С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 30 юни 2019, 10:06, 5260 прочитания

И ПАСЕ следи скандала с изгодните сделки с луксозни имоти на висши политици

Съветът на Европа с втора лоша оценка за България в навечерието на устния доклад на Европейската комисия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разследването на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от висши политици и държавни служители ("Апартаментгейт" - бел.авт.) ще бъде един вид лакмус за искреността на българските власти в борбата с корупцията. Това се казва в резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), с която в четвъртък бе прието да продължи мониторингът върху България, който следи за изпълнението на критериите за демократизация на страната, съдебна реформа в посока на независимост на съда, права на човека, свобода на медиите и т.н. По ирония на съдбата три дни по-рано, в понеделник, КПКОНПИ оневини главните действащи лица в апартаментния скандал - Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и т.н., като обяви, че те не са били в конфликт на интереси при покупката на луксозни имоти на цени, многократно под пазарните.

За броени дни Съветът на Европа изпрати два знакови сигнала към България с негативни по същество оценки за нивото на съдебната реформа, борбата с корупцията и защитата на човешките права в страната. Извън самостоятелното си значение тези две становища са ясен знак към Европейската комисия точно в навечерието на предстоящия устен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), още повече че те пряко се отнасят по въпроси, поставени в мониторинговите доклади.


В сряда на сайта на Съвета на Европа бе публикувана информация за отрицателното становище на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд в Страсбург по законопроекта на Данаил Кирилов за създаването на нов механизъм за разследване на тримата големи в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Макар и лаконично изразено с няколко изречения, становището е категорично – законопроектът на Кирилов не върши работа за целите, за които се предлага. Той не само не създава условия за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е всъщност идентифицираният проблем за България, но би могъл да затрудни още повече започването на едно евентуално разследване срещу него, се казва в становището.

В четвъртък пък Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) гласува срещу прекратяването на мониторинга върху България. Така България остава държавата с най-дълъг период на мониторинг след присъединяването си към Съвета на Европа – от 1992 г. до момента това прави 27 години. Освен това България е единствената страна - членка на ЕС, която е с мониторинг в Съвета на Европа. В момента държавите членки на Съвета на Европа под мониторинг са общо три, останалите две са Черна гора и Северна Македония. Мониторингът означава, че България все още, 27 години след присъединяването си, не е покрила стандартите на Съвета на Европа за демокрация, независимо правосъдие и права на човека. При гласуването на резолюцията за България е било отхвърлено предложението на българските депутати за слагане на край на мониторинга и резолюцията за продължаването му е приета с голямо мнозинство – 51 гласа срещу 16 гласа против и девет въздържали се.

Критиките на ПАСЕ в няколко направления



Резолюцията на ПАСЕ съдържа редица съществени критики в няколко основни направления – съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи, състоянието на медиите и правата на човека.

По отношение на съдебната власт
  • при реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 2015 г. не са изпълнени препоръките на Комитета на министрите, според които поне половината от членовете на един такъв орган трябва да са съдии, избрани от съдии от всички нива на системата, което е гаранция за независимостта на съда;
  • загриженост предизвиква степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите през ВСС;
  • широките дисциплинарни правомощия на Инспектората към ВСС пораждат известни опасения, особено при сегашния начин за избор на членовете му от парламента;
  • важни законодателни инициативи не са предмет на широк обществен дебат с всички заинтересовани страни.
По отношение на корупцията по високите етажи
  • основно предизвикателство пред новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) ще е ефективното управление на широките й правомощия, а крайният критерий за оценка на нейната ефективност ще бъде броят на заведените и спечелените дела. Продължаващото разследване на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и държавни служители може ще бъде един лакмус за искреността на властите в борбата с корупцията;
  • Препоръката на GRECO за установяване на ясни, обективни и прозрачни критерии по отношение на допълнителното възнаграждение в съдебната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна практика, при която председателите на съдилищата по своя преценка определят бонуситe на съдиите в края на годината, което се сочи като средство за осигуряване на лоялност.
За медиите

Ситуацията със свободата на медиите в България се влошава систематично през последните години, като основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите и влиянието на държавата чрез рекламните бюджети на оперативните програми на ЕС, сплашване и насилие срещу журналисти и др.

По отношение на правата на човека ПАСЕ повтаря изразяваната и преди загриженост за лошото третиране в полицейските арести и местата за задържане, речта на омразата, положението на ромите, както и проблеми с другите малцинства. Изразява се съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция.
ПАСЕ предизвика противоречиви реакции с решението за Русия

През последните дни ПАСЕ предизвика много противоречиви оценки и критики, след като реши да върне на Русия правото на глас в асамблеята, което й бе отнето като реакция на анексирането на Крим. Това решение тепърва ще поражда негативни оценки, макар че бе обяснено с правен анализ, според който не е приемливо една държава да бъде лишавана от право на глас през своите представители, които са избрани от национален парламент, както и че е по-добре Русия да остане в Съвета на Европа, защото това е единствената организация, която защитава индивидуални човешки права – не само чрез Съда в Страсбург, но и чрез множеството конвенции, които създават задължения в тази насока.

Всичко това са сериозни, знакови послания, доколкото се правят в навечерието на предстоящия устен доклад на Европейската комисия през юли, където България също е под мониторинг по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). На практика темите, по които България се оценява и в мониторинга на ЕК, и в този от ПАСЕ, се припокриват до голяма степен – реформа на правосъдието в насока към независимост и ефективност на съда и отчетност на прокуратурата, борбата с корупцията, свобода на медиите и др. Извън това темата за липсата на гаранции в българското законодателство за независимо и ефективно разследване на главния прокурор се поставя както от органи на Съвета на Европа – Европейския съд по правата на човека в Страсбург и становища на Венецианската комисия, така и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия от 2018 г., базиран на доклада от независимия одит на петима европейски прокурори от Службата за подкрепа на структурната реформа към ЕК. През последните месеци правосъдният министър Данаил Кирилов се опитва да убеди обществеността и европейските партньори точно в обратното – проблем в България с независимостта на съда няма, както няма и самостоятелен проблем в гаранциите за ефективно разследване срещу главния прокурор. В средата на юни Кирилов заяви, че ще подаде оставка, ако до края на мандата на тази Европейска комисия не бъде отменено наблюдението върху България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, като отново обвърза отпадането на мониторинга с лансирания от него законопроект за търсене на отговорност от "тримата големи".

Като член на Съвета на Европа България е все още под наблюдението на ПАСЕ поради незадоволителното изпълнение на основни изисквания на Съвета на Европа, коментира за "Капитал" Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008-2015), която е един от хората, запознати с проблемите на членството на страната в тази организация. Стотици са неизпълнените решения на ЕСПЧ, по които властите безропотно са изплатили присъдените обезщетения от джоба на българските данъкоплатци, но не предприемат необходимите мерки, за да предотвратят бъдещи подобни нарушения, или пък нееднократно търсят препоръките на Венецианската комисия по дадени въпроси, само за да чуем за пореден път - ту от министри на правосъдието, ту от депутати - че те не са задължителни, коментира тя.
Здравка Калайджиева:
България остава под наблюдението на двете европейски организации, в които беше приета под условие


Съветът на Европа е регионалната организация, която от 70 години определя стандартите на Европа за демокрация, законност, права на човека и независимост на съдебната власт. България стана член на Съвета на Европа през 1992 г., по време на първото правителство на СДС. По силата на договора за членство България прие както авторитета на ПАСЕ и органи като Венецианската комисия за демокрация чрез право, Комитета за превенция на изтезанията и др., така и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Членството на България беше прието под условието, че страната ще спазва демократичните принципи, и с обещанието, че ще съобрази изискванията на ЕКПЧ в законодателството и практиката си. Изпълнението на тези обещания беше поставено под наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Към момента има стотици неизпълнени решения на ЕСПЧ за България, а властите продължават да търсят вече получавани мнения на Венецианската комисия, с които не се съобразяват, защото "не са задължителни". Причините, поради които България остава под наблюдение 27 години след приемането й за член на Съвета на Европа, са изброени в резолюция, приета на последната сесия на ПАСЕ от юни 2019 г.

Членството в Съвета на Европа беше абсолютно условие за присъединяването към Европейския съюз и българските власти знаеха това добре още през 1992 г. След неуспешни преговори по глава "Правосъдие" през 2007 г. България беше приета в ЕС също под условие и наблюдение върху реформата на съдебната власт, която е гарант за законността и правата на гражданите в страните членки. В този период ЕС прие Договора от Лисабон и Харта за основните права, Съдът на ЕС в Люксембург продължи да се позовава на решенията на ЕСПЧ и разви собствената си практика по въпросите на независимостта на съдебната власт, а обединена Европа продължи да се стреми към общо правно пространство и взаимно доверие между съдилищата си. В същия период местните "автори на правото" продължиха да предлагат закони, които не са непременно съобразени със стандартите на европейските организации, към които България се присъедини с обещанието да спазва правилата им.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1325 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 994 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бюджетният излишък вече надхвърля 3 млрд. лв. за полугодието

Плюсът в държавните финанси ще се свие бързо при евентуална сделка за американските изтребители F-16

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10