С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 юни 2019, 14:05, 4485 прочитания

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • София е напът да се присъедини - малко или много - към консенсуса в ЕС за политиките, свързани с промените в климата.
  • Ако Европа приеме новата си по-висока амбиция за намаляване на емисиите на парниковите газове, България трябва да започне да мисли за енергетика без въглища съвсем скоро.
България е напът да вземе важен завой в своята политика към Брюксел. От отявлен климатичен скептик, чийто министър на екологията Нено Димов смята, че климатичните промени са лява шашма, София влиза в европейския консенсус, макар и с малки уговорки.

Официално корекцията в курса ще бъде извършена по време на Европейския съвет този четвъртък и петък в Брюксел (след редакционното приключване на броя). На него страната ще подкрепи стремежа на ЕС да постигне въглеродно неутрална икономика, който ще бъде записан в Стратегическата програма на ЕС за периода 2019 - 2024 г. Въпреки че документът изглежда като поредната бюрократична бумага на Брюксел, именно той е в основата на работата на европейските институции и борбата около формулировките в него съвсем не е безобидна. Колкото по-категорични са формулировките в него, толкова по-ангажирана се чувства Европейската комисия да предлага законодателство, което следва буквата и духа на Стратегическата програма.


Премиерът Бойко Борисов вече обяви очакваната промяна. "Министър-председателят Бойко Борисов изрази пълната си подкрепа за амбицията на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш Европейският съюз да стане лидер в постигането на климатично неутрални нива на вредните емисии до 2050 г.", гласи прессъобщението на Министерския съвет след телефонния разговор с Гутериш. За да е сигурно какво казва премиерът (явно за някои от министрите му), от правителствената пресслужбата цитират думите му, че "климатичните промени не са абстракция, а факт".

Завоят поставя два въпроса - защо сега и какво ще означава това за енергийната и енергоемките индустрии в страната.

Колко бързо?



Само преди месец осем страни членки начело с Франция публикуваха позиция, че към 2050 г. ЕС трябва да постигне въглеродно неутрална икономика. Причината за демарша са новите прогнози, че глобалното затопляне протича по-бързо от очакваното и с настоящия темп на ръст на парниковите емисии още през 2040 г. температурите ще се увеличат с над 1.5 градуса по Целзий. Това е границата, над която според Междуправителствения панел за климатични промени към ООН ще настъпят необратими негативни промени в климата на земята.

С две думи, въглеродната неутралност означава, че емисиите на парникови газове от индустрията, транспорта и енергетиката, трябва да бъдат драстично намалени. Там, където това не може да се случи, емисиите трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Най-екстравагантният е чрез системи, които да "жънат" въглероден двуокис от въздуха и след това.

Ако оставим настрана технологията, ефектът от приемането на 2050 г. като цел за постигането на икономика с почти нулево въздействие върху климата е, че сегашните планове ще трябва да бъдат преразгледани.

Само преди няколко месеца 28-те членки и Европейският парламент постигнаха договореност до 2030 г. страните от ЕС да намалят емисиите си на парникови газове с 40% спрямо нивото им през 1990 г. Между 2009 г. и 2020 г. емисиите се очаква да намалеят с малко над 20%, т.е. на теория със същия дял, който се предвижда и за следващото десетилетие. Но сериозна част от настоящото свиване на парниковите газове е резултат от срутването на източноевропейските икономики през 90-те години на миналия век, т.е. не заради специфични дейности за намаляване на изпускането им. Сега обаче едва ли може да се очаква подобна "помощ".

Новоприетото законодателство означава, че в следващите десет години 27-те (ако предположим, че Великобритания вече няма да е в ЕС) ще трябва да положат значително по-големи усилия. В момента 28-те плащат само като субсидии на производители на възобновяема енергия над 70 млрд. евро годишно (т.е. около 0.5% от съвкупния си БВП). Тези усилия обаче ще трябва да бъдат удвоени, ако се приеме целта към 2050 г. да се постигне въглеродно неутрална икономика. Както призовава генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в разговора си с Борисов, само след едно десетилетие емисиите на парникови газове от ЕС ще трябва да намалеят с 55%.

По-големият проблем е, че усилията няма да бъдат разпределени равномерно. Най-бързият път за драстично намаляване на емисиите от въглероден двуокис е тяхното елиминиране в енергийния сектор, т.е. основната тежест ще трябва да понесат страни като България, Полша и Германия, които имат голям дял на въглища в енергетиката си. За други като Франция, която разчита на ядрена енергетиката, или Дания, която до голяма степен вече е извършила прехода към енергетика без въглеводороди, усилието ще е много по-малко.

Ако ЕС приеме новата си по-висока амбиция за борба с климатичните промени, България вече трябва да започне да мисли за енергетика без въглища съвсем скоро. Именно тук е проблемът. В момента страните членки не могат да се договорят как да бъде понесена тази тежест. България и Полша например са в лагера на крайните противници, които при всяка възможност се опитват да скачат върху спирачките на прекалено агресивните предложения на Брюксел. Например през 2018 г. Варшава и София заплашиха да съдят ЕС заради новите еко стандарти за въглищните ТЕЦ. Двете страни бяха и срещу по-високите цели за намаляване на емисиите от парникови газове - опозиция, към която през миналата година се присъдени и Германия.

Междувременно обаче Берлин взе плавен завой, в който се отказа от активната съпротива на по-високите климатични амбиции. В крайна сметка в страната политическата сила, която най-бърза набира подкрепа, са Зелените. В момента Германия отстоява позицията, че ЕС трябва да положи по-сериозни усилия, но като се съобразява с наличните технологии (например за улавяне и погребване на въглероден диоксид).

Затова и в проектозаключенията на Европейския съвет тази седмица се казва, че ЕС трябва да предприеме ускорени действия, "за да постигне неутралност по отношение на климата", но дата не се посочва (това може да стане по време на самото заседание в четвъртък). Всичко зависи колко страни са против. България засега изглежда, че клони към това да подкрепи целта за 2050 г., ако в заключенията от срещата на лидерите на 28-те има по-силни текстове за необходимостта от "съобразяване с националните обстоятелства". Стандартният вече текст означава, че по-бедните страни в ЕС искат към тях да се насочи повече финансова помощ. Проблемът е, че между искането и получаването обикновено има немалка пропаст.

Защо завива България

Заявката на Бойко Борисов изненада зелените в България, които в социалните мрежи го заподозряха в лицемерие. Досега вместо мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове правителството обещаваше на миньорите въглищните централи да работят поне още 50 години или пък да посреща българските цели за възобновяема енергия с използване на повече биомаса (т.е. горене на дърва).

За завоя обаче може да има две причини. Първо, по време на обсъжданията на експертно ниво в Брюксел германски дипломати съвсем директно са поставили въпроса за "солидарността". Но не по начина, по който са свикнали източноевропейците. За Германия отказът на страните от Изтока да следват общата европейска линия, т.е. европейската солидарност, е основание да се преразгледа финансовата помощ за тях. Ако досега по тази начин открито говореха основно страни като Швеция, Дания и Холандия, сега вече Германия също се включва в този хор. А когато Берлин заговори за пари, всички трябва да слушат.

Втората причина обаче може да има по-скоро вътрешнополитическа цел. Две от източноевропейските страни, които прегърнаха по-високите климатични амбиции – Унгария и Словакия, в момента строят ядрени централи. Като се има предвид, че за българския кабинет политиката на Будапеща е пример за подражание в много области, ентусиазираното желание на Бойко Борисов да направи европейската икономика въглеродно неутрална към 2050 г. вероятно се дължи и на представата, че по този начин обществото ще бъде накарано по-лесно да преглътне АЕЦ "Белене".

Капитал брой 25

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Възкръсналата империя на Ковачки
  • Климатичният завой на България
  • Обратно броене в БСП

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите 1 Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 2113 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1544 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нова комисия ще решава спорове между пътната агенция и доставчици на винетки и тол

МРРБ пусна идеята за помирителна комисия за обществено обсъждане с удобно закъснение

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков