- Бизнесменът се е пренасочил от въгледобива към търговията с електроенергия и е станал най-големият играч в сектора
- Редица държавни и общински структури като Министерският съвет, парламента, БДЖ и метрото работят с него.
- Така със съдействието на държавата Ковачки е успял да затвори пълния кръг в енергетиката - производство, доставка, търговия.
"Защо едни компании са по-успешни от други?" Този въпрос задава Христо Ковачки в книгата си "Вселенски ред. Теория на познанието" (издадена през 2013 г.) и след това сам дава отговор: "Успехът не е клуб, в който могат да членуват само определени от съдбата хора. Той е умение за усвояване на познания с определена бързина."
Доколко философският трактат на енергийния магнат може да е житейско верую всеки може да чете и да си преценява. Но самият Ковачки явно впечатляващо бързо е усвоил познания как да прекалибрира разпадащата му се и свръхзадлъжняла империя. Естествено с обществен ресурс и на гърба на данъкоплатеца.
Само за няколко години известният с множеството си въглищни мини и ТЕЦ-ове бизнесмен е започнал да се прехвърля в друга област от енергетиката. Той се е превърнал в най-големия търговец на електроенергия в страната с оборот от над половин милиард лева. Заменяйки въглищата с нови начинания (като например изгарянето на боклук), приходите на фирмите от групата му се увеличават с цели 25% през 2018 спрямо 2008 г., достигайки 1.5 млрд. лв., а големите загуби от миналото са превърнати в печалби. Или казано иначе, доскорошните очаквания, че с влизането на по-строги еконорми бизнес империята на Ковачки ще залезе, не само не се оправдават, ами се случва точно обратното - влиянието му в сектора е все по-осезаемо.
Този успех обаче не би бил възможен без помощта на държавата. Ковачки винаги се е ползвал с протекции от страна на органите, спазващи еко регулациите - неговият "Брикел" трябваше да е затворил преди години. Същите тези инспекторати сега позволяват по бързата писта централите му да горят отпадъци и други алтернативни горива (виж тук), което навява съмнения доколко са спазени нужните изисквания. Това му спестява разходи за въглища и вредни емисии и по този начин нерентабилният до скоро ТЕЦ "Бобов дол" например може да получи квота за участие на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители.
Цялата държава - от Министерски съвет и Народното събрание, през прокуратурата, БДЖ, метрото и много други ведомства и фирми, купува произведената от ТЕЦ-вете на Ковачки електроенергия, с която търговците му на ток редовно печелят поръчките.
Последният партньор на бизнесмена е Столична община, която тихо и кротко му е отстъпила правото да продава тока на "Топлофикация - София", като така печалбата остава в него.
Новият Гранд търговец
Най-видимата трансформация в бизнеса, свързан с Ковачки, е най-голямата му компания. За разлика от преди 10 години, когато най-големите фирми от орбитата на бизнесмена бяха "Брикел" и ТЕЦ "Бобов дол", сега лидерската позиция е за търговеца на ток "Гранд Енерджи дистрибюшън", който за миналата година е постигнал приходи от близо 469 млн. лв. За сравнение - двете електроцентрали имат обороти съответно от 151 млн. лв. и 107 милиона за 2018 г.
Както е при всички фирми на Ковачки, и при "Гранд Енерджи дистрибюшън" няма пряка връзка с него. Но дружеството е регистрирано в Индустриална зона "Орион", на ул. 3020, където се помещават почти всички компании от групата, а преди време негов собственик бе самата ТЕЦ "Бобов дол". Също така то изкупува електроенергията от централите на Ковачки, което го прави единственият търговец на ток с толкова големи собствени производствени мощности.
Всъщност именно тази колаборация е причината още от началото на дейността си през 2014 г. "Гранд Енерджи дистрибюшън" да се нареди директно сред големите търговци на ток с приходи от 128 млн. лева. В следващите години с разрастването на свободния пазар оборотите на дружеството нарастват до 220 млн. лв. през 2017 г., но истинският скок се случва през 2018. "През последната година дружеството разшири източниците, които използва, и се ориентира повече към пазара, а не толкова към производителите на електрическа енергия, както е било до момента", обясниха за "Капитал" от компанията. Самият Ковачки не пожела да говори лично с екип на вестника.
Вероятно се визират няколко големи търга на АЕЦ "Козлодуй", които търговецът спечели през Българската независима енергийна борса. Но по-интересната част е в София.
От София с любов
От средата на миналата година именно "Гранд Енерджи дистрибюшън" препродава на борсата електроенергията от общинската "Топлофикация - София". Това е сделка, която много прилича на други съмнителни партньорства в енергетиката. В нея изпадналото в тежко финансово състояние дружество доброволно се е отказало от възможността за печалби в полза на Ковачки (виж повече по темата тук).
Посредникът е избран без конкурс и освен възможността да реализира печалби от препродажбата на тока получава и комисиона за извършените услуги. Тази схема води до пропуснати ползи в размер на около 20 млн. лева на година за столичното парно и разкрива зависимости в управлението му, което също е свързано с Ковачки. На въпроса защо е избрала този търговец по този начин от столичната компания дадоха отговор, който доста много прилича на отговора, даден от едно от собствените му дружества, ТЕЦ "Бобов дол" - нямат капацитет и персонал (виж карето).
Как се затваря кръгът
На свободния пазар на ток има и още един търговец от групата на Ковачки - "Юропиан трейд оф енерджи". През 2018 той прави квантов скок с над 118 млн. лв. приходи, след като година по-рано е имал едва 70 хил. лв. оборот. Това става чрез две големи сделки на 27 и 28 юни миналата година. Тогава на една от платформите на Българската независима енергийна борса "Юропиан трейд оф енерджи" инициира два търга за покупка на електроенергия за над 150 млн. лева. Това е необичайно, защото обикновено производителите инициират търгове. И въпреки че предложената цена е под пазарната в сравнение с други сделки със същия срок на доставка - от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г., продавачи се явяват.
Борсата не публикува имената им, но няколко източника потвърдиха тогава пред "Капитал", че става дума за топлофикационните дружества с комбинирано производство, зад които стои Христо Ковачки - в Сливен, Перник, Бургас, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово и Русе, както и "Брикел". До 1 юли 2018 г. техният ток се изкупуваше на преференциални цени от НЕК, но с промени в Закона за енергетиката те бяха задължени да продават през борсата. В случая първоначално енергията им е била концентрирана с директни договори в "Гранд енерджи дистрибюшън", след което въпросният търговец я продава на "Юропиан трейд оф енерджи".
Сделката е законна, но показва пропуск в правилата за борсова търговия, който позволява търговия между предварително договорили се контрагенти. И на практика изкривява свободния пазар, защото позволява на търговците на Ковачки да си осигурят големи количества ток на фиксирана цена за дълъг период - нещо, което останалите на пазара не могат да правят лесно.
Също така показва, че Ковачки е единственият в момента на енергийния пазар, който е затворил целия кръг - от производство и транспортиране до продажбата на тази енергия.
Номерът с поръчките
Така снабдени с ресурс, през последната година двата търговеца на ток играят изключително успешно и на полето на обществените поръчки, като са успели да спечелят договори за над 70 млн. лева. Техни клиенти са буквално всички: както институции като Министерския съвет, Народното събрание, прокуратурата, затворите и т.н., така и държавни или общински институции като затворите, столичното метро и БДЖ.
Това, което прави впечатление в тези процедури, е, че много често първоначално избраният изпълнител се отказва и чак след това договорът отива при търговците на Ковачки. Такъв е например случаят с търга на Министерски съвет за над 1.5 млн. лв. Той е спечелен от "ЧЕЗ трейд" на 15 януари 2019 г., но две седмици по-късно дружеството отказва да сключи договор с обяснението, че са настъпили съществени промени на пазара на електроенергия. В резултат на това правителството се договаря с втория в класирането - "Гранд енерджи дистрибюшън". По същия начин се случва и рокада при процедурата на прокуратурата, като там отказалият се от първото място търговец на ток е "Енерджи маркет". При търга за осигуряване на електроенергия за влаковете на стойност над 15 млн. лв. самата "Гранд енерджи дистрибюшън" се отказва в полза на "Юропиан трейд оф енерджи".
По принцип в обществените поръчки за доставка на електроенергия участват много малка част от търговците на ток, тъй като са задължени да предложат фиксирани тарифи за дълъг период от време, а борсовите цени са силно волатилни. Разполагайки със собствени производствени мощности обаче, търговците от групата на Ковачки могат до голяма степен да избегнат този проблем. И въпреки това държавните възложители се съгласяват да подписват анекси към договорите за промяна на цените - възможност, която други търговци на ток споделят, че трудно получават.
