С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 14 юни 2019, 10:30, 2987 прочитания

Ще стигне ли военният бюджет за всички

В очакване на офертата за нови изтребители статутът на мегапроектите за бойни кораби и бронирани машини остава под въпрос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Купуването на бойни кораби и бронирани машини трайно остана в сянката на новите изтребители.
  • Не е ясно точно как ще се развие превъоръжаването, ако някои от военните проекти трябва да се плаща накуп.
  • Има косвени индикации, че проектът за бойния флот не върви добре.
Проектът за бронираните машини може да бъде припознат като приоритет, ако икономиката започне да стагнира.
Броени дни ни делят от момента, в който страната ни ще получи официалното американско предложение за придобиване на осем изтребителя F-16 последно поколение. Еуфорията по темата сред управляващите като че ли нараства с всеки изминал ден. "С колегата Заев говорихме, като придобием тези самолети, да пазим и територията на Северна Македония", бодро обяви в сряда премиерът Борисов по време на многонационалното учение "Ответен удар" на полигона "Ново село"."Нашият стремеж е ясен - да купим най-добрия възможен самолет за нашата изтребителна авиация, а от трите предложени най-добрият е F-16", коментира ден по-рано и военният министър Каракачанов, като този път оцени вероятността за сделка със САЩ на "повече от 50%".

Залисани в разговора колко добри са щатските бойните самолети и какво точно ще получим срещу ориентировъчната сума от 2-2.1 млрд. лв., българските политици явно предпочетоха да забравят за съществуването на другите два мегапроекта за модернизация на армията. А те като че ли трайно остават в сянката на сделката за изтребителите и не се развиват с желаната скорост. Става дума за придобиването на два многофункционални патрулни кораба за нуждите на военноморските сили (ВМС) на стойност близо 984 млн. лв. и закупуването на 150 натовски бронирани машини за пехотата на стойност 1.46 млрд. лв. Общият размер на планираните средства за военна модернизация през следващите години достига астрономическите 4.5 млрд. лв., ако в тази сума се включат и парите за ремонт и поддръжка на старите съветски МиГ-29 и Су-25.
Голямата въпросителна в случая обаче е как точно ще се развие превъоръжаването на армията ни, ако някой от тези проекти трябва да бъде платен накуп. Каквато вероятност всъщност има.
"В преговори сме с американската страна, за да постигнем оптималната цена. 2 млрд. лв. са доста пари, но след като това е приоритет и сме членове на НАТО, вероятно и това усилие трябва да бъде направено", коментира министърът на финансите Владислав Горанов в петък. И добави: "Ако не успеем да постигнем разсрочено плащане, можем, ако преценим, и еднократно."
По принцип това наистина е така - за момента страната ни се радва на нелош бюджетен излишък в размер на около 3 млрд. лв. Въпросът е дали управляващите ще са склонни да пресушат финансовия си буфер за военни цели точно в периода преди местните избори наесен, вместо да го използват за стимулиране на "народната любов".

Корабокрушение?


Така, докато управляващите се надпреварваха да хвалят качествата на F-16 Block 70, тихомълком отмина поредната ключова дата за армейската модернизация - 12 юни. Това беше крайният срок, в който работната група на военното министерство и военноморските сили трябваше да оцени техническите и ценовите оферти на кандидатите да доставят бойни кораби и да внесе предложение за класирането им в Министерския съвет. Става дума за германската военна компания Lurssen Werft, италианската Fincantieri и българската "МТГ – Делфин". Те подадоха своите технически предложения в средата на април, а финансовите оферти – в края на май. По принцип военното ведомство се надяваше, че първият модулен патрулен кораб ще е готов до 2023 г., а вторият – до 2024.

По информация на "Капитал" обаче докладът и класирането на трите корабостроителници не са били разглеждани на правителственото заседание в сряда дори като секретна точка. Военният министър Каракачанов даде индикации за подобно развитие преди около седмица, като обяви, че ще иска от фирмите "подобряване на офертите", каквото и точно да означава това. "Забавяне на проекта за военноморския флот може да има само ако до 12 юни, докато се подготвя докладът, се докаже, че ценовите и техническите параметри, които се разглеждат, имат пропуски. В този вариант Министерството на отбраната ще даде възможност на фирмите за корекция", обяви той миналия петък. И тъй като техническите изисквания на бойния флот са официално фиксирани в искането за обвързваща оферта (Request for Proposal, RFP), въпросното подобряване вероятно би трябвало да означава сваляне на цените.

Настоящата ситуация обаче подозрително започва да прилича на предишния опит да се поръчат бойни кораби, който изненадващо завърши с провал. В края на 2017 г. само една фирма – участникът и в настоящата процедура "МТГ – Делфин", подаде оферта за участие. Тя бе избрана, но впоследствие сама се отказа. Официалното обяснение звучеше, меко казано, странно – в последния момент се оказало, че отпуснатият бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да бъде намален с 20% ДДС. Неофициалното беше, че останалите чуждестранни участници дори не си направили труда да подадат предложения при тези условия, формално аргументирайки се с кратките срокове и липсата на тръжна документация на английски. Така държавата явно е била принудена да "натисне" "Делфин" да се откаже, за да не се компрометира търга като надбягване с един кон.



Ще дойдат ли "танковете"?

В почти толкова неясна позиция е и програмата за доставка на нови бойни машини за нуждите на Сухопътни войски. За разлика от проекта за флота в този случай дори още не са изпратени исканията за обвързващи оферти до потенциалните фирми изпълнители. По неофициална информация това трябваше да се случи до средата на юни, но заради процедурни пречки е било отложено до края на месеца.
Все пак неофициално се знае списъкът на компаниите, които ще бъдат поканени за участие: германската ARTEC GmbH, доставяща машините Boxer, финландската Patria с AMV, френската NEXTER Group с VBCI 2 и мултинационалната с американско участие General Dynamics Land System – MOWAG с машините PIRANHA. Въпросните фирми трябва да доставят 90 бойни и 60 спомагателни машини за нуждите на Сухопътни войски, като за целта са заделени почти 1.5 млрд. лв. От практическа гледна точка този проект има по-голям шанс да бъде припознат от управляващите като приоритетен в условията на евентуално намаляващо финансиране. За разлика от корабите плащанията по него в по-голяма степен могат да бъдат разтегляни във времето, като армията поръчва по-малко машини в първите години от осъществяването му.

Основните спорове около проекта за Сухопътни войски до момента бяха свързани с комуникационните системи и използваното оръдие – дали то да изстрелва боеприпаси с натовски калибър или по-евтините (и произвеждани от българските оръжейни заводи) "съветски" тип снаряди. За да намери "соломоновско" решение на последния проблем, един от производителите на куполи за бойните машини – белгийската John Cockerill Defense (бивша CMI), предложи модулна система, при която оръдието може да се сменя според мисията в диапазона от 25 до 105 милиметра калибър. В крайна сметка обаче по информация на "Капитал" българските военни са се спрели на натовските оръдия с калибър 30 милиметра. По отношение на комуникациите пък Сухопътни войски са поискали максимална съвместимост с използваните до момента системи, което вероятно ще наклони везните в полза на американската отбранителна компания Harris.

Интересен е и въпросът каква ще бъде тежестта на критерия за участие на фирми от българската индустрия при сглобяването на бъдещите бойни машини. Представители на управляващата коалиция, включително самият Красимир Каракачанов, нееднократно обявяваха, че ще се стремят машините да се сглобяват у нас. От военно министерство обаче също недвусмислено дадоха да се разбере, че по-скоро нямат достатъчен капацитет да упражняват ефективен контрол върху бъдещото "индустриално сътрудничество" и "трансфер на технологии". Затова от ведомството обявиха намерение да наемат частна консултантска компания, която да се занимава с този аспект на модернизационния проект. Подробности по темата обаче за момента липсват. От друга страна обаче, именно вкарването на субективно избран консултант в проекта увеличава шансовете управляващите да са мотивирани наистина да го завършат.

Капитал брой 24

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества "Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества

Преди второ четене на Закона за публичните предприятия има постъпили четири пакета предложения за промени от депутати

23 юли 2019, 49 прочитания

Държавата продаде ДЦК за още 200 млн. лв., другата седмица предлага нова порция Държавата продаде ДЦК за още 200 млн. лв., другата седмица предлага нова порция

Инвеститорският интерес остава висок, а доходността по новата емисия 20-годишни облигации се понижи

23 юли 2019, 230 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кач парата, шор бозата*

Как ГЕРБ и ДПС спечелиха ромските сърца в Монтанско

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността