Собственикът на футболния клуб "ЦСКА-София" Гриша Ганчев иска да срине настоящия стадион от 1967 г. и да построи изцяло нов спрямо изискванията на новото време. Авторът на ПУП-а арх. Атанас Ковачев предвижда единствено реконструкция на съоръжението и възможност за поставяне на подвижни леки козирки на част от трибуните. А хората, които искат да опазят по-зелена Борисовата градина (и които се нагледаха на качеството на дори малки ремонти, извършени от големи строителни фирми) логично се притесняват от ефектите върху най-големия софийски парк при евентуално ново мащабно строителство в средата му.

Двете страни

"Няма друг вариант. Това е теренът на АС-23, чийто наследник е ЦСКА. Няма да отидем другаде", Гриша Ганчев, собственик на "ЦСКА - София"

"Не виждам големи спортни събития в Борисовата, това, което става с шума, с вандализма, не можем да го допуснем и не искаме да разширяваме стадионите. Планът предвижда покриване на трибуните, реконструкция, но в сегашната им чаша", заяви арх. Ковачев по време на общественото обсъждане преди две седмици. Кметът на София Йорданка Фандъкова също заяви, че няма да се допуска разширение на стадионите, каквото и да значи това, по отношение на осъвременяването им.

В ЦСКА показват, че са готови да дадат сериозен отпор на всякакво друго развитие, което не позволява изграждането на нов стадион. "Няма друг вариант. Това е теренът на АС-23, чийто наследник е ЦСКА. Няма да отидем другаде", каза пред "Капитал" Гриша Ганчев. Още на обсъжданията адвокатът на дружеството Станислав Трендафилов обяви, че са събрани 90 хиляди подписа в подкрепа на искането за корекции в плана. Когато става дума за футболен клуб, това е само меката форма на протест. Не е тайна, че запалянковската маса може да бъде активирана лесно, ако се наложи да се премине към по-шумни действия.

В подкрепа на футболния клуб се обяви и спортният министър Красен Кралев. В крайна сметка стадионът е държавна собственост, която се управлява от неговото министерство. Освен това новият стадион на ЦСКА може да пасне на идеите му за домакинство на големи футболни форуми, например европейско първенство. От ММС обаче не изпратиха отговори на въпросите на "Капитал" как си представят бъдещето на "Българска армия" при едно или друго развитие на ситуацията с плана.

Стар и неспасяем

Стадионът е изграден в края на 60-те, както повечето съоръжения в България с особеностите на тогавашните разбирания: да е мултифункционален, което означава с писта за лека атлетика; да е овален (отново заради пистата); трибуните да са положени върху насип (вероятно за по-голяма сигурност); да е с открити трибуни (защото тогава не е мислено за комфорта на зрителите). Освен това бетонната конструкция на трибуните е изчислявана с разстояние между редовете като за пейки, а от средата на 90-те години стана абсолютно задължително трибуните да са с индивидуални седалки с облегалки. Това изисква и по-голямо разстояние между редовете, което в сегашния вариант означава трибуните да се разрушат и да се изградят наново.

В последните десет години "Българска армия" винаги е бил на ръба да вземе лиценз за провеждане на футболни срещи. С големи компромиси в момента той позволява да се играят мачове от националното първенство, а за европейските турнири винаги е с условности. В най-добрия случай ЦСКА играе някой от първите кръгове в европейските турнири там, а след това се премества на "Васил Левски".

Стадионът не отговаря и на елементарни стандарти за наличие на тоалетни, аварийни изходи, условия за работа на медиите и VIP достъп. Изискванията на УЕФА за комфорт, инфраструктура и безопасност се повишават непрекъснато.

Стадион, търговски център и още нещо

През последните 20 години европейската практика е да се разрушават старите стадиони и да се строят нови, които са по-леки като конструкция, енергийно ефективни, щадящи околната среда и по-безопасни. Често обаче това е свързано с преместване извън града, където терените са по-евтини и по-големи. "ЦСКА-София" разбираемо не иска това, защото то значи както допълнителни разходи за земя, така и невъзможност да печели от терен в центъра на града, за който има доста сериозни планове за развитие.

Ако планът го позволи, намеренията са да се построи стадион от четвърта категория, която да гарантира приемането на всякакви мачове под егидата на УЕФА.

