Същевременно в четвъртък и петък този законопроект би следвало да е в центъра на кръгла маса, организирана съвместно от Министерството на правосъдието и Съвета на Европа. На нея представители на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург ще очакват да чуят визията на българските власти за създаване на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. Комитетът на министрите към Съвета на Европа през март за пореден път публикува становище за неизпълнението на едно знаково за България решение - "Колеви срещу България", в което основната констатация е, че в България липсват гаранции за ефективно разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Девет години се чака изпълнението на това решение, пише в становището на Комитета на министрите.

Българските власти обаче вече години наред не изпълняват препоръките както на Венецианската комисия, така и решението на ЕСПЧ и докладите на ЕК, изискващи въвеждане на гаранции за ефективно разследване на главния прокурор. Вместо това през последните две години маскираха това като мярка за разследване и отстраняване от длъжност на тримата големи в съдебната власт. Това стана въпреки възраженията на експертите, че няма логика да се пакетират в едно мерките за разследване на тримата големи, доколкото проблемите за осигуряване на ефективно разследване на главния прокурор са специфични заради неговото особено място начело на прокуратурата - централизирана йерархична структура, работеща на принципа на единоначалието.

Текстовете на законопроекта, които предлага Министерството на правосъдието, "се приближават до създаването на механизъм за натиск срещу председателите на двете върховни съдилища, като същевременно отново оставят фигурата на главния прокурор недосегаема", се казва в писмото на десетте организации. Същевременно там се подчертава значимостта на съдебната независимост, която стои в основата на правото на защита. Изискването за независимост означава и дисциплинарният режим на съдиите да съдържа гаранции срещу риска от използването му като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения.

На практика предлаганият законопроект предвижда, че разрешението за търсене на отговорност от председателите на върховните съдилища ще става с решение не на съдии, избрани от съдии, а на мнозинство от членове на ВСС, избрани от парламентарно представени партии и от прокурори и следователи. Това ще изложи както двамата председатели, така и върховните съдилища и техните съдии на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата - опит да се окаже влияние върху техните решения. Всичко това се случва "в светлината на публично изразяваното несъгласие и пренебрежение към някои решения на Върховния касационен съд и стремежа за тяхното "преодоляване" по законодателен път", се напомня в писмото. Става дума за спешните законодателни промени, с които парламентът реагира през м.г., за да обезсили две тълкувателни решения на ВКС - решението, с което бе разширен кръгът от лица, които могат да претендират за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при смърт на близък в катастрофа, и това, с което съдът обяви, че е недопустимо да се иска конфискация на едно имущество като престъпно придобито, при положение че наказателното производство е прекратено или дори има оправдателна присъда.

В писмото на десетте организации се припомнят две важни констатации на Венецианската комисия, която още през 2003 г. в меморандум за съдебната реформа в България посочи липсата на независим механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност в случай на престъпление, извършено от главния прокурор.

В свои следващи становища, включително и от последните години, Венецианската комисия потвърждава заключението си, че в България има слаба отчетност на главния прокурор, който по същество е имунизиран срещу наказателното преследване и е практически несменяем. Нещо повече: "Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност, отнасящи се до ГП, не означава симетрично облекчаване на процедурите за отстраняване на председателите на двете върховни съдилища или на членовете на ВСС."

Въпреки тези категорични становища при представянето на законопроекта си в петък министър Данаил Кирилов направи заявление в смисъл, че с пакетирането на "тримата големи" в едно по отношение на разследването всъщност изпълнява препоръките на Венецианската комисия. Но, макар и в публичните си заявления пред широката общественост да твърди, че с това се изпълняват и препоръки в докладите на ЕК, пред експертите той не си позволи подобна невярна констатация, а направи любопитна спекулация – през юни 2017 г. с две отделни свои заповеди правосъдният министър Цецка Цачева и главният прокурор Сотир Цацаров утвърдили пътна карта, в която мерките за изпълнение на препоръката за гарантиране на ефективно разследване на главния прокурор се трансформира в мерки за разследване на тримата големи. И ние, заяви Кирилов, трябва да спазваме собствените си документи, които сме утвърдили.