Проектозакон предлага безплатен труд за лекари и фармацевти

Здравното министерство продължава традицията на сегашното управление с преходни разпоредби към един законопорект да предлага промени в още десетина други здравни закона, голяма част от които нямат връзка с основната материя. На сайта на здравното министерство бе публикуван проект за промени в закона за лекарствата (Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина) с изричната уговорка, че това все още не е етапът на общественото обсъждане, а допитване до здравната общност и бизнеса.

Законопроектът е впечатляващ не само с обема си от 86 страници без мотивите, но и със сериозни промени в 16 други закона - структурните здравни закони (за здравето, за здравното осигуряване, за кръвта, за наркотичните вещества, лечебните заведения, медицинските изделия, трансплантациите, бюджета на здравната каса, законите за съсловните организации в сектора и др., както и в законите за обществените поръчки, за храните и за приватизацията).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Значими промени

Проектът предлага редица значими промени, като например разрешаването на кръстосаното донорство, което до момента беше забранено в България. При него пациент, който е несъвместим със своите близки, може да получи орган от човек, който не му е роднина, а съответно роднина на пациента да дари свой орган на близък на донора. Кръстосаното донорство е разрешено в Турция и често български пациенти пътуват дотам с тази цел.

Проектът предвижда да се уреди въпросът с ценообразуването и плащането на лекарства здравната каса, което досега шест години наред се регламентираше само в наредби.



Същевременно здравните институции дават заден ход по две поправки, които прокараха в края на миналата година със закона за бюджета на здравната каса. Едната е, че фармакомпаниите трябва да им подаряват иновативни лекарства, които да бъдат заплатени само ако имат ефект. Сега те ще бъдат заплащани, а компаниите ще връщат пари, ако се установи, че лекарствата нямат ефект. Другата е, че срокът за задействане на правилата за добра медицинска практика се удължава до ноември, а те трябваше да бъдат готови до 30 юни.

С проекта се въвежда и национална аптечна карта, която да ограничи разкриването на нови аптеки в големите градове и да обърне погледа на бизнеса към села, в които няма аптеки. В него се предвижда още здравната каса да си търси парите за лечение на жертвите на катастрофи от техните причинители, както и да претендира средствата за лечение на неуспелите самоубийци.

Предвидено е за пореден път и създаването на регистър на психично болните и субсидии за общинските поликлиники.

Работете безплатно

Министерството продължава да гледа на лекарите и на фармацевтите като на безплатна работна ръка за реализиране на всякакви политики.

В проекта например е записано, че лекарите в болниците ще бъдат длъжни безплатно да проследяват всеки ден ефекта от новите лекарства и да докладват на Националния съвет по цените на лекарствата, а ако не го правят, здравното заведение ще бъде глобявано от 2500 до 5000 лв. за всеки отделен случай. По същата логика и аптеките, които са частни субекти, ще бъдат задължени по график да дават нощни дежурства и ако не спазват спуснатото им от държавата работно време, ще бъдат глобявани от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение, а при повторност - от 2000 до 6000 лв. Съвсем наскоро аптеките едва успяха да извоюват здравната каса да продължи да им плаща по 2 лв. за обработка на рецепта по здравна каса. В случая обаче не е предвидено никакво заплащане за нощните дежурства.

Виновните лекари В проекта не е посочено, че медиците, които работят с новите продукти на цена от десетки хиляди левове, ще получават някакво заплащане за това. Не е разписано какво точно ще представлява проследяването, кой ще събира данните, кой ще ги притежава и анализира. Така ще се получи, че всяка клиника ще има различни резултати, терапията може да бъде публично компрометирана, а пък лекарите ще бъдат абсолютно демотивирани да лекуват с най-новите и сложни методи.

Тук има, тук няма аптека

Предвижда се създаването на аптечна карта с участието на областни комисии и национална комисия, която включва министъра на здравеопазването, управителя на здравната каса, пациентски организации и други. Според мотивите целта на тази промяна е да се улесни откриването на аптеки в малки населени места, където такива няма. Не става ясно обаче дали се замразява броят на останалите около 4000 съществуващи аптеки, или свободно ще се откриват аптеки в големите градове. Предвижда се обаче националната комисия, председателствана от министъра, да дава разрешение за отварянето на нови аптеки, като критериите за това ще се определят в специална наредба на здравното министерство. Това подклажда опасенията, че антиконкурентната карта вероятно ще забрани отварянето на нови аптеки без разрешение на държавата по подобие на действащата национална здравна карта за болниците.

Стремежът да се регулира броят на аптеките и да не се разрешава повече конкуренция се подклажда от съсловната организация на магистър-фармацевтите, които от години настояват само фармацевти да могат да притежават аптеки, при това - само по една аптека. В същото време около 75% от продажбите на лекарства по данни на международната анализаторска компания IQVIA минават пред вериги от две и повече аптеки.

Аргументът на част от фармацевтите, че градовете са пълни с аптеки, затова нови обекти трябва да се откриват само на село, за да се улеснят пациентите, се сблъсква с икономическата логика. В България по данни на Националния статистически институт градовете са 257, а селата – 4997, но 591 от селата са без население или с едноцифрен брой жители. Така например 72 села имат само един жител, а в 1749 населени места жителите са под 100 души. На практика съществуването на аптека там е напълно неизгодно и трябва да се субсидира от общината или държавата, но такава практика в момента напълно отсъства. Селата в България с повече от 2000 жители, в които би било икономически оправдано да има аптека, са едва 120 и в повечето от тях аптеки има.

Държавни подаръци за болниците

В проекта е предвидена и поправка в приватизационния закон, според който болниците ще могат да използват парите от продажба на обособени части, за да си покриват дълговете и да ремонтират клиниките. В момента парите от приватизация отиват в държавния бюджет, а промяната създава нова корупционна ниша. Тя ще отпуши продажбата на обособени части точно преди изборите, тъй като обикновено държавните и общинските болници са строени в центровете на градовете, на голяма площ и притежават атрактивни за строителство терени.

Точно преди местните избори проектът предлага и друга възможност за общините, а именно – държавата да субсидира значими, но задлъжнели общински поликлиники.

В проекта се затваря и една дупка в Закона за обществените поръчки. В проекта е записано, че болниците трябва да провеждат обществени поръчки, дори ако си купуват повече от 80% от лекарствата от своя собствена фирма - търговец на едро с лекарства. В момента в тези случаи обществена поръчка не се прави. Такава фирма за търговия на едро с медикаменти вече притежава например варненската университетска болница "Св. Марина". Ако всички болници учредят такива дружества, в сектора няма да има обществени поръчки за лекарства, а за самите болници се отваря широк фронт за злоупотреба с монополно положение при вземане на решения за покупка на определен тип лекарства или друг вид продукция от свой търговец на едро. В случая е под въпрос и дали доставките на едро са дейност, от която клиниките могат да печелят, защото по Закона за лечебните заведения те могат да печелят само от медицински услуги, а не от търговия с лекарства например.

Причинителите на катастрофи ще плащат лечението на жертвите

В проекта е предвидено още причинителите на катастрофи, особено употребилите алкохол и наркотици, да върнат на НЗОК парите, които касата е платила за лечението на жертвите им. Това е текст, предложен от управителя на здравната каса д-р Дечо Дечев. Той съществува и в момента, но не се изпълнява, защото здравната каса не получава официална информация от съдилищата за водените дела. Проектът задължава съдилищата да уведомяват здравната каса за текущите наказателни дела с жертви на катастрофи, за да може касата да си търси парите от извършителите. Освен това касата ще иска и информация от болниците за лекуваните неуспели самоубийци, от които също ще си търси парите.

Според източници от застрахователния сектор това допълнително ще доведе до поскъпване на застраховка "Гражданска отговорност".

Кой влиза в регистъра

Законопроектът предлага разрешение и на друг дългогодишен проблем, а именно - кой трябва да влиза в регистъра на психично болните. Според текста това не трябва да са всички лица с епизодични проблеми – паник атаки, депресивни състояния и др., а само такива, които са били на задължително лечение в психиатрични болници и за които е постановено принудително лечение. В продължение на повече от 10 години по този въпрос се води спор и той се подновява особено остро всеки път, когато психично болен извърши престъпление или друго сериозно нарушение.

Проектът предвижда и множество промени в Закона за кръвта и кръвните продукти, но за съжаление липсва най-важната от тях – пациентите, за които е установено наличие на вирусите на ХИВ и хепатит С, да бъдат задължително уведомявани от центъра, където са дарили кръв, след края на изследването. Сега бележка за открития вирус получават личните лекари, които не уведомяват вирусоносителите и те не се лекуват навреме.

Поправките предлагат само лекари със специалност по лечение чрез диети да могат да практикуват този метод. Диетиката и лечението чрез храна вече стават конвенционални методи за терапия. Това означава, че множеството лайфстайл диетолози ще трябва да престанат да се титуловат така.