Ганчев потвърди пред "Капитал", че вече има осигурено финансиране - 10 милиона евро собствени средства и 20 милиона от датски инвестиционен фонд. В момента стадионът е собственост на "Сердика спортни имоти" ЕАД под шапката на спортното министерство, а "ЦСКА-София" има договор за наем за 10 години (с надежда да бъде удължен) срещу 62 хиляди лева без ДДС на месец и задължителна инвестиционна програма от 1.1 милиона лева (без ДДС).

От "ЦСКА-София" коментират, че един от обмисляните варианти е футболният клуб да не плаща наем на държавата, а на инвеститорите. "Държавата ще получи активи на много по-висока стойност от настоящата", коментира адв. Станислав Трендафилов. Според него датските инвеститори били наясно със структурата на собствеността.

Това обаче, първо, значи държавна помощ, защото може да се тълкува като пряко финансиране от страна на министерството. И второ, простата сметка показва, че и целият наем да се трансферира към инвеститора, това няма да изплати инвестицията дори за 20 години. Това значи, че новият стадион няма да се използва само за спортни цели, а ще генерира приходи от търговска дейност.

Тук е следващата проблемна точка. Докато ПУП-ът предвижда "лека реконструкция", идеята на Ганчев е да се изгради минимол с магазини, ресторанти, кафенета, детски клубове и други. Като пример посочват "Паркен" в Копенхаген, където едната трибуна е изцяло е заета с търговски площи. Освен футболни мачове стадионът ще приема концерти. В идеите фигурират театри и опери на открито в летните месеци. Това означава много повече натовареност и активност от два мача на седмица и променя изцяло концепцията за тази част от парка.

Най-голямата битка в центъра

За да се случи това, планът трябва да се промени и да разреши строителство на нови съоръжения, докато там е залегнало "съхраняване на облика им и минимална намеса по отношение на модернизирането, което не нарушава характерния им облик". По време на обсъжданията арх. Ковачев и кметът Фандъкова наблягат и на недопускане на разширение. Мащабни строителни дейности в парка са несъвместими с режимите, които действат за територията. "Българска армия" (и националният стадион) се намират в т.нар. охранителна зона на резерват "Борисова градина" - обект от национално значение. В съседство има и жилищни райони, които ще бъдат засегнати от провеждането на редовни масови събития. Изграждането на подобно съоръжение също така ще трябва да мине отделно през обществени консултации и много сериозни анализи за шума, безопасността, достъпността и др.

От "ЦСКА-София" са склонни да останат в сегашните си рамки, но с изцяло ново съоръжение. "Ние категорично не искаме да излизаме от рамките на настоящата чаша (пространството, върху което е разположен стадионът - бел. ред.). Няма да допуснем изсичането на нито едно дърво или храст", заяви за "Капитал" Гриша Ганчев. Клубът е представил пред публиката три примерни дизайна, но се разработват още два - от американски и белгийски архитектурни бюра.

Последният засега представен идеен проект най-точно пасва на размерите на сегашния стадион. Той дори предвижда премахването на тренировъчните игрища, които са в рамките на целия комплекс, и обособяването на парково пространство с обществен достъп. "Готови сме и на такъв вариант, ако това ще е компромисното решение за бъдещето на стадиона. Категорично можем да се вместим в рамките на стадиона", твърди и Трендафилов.

Колите са другият проблем. В становище до главния архитект на София Здравко Здравков и община "Средец" от спортното министерство, с което "Капитал" разполага, се иска "територията около стадиона да бъде предоставена на "Национална спортна база" ЕАД, респективно на ММС" заради изискванията за изграждане на паркинг (виж карето). Но не само това - там се посочва и необходимостта за поставяне на временни концесионни точки за продажба (извън стадиона) - по една точка от 18 кв.м на всеки 250 посетители. При при максимален капацитет от 30 хиляди зрители това означава 120 такива точки. Арх. Здравко Здравков не откликна на опитите на "Капитал" да коментира ситуацията.

Така в момента въпросът за бъдещето на един от двата стадиона в Борисова виси във въздуха. Общината не иска да си причинява главоболия и протести, но инвеститорът и спортното министерство са решени да използват момента, за да променят стадиона и тази част от парка. Това обещава да бъде най-голямата битка в центъра.