С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 юни 2019, 8:00, 7607 прочитания

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива" в частната софийска галерия "Структура" имаше всички шансове да се превърне в едно от важните събития в културния афиш тази година. Заявката: да попълни бели полета в историята на българското изкуство и да запознае публиката, както с недотам известните имена на българския модернизъм, така и с непоказвани произведения на утвърдени автори.

Дни след откриването й на 30 май, изложбата привлече вниманието и предизвика бурна реакция по напълно неочакван повод: част от работите в нея (поне четиринайсет от тях) се оказаха фалшиви. Всички изложени творби са притежание на колекционера на съвременно изкуство Николай Неделчев.


За Николай Неделчев, който извън артистичните среди от години е познато лице в рекламата (управляващ директор на втората по големина рекламна група у нас, Publicis), това е първото излагане на работи негово притежание, което не включва живи автори, а изследва отминал период.

Събирането на колекцията започва преди шест години с картина на Мирчо Качулев, която впечатлява вече покойния художник и също колекционер Светлин Русев (1933-2018). Оттам нататък Светлин Русев (едно от големите имена на българската живопис, но противоречива фигура със спорна роля заради участието във властови схеми по времето на социализма, избирателното покровителстване на отделни художници и изкуствоведи и мълвите относно методите, чрез които е попълвал личната си колекция) не е имал участие в избора на Неделчев.
Николай Неделчев е син на скулптора Трифон Неделчев. Интересът му към колекционерството започва още в началото на 90-те години, покрай познанството му с художника Кольо Карамфилов (1963-2014). През есента на 2015 г. в НХГ бяха изложени 77 картини и няколко скулптури, притежание на Николай Неделчев, обединени в успешната изложба "Образ и подобие". Сред работите (по концепция - автопортрети) бяха произведения на Греди Асса, Атанас Хранов, Нора Ампова, Ясен Згуровски, Емил Попов, Rassim, Кокимото, Светлин Русев и Вежди Рашидов. В каталога към изложбата в "Структура" Неделчев разказва, че страстта на колекционера често започва "стихийно, без да има голямата картина в главата си. Такива бяха моите първи стъпки – интуитивни и в повечето случаи спонтанни".


В изказванията си Неделчев настоява, че е бил измамен, а пред "Капитал" отхвърли категорично твърденията, че неведнъж е бил предупреждаван, че работи с творби със съмнителна автентичност. Пред "Площад Славейков" Неделчев не изключва възможността капанът с фалшификатите да му е бил заложен умишлено.



Хронология на скандала

В интервю за "Клуб Z" от 12 юни изкуствоведката и бивш директор на Националната художествената галерия, безспорен специалист и познавач на периода, Ружа Маринска лаконично обяви, че някои от изложените работи в изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива" не са автентични, без да конкретизира кои и защо. Следата беше последвана.

Художникът и изследовател Антон Стайков, карикатуристът Христо Комарницки, фотографът и журналист Владислав Христов бяха сред първите, които намериха несъответствия и разпознаха оригиналните творби, които са преработени и представени като рисунки на български художници.


Антон Стайков пръв разкри, че приписано на Сирак Скитник (1883-1943) произведение от изложбата всъщност е илюстрация за корицата на английското издание на "Камасутра" (Penguin, 2012), направена от 36-годишната френска художничка Малика Фавър. Работа, приписана на Мирчо Качулев (1901-1972), се оказа "кавър" на "Прегръдката" от 1949 г. на Йозеф Кунстман. Други две рисунки на Качулев се оказаха очевидни копия на младия френски минималистичен илюстратор Quibe.

Между другото, Close на Киб е доста тиражиран в попкултурата принт, който се продава в онлайн магазина на Urban Outfitters на цени между 19 и 259 щ.д. в зависимост от избрания размер и вид рамка. Малика Фавър, която работи в Лондон, коментира пред "Метро": "Крадецът има вкус".

Рисунка на Гео Милев? Не, Ернст Лудвиг Кирхнер. Откритията продължиха с напредването на седмицата, а проверките често минаваха през приложението Reverse Image Search за търсене на изображения в Google. Логичен беше въпросът на Татяна Ваксберг от "Свободна Европа": кой фалшификатор би искал да бъде толкова лесно разкрит?



Важен глас в дебатите беше и изкуствоведът Пламен В. Петров, който на сайта на сп. "Култура" писа, че част от "неизвестните" автори са всъщност добре проучвани в академичните среди, и критикува малкото време, отделено за събирането на колекцията (шест години): "Нито краткото време, а още повече ентусиазмът могат да бъдат гаранция, казано жаргонно, за чистота на колекцията. Тъкмо напротив, те са предпоставка за грешки...".

Диагноза на средата

До голяма степен случаят задълбочи разделението в българското изкуство и склонността към емоционални изказвания и неподходящ тон, диктувани от силната неприязън между отделни изкуствоведи и художници.
Догадките какво точно се е случило стигнаха дори до предположения, че това е акция от страна на организаторите за привличане на внимание към проблема с черния пазар и провокацията да бъдат откривани фалшификатите е умишлена – сред личностите, които изказаха подобна теза, беше и аниматорът и дизайнер Теодор Ушев


Към днешен момент в коментарите на художници и специалисти из социалните мрежи се забелязва не само разочарование от ситуацията с фалшификатите, но и от общото ниво на изложбата, както и от недостатъчното признаване на постигнатото от други изкуствоведи. Мария Василева, Николай Неделчев и изкуствоведите проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова получиха обвинения не само в некомпетентност, но и в недостатъчно отговорно отношение и спорен морал.

Доколко екипът зад изложбата е имал съмнение в истинността на работите? Дали първоначалната им преценка, че селекцията е достатъчно качествена, за да бъде изложена в музей, има общо със скрита амбиция тя да бъде откупена от държавата?

"Никой никога не се е обръщал към Националната галерия или към отделните експерти в институцията по повод на тази изложба и представените в нея произведения", казва пред "Капитал" Яра Бубнова, куратор, критик и директор на Националната художествена галерия.

Бубнова е временно изпълняваща длъжността от 19 септември 2018 г., след предросрочното освобождаване на Слава Иванова и ще остане начело на НХГ до избирането с конкурс на нов директор с петгодишен мандат. Откакто тя е на тази позиция, откупки за колекцията не са правени. Бубнова разяснява, че съгласно законите и наредбите на Министерството на културата произведенията, които влизат в галерията, подлежат на идентификация от комисия от специалисти, уредници и реставратори, понякога и външни експерти. Въпреки мненията, че в България трудно може да бъден направен обстоен анализ на едно произведение на изкуството, според нея това е възможно – ако анализът затрудни самата институция, насреща са лабораториите на БАН. За съжаление скандалът с фалшификатите нанесе репутационни щети на цялата гилдия от експерти.

"В момента Националната галерия не разполага с отделен бюджет за купуване на произведения, делегираният бюджет, с който тя разполага, не е структуриран по начина, в който има отделни средства за откупки." Галерията е наследник на сума от 1.8 млн. лева от покойната етническа българка Маргарита Занеф от Австралия. "Волята на наследодателя не определя за какво трябва да бъдат похарчени тези пари, за попълване на колекцията или за други нужди на институцията. От тези пари не е похарчен нито лев досега, поради многото финансови нужди. Смятам за разумно тези пари да се разходват след като бъдещият директор на Националната галерия спечели конкурса."

Позицията на "Структура" и колекционера

В понеделник, 17 юни, организаторите на изложбата излязоха с изявление, в което се извиняват и изразяват убеденост в позицията си, че са жертва на измама от недобросъвестни продавачи. Прокуратурата вече била сезирана. "За екипа на изложбата (включващ и реставратор) е от голямо значение отварянето на дебат за пазара на фалшификати и фалшиви сертификати в България", написаха от "Структура" и поставиха проблема в по-широк план: "Съществуването на такъв пазар е обществена тайна. Заобикалянето на този въпрос ни превръща в мълчаливи съучастници в престъпен сговор, а нашето желание е тези изключително вредни и опасни явления, уронващи авторитета на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени." Днес (20 юни) галерията обяви, че изложбата е закрита, а всички проблемни творби са дадени на компетентните органи.

Проблемът със сертификатите

"Подведени сме", повтори пред "Капитал" основателката на "Структура" Мария Василева. Тя е дългогодишен изкуствовед, със специализации в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, бивш главен уредник на Софийска градска художествена галерия, инициатор на най-престижната награда за съвременно изкуство у нас БАЗА.

Тя отвори галерия "Структура" в края на 2017 г. и оттогава пространството има само положителна функция в културния живот на града - започна да налага нови съвременни автори, включително чуждестранни, и периодично да домакинства на експериментални театрални изяви.

Василева е уверена в позицията си, че става въпрос за престъпна дейност, и призовава към война с криминалния пазар на фалшиви картини и фалшиви сертификати. Прави го с усмивка и спокойствие – тя не се страхува за бъдещето на галерията и според нея би било жалко, ако този казус се разглежда едностранчиво. Вижда ползи в трагикомедията – възможността за по-широк диалог около черния пазар и удостоверяването на творбите.

Обичайната практика у нас е сертификатите да бъдат издавани на субективен принцип, според личната преценка на ангажирания изкуствовед. Пълното и качествено изследване на един автор или произведение продължава години и е изключително скъпо начинание. В България няма независима лаборатория, специализирана в подобна експертиза.

Допълнителен проблем е, че единен сертифициращ орган няма – това се потвърди и от други колекционери, както и от няколко художници, до които "Капитал" се допита. Това прави ерудицията на колекционера и добросъвестният, професионален и безкомпромисен подход на изкуствоведа най-решаващият фактор в процеса на покупка.

Мария Василева от галерия "Структура"

Фотограф: Цветелина Белутова
Проблемните работи в галерия "Структура" имат данни за произход (печати, подписи), но не и сертификат за автентичност. "Не е и имало покана ние да сертифицираме колекцията, разчитахме на това, което имахме, казва Василева. Аз се занимавам със съвременно изкуство, показаното не е част от моята експертна област, затова сформирах екип, който е по-наясно с периода." До момента тя не е имала съмнения в компетентността на специалистите, с които е работила.

На фона на досега известните подробности около случилото се без отговор остава въпросът как никой от екипа зад изложбата не се е усъмнил, че нещо не е наред на по-ранен етап.

"Подготовката по такава изложба означава преработване на огромен обмен от информация – това са над сто работи. Ако има някаква предварителна податка, човек може да се фокусира върху отделна творба, детайл и да изследва оттам нататък", казва Мария Василева.

"Допълнителен проблем е, че не всички автори са добре познати и стилът им не е толкова разпознаваем. Надявам се тези, които казват колко са очевидни фалшификатите да не изпаднат някога в подобна ситуация. Има страхотни неща в изложбата, жалко, че проблемните засенчиха останалите". Преди съобщеното днес закриване на експозицията, проблемните работи бяха свалени и заместени от свои копия.

Към момента като основни причини за гафа се очертават предоверяването (от страна на колекционера) на недостатъчно проверени търговци и недобро проучване на съдържанието на колекцията. Но това не трябва да разсейва фокуса от големия проблем – как фалшификатите все пак са стигнали до стените на галерията и симптом ли са те на доста по-тревожно явление.

Колекционерът Николай Неделчев на фона на изложбата в "Структура"

Фотограф: Анелия Николова
Откъде са купени картините

В предаването "Култура.БГ" по БНТ 1 Николай Неделчев съобщи, че е купил проблемната част от колекцията (14 работи) миналия април за изненадващо ниската сума от 3500 лв. Пред "Капитал" той потвърди, че е купил творбите от антиквар на име Александър Александров, към когото е бил насочен от реставратора Стефан Белишки (интервю с Белишки следва по-долу). Според Неделчев проверяването на антиквариати е нормална част от процеса, тъй като не е нечувано шедьоври да излизат от нестандартни места. И ако наскоро стана известно, че в таванско помещение в Тулуза е открит оригинал (може би) на Караваджо, то Неделчев е имал лош късмет с неговата находка.

"Капитал" се свърза с 50-годишния Александър Александров, чийто магазин се намира до Съдебната палата. По телефона Александров остро обясни, че не знае за ситуацията и няма причини да бъде разпитван за нея, "не знам защо дори говоря с вас в момента" и отказа по-нататъшен коментар. Според търговския регистър неговият "Антиквариат" е основан през 1997 г. и извършва "вътрешна и външна търговия в страната и чужбина с всякакъв вид стоки и услуги, разрешени от закона" - от благородни метали през скъпоценни камъни до "вътрешен и международен туризъм, хотелство и ресторантьорство".

Извън купеното от "Антиквариат"-а на Александров, според "Клуб Z" има подозрения за включена в изложбата керамика със спорен произход, приписана на Николай Дюлгеров и купена от Диана Райнова, внучка на българския художник и писател Николай Райнов.

Дали е било възможно фалшификатите да влязат отново в пазара? Пред "Капитал" Неделчев каза, че не е имал планове да продава никаква част от модернистичната колекция, и твърди, че досега не е продал нищо от работите, които е събирал през годините.

Възможните ходове

Пред "Капитал" Мария Василева изважда на преден план проблема, че българските експерти са тясно специализирани и е нужна радикална промяна в образованието на изкуствоведите, която да им даде възможност за обучение в чужбина. Създателката на галерия "Структура" се надява, че ще се намери воля за създаването на база данни с фалшификатите в България и на експертна група към Министерството на културата.

"Ако непрекъснато излизащите фалшификати бъдат качени в такава база данни, това ще има оздравителен ефект в много посоки. Ако случаят просто отмине, след много малко време нещата ще се върнат в старото си русло." Подобна инициатива ще изисква съдействието на цялата културна общественост. "Друг проблем е, че малко колекционери биха си признали, че имат потенциални фалшификати."

По-голямата картина

Черният пазар на изкуство съвсем не е нов проблем. Както се пошегува по повод ситуацията в "Структура" инспектор Ангел Папалезов, началник сектор "Културно-исторически ценности" в Главна дирекция на Националната полиция: "Най-плодотворният период на Златю Бояджиев е 20 години след смъртта му."

Проблемът не е само локален. Фалшификати попадат дори в най-престижни музеи и галерии по света. През 2013 г. в германския град Висбаден бяха намерени хиляда фалшификата на руски авангардисти, включително Кандински и Малевич. Докато обществеността в България следи случващото се около "Структура", във Франция се коментира историята, в която публичната колекция в музея на град Елне на стойност 160 хиляди евро с творби на художника Етиен Терус (1857-1922) се оказва 60% фалшива. И то въпреки че идва от най-отдадената му колекционерка, починала от рак година и половина преди разкритието. Към момента е установено, че на пазара съществуват между 20 и 300 фалшифи негови платна на стойност 1 милион евро.

За да бъде адекватен в преценката си, колекционерът трябва да има сериозни познания върху отделните автори, периоди, контекст. Отделно, да бъде внимателен и взискателен към източниците, от които купува. Според обичайната практика специалистите (изкуствоведи, оценители и т.н.) работят срещу заплащане, а от колекционера зависи колко би дал (и колко би чакал), за да се установи автентичността на една работа. Според осведомени източници, най-големият проблем в тази област е, че почти всеки от сертифициращите лица би направил компромис срещу пари.

Според същите източници, пожелали анонимност, обичайна практика е фалшификатите да се "легализират" и да трупат "чиста" биография, като бъдат миксирани с оригинали в изложби в уважавани културни галерии и музеи. Твърди се, че при модерното изкуство автентичните работи в обращение са 75-80%, а 20%-25% са ментета. Подобни числа цитира и изследване на британския в. "Индипендънт". Според изкуствоведа и философ Боян Манчев, професор в Берлинския университет за изкуства, една от изненадите в ситуацията около изложбата в "Структура" е, че са фалшифицирани автори, към които рядко има голям колекционерски интерес.

Опитни колекционери, посветили дълги години на ревностно себеобразоване и създаване на богата колекция българско и чуждестранно изкуство, силно препоръчват да се купува само от живи художници, от непосредствените им семейства или от източници с безупречна репутация и досие. И предупреждават, че тенденцията е да бъдат фалшифицирани дори живи автори.
Q&A

Доц. Стефан Белишки, реставратор, завеждащ катедра "Реставрация" в Националната художествена академия


Г-н Неделчев каза, че вие сте го насочили към антикваря Александър Александров, от когото са купени по-голямата част от проблемните работи в изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива". Какво точно се случи?

Улицата, на която е магазинът му, "Цар Асен", е пълна с антиквариати и е полезно човек да хвърля по едно око. Попаднах на папка с творби, за които се твърди, че са от 20-те години на ХХ век. Обадих се на г-н Неделчев и му пратих контакти на антикваря, ако се заинтересува. Оттам насетне не съм търсен за коментар по работите, дори нямах идея какво е селектирал и купил. Не съм работил по никакъв начин с Александров, но не е имало нещо у него, което да ме накара да се съмнявам в него, не съм и чувал притеснителни коментари.

Случилото се е грозна история – надявам се, че ще се намери кой ги е пуснал на пазара. Това вреди не само на колекционера и на галерията, удря репутацията на изкуствоведите, рефлектира върху целия пазар на изкуството в България. Има и по-широк негативен ефект – ако не се говори открито за фалшифицирани работи и те не се обявяват и изследват, има риск те да подменят културните стойности на един или друг период на българското изкуство. Оттам нататък вредата е голяма. На фона на случилото се казах на г-н Неделчев, че за всяка работа трябва да се направи широка експертна група. В такива комисии понякога могат да са полезни и реставратори. В процеса на работа един реставратор анализира техниката, използването на материали в един или друг исторически период. Всеки фалшификат трябва да става публично достояние и да се търси източникът.

Това, което не виждам в дискусиите по проблема, е съпричастност от страна на другите галеристи и изкуствоведи. Това е грозно и опасно явление. Трябва всички специалисти да си подадат ръка в името на българското изкуство и разрешаването на казуса. Случва се изкуствоведи да грешат, други да забелязват грешки, но само ако те обединят усилията си, могат да се премахнат тези язви в средата. Това трябва да е постоянен процес.

В какво се изразява участието ви в изложбата?

Реставрирал съм пет или шест от картините в изложбата, и то преди няколко години – не знам дали някоя от проблемните работи е минавала през мен. Ако няма явна смущаваща характеристика, на реставратора не му е работа да прави историческа оценка на творбата. Той се концентрира предимно върху овладяване на разрушителните процеси.

И все пак какво е вашето лично обяснение защо несъответствия не са хванати по-рано?

Доколкото разбрах, работите са на състарена хартия, имало е наличие на печати и подписи, имало е разказана фалшива история, а вече отделен риск е, ако не се познава в детайли конкретния стил на автора. Ситуацията със сертификатите е сложна. Реставраторът не се занимава със сертификати. Практиката е документът за автентичност да се издаде от изкуствоведи, а има и отделни сертификати по закона за културното наследство, които се издават от експертна комисия, често с участието на реставратор.

Случвало ли ви се е да разпознавате фалшификат по време на работа?

Да, още преди да започна да работя по творбата – примерно в случаи, в които платното е ново, а се твърди, че картината е на 80 години. Има и белези на стареене, които дават сигнали дали нещо не е наред. Изследваме картините с ултравиолетова луминесценция, за да видим дали има поправки, предварителна рисунка или повторна работа, дали подписът е положен, когато е рисувана творбата. Но има майсторски фалшификати, които създават съмнения, които изискват допълнителни изследвания и въпреки това да няма единно мнение за автентичността. Има художници, които са често обект на фалшифициране – Златю Бояджиев, Владимир Димитров - Майстора, Генко Генков, който рядко се подписва. Странното в случая с рисунките в "Структура" е, че са купени на много ниска цена, а фалшификатите се продават, за да се купят на висока. Нямам обяснение за тази история, но трябва да се намери коренът й.

Капитал брой 25

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Възкръсналата империя на Ковачки
  • Климатичният завой на България
  • Обратно броене в БСП

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване

Парламентът избяга от политическата отговорност да приеме цялостно решение, но този режим се определя със закон, казва омбудсманът

16 юли 2019, 934 прочитания

Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии

И още: Турция ще продължи да сондира за газ край Кипър въпреки санкциите на ЕС; Омбудсманът Манолова сезира КС за ограниченията за диво къмпингуване

16 юли 2019, 2467 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Планът за Борисовата градина събра стотици становища и възражения

Исканията са в три посоки: забрана за строителство, възстановяване на държавната собственост и нови спортни съоръжения

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти