Има няколко събития, които обясняват донякъде разминаването в твърденията. И двете загатват за проблеми, които или вече са започнали, или предстоят съвсем скоро.

Първият проблем

е писмо, което би трябвало да пристигне от DG Environment (Генерална дирекция към ЕК по околна среда), което иска повече информация от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за проекта и неговия отпечатък върху околната среда. В него, доколкото "Капитал" разбра, ще се говори и за възможните рискове от проекта, както и се иска обяснение от правителството за мерките и бъдещите действия. София тепърва трябва да отговори на тези притеснения. Такова писмо все още не е пристигало и не е пращано, обявиха от Европейската комисия (обновена в 19 ч).

Проектът срещна отпор основно от природозащитни организации, тъй като трафикът в едната посока ще използва съществуващия път Е79 и част от площите му попада в "Натура 2000". Според тях трафикът трябва да се изнесе изцяло от дефилето, като и в двете посоки минава източно от него, но правителството не е съгласно, като сякаш основната причина е, че това ще струва два пъти повече.

В момента между две от дирекциите в ЕК - DG Regio, която отговаря за харченето по програмите, и DG Environment, която отговаря за опазването на околната среда, върви дискусия по повод пътя през Кресненското дефиле. Изходът от тази дискусия ще определи и това дали комисията ще подкрепи или отхвърли апликационната форма за европейско финансиране, която България ще подаде евентуално другия месец. "Ние ще започнем строителството дори преди да получим одобрение", заяви високопоставен източник от кабинета и посочи, че това е типично за големи проекти. Това също така е рискова игра, защото ако България не получи одобрение от Брюксел, ще трябва да финансира строителството със собствени пари - а в случая става дума за огромна сума.

Неофициално, от Комисията заявиха, че "когато пристигне апликационната форма, Комисията ще я прегледа спрямо цялата регулаторна рамка, включително екологична." По-интересно е, че от Комисията допълниха, че "независимо от апликацията за еврофинансиране и решението на ВАС, националните власти остават задължени да спазват напълно европейското законодателство и юриспруденцията на Европейския съд, като предприемат мерки за опазване на значимото място".

Вторият проблем

е, че с наближаването на крайния срок по оперативната програма "Транспорт" (програмният период завършва през 2021 г., а крайният срок за завършване на "Струма" е 2023 г.) се е влязло в състояние на рисков мениджмънт. Това значи, че управлението на програмата обмисля къде може да прехвърли скоростно парите за отсечката в Кресненското дефиле, ако се окаже, че строителство там не може да започне или не е позволено да бъде финансирано с европари. Източник от кабинета заяви, че това е напълно нормално една година преди края на периода с "високорисков проект, който не е започнал".

Това всъщност беше потвърдено косвено и публично. По време на конференция във вторник ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма "Транспорт" инж. Галина Василева казва, че забавянето на проектите за жп участъка "Елин Пелин-Костенец" и лот 3.2 от "Струма" подлага на риск реализацията на целите и усвояването на бюджета на програмата. "Ситуацията налага да се извърши основна промяна на оперативната програма, препрограмиране на съответните приоритетни оси, както и пренасочване на резерва за изпълнение към приоритети от оперативната програма, които имат по-добро изпълнение на междинните цели", са били думите на Василева, цитирани на официалния сайт на програмата.

Именно това според източниците от кабинета е било прието от строителния сектор като признание, че парите за "Струма" няма да бъдат одобрени, докато формално такъв отказ няма.

При всички положения изтичането на времето подсказва, че дори и строителството да започне, то няма да може да приключи навреме в рамките на този период и ще трябва да бъде фазирано за следващия етап.

Прогнозната стойност на пътя

в двете посоки е съответно 444.7 млн. лв. за новия участък и малко над 430 млн. лв. за стария - или над 1 млрд. лв. с ДДС.

По план цялата магистрала трябва да е готова до края на 2023 г. В противен случай европейското финансиране за цялата "Струма" по оперативната програма ще бъде под риск и дори може да се наложи България да връща парите на Брюксел. "Ако ни откажат сегашния вариант, нека ни дадат още пари, за да извадим и двете платна отгоре, иначе ни оставят без изход", заяви правителствен източник.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) събра офертите по търговете за отсечката в двете посоки през февруари 2019 г. Те все още се разглеждат от оценителна комисия. Тъй като става дума за големи проекти за много пари, силно вероятно е в хода на процедурите да има жалби в Комисията за защита на конкуренцията - опитът показва, че това винаги се случва. Договор с изпълнител и начало на проектиране и строителство ще може да има най-рано след шест месеца предвид всички възможни обстоятелства.

В заданията срокът на изпълнение и на двата лота е над четири години. Представители на строителния бранш неведнъж са коментирали пред "Капитал", че става дума за много трудни проекти, които изискват голям ресурс и шансът да се изградят за значително по-кратък период от предвидения е близък до нулата. Това значи, че "Струма" през Кресненското дефиле надали ще е готова преди края на 2023 г., ако работата започне до шест месеца. Това наистина е рисково, тъй като често се случват и непредвидени обстоятелства в движение - като забавянето на "Хемус" заради отчуждения или на лота от "Струма" между Благоевград и Крупник заради археологически разкопки и промяна в проекта.

Статията е обновена в 19:40 на 27.06