Здравното министерство предлага конкуренция на здравната каса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравното министерство предлага конкуренция на здравната каса

Здравният министър Кирил Ананиев ще представи окончателния вариант за реформа на здравния модел на 15 юли.

Здравното министерство предлага конкуренция на здравната каса

Наличната към момента информация повдига въпроса дали преминаването към новия здравен модел ще е безпроблемно

Десислава Николова
5616 прочитания

Здравният министър Кирил Ананиев ще представи окончателния вариант за реформа на здравния модел на 15 юли.

© Велко Ангелов


Десет месеца след първия неуспешен опит за започване на здравна реформа управляваното от Кирил Ананиев министерство ще пробва пак. Сега се мисли за пълна демонополизация на здравната каса, която да се конкурира с частни здравни фондове, съобщи bTV.

Окончателните предложения на здравното министерство ще станат ясни на 15 юли, но наличната към момента информация повдига въпроса дали преминаването към новия здравен модел ще е безпроблемно и приложимо на практика.

Как се прави реформа без сметки

В момента пациентите нямат избор дали да се осигуряват в държавната здравна каса или не, тъй като тя е монополист в плащането на здравни услуги. През годините здравни министри и експерти многократно са предлагали модели, които предвиждат частните здравни фондове да получат правото да събират задължителните здравни вноски, но в крайна сметка никога не се е стигало дори до един законопроект, около който всички да се обединят. Основна пречка за това е, че здравните власти упорито отказват да остойностят реално всяка предлагана медицинска услуга и да съобщят официално колко средства не достигат на здравната каса, за да покрие пълното лечение на нуждаещите се.

Получава се така, че по данни на Световната банка, българите доплащат за прегледи, лечение и лекарства толкова средства, колкото плащат на здравната каса за здравни осигуровки. Целта на управляващите и в момента е да намалят и премахнат доплащането. Те обаче се опитват да направят това, без да са остойностили реално медицинската помощ и със същата здравна вноска в размер на 8% от заплатата.

Новият модел и рисковете

Проектът, който евентуално министерството ще лансира на 15 юли, предвижда демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за задължителните здравни вноски с частни фондове, научи "Капитал". Прагът за достъп на частните фондове обаче е много висок - те трябва да съберат минимум 1 млн. осигурени, за да бъдат лицензирани. В момента здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния сектор. Държавата от своя страна плаща вноските на около 500 хил. държавни служители, а отделно от това – осигуровки на 1.3 млн. деца и над 2 млн. пенсионери, безработни и др., или общо осигуровките за здраве на 4.5 млн. души. Тези пари идват от данъците, които се събират от частния сектор. Но има и 1.3 млн. българи без осигуровки, като за близо 800 хил. от тях държавата не знае дали са в чужбина и защо не се осигуряват. Хората, които не са избрали частен фонд, ще останат осигурени в НЗОК.

Има и още един проблем с хората, за които здравни вноски прави държавата, защото в момента те са по-ниски от 8% от минималната работна заплата месечно. Вероятно затова и се предлага парите за здраве, които внася всеки, да се събират както и в момента от Националната агенция за приходите, но след това те да се разпределят към фондовете по формула, определена от КФН. Тя предвижда фондовете да получават осреднена вноска за всеки, записан от тях. А тя ще се определя на база общо събраната сума от осигуровки, разделена на броя осигурени. Не става ясно обаче дали средната осигуровка ще се изчислява за всеки фонд или за цялата система. При втория вариант ще се окаже, че държавата национализира здравни осигуровки и непрозрачността кой върху какво се осигурява ще стане пълна.

Предвижда се и въвеждане на задължителна потребителска такса за всяка здравна услуга, която ще се покрива от здравния фонд. Мотивът е, че така пациентите ще контролират какви услуги им се извършват. В момента потребителски такси съществуват, те са в рамките на 2.90 лв. за извънболничната помощ и 5.80 лв. на ден за болниците, а част от пациентите с хронични заболявания и пенсионерите не плащат или плащат 1 лв. за преглед. Проектът не дава яснота какъв ще бъде размерът на потребителската такса.

Новият проект предвижда всяко лечебно заведение да може да си избира на какви цени да работи. Това обаче означава, че министерството премахва централизираното договаряне на цени на услугите от основния пакет и всеки фонд ще трябва да създаде административна структура, която да наподобява тази на здравната каса с около 2200 служители, които да се договорят с 365 болници и общо около 30 хил. лекари. До момента за услугите от основния пакет имаше централизирано договаряне с лекарския съюз и цените бяха еднакви за всички здравни дейности, като над тях се доплаща за консумативи, по-качествено лечение, избор на екип, самостоятелни стаи и др. Ако лечебните заведения сами определят стойността на услугите си, съществува опасност те да злоупотребят с монополното си положение, в случай че са единствени в града, или пък да предложат непосилни цени.

"Лечебните заведения сами да формират цените си по основния пакет, без ясни правила, разписани от държавата и без национално договаряне, ще бъде окончателна катастрофа за здравеопазването. И в момента пациентите доплащат непосилни такси за лечение и болничен престой в големи болници, а и явно никой не си дава сметка какви административни разходи ще има един застраховател, който да обиколи 30 хил. лекари и да се договаря с всеки от тях лично. Да, застрахователите биха искали да се конкурират със здравната каса, но не при невъзможни условия за работа и пълна абдикация на държавата", коментира д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните застрахователи.

През миналата година Ананиев предложи тристълбов модел, в който здравната каса плаща услуги до 700 лв., а над тази стойност всичко се покрива от здравните застрахователи чрез задължителна и доброволна застраховка.

Тъй като нито лекарите, нито пациентите, нито пък застрахователите бяха съгласни с него, сега Ананиев вероятно ще предложи демонополизация на здравната каса и всеки сам да избира дали да се осигурява за здраве в здравната каса или в друг фонд. Министърът беше предложил през миналата година и този модел, но твърдеше, че не го харесва.

Десет месеца след първия неуспешен опит за започване на здравна реформа управляваното от Кирил Ананиев министерство ще пробва пак. Сега се мисли за пълна демонополизация на здравната каса, която да се конкурира с частни здравни фондове, съобщи bTV.

Окончателните предложения на здравното министерство ще станат ясни на 15 юли, но наличната към момента информация повдига въпроса дали преминаването към новия здравен модел ще е безпроблемно и приложимо на практика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Такава радикална промяна в здравния модел би следвало да се обсъжда дълго преди да бъде представена в НС, а не Ананиев също като идиоти по градинките изведнъж да си разгърне шлифера, за да му се видят срамотиите...

    Счетоводителят предлага някакъв друсан кебап от системи в здравеопазването - отдолу осигурителни стълбове, отгоре застрахователи, подправени с хем задължителни, ама и доброволни вноски там, където посочи той.

    В момента НЗОК работи по принципи, работещи безотказно още от фон Бисмарк: солидарност и разходопокривност. Т.е. всеки задължително плаща един и същ % от доходите си и нуждаещите се се лекуват с тези средства.

    В частните фондове това не важи. Там има капиталов принцип - колкото пари си внесъл (като се приспаднат административните и др. разходи на фонда), с толкова ще разполагаш. Съвсем трето е пакетът в зддоброволен равен фонд, но него не всеки може да си го позволи.

    Счетоводителят опитва да прехвърли чисто механично принципите на втория стълб от пенсионното осигуряване - ДЗПО - в здравното осигуряване. Няма как да стане, най-малкото защото в пенсионната система вноските се НАТРУПВАТ и се изплащат след години, а в здравеопазването не се знае в кой миг ще ти потрябват. Ако имаш по партида 300 лв, а за операция ти трябват 5000 к,во правим?
    Ако НЗОК ще плаща разликата, за к,ъв дявол ти е този фонд?

    В момента 1,3 млн работещи плащаме по 8% върху доходите си, докато държавата като работодател на 500 хил. и осигурител на още 3.5 млн деца, пенсионери, затворници и пр. им плаща само половината от вноската. Ако държавата бъде любезна да плаща реалния размер на здравната вноска, в НЗОК ще влязат доста пари и няма да се налага Ананиев да се прави на тъжен клоун.

    Което между другото, това е единственото нещо, което му се удава невероятно успешно.

  • 2
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    Този модел снеудачите частните фондове го виждаме с пенсионните - вложителят губи по две линии: нискити борсови индекси и издръжката на администрацията на фонда. И що за безумие е това с различните цени? Трябва да осигуриш равен достъп до здравна помощ, глупако!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK