Съветът на Европа чака мерки за разследване на главния прокурор до 1 октомври

Съветът на Европа е поредната европейска институция, която изрично подчертава, че идентифицираният проблем на съдебната система у нас е липсата на гаранции за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, но никога такъв проблем не е бил идентифициран за председателите на двете върховни съдилища.

Днес това за пореден път бе повторено в рамките на кръглата маса в София за проблемите с наказателното разследване, организирана съвместно от Съвета на Европа и българското Министерство на правосъдието.

И пак за пореден път министърът на правосъдието Данаил Кирилов заяви, че ще поддържа законопроекта си, представен миналия петък, в който се предвиждат общи мерки за разследване и отстраняване от длъжност на тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на върховните съдилища.

Темата е особено чувствителна за правната общност в България напоследък заради спекулативния опит на министър Кирилов да представи проблема с разследването на главния прокурор като общ за тримата големи. Това обаче изключва правилното му решаване, защото положението на главния прокурор спрямо разследващите няма нищо общо с положението на председателите на върховните съдилища.

Пред журналисти днес преди началото на кръглата маса Кирилов заяви, че е представил своя законопроект на мисията на Европейската комисия (ЕК), която в понеделник и вторник беше в София за мониторинга по Механизма за сътрудничество и оценка, като заявил на експертите, че няма да влиза в излишни спорове по предложените текстове. Практически същото заяви и на днешната кръгла маса - проблемите около ефективното разследване на главния прокурор ще се решат с общ законопроект еднакво за тримата големи, защото по конституция председателите на върховните съдилища и главният прокурор били равноустановени по статут.

Кирилов беше попитан от журналисти в четврътък защо в изрично становище на Съвета на Европа, изпратено в сряда, се казва за пореден път, че проблемът е търсенето на отговорност главния прокурор, а не при председателите на двете върховни съдилища, той отговори с въпрос: "Къде дойде това съобщение? Изпратете ми го, да."

При откриването на кръглата маса Кирилов отчете смелостта си да "преодолее първоначалния страх", засягайки тази тема, и след това успокои гостите "да не се притесняват" да участват в дебата.

Няма европейска институция, която да вижда проблем при разследването на върховните съдии

Комитетът на министрите към Съвета на Европа никога не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на

върховните съдилища на България, тъй като такива мерки не следват от решението по делото "Колеви", се казва в материалите, разпространени от Съвета на Европа по повод на кръглата маса. В тях също така се сочи, че както Венецианската комосия за демокрация по права, така и Европейската комисия в докладите си по мониторинга сочат проблем единствено с разследването на главния прокурор, не и с върховните съдии. Отделно от това всички европейски институции наблягат на необходимостта да се гарантира независимостта на съдиите.

Действително конституционният статут на тримата големи - избор, назначаване, мандат, освобождаване и т.н., е еднакъв, но системите, които оглавяват, структурата, начина на функциониране, правомощията им, се различават съществено. Главният прокурор стои начело на йерархична централизирана система, организирана на принципа на единоначалието, той осъществява контрол и методическо ръководство върху всички прокурори и на практика може да повлияе на всяка разследване. Поставянето му при еднакви условия за разследване наравно с председателите на върховните съдилища по начина, по който го предлага Кирилов, на практика създава пълен имунитет на главния прокурор, но създава условия за прокурорски произвол върху двамата председатели

Съветът на Европа очаква удовлетворителни предложения до 1 октомври

България има краен срок до 1 октомври, за да направи конкретни предложения за решаване на дълго протаканите проблеми с въвеждане на мерки за ефективно наказателно производство по принцип при случаи на убийство или изтезание, както и на гаранции за ефективно и независимо разследване на главния прокурор. Този срок беше поставен още през март в спецално решение на Комитета на министрите по повод на дългогодишното неизпълнение на две знакови за България дела пред Съда по правата на човека в Страсбург - групата С.З. срещу България (за проблемите с с неефективното разследване по наказателни дела по принцип и Колеви срещу България, свързани с наказателното разследване.

Ако до тази дата не бъдат направени такива конкретни удовлетворителни предложения, то тогава може да се очаква, че Комитетът на министрите към Съвета на Европа ще приеме на своето заседание през декември междинна резолюция за България.

Това заяви днес Клер Ови, заместникы-директор на отдела за изпълнение на решенията на Съда по правата на човека в Страсбург при Съвета на Европа, във встъпителното си слово при откриването на кръглата маса, посветена на дълго протакани проблеми за България в областта на наказателното разследване. Г-жа Ови подчерта, че такава междинна резолюция се приема по специални поводи, за да се изрази особена загриженост за липсата на чувствителен напредък в продължителен период от време от страна на определена държава по идентифициран проблем. Затова е много важно за международната репутация на България, както и за състоянието на основните права в страната да се постигне напредък, който да убеди Комитета на министрите, заяви тя.

Двудневният форум се организира съвместно от Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа и Министерство на правосъдието по повод на продължителното неизпълнение на решенията на Съда в Страсбург – делата "С.З." и "Колеви". Те са обединени, доколкото и в двата случая става въпрос за неефективно наказателно производство, но политически силно чувствително е решението по второто дело, доколкото засяга темата табу в България за практическата невъзможност да се разследва главният прокурор.

Още през март т.г. в специално решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Страсбург, се казва, че девет години след решението по делото "Колеви", постановено през ноември 2009 г., България все още не е постигнала напредък в осигуряването на гаранции за независимост на разследванията срещу главния прокурор в България. Така е озаглавено и прессъобщението на Съвета на Европа от сряда по повод на кръглата маса.

Изчитането на решението по делото "Колеви" е шокиращо преживяване

Не е моя работа да преценявам дали фактите по делото "Колеви" са коректни, те са предмет на текущо разследване. Но ако приемем, че всички изложени твърдения за главния прокурор са верни, а същевременно той е бил в състояние да избегне наказателно преследване, мисля, че прочитането на това решение ще е шокиращо, особено за външен наблюдател, каза днес в изявлението си Клер Ови. И добави: Още по-поразително e, че близо 10 години след оповестяването на решението все още няма разрешение на проблема.

През декември 2002 г. високопоставеният прокурор Николай Колев е застрелян пред дома си в

София, след като преди това многократно е изразявал опасения за живота и безопасността си поради сериозен конфликт с главния прокурор, възникнал заради авторитарния му стил. Въпреки твърденията за възможно участие на главния прокурор в убийството и доказателства, че той може да е одобрил поредица от незаконни действия срещу Колев (незаконен арест, уволнение, повдигане на неоснователни обвинения), разследването e останало под контрола на главния прокурор и върховната прокуратура. Нападателите остават неразкрити, а самото разследване е стъписващ пример за продължаващо месеци и години неглижиране на факти и свидетелски показания, направени публично и директно уличаващи главния прокурор.

Съдът в Страсбург приема, че разследването не е било достатъчно ефективно и независимо по неговите стандарти, които изискват разследващите да се ползват от институционална, йерархична и практическа (включително лична) независимост от главния прокурор, като това да е факт още от най-ранните етапи на разследването, включително на стадия на предварителната проверка. В България обаче не е така - главният прокурор има възможност да влияе на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на прокурорската колегия на ВСС, които са компетентни да вземат решения за кариерата на прокурорите и назначаването на висшестоящи прокурори.