България е пета в Европа по ръст на COVID-19 случаите през юни

Страната ни е сред много малкото, в които инфекциите растат непрекъснато вече седмици наред, а юли започва с нови черни рекорди

Хората с маски в София се срещат все по-рядко въпреки разрастването на епидемията в столицата, където заразата вече се разпространява дифузно, а в последните дни случаите надхвърлят 60 дневно.
Хората с маски в София се срещат все по-рядко въпреки разрастването на епидемията в столицата, където заразата вече се разпространява дифузно, а в последните дни случаите надхвърлят 60 дневно.    ©  Велко Ангелов
Хората с маски в София се срещат все по-рядко въпреки разрастването на епидемията в столицата, където заразата вече се разпространява дифузно, а в последните дни случаите надхвърлят 60 дневно.
Хората с маски в София се срещат все по-рядко въпреки разрастването на епидемията в столицата, където заразата вече се разпространява дифузно, а в последните дни случаите надхвърлят 60 дневно.    ©  Велко Ангелов

България изпрати месец юни като една от петте страни в Европа, където епидемията от коронавирус се е развивала най-бурно през месеца. Страната ни към 1 юли на практика е удвоила общите регистрирани случаи спрямо 1 юни, което означава, че за последния месец са регистрирани толкова инфекции, колкото за предходните три месеца, взети заедно.

По този показател България се нарежда на пето място сред 36 други страни в Европа - лидери са Северна Македония, Косово, Албания и Молдова, а веднага след България е Швеция, където властите от самото начало до днес продължават да следват стратегия с почти нулеви ограничения.

България очаквано е удвоила и нивото си на заболеваемост на 1 млн. души за месец, но ако има добра новина, то тя все пак е, че дори така е сред държавите с най-малко случаи на глава от населението в Европа (виж графиките по-долу).

Това обаче бързо може да се промени предвид новите черни рекорди, които донесе отминаващата седмица - рекорден брой случаи за ден (182 в събота, 4 юли) и за седемте дни (1052).

Още повече че пред ръста на епидемията не стоят кой знае какви пречки - няма да се въвеждат (както потвърди за пореден път в неделя премиерът Борисов) допълнителни задължения за превенция, изискванията за дистанция продължават масово да не се спазват, а контролът сякаш още липсва въпреки заявките за затягането му. Усилията на здравните власти да овладяват огнищата с повишено тестване, проследяване на контакти и карантиниране са видими и това е похвално, но те не могат да изпреварят скоростта на предаване на вируса, която по последните данни на щаба е достигнала ниво от 1.3 - т.е. 10 заразени предават инфекцията на 13 други. Така логично епидемията расте.

Сред оптимистичните изводи от данните е, че засиленото тестване разкрива много повече безсимптомни и леки инфекции в сравнение с месеците март, април и май. Това е и сред причините съотношението на най-тежките случаи и на хоспитализираните спрямо общите случаи да е по-малко през юни в сравнение с предходните месеци.

Това не се отнася обаче за смъртните случаи - през юни бе отчетен най-високия месечен, седмичен и дневен брой на починалите.

Балканите са двигател на новия ръст на епидемията в Европа

Балканските страни, които заради ранните, навременни и строги мерки се разминаха с големи епидемии през март, април и май, в последния месец регистрират нови и нови пикове на заразата. Основните причини са бързото и рязко премахване на мерките, масовото неспазване на дистанция и големият дял на хората без имунитет, което позволява на заразата сега да се разпространява по-бързо и по-широко.

В резултат - 13 от общо 14 страни, които отчитат над 20% ръст на кумулативните случаи към 1 юли спрямо 1 юни, са от Балканите и Източна Европа, а единствен западен представител в тази група е Швеция.

Показателен за приноса особено на Западните Балкани към тази статистика е и общият ръст на случаите в Европа през юни - около 24%, докато увеличението само в ЕС е малко над 10%.

България отчита 98% увеличение на общите регистрирани случаи на коронавирус към 1 юли спрямо 1 юни. Приблизително същият е и ръстът в заболеваемостта на 1 млн. души за този период - докато на 1 юни е имало малко над 360 случая на 1 млн. души население, месец по-късно са почти 720 случая на 1 млн. души.

И по този показател пред България са отново Молдова, Албания, Косово и Северна Македония, при които увеличението стига до над 100%.

Заболеваемостта на Балканите и в Източна Европа въпреки увеличението в последния месец остава все пак по-ниска като цяло в сравнение с тежко ударената от епидемията през март и април Западна Европа. Разликите обаче започват да се стопяват, като Босна и Херцеговина, Румъния и Косово например задминаха Финландия и гонят нивата на Норвегия, Сърбия изпревари Австрия и настига Дания, а Молдова е в топ 7 с нива като тези на Португалия.

Абсолютен лидер остава Швеция с над 6700 случая на милион души.

България е сред малкото страни с непрекъснат седмичен ръст през юни

Седмичната динамика на случаите - увеличението на регистрираните инфекции спрямо предходната седмица, също разкрива интересни тенденции. През първата седмица на юни малко над една трета от страните в Европа регистрират увеличение на случаите на коронавирус. В следващите две седмици тенденцията се обръща и случаите започват да растат в значително повече държави, но в последната седмица на юни част от тях успяват да отчетат спад на инфекциите.

В тази динамика има едва няколко изключения, а сред тях за жалост е и България, която заедно със Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Словакия са единствените държави с траен ръст на инфекциите и през четирите седмици на месеца. Всъщност, ако погледнем вътрешната статистика, България отчита непрекъснат растеж на случаите на седмична база не 4, а вече 5 поредни седмици, ако включим и настоящата седмица, която донесе 40% повече новозаразени от предишната.

Други държави, в които епидемията също видимо расте, като Албания, Северна Македония, Румъния, Португалия и Швеция все пак успяват да регистрират спад на седмична база поне в една от четирите седмици на месец юни.

Иначе част от големите процентни скокове на държавите на седмична база, които изпъкват в графиките, всъщност не са толкова плашещи. Гърция например е лидер през втората седмица на юни с цели 332% ръст спрямо първата, но зад това се крие еднократно увеличение на случаите от 37 на 160 седмично заради ново огнище. В следващите седмици обаче страната успява да го овладее и случаите спадат.

Абсолютни лидери пък са Черна гора и Хърватия, които отчитат стотици и дори хиляди проценти ръст в някои седмици, но това се дължи на факта, че двете държави бяха свели случаите си до минимум. Черна гора например има 0 случая в първата седмица на юни и 110 в последната. Хърватия пък има 1 случай в първата седмица на юни и 325 за последната. Така растежът е огромен, но от много малка база.

Тази характеристика се среща и при Словакия и Словения, които също са сред лидерите по седмични ръстове, но броят на регистрираните нови заразени е сравнително малък. Новите инфекциите в Словакия през четирите седмици на юни са съответно 7, 17, 41 и 71, а в Словения - 12, 7, 27 и 53.

В последната седмица на юни пък Швеция се превръща в държавата с най-голям единичен принос за растежа на епидемията в Европа, като броят на регистрираните седмични инфекции нараства от 5000 на 9000 и така скандинавската страна задминава Великобритания, която има малко над 7 хил. случая в последната седмица на юни.