С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 5 юли 2019, 11:35, 5384 прочитания

В битката за постове в ЕС България проблясна... и бързо угасна

Изпълнителният директор на Световната банка Кристалина Георгиева беше съвсем близо до това да оглави Европейския съвет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В битката за постове в ЕС България проблясна... и бързо угасна

[Reuters]
Темата накратко
  • Трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, бяха разиграни в различни комбинации в преговорите за ключовите постове в ЕС.
  • За страна като България, която не е решаващ фактор в Европейския съюз, това е шанс едно на един милион.
  • Премиерът Борисов остана верен на себе си - иска "ресурсен" комисар и да не дразни Русия.

Част от темата

Битката за постове в ЕС

Да преговорим тия няколко неща

Кои са темите, през които премиерът ще търгува гласа на България в Брюксел

Неочакваният възход на Урсула фон дер Лайен

Номинираната за председател на ЕК има дългогодишен политически опит, но и смесена оценка за постиженията


Ако някой само преди месец беше предположил, че българи ще бъдат обсъждани да оглавят четири от петте европейски институции, а някои от тях ще имат и реални шансове, диагнозата вероятно щеше да бъде топлинен удар. Но точно това се случи и в трите дни на току-що приключилата безпрецедентно дълга среща на лидерите на 28-те.

Трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, бяха разиграни в различни комбинации по време преговорите, които трябваше да приключат с консенсус около новите председатели на Европейската комисията (ЕК), Европейския съвет, Европейския парламент (ЕП), Европейската централна банка (ЕЦБ) и европейския първи дипломат. Георгиева, която е изпълнителен директор на Световната банка, беше съвсем близо до това да оглави Европейския съвет.


За страна, която без съмнение не е решаващ фактор в Европейския съюз, това е шанс едно на един милион. Той се дължи на особено подреждане на звездите в европейската политика, както и на спомена в Брюксел за бившия зам.-председател на ЕК Кристалина Георгиева, която все още е положителна величина и има сериозна репутация в европейската столица. Така България блесна за кратко на брюкселския хоризонт, след което скоропостижно угасна. Защо се получи така?

Накратко, защото чисто обективно задачата българин да получи ключов пост в европейските институции не беше лесна. Но по-важното е, че премиерът Бойко Борисов отигра ситуацията като футболист, който е получил неочаквано добър пас пред почти празна врата и докато се чуди как да реагира, топката му избяга.

Още малко и



В 10:00 на 1 юли България беше съвсем близо до това да получи поста председател на Европейския съвет - форматът, в който заседават държавните и правителствените глави на ЕС. В негласната ранглиста на европейските институции, това е третата най-важна позиция след ЕК и ЕЦБ.

След като предния ден срещата на лидерите приключи без резултат и цяла нощ дипломатите чертаеха схеми за разпределение на постовете в европейските институции и подпитваха колегите си коя от тях има шанс да мине, сделката предвиждаше Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС) да поеме Европейската комисия, а Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП) – Европейския парламент. В нея Кристална Георгиева оглавяваше Европейския съвет.

Важният момент в сделката беше, че спечелилата най-много гласове на европейските избори през май ЕНП се отказва от ЕК – безспорно най-важната институция в Брюксел, но за сметка на това получава шанса да назначи свой кандидат за Европейския съвет. Георгиева беше и уверението, че източноевропейците не са пренебрегнати.

Тази разстановка на силите трябваше да преодолее съпротивата на няколко партии в ЕНП срещу договорената по-рано от четирите големи държави – Германия, Франция, Испания и Холандия, размяна на постовете между Вебер и Тимерманс. Договорката по време на срещата на Г-20 в японския град Осака предизвика буквално бунт в редиците на ЕНП. "Имаме си шпиценкандидат (т.е. Вебер), спечелил изборите, няма логика победителят да не е председател на ЕК", каза Борисов в първи ден ба срещата на лидерите на ЕС, като подчерта, че все още смята Вебер за фаворит да оглави ЕК.


Българката се ползва с подкрепата на четирите страни от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, както и на Италия, които пък бяха основната спънка пред Тимерманс. Тимерманс, който е зам.-председател на ЕК, е олицетворението на опита на Брюксел да наложи на Варшава и Будапеща да спрат с политизирането на съдебните си системи, мачкането на неправителствения сектор и независимите медии. Предложението за Георгиева трябваше да ги убеди да преглътнат Тимерманс.

"Бяхме много близо", каза холандският премиер Марк Рюте три часа по-късно, след като започналото в 10:35 заседание на лидерите трябваше да бъде прекратено заради липса на компромис. "След половин час в залата стана ясно, че няма съгласие", поясни малко по-късно Рюте.

Според Борисов сделката е пропаднала поради желанието на либералите на всяка цена да получат Европейския съвет. Начело на тази борба беше френският президент Еманюел Макрон, като дори не всички либерали (като например Рюте) са били против Георгиева. На практика към обяд на 1 юли вече се говореше, че пречката сделката с постове да мине е именно българката. Както малко по-късно обаче се оказа, това предизвика срутване на толкова трудно постигнатия баланс.

Разбира се, българският премиер пропусна да каже, че ако неговите колеги от ЕНП в страни като Ирландия или Хърватия, които нямаха принципни възражения срещу Тимерманс, бяха подкрепили левия кандидат, то френският президент много трудно щеше да създава пречки. Подобен завой направи Бойко Борисов. В среднощна среща с холандеца двамата се обясниха в любов, българският премиер завъртя на 180 градуса предишната си позиция и ентусиазиран дори си присвои като своя идея Тимерманс да застане начело на ЕК. Всичко това беше предавано на живо във фейсбук страницата на Борисов, което предизвика фурор в Брюксел, където подобни двустранни срещи са строго конфиденциални.

Но този завой на Борисов не успя да увлече своите колеги, така че да гарантира сделката, според която поста на председателя на Европейския съвет щеше да получи България.



Как България влезе под прожекторите

Обсъждането на Кристалина Георгиева като възможен кандидат за Европейската комисия, което започна още преди три месеца, й отвори вратите и за други позиции. Това сякаш изглеждаше неочаквано в София, като премиерът Борисов призна, че тази възможност се е обсъждала едва на 20 юни, и то с видима липса на ентусиазъм.

Причината отчасти се дължи на факта, че кандидатурата на Георгиева за председател на ЕК се появи изненадващо по време на неформалната среща на върха в румънския град Сибиу на 8 май. По неофициална информация тя е била поставена за обсъждане от Холандия, като явно идеята е била да се тества готовността на ЕНП за преговори. След увертюрата в Сибиу неформалната номинация на Георгиева започна да събира подкрепа, особено в Източна Европа. През 2015 г тя стана популярна с позицията си, че не одобрява автоматичното налагане на квоти за приемане на мигранти, което направи Варшава и Будапеща нейни горещи фенове, въпреки че тя не криеше и неодобрението си към действията на унгарския премиер Виктор Орбан.

Проблемът на Георгиева обаче беше, че влизайки в играта, тя веднага се възприе като опит за дестабилизация на кандидата на ЕНП Манфред Вебер. Затова и премиерът Бойко Борисов дълго време се опитваше да игнорира темата, за да не дразни ръководството на ЕНП и Германия. Когато името на изпълнителният директор на Световната банка вече започна да се обсъжда съвсем официално, премиерът просто нямаше как да откаже подкрепа. Но още преди срещата на върха тази седмица негласното разбиране беше, че Борисов би подкрепил Кристалина Георгиева само за председател на Европейската комисия, но не и за Върховен представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността.

Калкулацията му вероятно е била, че председател на ЕК е твърде голяма възможност, за да бъде отказана, но за всяка друга позиция не си заслужава усилията. Независимо че Георгиева беше обсъждана основно като възможен наследник на Федерика Могерини, а издания като The Financial Times я включваха в своя избор на европейски дрийм тийм, Борисов сам призна, че е отказал една от петте висши позиции в ЕС - на ръководителя на европейската дипломация.

Не искаме да сме на световната сцена

Мотивът на Борисов да откаже позицията е, че дипломацията не е важна, тъй като "не е истински ресор". "Тази тема не ми е интересна, защото по този начин губя комисар", каза той. Премиерът явно се надява да успее да договори българския комисар да има достъп до "ресурсна дирекция". Което показва странно неразбиране на това как работи Брюксел. Фактът, че румънката Корина Крецу е комисар по регионално развитие, не е довел до заливането на Румъния с пари. Сила и влияние в Брюксел се постига или със силен национален гръб – френски или германски, или с политически фигури, които имат самостоятелна тежест. Ресорът им е важен, но не е решаващ.

