Битката за общественото радио

Съветът за електронни медии (СЕМ) често остава под радара като регулатор. В момента обаче той провежда два много важни конкурса - за избор на генерални директори в обществените медии БНТ и БНР. И докато първият привлече много внимание със скандалната финансова ситуация на обществената телевизия и внезапното напускане на осъдения ѝ бивш ръководител, то радиото остава някак си незабелязано.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Но то е също толкова важно. Първо, защото разполага със значителен бюджет спрямо повечето частни медии - почти 45 млн. лв. И второ, защото на фона на влошената медийна среда обществените медии трябва да са гарант, че гражданите ще получават качествена, проверена и безпристрастна информация, както и че ще поощряват журналисти, които задават въпроси. Ето защо не е без значение кой ще го ръководи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защо се провежда конкурсът

В БНР смяната се наложи по доста по-тривиална причина от БНТ (където Константин Каменаров се оттегли заради присъда за нетрезво шофиране) - тригодишният мандат на сегашния директор Александър Велев изтече на 29 май. Той обаче реши да се бори за нов мандат, а законът му позволява да има два последователни. Съгласно последните промени в Закона за радиото и телевизията Велев има право да изпълнява правомощията си до встъпване в длъжност на новия генерален директор.

Докато течеше конкурсната процедура, двата най-вероятни сценария бяха или победа за Велев, или да бъде предпочетен Митко Димитров, бивш директор на Софийската програма на БНР. Има обаче и трети. Ако на 28 май никой от кандидатите не получи най-малко три гласа от членовете на СЕМ, само час по-късно се насрочва второ заседание, както предвижда законът. В случай че и на него не бъде избран генерален директор, още час по-късно ще има ново заседание. Ако и на него не бъде избран генерален директор на БНР, процедурата се прекратява и следва да се обяви нова.



Години наред изборът на генерални директори на БНР и БНТ хвърля политици, журналисти и медийни играчи в истерична спирала от обвинения и компромати и този път не беше по-различно. Зад кулисите на държавното управление очевидно текат тихи договорки кой да оглави обществените медии, защото на ръководствата им се поверяват немалки държавни бюджети. За БНР например тази година са предвидени 44.3 млн. лв. Въпреки че по закон БНТ и БНР са независими, 95% от финансирането им идва от държавата, която им го напомня, когато ѝ е удобно.

За пръв път по време на сегашния конкурс за генерален директор на БНР председателят на СЕМ София Владимирова публично каза, че регулаторът е подложен на безпрецедентен натиск през публикации в жълтата преса, които се надпреварват да вадят компромати за участниците в конкурса. "Никой не печели от очернянето на всеки и всичко чрез анонимни неподписани публикации. От това губи радиото, работещите в него и гражданите. Като авторитетна медия БНР не заслужава директор, назначен със служебна победа", бе категорична тя.

Важно ли е радиото

Според изпълнителния директор на най-голямата търговска радиогрупа Fresh Media Bulgaria (BG Radio, Radio 1, NRJ, Radio City, Radio Nova и др.) Николай Янчовичин във водещите европейски страни общественото радио е лидер в създаването на стойностно и актуално съдържание, което се излъчва както в ефир, така и все по-често в дигиталните платформи на обществените медии. "Като част от радиоиндустрията в България за нас е много важно Българското национално радио да се ползва с високо доверие, силна слушаемост и да прави качествена журналистика, защото това е фактор за силната радиосреда в България", коментира Янчовичин.

По думите му в много отношения частните радиостанции са конкуренти с БНР, но същевременно работят от години заедно за утвърждаването на радиото като обективна, професионална и качествена медия. Николай Янчовичин е категоричен, че за частния сектор изборът на подходящ генерален директор в БНР е много важен. "Това ще позволи да продължим съвместната си работа в основни приоритети за развитие на радиоиндустрията като промотиране на ефективността на радиорекламата, избор на стабилен рейтингов доставчик, технологично развитие в дигиталните платформи", коментира той.

Според доцент Вяра Ангелова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", единственият път пред БНР е да утвърждава непрекъснато, постоянно и гръмогласно идеята за смисъла на съществуването на общественото радио. "Общественото радио е инвестиция в гражданите. То изгражда бъдещите такива. Учи ги да мислят по теми отвъд мимолетното пърхане на шоупрограмите. Хората се вълнуват от много повече въпроси, встрани от интереса на частните медии. И това е видно от гражданските инициативи в социалните мрежи. Не е ли по-добре да канализираме тази енергия, като предложим професионално модериране на социалните движения? Ролята на обществените медии не е просто да бъдат критик на властта, а да говорят на и с обществото", каза Ангелова.

Според нея проблемът е, че днес в обществените медии липсва смелост. Няма ярки експериментаторски предавания, нито интелектуално предизвикателство в програмите. "Липсва кураж такива да се потърсят. Няма и фантазия да се печели нова аудитория. Докато се оправдаваха с политиците (с техния натиск, с техния отказ от справедливо финансиране, с техните проблеми), обществените медии загубиха публиката си. От това губим всички, защото вече регистрираме ерозията на общия интелектуален капацитет в държавата", казва тя.

Обещанията

Интересното е, че в последния годишен доклад на Европейския съюз за радио и телевизия - EBU, се посочва, че радиото е медиата, която се ползва с най-голямо доверие, докато социалните медии са на последно място. Потенциалът, с други думи, е налице.

През годините обаче БНР непрекъснато губеше авторитет и доверие, особено сред младата аудитория. Работещите днес в радиото са по-скоро песимистични, отчасти заради неспособността на управленския екип да ги мотивира добре, отчасти и заради ниското заплащане.

В хода на конкурса всички кандидати представиха концепции със силни обещания за програмна и финансова реформа в медиата (повече за кандидат генералните директори и основните акценти в концепциите им - виж карето). Като основен приоритет кандидат генералните директори, както винаги, отчетоха журналистите - тяхното професионална квалификация и по-достойно заплащане, музикалните състави, различните програми и регионални центрове. Всеки застъпи теза за модернизиране на радиото и превръщането му в съвременна медиа, адекватна на новата дигитална ера. Имаше и създаване на подкасти, присъствие във всички социални мрежи и по този начин връщане на младежката аудитория на възраст 16-30 години.

Трудно е обаче да се вземат сериозно всички обещания - например тези за възстановяване на лидерските позиции и повишаване на професионалната квалификация. Те са трудно постижими в един тригодишен мандат. Поне такъв е изводът от предишни конкурси.

Кой се яви на радиоконкурса и какво предложи Светослав Костов В момента е директор на Радио София, (столичната програма на БНР). Професионалната му кариера е свързана с БНР. Бил е репортер в спортния отдел, после започва да ръководи спортната редакция на "Хоризонт", бил е и продуцент на предаването "Хора, пътища, автомобили". Концепция Основните акценти в концепцията му бяха, привличане на младата аудитория, административна, редакционна и творческа реформа, създаване на регионална радиостанция във Велико Търново и на радиоомбудсман, който ще решава обществени проблеми от различен характер, свързани с администрацията и институциите. В концепцията си Костов говореше не толкова за реформи, колкото за "оцеляване" на БНР. "Ако хората в БНР си мислят, че радиото има още много голямо бъдеще като медия, може би ще ви се стори крайно, но аз виждам края на радиото между 7 и 10 години като аналогово радио. Защото просто поколението, което идва, няма да слуша радио", каза той. Той каза, че вярва на хората в радиото, които са достатъчно адекватни на променящата се медийна среда, работещите в радиото имам предвид, за да можем да седнем и да водим един диалог да постигнем баланс. Защото и те ще бъдат доволни от това, което ще се получи, не само като финанси, но и като продукт", заяви единият от кандидатите за поста генерален директор на радиото Светослав Костов. Светослав Костов има намерение за 3 месеца да възстанови радио "България", като подкаст - в момента то съществува само като сайт. Той вярва, че може да го превърне и в част от европейски мултимедиен проект, за да се бори с хибридната война. Според Костов е нужна оптимизация в БНР, където в момента работят малко над 1300 души. По информация на кандидата повечето от тях са на възраст над средната. Митко Димитров Това не е първо му явяване на конкурса за генерален директор на БНР. Той е участвал на два подобни конкурса през 2013 г., когато СЕМ предпочете Радослав Янкулов. Но Димитров стана директор на Радио София в неговия мандат. Участва в състезанието и през 2016 г., но то бе спечелено от Александър Велев. Концепция Ефирният сигнал на БНР трябва да може да се приема без прекъсване по всички пътища и в тунелите у нас. Това е заложено в концепцията на Митко Димитров, с която той кандидатства пред СЕМ за генерален директор на общественото радио. "Необходима е сериозна работа по връщането на сринатия рейтинг на обществената медия; възстановяване авторитета на медията като информационен лидер, както и утвърждаване на позициите ѝ в световния поток на новини и на анализи; възраждане на традициите на Радиото като издател и продуцент на съвременни, стойностни музикални и други произведения на изкуството, като осъзнато призвание да създава и съхранява българския интелектуален продукт". Според изчисления на Димитров, ако бюджетът на БНР бъде вдигнат с 4 млн. лева, това ще позволи заплатите в медията да се повишат с по 200 лева". Според концепцията му, сутрешният блок на "Хоризонт" трябва да върне лидерството си в ефира. Сега изследване от февруари показвало, че има спад в сумарния рейтинг на групата БНР. Сред идеите му са да бъдат увеличени коментарите и анализите по "Хоризонт", но говорните модули да се намалят от 15 на 10-12 минути. Предлага още българската музика да звучи по-често от чуждата в ефира на БНР и във всички предавания да има минимум 2 гледни точки. Валерий Тодоров Бил е генерален директор на БНР два последователни мандата от 2007 до 2013 г. Основна част от кариерата му е свързана с БНР, където е бил водещ и редактор. Дълги години е бил е кореспондент на радиото в Москва. За кратко е бил и директор на основното програма на БНР - програма "Хоризонт". Концепция За смесен модел на финансиране от бюджета и от такси Валерий Тодоров, според когото трябва да се изготви 10-годишна стратегия за радиото. "Въпреки, че кратките управленски мандати от 3 години са проблем по думите му, такава дългосрочна визия е важна както за развитието на обществената медия, така и за определянето на бюджета й всяка година", бе категоричен Тодоров. Той предложи да се реанимира диалогът за въвеждане на обществените такси и обясни, че, примерно, 10 лева годишна такса няма да натежат на джоба на данъкоплатеца. Валерий Тодоров обърна внимание, че обществената мисия на БНР трябва да влезе в новия Закон за радиото и телевизията и активната страна за това трябва да бъде самото радио. На въпрос на председателя на СЕМ София Владимирова голям или малък е бюджетът на радиото сега, Валерий Тодоров отговори, че е "достатъчен". Според концепцията му една от важните задачи на радиото е да приобщава нова аудитория и може да го прави чрез нови предавания. "В новата медийна среда някои от брандовете бързо остаряват", смята той. За да може радиото да изпълнява обществената си функция, е важно да има доверие в самата медия и в имената и гласовете й. "Гласът на познатия водещ е детектор за истината", каза той. БНР трябва да се развива едновременно линейните и нелинейните технологии, за да е в крак с новото време. Това ще е залог за съществуването му по-нататък. Целта на Тодоров е да превърне БНР в технологичен лидер, който не догонва, а изпреварва всички останали. Даниела Манолова Продуцент и драматург в радиотеатъра на БНР. Била е отговорен редактор в програма "Христо Ботев" на националното радио. Кариерата й в медиата е свързана с тази програма. Концепция Концепцията й изцяло бе обърната към дигиталното бъдеще на радиото и въвеждането в медията на съвременни технологии. "Радио за бъдещите поколения означава радио на много и различни платформи. Така безнадеждно отдалечилата се младежка аудитория ние ще я намерим, като отидем на нейните платформи да предлагаме съдържание там, където е аудиторията. Епохата на дигиталните платформи, подкастинга и мобилните приложения е в апогея си. И ако през следващите мандати на управление на БНР този факт не стане главен фокус на дейностите и управлението му, се обричаме на неадекватна изолация, изтриваме се от картата на съвременното радио", каза тя. В концепцията и в голяма степен бе застъпен моделът на модернизация на BBC. Друг акцент бе достойното заплащане на журналистите. Тя имаше най-интересен и модерен поглед за радиото. Концепцията и беше интересна и извън обичайния формат за подобен проект. Тя запозна аудиторията с данните на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) - БНР достига до 17.7% слушатели седмично и до 2.8% младежка аудитория. Средният процент слушатели за държавите членки на EBU е 30.6% и два пъти по-голям за австрийското обществено радио. тя уточни, че е проучила моделът на развитие на австрийската медия. Александър Велев Управлява в момента БНР от три години. Има и предишен опит като генерален директор на БНР в периода 1998-2001 г. Бил е кореспондент на БНР в Скопие, Белград и Берлин. Преди това има опит като водещ и редактор на различни предавания в радиото. Работил е и на частния радиопазар. Концепция Настоящия генерален директор започна представянето си с кратка оценка на управлението си. Той определи мандата си като успешен с много промени и примери за модернизация. велев каза, че в рамките на тригодишното му управление аудиторията на програмите на радиото се е увеличила. Този коментар бе отговор на конкурентите му, които акцентираха върху факта, че дела от аудитория на радиото намалява. Според Александър Велев екипът му е успял да удвои аудиторията на БНР онлайн. Той каза, че в момента радиото не е в дефицит и няма просрочени задължения, като преди няколко дни е платен над 1 млн. лв. на "Музикаутор" - такса за правата за музика. По думите му заплащането в радиото се е увеличило с 27%. "Основните заплати не са вдигнати и те наистина са ниско, но към тях има допълнително материално стимулиране и ние се стремим то да е добро". За него основната ценност на БНР е неговата независимост. Според Велев медията поддържа най-високите професионални стандарти в страната. Той акцентира, че обществената медия трябва да е водеща в иновациите. Ще надгради програмната си политика и онова което е направено в интернет. Той иска да развие като акцент съдържание подходящо за младежката аудитория. Велев предложи да се изгради самостоятелна дирекция човешки ресурси. Ще търси нови форми на реклама и финансиране в радиото. За него моделът на финансиране на БНР трябва да е обвързан с нарастването на Брутния вътрешен продукт на страната. Велев смята, че трябва да се предефинира мисията и ролята на общественото радио и да продължи дискусията за начините на неговото финансиране: "Развитието на интернет присъствието на общественото радио - в социални мрежи, развитието на уебсайт, и др., всичко това струва пари, така че това би трябвало да се предвиди оттук нататък в издръжката на националните медии - радиото и телевизията. Направихме дискусия в началото на годината за проблемите в дигиталната ера и едно от нещата е именно допълнителното финансиране", каза той пред СЕМ. Велев има идея заедно с Асоциацията на радио и телевизионните оператори, която представлява интересите на търговските медии да изгради общ плеър, през който да могат да се слуша цялото програмно съдържание, което създава радиопазара. Той обясни, че по предложения на Министерството на финансите, Световната банка ще направи одит на финансовото състояние на БНР. Предстои СЕМ да качи на сайта си пълните концепции на кандидатите така, че всеки който има интерес да може да се запознае с тях. Когато това се случи "Капитал" ще сложи линк към тях.