С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 юни 2019, 12:44, 3598 прочитания

Парите на партиите отвъд популизма

"Капитал" публикува две мнения по темата, около която се раздухаха опасни за политическата система внушения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В разгара на скандала около неправомерно определения от финансовото министерство по-висок размер на държавната субсидия за партиите премиерът Бойко Борисов инициира законови промени, с които тя се да се намали драстично от сегашните 11 до 1 лв. за глас на парламентарните избори. Борисов мотивира предложението с проведения преди три години референдум по инициатива на "Шоуто на Слави", на който над 2.5 млн. души отговориха положително на въпроса дали партийната субсидия да е 1 лв. на глас. Броят на участвалите не беше достатъчен, за да стане референдумът задължителен, а и делът на отговорилите положително е под 37% от всички избиратели.

С друга крайност по темата заигра и ДПС. Оттам предложиха, а ГЕРБ се съгласи партиите въобще да не получават финансиране от държавата, а да се разреши на компании и физически лица да правят дарения за политическите формации без таван за размера им.


Управляващите се заеха бързо да прокарат промените и ресорната комисия прие на второ четене и свиването на държавната субсидия до 1 лв. на глас, и предложените от ДПС неограничени дарения от бизнеса. Законопроектът трябваше да се гледа окончателно в пленарната зала миналия петък, но след заплахи от "Обединени патриоти", че ще напуснат мнозинството, гласуването беше отложено.

Във вторник коалиционният съвет на ГЕРБ и патриотите реши да започнат консултации с парламентарните сили за обсъжданите към момента три варианта за партийното финансиране - държавна субсидия между 5 и 8 лв. на глас; субсидия от 1 лв. на глас и сума от 1.5-2 млн. лв. за партиите в Народното събрание; сума в размер на 1% (5.6 лв.) от минималната работна заплата за глас.

Както около референдума, така и сега реален обществен дебат по темата няма. "Капитал" потърси за коментар политолога Ваня Нушева по въпроса кой би бил най-добрият модел за България, както и д-р Райнер Адам, директор на фондация "Фридрих Науман" за Югоизточна Европа, за германския модел на партийно финансиране.
В Германия системата е комплексна

Д-р Райнер Адам е директор за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман". Над 25 г. от професионалния си път е посветил на популяризирането в Азия на ценностите на либерализма, демокрацията, човешките права и свободната търговия, с проекти в Китай, Сингапур, Индия и др

Политическите партии в Германия на първо място се (само)финансират от членски внос и от дарения. Регламентирана е абсолютна горна граница, която през 2016 г. възлиза на около 16 млн. евро, като тя бива периодично актуализирана. Партиите трябва публично да отчитат произхода и изразходването на средствата си, както и имуществото си.

Правилата на финансирането

Правилата на финансирането и тяхното прилагане са комплексни. Опростено може да се каже, че държавното субсидиране не бива да надхвърля приходите, които партиите сами са генерирали. Държавните субсидии са съобразени и със степента на значимост на партиите, т.е. според постигнатите резултати на европейски, на парламентарни избори и избори за парламент във федералните провинции, както и с приходите от дарения, членски внос и приноса от спечелените мандати. Това ще рече, че колкото по-активно се утвърждават партиите в обществото (напр. събиране на дарения), толкова по-големи са сумите от частичното държавно финансиране.

Право на държавно подпомагане имат всички партии, които на национални европейски избори са получили минимум 0.5% от действителните гласове или са достигнали минимум 1% от гласовете на изборите за парламент във федералните провинции. Партиите получават по принцип годишно:
- 0.83 евро за всеки действителен глас за съответния кандидат

- 0.45 евро към всяко евро, което получат като предоставена помощ (членски внос, суми, предоставени от заплатите на избраните на публични длъжности лица, или законосъобразни дарения). По закон тези 0.45 евро се получават за всяко евро, събрано от горепосочените възможни форми на дарение от едно физическо лице, но до границата от 3300 евро на година.
За първите 4 млн. гласа всяка партия получава 1 евро вместо 0.83 евро. Заради ширещото се в България мнение, че германските политически фондации финансират партиите, много е важно да се подчертае, че финансовите средства на фондациите и на партиите са строго разделени. Изключено е финансирането на партиите чрез политическите фондации както в Германия, така и в чужбина.

Механизмите за контрол

Конституцията на Германия задължава партиите публично да се отчитат за произхода и изразходването на всички средства, както и за имуществото си в доклад, който се публикува от Бундестага. Председателят на Бундестага проверява съдържанието на тези отчети, като може да налага санкции и/или да предлага образуване на наказателно производство.

Отчетността има за цел да осигури прозрачност за това евентуално кой или кои групи, фирми или сдружения чрез финансовата си подкрепа могат да се опитат да окажат влияние върху политическия процес на вземане на решения. При всяко дарение над 500 евро партиите трябва да установят самоличността на дарителя с имена и адрес. Дарение и вноски от заплатите на избраните на публични длъжности лица на обща стойност над 10 000 евро годишно трябва да бъдат посочени в доклада с име и адрес на дарителя, както и размера на сумата.
За дарения, които в единични случаи надвишават 50 000 евро, трябва незабавно да се уведоми председателят на Бундестага, а той да ги публикува в най-кратък срок.

Какви интереси зад кои партии

Няма контролираща система, която да е безгрешна, но за страна като България, която е на 77-о място в Индекса за възприятие на корупцията (след Тунис и преди Буркина Фасо) и която като страна - членка на ЕС, има най-ниските показатели, би следвало финансирането на политическите партии да е възможно най-прозрачно.

Единствено публичното финансиране на политическите партии позволява постигането на такава прозрачност. При едно изцяло частно финансиране по никакъв начин това не може да се постигне. Частните спонсори на политическите партии естествено нямат интерес партиите да се финансират публично, защото това намалява влиянието и властта им. Те нямат интерес и от прозрачност, защото не искат обществеността да знае какви интереси зад кои партии се крият. Затова смятам предложението на ДПС за неуместно. То вреди на надеждността на политическите партии и на демокрацията в България. То е играчка в ръцете на олигарсите и значително ще увеличи корупцията в политическите организации. От това ще пострадат най-вече гражданите на България, защото те ще са тези, които накрая ще платят сметката, която се получава от корумпираната политика, шуробаджанащината и злоупотребата с власт.
Регресивната скала е добър модел

Ваня Кашукеева-Нушева е доктор по политология и хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" От 2003 г. е последователно координатор и програмен директор в Асоциация "Прозрачност без граници" – българското подразделение на Transparency International.

Дебатът за модела, по който да се финансират партиите, трябва да е фокусиран върху съответствието му с международните стандарти. Те определят три основни цели. Първо, партиите да поддържат работещи структури, второ - да получат подкрепа за предизборните си кампании, и трето - да се предотвратяват зависимостите между бизнес и политика.

Негативни ефекти от субсидирането

Трябва да се има предвид, че държавната субсидия може да има негативно отражение, когато размерът й е твърде голям. Ако средствата надхвърлят необходимото за тези три основни цели, това може да доведе до бюрократизиране и до зависимост от държавата. Високият размер на субсидията не стимулира партиите да търсят други легитимни източници като членски внос и дарения от симпатизанти - още повече при възможността симпатизантите да изискват отчетност за изразходването на средствата.

Другият негативен ефект е създаването на неравнопоставеност между политическите субекти. Когато една партия разполага с огромни финансови ресурси, а други - със силно ограничени или дори никакви субсидии, това затваря политическата система за малки, нововъзникващи партии.

В различните европейски държави има добри практики, въведени след големи политически скандали. Един от важните ефекти от разкритията за незаконното финансиране на предизборни кампании във Франция и за черните каси на партиите в Германия е промяната в правилата за контрол, налагане на санкции, забрани за финансиране от определени субекти, както и въвеждане на държавна субсидия.

Адекватни решения от Европа

Един добър модел е т.нар. регресивна скала за определяне на държавната субсидия. Това означава, че до определен брой спечелени гласове размерът на субсидията е един, а над него сумата за глас се намалява. В Полша например има петстепенна регресивна скала, при която с нарастване на избирателната подкрепа се намалява субсидията. Партиите, спечелили до 5% на избори, получават около 2.7 евро за глас, а тези с над 30% от вота получават до 0.4 евро за глас.

Други примери са Австрия, Белгия, Испания, където на партиите, представени в парламента, се предоставя определена сума плюс допълнение за всеки спечелен глас. В Белгия практиката е сума от 125 хил. евро за всяка партия в парламента плюс 1.25 евро за глас. В Австрия, където системата е малко по-сложна, твърдата сума е 218 хил. евро, а субсидията за глас варира от 3 до 11 евро.

Правилата за формациите извън парламента са различни, но като цяло субсидия в различните държави получават тези с над 1%, над 1.5% или над 2% подкрепа.

Всички говорят за това, че държавната субсидия в Германия е малка, но пропускат факта, че там практиката за финансиране от юридически лица е широко използвана. Големите концерни предоставят финансови ресурси на партийни фондации. В Австрия също.

Дарения от бизнеса, но при строги правила

Не трябва да се подхожда с идеологеми към финансирането на партиите от юридически лица, но този източник не може да бъде въведен просто ей така, без да бъдат спазени две големи групи от условия. Първо, трябва да има адекватни ограничения в размера на финансирането и второ - трябва да се въведат забрани за определен тип юридически лица. По отношение на забраните - очевидно фирми, изпълняващи обществени поръчки, не би следвало да финансират партии. Същото се отнася и за тези, които имат концесионни договори или други, които са във финансови взаимоотношения с публичните институции. Фондациите и неправителствените организации също са юридически лица. Ако няма ограничения в размера на финансиране, може да се окаже, че примерно фондация "Развитие на салафизма" е дарила сериозна сума на дадена партия и я е направила зависима.

Следващият много важен елемент от системата е установяване на правила за какво е допустимо да бъдат харчени партийните пари. Практиката в България позволява те да се изразходват за несвойствени политически дейности, като благотворителност например. Нормално е разходите да се правят за политическото образование на избирателите, за изследвания на електоралните нагласи и анализи за политики, което е важно, за да могат партиите да структурират своите послания и платформи.

Капитал - брой 26

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Операция "Изпиране"
  • Най-големите компании в България през 2018 г.
  • Вълка - новият най-голям клиент на ББР

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството ще търси концесионер на плажа "Елените" за 20 години Правителството ще търси концесионер на плажа "Елените" за 20 години

Предстои конкурс и за част от централния плаж на "Градина"

12 дек 2019, 543 прочитания

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1882 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Терасата на Шрьодингер*

Барбекюто на Пламен Георгиев беше обявено и за законно, и за незаконно, но основният проблем остават декларациите му

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10