В Брюксел той представи и балкански ъгъл. "Представете си примерно, много е вероятно страните от Западните Балкани да не бъдат поканени и тогава косовари, македонци, сърби казват, че заради българката не става", каза премиерът. Аргументът е странен - за преговорите за членство има отделен комисар и дирекция в ЕК, а върховният представител се занимава с класическата дипломация. След толкова хвалената балканска дипломация на кабинета София не би трябвало да се притеснява да поеме висш пост в Брюксел заради страх от реакцията на Албания примерно.

Реално страхът на правителството идва от друго място. Първият европейски дипломат редовно трябва да взима отношение например по конфликта в Украйна, което неизбежно би поставило София в конфронтация с Москва. Затова и още през 2014 г. този пост се обявяваше като незначителен от тогавашното правителство на Пламен Орешарски, излъчено от БСП и ДПС.


Вместо Георгиева като кандидатура за поста изненадващо се появи името на настоящия български комисар Мария Габриел. Намесата й изглеждаше като интрига да извади конкурентната българска номинация от играта, но това не е така. След видимото нежелание на Борисов да подкрепи Георгиева за поста, единствената българка подръка на дипломатите, които отчаяно се опитваха да наместят петте фигури в европейския пъзел от постове, се оказа българският комисар по дигиталните въпроси. Липсата на минал опит в дипломацията обаче бързо я дисквалифицира.

По същия начин в последния ден на срещата сред обсъжданите имена за председател на Европейския парламент изненадващо се появи името на бившия премиер Сергей Станишев, като изглеждаше, че самият той не е очаквал това. Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти и номинацията му трябваше да гарантира, че източноевропейците са представени в европейските институции. Той обаче нямаше подкрепа в самия Европейския парламент и сам отказа да бъде издигнат за председател.

В крайна сметка, след като този план пропадна, преговорната въртележка изхвърли фаворитите и за председател на Европейската комисия беше избрана германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която идва от партията на германския канцлер Ангела Меркел. Начело на Европейския съвет застава белгиецът и либерал Шарл Мишел, а първи дипломат ще е испанският социалист Жозеп Борел. Европейският парламент пък ще бъде оглавен от италианеца Давид-Мария Сасоли, представител на ПЕС. Бързането да се намерят подходящи хора в крайна сметка доведе до това начело на ЕК да застане човек със съмнителен административен опит (вижте повече на стр.14), а европейската дипломация да се води от страна, която не признава независимостта на Косово. Единствено номинацията за Европейската централна банка – настоящият изпълнителен директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, изглежда безспорна.

Историята е да не се учим

Първият урок от неуспешното включване на България в играта за постове в Брюксел е, че когато сам отказваш да играеш козовете в ръцете си, тогава някой играе вместо теб. Появата на Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев като възможни кандидати не се дължеше на усилията и стратегията на София. Други страни членки решиха да разиграят картите на България, което в крайна сметка не е от полза за страната. Това обаче е само симптом на по-големия проблем.
София отказва да се бори за позиции в Брюксел - игра, която е тежка и често неблагодарна (няма как избирателите в България да я оценят). Рискът да загуби например караше Борисов да не казва какво точно иска - по този начин той минимализира възможните негативи за имиджа си, ако предложенията му не минат.

Вторият проблем е, че правителството (без значение на политическата окраска) в България още не може да разбере как работи Брюксел. За да може София да постигне по-широките си цели е европейските институции трябва да влизат хора с тежест и репутация, като постът далеч не е най-важния. Не ресорът създава влиянието, а репутацията.
Провалът на България да се възползва от дадените й шансове, сериозно подпомогната от Варшава и Будапеща, ще е провал и за цяла Източна Европа. Петнадесет години след влизането си в ЕС регионът продължава да бъде слабо представен в Брюксел. България имаше шанс да води тази промяна, но предпочете да не рискува.

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1105 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1753 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Цветозар Томов: Победата на ГЕРБ в София през есента не е сигурна

Кампаниите стават все по-скъпи, а политическата система – все по-плутократична, наесен ще се купуват гласове за най-малко за 10 млн., смята социологът

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10