// К1: Средата / Отбрана
Ще стигне ли военният бюджет за всички
В очакване на офертата за нови изтребители статутът на мегапроектите за бойни кораби и бронирани машини остава под въпрос
LinkedIn
Twitter
Email
Темата накратко
- Купуването на бойни кораби и бронирани машини трайно остана в сянката на новите изтребители.
- Не е ясно точно как ще се развие превъоръжаването, ако някои от военните проекти трябва да се плаща накуп.
- Има косвени индикации, че проектът за бойния флот не върви добре.
| Проектът за бронираните машини може да бъде припознат като приоритет, ако икономиката започне да стагнира. |
Залисани в разговора колко добри са щатските бойните самолети и какво точно ще получим срещу ориентировъчната сума от 2-2.1 млрд. лв., българските политици явно предпочетоха да забравят за съществуването на другите два мегапроекта за модернизация на армията. А те като че ли трайно остават в сянката на сделката за изтребителите и не се развиват с желаната скорост. Става дума за придобиването на два многофункционални патрулни кораба за нуждите на военноморските сили (ВМС) на стойност близо 984 млн. лв. и закупуването на 150 натовски бронирани машини за пехотата на стойност 1.46 млрд. лв. Общият размер на планираните средства за военна модернизация през следващите години достига астрономическите 4.5 млрд. лв., ако в тази сума се включат и парите за ремонт и поддръжка на старите съветски МиГ-29 и Су-25.
Голямата въпросителна в случая обаче е как точно ще се развие превъоръжаването на армията ни, ако някой от тези проекти трябва да бъде платен накуп. Каквато вероятност всъщност има.
"В преговори сме с американската страна, за да постигнем оптималната цена. 2 млрд. лв. са доста пари, но след като това е приоритет и сме членове на НАТО, вероятно и това усилие трябва да бъде направено", коментира министърът на финансите Владислав Горанов в петък. И добави: "Ако не успеем да постигнем разсрочено плащане, можем, ако преценим, и еднократно."
По принцип това наистина е така - за момента страната ни се радва на нелош бюджетен излишък в размер на около 3 млрд. лв. Въпросът е дали управляващите ще са склонни да пресушат финансовия си буфер за военни цели точно в периода преди местните избори наесен, вместо да го използват за стимулиране на "народната любов".
Корабокрушение?
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Така, докато управляващите се надпреварваха да хвалят качествата на F-16 Block 70, тихомълком отмина поредната ключова дата за армейската модернизация - 12 юни. Това беше крайният срок, в който работната група на военното министерство и военноморските сили трябваше да оцени техническите и ценовите оферти на кандидатите да доставят бойни кораби и да внесе предложение за класирането им в Министерския съвет. Става дума за германската военна компания Lurssen Werft, италианската Fincantieri и българската "МТГ – Делфин". Те подадоха своите технически предложения в средата на април, а финансовите оферти – в края на май. По принцип военното ведомство се надяваше, че първият модулен патрулен кораб ще е готов до 2023 г., а вторият – до 2024.По информация на "Капитал" обаче докладът и класирането на трите корабостроителници не са били разглеждани на правителственото заседание в сряда дори като секретна точка. Военният министър Каракачанов даде индикации за подобно развитие преди около седмица, като обяви, че ще иска от фирмите "подобряване на офертите", каквото и точно да означава това. "Забавяне на проекта за военноморския флот може да има само ако до 12 юни, докато се подготвя докладът, се докаже, че ценовите и техническите параметри, които се разглеждат, имат пропуски. В този вариант Министерството на отбраната ще даде възможност на фирмите за корекция", обяви той миналия петък. И тъй като техническите изисквания на бойния флот са официално фиксирани в искането за обвързваща оферта (Request for Proposal, RFP), въпросното подобряване вероятно би трябвало да означава сваляне на цените.
Настоящата ситуация обаче подозрително започва да прилича на предишния опит да се поръчат бойни кораби, който изненадващо завърши с провал. В края на 2017 г. само една фирма – участникът и в настоящата процедура "МТГ – Делфин", подаде оферта за участие. Тя бе избрана, но впоследствие сама се отказа. Официалното обяснение звучеше, меко казано, странно – в последния момент се оказало, че отпуснатият бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да бъде намален с 20% ДДС. Неофициалното беше, че останалите чуждестранни участници дори не си направили труда да подадат предложения при тези условия, формално аргументирайки се с кратките срокове и липсата на тръжна документация на английски. Така държавата явно е била принудена да "натисне" "Делфин" да се откаже, за да не се компрометира търга като надбягване с един кон.
Ще дойдат ли "танковете"?
В почти толкова неясна позиция е и програмата за доставка на нови бойни машини за нуждите на Сухопътни войски. За разлика от проекта за флота в този случай дори още не са изпратени исканията за обвързващи оферти до потенциалните фирми изпълнители. По неофициална информация това трябваше да се случи до средата на юни, но заради процедурни пречки е било отложено до края на месеца.
Все пак неофициално се знае списъкът на компаниите, които ще бъдат поканени за участие: германската ARTEC GmbH, доставяща машините Boxer, финландската Patria с AMV, френската NEXTER Group с VBCI 2 и мултинационалната с американско участие General Dynamics Land System – MOWAG с машините PIRANHA. Въпросните фирми трябва да доставят 90 бойни и 60 спомагателни машини за нуждите на Сухопътни войски, като за целта са заделени почти 1.5 млрд. лв. От практическа гледна точка този проект има по-голям шанс да бъде припознат от управляващите като приоритетен в условията на евентуално намаляващо финансиране. За разлика от корабите плащанията по него в по-голяма степен могат да бъдат разтегляни във времето, като армията поръчва по-малко машини в първите години от осъществяването му.
Основните спорове около проекта за Сухопътни войски до момента бяха свързани с комуникационните системи и използваното оръдие – дали то да изстрелва боеприпаси с натовски калибър или по-евтините (и произвеждани от българските оръжейни заводи) "съветски" тип снаряди. За да намери "соломоновско" решение на последния проблем, един от производителите на куполи за бойните машини – белгийската John Cockerill Defense (бивша CMI), предложи модулна система, при която оръдието може да се сменя според мисията в диапазона от 25 до 105 милиметра калибър. В крайна сметка обаче по информация на "Капитал" българските военни са се спрели на натовските оръдия с калибър 30 милиметра. По отношение на комуникациите пък Сухопътни войски са поискали максимална съвместимост с използваните до момента системи, което вероятно ще наклони везните в полза на американската отбранителна компания Harris.
Интересен е и въпросът каква ще бъде тежестта на критерия за участие на фирми от българската индустрия при сглобяването на бъдещите бойни машини. Представители на управляващата коалиция, включително самият Красимир Каракачанов, нееднократно обявяваха, че ще се стремят машините да се сглобяват у нас. От военно министерство обаче също недвусмислено дадоха да се разбере, че по-скоро нямат достатъчен капацитет да упражняват ефективен контрол върху бъдещото "индустриално сътрудничество" и "трансфер на технологии". Затова от ведомството обявиха намерение да наемат частна консултантска компания, която да се занимава с този аспект на модернизационния проект. Подробности по темата обаче за момента липсват. От друга страна обаче, именно вкарването на субективно избран консултант в проекта увеличава шансовете управляващите да са мотивирани наистина да го завършат.
Капитал брой 24
Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:
- Изборите: Технология на подчинението
- Ще стигне ли военният бюджет за всички
- А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.
Още по темата
Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria
20 сеп 2019Министерството на отбраната най-после задвижи проекта за натовски бронирани машини за 1.46 млрд. лв.
9 авг 2019Военното министерство задвижи поръчката за бронирани машини за 1.5 млрд. лв.
Четири компании ще участват в надпреварата за доставка на 150 единици бойна техника
6 авг 2019Правителството одобри покупката на F-16
САЩ обещават да дадат 60 млн. долара за подобряване на наземната инфраструктура на ВВС
10 юли 2019Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25
Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военното министерство – в Беларус
26 юни 2019Борисов: САЩ ни предлагат F-16 за 2.2 млрд. лв.
20 юни 2019Реалните параметри на сделката за бъдещите ни бойни самолети засега остават в мъгла
6 юни 2019Максималната цена на F-16 за България набъбна с над 1 млрд. лв.
САЩ одобряват продажба на осем изтребителя на стойност до 2.925 млрд. лв.
4 юни 2019Ценовите оферти за доставка на два бойни кораба ще са ясни на 29 май
Първо ще бъдат оценени техническите предложения на трите кандидата за проекта с максимална стойност 984 млн. лв. с ДДС
22 апр 2019Армията изведнъж се зачуди дали да не сложи "ненатовски" оръдия на бойните си машини
1 фев 2019България се готви да похарчи ударно поне 4.5 млрд. лв. за оръжия, но без да отчита заплахите и опасността от икономическа криза
11 яну 2019Комисията по отбрана одобри проектите за модернизация на пехотата и ВВС
Изборът на нови изтребители за 1.8 млрд. ще се оценява по нова методика
5 юни 2018Без много шум върви подготовката за закупуване на бронирани машини за пехотата за 1.2 млрд. лв.
1 апр 2017
Facebook
Зарче
6
Кой ще превъоръжи пехотата
Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria
20 сеп 2019, 6192 прочитания
6
Щастливецът Су-25
Ремонтът на щурмовата ни авиация се извършва с ускорено темпо въпреки ведомствената съпротива на няколко нива
13 сеп 2019, 6944 прочитания
17 окт 2019, 5205 прочитания
17 окт 2019, 3266 прочитания
17 окт 2019, 2578 прочитания
17 окт 2019, 2302 прочитания
17 окт 2019, 2139 прочитания
Още от "Отбрана" Затваряне
Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25
Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военното министерство – в Беларус