Майсторите на кръга
Този кръг, който Христо Ковачки и серията от компании около него са успели да завъртят в българската енергетика, е толкова забележителен и изисква съдействието на толкова много държавни и общински институции, че прилича само на още един друг играч на този пазар - Ахмед Доган. Дружествата на двамата между другото си поделят най-тъмната част от българската енергетика - студения резерв. Това е едно от малкото места напоследък, където Ковачки губи позиции за сметка на своя нов конкурент. Но както е видно, той го компенсира повече от добре. Или, както самият той е написал в книгата си за "Вселенския ред: "Всеки си има мечти. Искаме непрекъснато различни неща и когато мечтите ни се сбъднат, веднага идват нови."
Превъртането на милионите
Обвързаността между дейността на фирмите на Ковачки неминуемо води и до смесване на финансовите потоци. Така голяма част от приходите на групата са формирани от сделките между самите компании в нея. Нагледен пример за това е пакетното споразумение между "Гранд енерджи дистрибюшън" и ТЕЦ "Бобов дол" от 2016 г. То предвижда централата да продава изцяло електроенергията си на въпросния търговец, който в замяна се задължава да осигурява необходимото гориво и въглеродни емисии. Схемата е одобрена от Комисията за енергийно и водно регулиране, но е трудно да се прецени каква е икономическата полза от нея, тъй като не е ясно при какви цени се случват сделките.От офиса на Ковачки обясниха за "Капитал", че за производствено дружество като ТЕЦ "Бобов Дол" е по-изгодно да използва услугите на търговец на ток, защото получава възможност да продава енергията си на възможно най-добрите цени и да се възползва от широко портфолио от допълнителни услуги, като например мониторинг. "За ТЕЦ "Бобов дол" би било по-трудно сам да осъществява тази дейност, тъй като е необходимо да създаде отделно звено в рамките на дружеството, което да поеме изцяло търговията с електрическа енергия и съпътстващите дейности, а за да бъде развито, ще са необходими сериозни инвестиции не само на финансови средства, но и на време, в което да бъдат подготвени и обучени кадри, които да се занимават с тази дейност", се казва в отговор до редакцията.
Ако подобно партньорство е толкова успешно обаче възниква въпросът защо и закъсалата държавна ТЕЦ "Марица изток 2" не сключи подобен договор с търговец на ток? Отговорът може би знае само Христо Ковачки.
- Бизнесменът се е пренасочил от въгледобива към търговията с електроенергия и е станал най-големият играч в сектора
- Редица държавни и общински структури като Министерският съвет, парламента, БДЖ и метрото работят с него.
- Така със съдействието на държавата Ковачки е успял да затвори пълния кръг в енергетиката - производство, доставка, търговия.
4 коментара
Не виждам чак толкова успехи. Да, на печалба е, но видимо е оптимизирал бизнеса си (30% по-малко работници) а задълженията му растат по-бързо от активите.
"...приходите на фирмите от групата му се увеличават с цели 25% през 2018 спрямо 2008"
Сравнявате 2018 с 2008?
Това сериозно ли е според вас?
Има толкова много проблеми с това сравнение, че самото му ползване говори или за некомпетентност или за сериозна пристрастност.
Имам преки впечатления от някои от споменатите активи на Ковачки - Брикел, ТЕЦ Плевен, ТЕЦ Габрово, миин Бобов дол. Навсякъде е едно и също - архаично оборудване, крепено на магия, както казват работниците от подръжката; постоянна борба с непредизвикани прекъсвания/откази на това оборудване; дикенсови условия на работните места, включително липса на работно облекло /предпазни
тесредства се купуват от работниците/; бани като в нацистки концлагер; заплащане официално и неофициално /на ръка/; натиск за гласуване за дадени кандидати при избори и реални санкции при недостигане на целевия брой гласове /орязвяне на неофициалното заплащане/.
Очевидно е, че целта е максимално изстискване на получените активи и миграция към следващ гостоприемник - в случая - търговия с електроенергия и ж. п. транспорт плюс навлизане на пазара с ликвидиране на отпадъци в индийски вариант.
Познатата съветска школа.
Големият въпрос е къде са държавните институции /риторичен/ и, от там, кои са съучастниците.