- И двата конкурса - за БНР и БНТ, се провеждат на фона на сериозния дефицит на доверие в медиите.
- Радиото има огромен бюджет на фона на частните медии и е важен фактор за радиосредата в България.
Съветът за електронни медии (СЕМ) често остава под радара като регулатор. В момента обаче той провежда два много важни конкурса - за избор на генерални директори в обществените медии БНТ и БНР. И докато първият привлече много внимание със скандалната финансова ситуация на обществената телевизия и внезапното напускане на осъдения ѝ бивш ръководител, то радиото остава някак си незабелязано.
Но то е също толкова важно. Първо, защото разполага със значителен бюджет спрямо повечето частни медии - почти 45 млн. лв. И второ, защото на фона на влошената медийна среда обществените медии трябва да са гарант, че гражданите ще получават качествена, проверена и безпристрастна информация, както и че ще поощряват журналисти, които задават въпроси. Ето защо не е без значение кой ще го ръководи.
Защо се провежда конкурсът
В БНР смяната се наложи по доста по-тривиална причина от БНТ (където Константин Каменаров се оттегли заради присъда за нетрезво шофиране) - тригодишният мандат на сегашния директор Александър Велев изтече на 29 май. Той обаче реши да се бори за нов мандат, а законът му позволява да има два последователни. Съгласно последните промени в Закона за радиото и телевизията Велев има право да изпълнява правомощията си до встъпване в длъжност на новия генерален директор.
Докато течеше конкурсната процедура, двата най-вероятни сценария бяха или победа за Велев, или да бъде предпочетен Митко Димитров, бивш директор на Софийската програма на БНР. Има обаче и трети. Ако на 28 май никой от кандидатите не получи най-малко три гласа от членовете на СЕМ, само час по-късно се насрочва второ заседание, както предвижда законът. В случай че и на него не бъде избран генерален директор, още час по-късно ще има ново заседание. Ако и на него не бъде избран генерален директор на БНР, процедурата се прекратява и следва да се обяви нова.
Години наред изборът на генерални директори на БНР и БНТ хвърля политици, журналисти и медийни играчи в истерична спирала от обвинения и компромати и този път не беше по-различно. Зад кулисите на държавното управление очевидно текат тихи договорки кой да оглави обществените медии, защото на ръководствата им се поверяват немалки държавни бюджети. За БНР например тази година са предвидени 44.3 млн. лв. Въпреки че по закон БНТ и БНР са независими, 95% от финансирането им идва от държавата, която им го напомня, когато ѝ е удобно.
За пръв път по време на сегашния конкурс за генерален директор на БНР председателят на СЕМ София Владимирова публично каза, че регулаторът е подложен на безпрецедентен натиск през публикации в жълтата преса, които се надпреварват да вадят компромати за участниците в конкурса. "Никой не печели от очернянето на всеки и всичко чрез анонимни неподписани публикации. От това губи радиото, работещите в него и гражданите. Като авторитетна медия БНР не заслужава директор, назначен със служебна победа", бе категорична тя.
Важно ли е радиото
Според изпълнителния директор на най-голямата търговска радиогрупа Fresh Media Bulgaria (BG Radio, Radio 1, NRJ, Radio City, Radio Nova и др.) Николай Янчовичин във водещите европейски страни общественото радио е лидер в създаването на стойностно и актуално съдържание, което се излъчва както в ефир, така и все по-често в дигиталните платформи на обществените медии. "Като част от радиоиндустрията в България за нас е много важно Българското национално радио да се ползва с високо доверие, силна слушаемост и да прави качествена журналистика, защото това е фактор за силната радиосреда в България", коментира Янчовичин.
По думите му в много отношения частните радиостанции са конкуренти с БНР, но същевременно работят от години заедно за утвърждаването на радиото като обективна, професионална и качествена медия. Николай Янчовичин е категоричен, че за частния сектор изборът на подходящ генерален директор в БНР е много важен. "Това ще позволи да продължим съвместната си работа в основни приоритети за развитие на радиоиндустрията като промотиране на ефективността на радиорекламата, избор на стабилен рейтингов доставчик, технологично развитие в дигиталните платформи", коментира той.
Според доцент Вяра Ангелова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", единственият път пред БНР е да утвърждава непрекъснато, постоянно и гръмогласно идеята за смисъла на съществуването на общественото радио. "Общественото радио е инвестиция в гражданите. То изгражда бъдещите такива. Учи ги да мислят по теми отвъд мимолетното пърхане на шоупрограмите. Хората се вълнуват от много повече въпроси, встрани от интереса на частните медии. И това е видно от гражданските инициативи в социалните мрежи. Не е ли по-добре да канализираме тази енергия, като предложим професионално модериране на социалните движения? Ролята на обществените медии не е просто да бъдат критик на властта, а да говорят на и с обществото", каза Ангелова.
Според нея проблемът е, че днес в обществените медии липсва смелост. Няма ярки експериментаторски предавания, нито интелектуално предизвикателство в програмите. "Липсва кураж такива да се потърсят. Няма и фантазия да се печели нова аудитория. Докато се оправдаваха с политиците (с техния натиск, с техния отказ от справедливо финансиране, с техните проблеми), обществените медии загубиха публиката си. От това губим всички, защото вече регистрираме ерозията на общия интелектуален капацитет в държавата", казва тя.
Обещанията
Интересното е, че в последния годишен доклад на Европейския съюз за радио и телевизия - EBU, се посочва, че радиото е медиата, която се ползва с най-голямо доверие, докато социалните медии са на последно място. Потенциалът, с други думи, е налице.
0 коментара