдебен процес. През 2018 г това мнение се споделя от цели 51%.

Недоверие в медиите

Докладът на 'Отворено общество" регистрира и криза на общественото доверие в телевизиите и вестниците като фактори за по-отговорно управление: телевизията губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще съобщят истината по случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление.

Без надеждна информация за работата на правителството обаче гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление, пишат анализаторите.

Пълния доклад може да прочетете тук.
Най-важните проблеми в страната


Въпреки по-скоро благоприятната икономическа конюнктура данните от изследването на обществените нагласи показват, че бедността продължава да е водещ проблем за хората в страната - около една трета от анкетираните я определят като най-значим проблем. На второ място стои група от среднозначими обществени проблеми като безработицата, лошото управление и корупцията. Те са посочени като основен проблем от 14–18% от анкетираните, като за трите години от 2015 до 2018 г. безработицата изпада от групата на най-значимите проблеми и вече може да се разглежда като среднозначим проблем.
Сравнително малък дял от хората посочват престъпността и лошото здравеопазване като най-важни обществени проблеми. Некачественото образование идва след това.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 1080 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Доган е регистрирал нова фирма за пристанището си край Варна

В капитала на дружеството са прехвърлени имоти за 63 млн. лв. от ТЕЦ "Варна". Има и терен, купен от "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10