С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 юли 2019, 11:39, 3704 прочитания

Цветозар Томов: Победата на ГЕРБ в София през есента не е сигурна

Кампаниите стават все по-скъпи, а политическата система – все по-плутократична, наесен ще се купуват гласове за най-малко за 10 млн., смята социологът

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Държавните субсидии за партиите трябва да са разходоориентирани
  • На местните избори наесен ще се купуват гласове най-малко за 10 милиона лева
  • Машинното гласуване наистина създаде доста проблеми, но няма изкривяване на волята на избирателя
Цветозар Томов е социолог със солидна практика и висок професионален авторитет. Беше член на предишната Централна избирателна комисия (2014-2019)
Разговорът за партийните субсидии така и не се състоя – както при референдума през 2016 г., така и сега, когато премиерът внесе проект за намаляването им на 1 лев на глас с обяснението, че се е ядосал. Обсъждането се изроди в предложение на ДПС бизнесът да финансира партиите неограничено. Последното развитие е комбинация от двете. Как ще се отраз това на политическия живот в България?
- Решението за 1 лев субсидия е безумно. Това ще доведе до промяна от скандално високо към скандално ниско държавно финансиране на партиите. И, да, ще увеличи още повече зависимостта на партиите от спонсорите им. От по-малките партии ще оцелеят само тези, които имат солиден финансов гръб. Дори влизането в парламента на такава партия няма да е достатъчно, за да получи финансова стабилност.

От друга страна обаче, държа да отбележа, че има сериозно основание за намаляване на субсидиите на 1 лев и това са резултатите от референдума през 2016 г. Политиците трябва да имат респект към волята на избирателите, иначе просто няма демокрация.


Да, вярно е, че самият въпрос на референдума за партийната субсидия от 1 лев беше подвеждащ и че хората гласуваха просто за да изразят отношението си към партиите, без да се замислят много за последиците. Но въпросът беше утвърден от парламента, а партиите – с изключение, доколкото си спомням, само на АБВ – не се включиха в разяснителната кампания на референдума. Така че, ако това решение бъде наложено, то ще е последица от политическата безотговорност на самите партии и в този смисъл те си го заслужават.

Чуха се твърдения, че финансирането на партиите от бизнеса е "американски модел". Същевременно се предлагат и други екстри – офиси за държавна сметка, безплатни медийни пакети и т.н. Има ли това европейски и световен аналог?
- Американският модел няма нищо общо с предложението тук, защото политическата система там е съвсем различна, а изборите са мажоритарни, т.е. финансира се кампания на определен кандидат. Набирането на средства за политически кампании е постоянна и персонална задача на водещите американски политици и на федерално, и на щатско равнище. Апропо, този модел е силно плутократичен и е обект на остри критики в САЩ въпреки сериозния публичен контрол. Освен това говорим за страна със здрави демократични традиции и добре функциониращи публични институции. В България такъв модел на финансиране би довел до пълна деградация на политическия живот.
По-подходящ пример за нас са страните, които имат поне донякъде сходни изборни системи – например Германия. Там прякото държавно субсидиране по закон не може да надхвърля 50% от приходите на партиите, а реално е около 30%. В същото време на държавно субсидиране могат да разчитат и партии с регионално влияние, а изборният резултат, който се изисква, за да се получи държавно субсидиране, е двойно по-нисък, отколкото в България – 0.5% от гласовете.

По какъв критерий трябва да се определи правилният размер на държавната субсидия – получените гласове или разходите на партиите? Въобще има ли разговор за разходите на партиите у нас?
- Въпросът за партийните разходи е ключов, ако търсим добре балансиран и справедлив модел на държавно субсидиране. В Изборния кодекс например има ограничения за разходите на партиите при всички видове избори, които не очевидно, а очевадно не се спазват. А високите разходи за предизборни кампании създават неравнопоставеност между участниците, защото не всички могат да си ги позволят. Именно това налага разходоориентирани държавни субсидии за партиите, а не изчислени на базата на спечелени гласове.



На избори се регистрират десетки хиляди застъпници, които получават възнаграждения. Цените на медийните услуги скачат до небесата. Наемането на платени пропагандисти в социалните мрежи също е практика, която се разширява. Накратко, кампаниите стават все по-скъпи, а политическата система – все по-плутократична.

Всъщност, за да могат партиите да преживяват с 1 лев на глас държавна субсидия, трябва драстично да намалят разходите си. Според мен трябва да се разшири безплатната политическа реклама в обществените медии и да се наложат рестрикции по отношение на политическата реклама в частните медии, където изтичат огромна част от средствата на партиите.

Съвсем друг въпрос е например, че на местните избори наесен ще се купуват гласове най-малко за 10 милиона лева, а тези, които са се специализирали в тази богоугодна дейност, ще похарчат реално много повече пари за нея, отколкото са лимитите им за цялата кампания. Разбира се, това са безотчетни, черни пари, които не се съобщават на Сметната палата. Но са реален разход, който партиите трябва да покриват отнякъде.

Как стигнахте до сумата 10 млн. лева?
- Разбира се, това е хипотетично твърдение. Но има около 800 избирателни секции, в които резултатите изглеждат достатъчно съмнителни, за да направят такава хипотеза правдоподобна. В тях гласуват около 250 000 души. Цената, на която се продават гласове, обикновено е 40-50 лева, понякога и значително повече. Ако допуснем, че хората в тези секции продават гласовете си за такава сума, се получават около 10 милиона. Ще добавя и това, че явлението е особено разпространено на местни избори.

Като социолог как оценявате резултатите от евроизборите и факта, че ГЕРБ успя да навакса спада от имотния скандал?
- Резултатите са удивително сходни с тези от евроизборите през 2014 г. Сякаш нищо не се е случило през тези 5 години. Според мен това се дължи на обстоятелството, че активни на евроизбори са определен тип хора, с по-активно отношение към политическия живот по принцип. Те са и по-склонни да повтарят политическия си избор и се оказва, че не се влияят толкова много от вътрешните политически скандали, които съпровождаха кампанията. Това означава, че резултатите от тези избори не могат да бъдат безусловна база за прогнозиране на други видове избори. Убеден съм, че на местните избори наесен ще има много по-значими размествания на пластовете в сравнение с предните местни избори от 2015 г.

Какви размествания?
-През 2015 г. в половината областни центрове кметовете бяха избрани още на първия тур. Сега заради все по-нарастващото недоверие към властта в България предполагам, че почти навсякъде ще се стигне до балотаж. Съответно много по-пъстър очаквам да бъде съставът на общинските съвети. Мисля, че общата тенденция ще бъде по-голяма фрагментация и респективно – по-трудно образуване на мнозинства на партийна основа. В малките общини, особено в по-бедните, картината ще е по-различна и преобладаващата част от сега действащите кметове ще бъдат преизбрани. Но в големите общини очаквам чувствителна подмяна на сега управляващите местни елити.

Всички прогнози, разбира се, трябва да се правят с уговорката, че на местните избори ще имаме значително по-висока активност и това прави всяка съпоставка с резултатите от евроизборите в голяма степен условна. Все пак ще кажа, че например в София няма да има такова категорично превъзходство на кандидата на ГЕРБ, както на всички избори от 2005 г. насам. Кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, няма да спечели на първи тур.

А може ли да загуби на втори тур?
- Очаквам този път в София да има балотаж и оспорван втори тур, в който освен кандидата на ГЕРБ ще участва или кандидат на БСП, или на "Демократична България" - ако, разбира се, тези формации се регистрират за участие в коалиционния формат, в който се явиха на евроизборите. Прогнозата ми се основава на това, че София е градът, в който е видим много сериозен спад в подкрепата за ГЕРБ на евроизборите – с около една трета от процента гласове, който обичайно партията е получавала на всички видове избори в София.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила в столицата, но не може да спечели необходимите около 200 000 гласа за победа на първи тур. Ако тенденцията се задълбочи и през следващите месеци, управляващите може и да загубят кметските избори в София.

Имаше ли проблеми в работата на ЦИК? Как оценявате провеждането на машинното гласуване и отчитането на резултатите от него, което породи доста критики?
- Като цяло ЦИК се справи с тези избори, но машинното гласуване наистина създаде доста проблеми, с които комисията не се справи добре. Най-напред много закъсня с обявяването на открита процедура за избор на изпълнител. Тук вината е най-вече на предишния състав на комисията, в който участвах и аз, но и на парламента, който промени за пореден път Изборния кодекс буквално в навечерието на изборите. Това, струва ми се, накара новия състав да обяви процедура за наем на устройствата за машинно гласуване, а не за купуването им, което по мое време изглеждаше по-вероятното решение.

След това ЦИК допусна според мен груба грешка, като реши секционните комисии направо да сумират в протокола резултатите от хартиеното и машинното гласуване, без преди това да ги впишат поотделно и чак след това да ги сумират. Това доведе до масови грешки при попълването на секционните протоколи. Горе-долу половината секционни комисии са сумирали резултатите, а другата половина не са. При предаването на документацията в РИК повечето секционни комисии са поправяли грешките по отношение на вота за партиите, като са добавяли резултатите от машинния протокол, защото за това има контроли, с които се прави засечка, но не и данните за преференциалния вот, за които не са предвидени контроли. В резултат се появиха маса несъответствия между данните от секционните и машинните протоколи. За да ги отстрани, ЦИК взе изключително опасно решение – при несъответствие между данните от двата протокола да се валидират данните от секционния протокол. Опасно, защото в огромното мнозинство от случаи несъответствието се дължи на това, че данните от машинния протокол изобщо не са сумирани в секционния. И тогава, ако валидираме данните от секционния протокол, на практика ще анулираме данните от машинното гласуване.

Все пак, преди да обяви окончателните резултати, ЦИК е възложила на "Информационно обслужване" да провери дали, ако се сумират всички данни от машинните протоколи за преференциалното гласуване, ще се стигне до промяна на политическия резултат от изборите, т.е. до размествания в партийните листи, излъчили евродепутати, така че да се окаже, че вотът на хората е подменен. Слава Богу, данните сочат, че каквито и да са неотразените резултати от преференциалното гласуване от машинния вот, промяна в резултата не би могло да има. Така че в крайна сметка ЦИК обявява резултати, които съответстват на волята на избирателя, въпреки че са неточни, тъй като не отчитат десетки хиляди преференциални гласове, подадени машинно.

На тези избори стана явен конфликтът между социолозите на тема професионално поведение по време на предизборната кампания. Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" отправи упреци за неетичност към колеги в изборния ден. Има ли конфликт в професията, който остана неизвестен за обществото?

- Не мисля, че има конфликт, който да е неизвестен на обществото, защото правенето на предизборен политически пиар под маската на социологическо изследване е добре известна практика, макар и недоказуема във всеки конкретен случай. За съжаление професионалната общност на социолозите от години не успява да се справя с този проблем.

А какви биха били адекватните мерки?
- Това, което може да се направи, е да има стандарти при публикуване на данни от социологически проучвания - освен изискванията на Изборния кодекс да се обявяват възложителят и изпълнителят на проучването и финансирането му. Да бъде съобщавана и друга важна методическа информация, която да позволи да се оцени надеждността на данните. Най-важните въпроси са: каква е генералната съвкупност, която се изследва, какъв е моделът на извадката, каква е методиката на регистрация, каква е продължителността на интервюто, с което е набирана информация, какъв е процентът на поканените за участие в изследването, които са се отзовали, използват ли се процедури за претегляне на данните и какви са те.

Имат ли основание социолозите да се притесняват от лошия публичен имидж, който до голяма степен се създава от политиците? "Атака" предлага законопроект, с който собствениците на социологически агенции да влязат в обхвата на антикорупционния закон и да декларират имущество и конфликт на интереси, защото влияят на обществените процеси и общественото мнение?

- Ами да, има основания за притеснение. За съжаление безскрупулният политически слугинаж, който се среща нерядко, компрометира професията като цяло в очите на хората.
Колкото до законопроекта на "Атака", изглежда ми безсмислено, макар че не виждам нищо лошо в тази идея. Безсмислено, защото забогателите собственици на социологически агенции не са забогатели от това, че са собственици на социологически агенции.

Капитал - брой 27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване Мая Манолова атакува пред Конституционния съд ограниченията за къмпингуване

Парламентът избяга от политическата отговорност да приеме цялостно решение, но този режим се определя със закон, казва омбудсманът

16 юли 2019, 1016 прочитания

Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии Вечерни новини: Какво разбрахме за теча на данни от НАП, вето за фирмените дарения за партии

И още: Турция ще продължи да сондира за газ край Кипър въпреки санкциите на ЕС; Омбудсманът Манолова сезира КС за ограниченията за диво къмпингуване

16 юли 2019, 2580 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор