От Цацаров зависи делото срещу Росен Босев да стигне до безпристрастен съдия

В края на май тази година състав на Софийския градски съд с председател съдия Петя Крънчева осъди журналиста от "Капитал" Росен Босев не за друго, а за това, че разсъждавал неправилно. Босев беше осъден на 1000 лв. глоба, че оклеветил бившия председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев в интервю пред "Нова телевизия" от 15 януари 2015 г. Парадоксът е, че съдът го е оправдал за фактите, които той твърди, но го е осъдил за изводите, които той си е направил от тези факти.

Това е един от аргументите на адвокат Даниела Доковска, защитник на Росен Босев, в молбата ѝ до главния прокурор Сотир Цацаров да поиска възобновяване на делото срещу Босев.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Присъдата срещу Росен Босев не подлежи на касационно обжалване, доколкото в случая става въпрос за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, а в тези случаи касация не се полага. По тази причина тя е влязла в сила. Главният прокурор е единственият, който може да направи искане на за възобновяване на делото в случай, когато то е мотивирано със съществени нарушения.

В изложението си до главния прокурор адвокат Доковска сочи голям брой разнообразни нарушения по делото срещу Босев, които на практика са накърнили правото му на защита и на справедлив съдебен процес:

• журналистът е осъден от незаконен състав на съда при необоснован отказ на съдия Крънчева да си направи отвод от делото, въпреки че многократно е била обект на негови критични публикации
• решението е изградено върху серия от логически противоречия и явни изкривявания на закона
• съдът изцяло е игнорирал съществени доказателства и доводи на защитата и др.

На практика Росен Босев е признат за виновен заради два свои израза.

Първият е: "Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник". Повод за това са наложените от КФН серия от огромни глоби на "Капитал" и "Дневник" и дружества на техните издатели след публикации в тях, че Мавродиев е призован като свидетел от прокуратурата по делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо. Причината за това е, че негови подписи фигурират под пълномощни за представляване на офшорки. На следващ етап "Капитал" и "Дневник" започват и да поставят въпроси за бездействието на регулаторите – БНБ и КФН - по фалита на КТБ.

Вторият израз, за който е осъден Росен Босев, е: "Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик." В същото време съдът го оправдава за първото изречение от същата фраза, където са фактите: "В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев – неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици."



Оправдан за фактите, осъден за изводите

Този парадокс адвокат Доковска коментира по следния начин:

"От цитираните по-горе изрази е видно, че подзащитният ми е оправдан за фактите, които твърди, и е осъден за извода, който произтича от тях. За да е налице престъпление "клевета", деецът следва да разпространи неверни факти с позорно съдържание за другиго или да му припише престъпление. След като съдът приема, че фактите са верни – че подписите на тъжителя [Мавродиев, бел.авт.] "присъстват по пълномощни на офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици", деянието е несъставомерно.

По същество фразата, за която подсъдимият е осъден (изводът), е продължение на фразата, за която е оправдан (фактите). В случая изводът произтича логично от фактите, но това е безразлично за правото. За правото дори е без значение дали изводът е верен. Изводът е продукт на мисловна, оценъчна дейност, която е изначално несъставомерна. Само на това основание подсъдимият следва да бъде оправдан."

В своето решение съдия Петя Крънчева се позовава на съдебна практика на българските съдилища от 80-те години, но пропуска факта, че междувременно европейското и световното право се обогати с важни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за обхвата на допустимата критика към политици и публични личности и функцията на медиите и журналистите като обществен страж ("куче пазач") за публичните интереси. Практиката на Страсбург за свободата на журналистите в много по-широки граници да критикуват публичните личности е изградена преди много години в знакови дела като "Лингенс срещу Австрия" (след като австрийският канцлер Бруно Крайски се почувствал обиден, когато неговото поведение е определено като "неморално и недостойно"), или "Обершлик срещу Австрия" - по повод на статия, където лидерът на Австрийската партия на свободата Йорг Хайдер е наречен "идиот". За мнения и оценъчни съждения, направени добросъвестно в контекста на упражняване на свободата на изразяване, не може да се налага санкция, защото те не подлежат на доказване, категоричен е ЕСПЧ. (Подробности за двете дела вижте в карето по-долу.)

Десетилетия след тези две решения, а и след много други подобни, включително и след тълкувателното решение на българския Конституционен съд от 1996 г. за свободата на словото, през 2019 г. в България съдия Петя Крънчева осъди журналист, без въобще да обсъди въпроса, че става въпрос за публична фигура и ръководител на институция, към чиято дейност журналистите по условие следва да бъдат критични.

За съдията и неговата (без)пристрастност

Всъщност проблемът с участието на съдия Крънчева в този процес не е в неразбирането или незачитането на практиката на съда в Страсбург. Процесът срещу Росен Босев е показателен за това какво се случва, когато съдът се превърне в инструмент за репресия. Петя Крънчева беше зам.-председател на СГС в екипа на станалата пословична председателка на съда Владимира Янева. Крънчева е герой в редица публикации на Росен Босев, в които той излага негативни за работата ѝ факти – съмнителна практика за отлагане на дела поради "внезапни здравословни проблеми", забавяне на мотивите на почти всички дела, участието на едни и същи съдебни заседатели по делата, които гледа, сигнал до етичната комисия за антидатирани актове, както и двойния стандарт на ВСС и Инспектората към него, които не вземат насериозно всички тези нарушения и толерират кариерата на съдия Крънчева.

Точно по тази причина Росен Босев два пъти иска отвод на съдия Крънчева по делото срещу него и двата пъти тя отказва с мотива, че по никакъв начин не е повлияна от неговите статии и даже не ги е изчела изцяло.

Съдът не е взел предвид постоянната практика на Съда в Страсбург, че за да бъде изпълнено изискването за безпристрастност, е необходимо обективно да е видимо, че съдът е безпристрастен, коментира в молбата си адвокат Доковска. Всяко основателно съмнение в това е повод за отвод. А във втората си молба за отвод Босев сочи, че издирването му, за да бъде призован, се е превърнало в тормоз за него и близките му. Бил е потърсен първоначално в редакцията на "Капитал" от въоръжени служители на ОЗ "Охрана", но в почивен (неприсъствен) ден, а после това било използвано като повод да бъде търсен при всичките си роднини, включително майка му, който живее извън София, и баба му. Толкова по въпроса за безпристрастността.

Решението на съда под председателството на съдия Петя Крънчева поставя и много други въпроси, включително такива, които имат пряко отношение към съвсем различната практика на прокуратурата по някои нашумели дела. Според съдия Крънчева драстичните имуществени санкции на "Икономедиа" и на други издатели, наложени от КФН и отменени от съда като незаконосъобразни, нямат отношение към делото и не са основание да се твърди, че Мавродиев ползва институцията си за тормоз върху медиите. Аргументът на съда – всички тези наказателни постановления не са издадени от Мавродиев като председател на КФН, а от неговия заместник Ангел Джалъзов. И нямало данни Джалъзов да е действал по указание на председателя Мавродиев.

Но основният въпрос е дали Росен Босев ще получи справедливост в България, или това дело ще стигне до Съда в Страсбург. Отговорът на този въпрос засега се държи от главния прокурор Цацаров.

"Лингенс срещу Австрия", или Един журналист срещу австрийския канцлер През 1975 г. австрийският журналист Лингенс пише две остри статии срещу тогавашния австрийския канцлер Бруно Крайски и лидер на Австрийската социалистическа партия, след като Крайски защитил лидера на либералната партия заради участието му в бригада на СС през войната. В статиите се казва например, че "поведението на г-н Крайски... е неморално, недостойно", "проява на най-долен опортюнизъм", че той е лишен от такт и т.н. Канцлерът завежда две наказателни дела от частен характер срещу журналиста с обвинение, че го е дискредитирал, и ги печели – Лингенс е осъден на глоба от 15 000 шилинга, въпреки че съдът приема, че става въпрос за политическа критика и той е действал добросъвестно. През 1986 г. Лингенс печели дело срещу Австрия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), а резултатът е прословутото решение "Лингенс срещу Австрия" (Lingens v. Austria), първото знаково дело на Страсбург в материята за клеветата на политици. Тогава за първи път Съдът в Страсбург поставя началото на практиката, която трайно поддържа, че: 1. Границите на допустимата критика по отношение на политиците и публичните личности в това им качество са по-широки, отколкото за частните лица. За разлика от последните публичните личности съзнателно и неизбежно се излагат на близко наблюдение на всяка своя дума и действие както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно те трябва да проявяват по-висока степен на толерантност. Без съмнение те също имат право на защита на репутацията си, но това се преценява през призмата на обществения интерес от открита дискусия по политически въпроси. При преценката на тези фактори се вземат предвид и контекстът, в който са писани статиите, и цялостният публичен дебат. 2. За мнения и оценъчни съждения, направени добросъвестно в контекста на упражняване на свободата на изразяване, не може да се налага санкция. При преценката на дадена публикация/изявление съдът трябва внимателно да прави разграничение между факти и оценъчни съждения. Съществуването на фактите може да бъде доказано, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че фактите, на които г-н Лингенс е основал своята преценка, са били безспорни, както е била безспорна и неговата добросъвестност. (Според австрийския Наказателен кодекс осъждането може да бъде избегнато, ако се докаже истинността на твърдението. По отношение на оценъчните съждения това изискване е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване на мнение.) 3. Въпреки че наложеното на автора наказание, стриктно погледнато, не му е попречило да се изрази, то е представлявало вид цензура, която би го обезкуражила да прави критика от такъв вид в бъдеще. В контекста на политическия дебат такава присъда би възпряла журналистите да участват в публични дискусии по въпроси, засягащи обществения живот. Такава санкция би могла да попречи на пресата да изпълнява задачата си на източник на информация и пазител на интересите на обществото ("куче пазач" на обществото). "Обершлик срещу Австрия", или "Йорг Хайдер не е нацист, но е идиот" По една случайност и второто знаково решение на Страсбург за границите на допустимата критика на политици от страна на журналист е също по нашумял австрийски казус с особено популярен политик – лидерът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия по онова време Йорг Хайдер. През октомври 1990 г. лидерът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия Йорг Хайдер произнесъл реч, в която възхвалявал ролята на войниците, взели участие във Втората световна война, включително и тези от германската армия, за борбата за мир и свобода и за изграждането на съвременното демократично общество. По повод на тази реч австрийският журналист Обершлик, главен редактор на сп. "Форум", пише статия, в която в прав текст заявява, че Хайдер е идиот (trottel). Заглавието на статията е "P.S.: Идиот вместо нацист". "Аз ще кажа за Йорг Хайдер, първо, че той не е нацист, и второ, че той обаче е идиот. (...) Отричайки на тези от нас, които не са имали щастливата според него съдба да рискуват живота си в униформата на честта на Третия райх, правото да претендират свобода на възгледите, а камо ли пък политически свободи (а самият той никога не е имал щастието да служи в униформата на СС или на Вермахта), и по този начин изключвайки и себе си заедно с огромното мнозинство австрийци от упражняването на тези свободи, той според мен е идиот." Заедно със статията е публикуван пълният текст на речта на Хайдер. Хайдер подал тъжба до наказателния съд за клевета и обида и Обершлик е осъден на глоба. Австрийският съд приема постулатите на ЕСПЧ по делото "Лингенс", но според него думата "идиот" надхвърля границите на допустимата критика и има за цел единствено да унижи политика. Съдът в Страсбург обаче през 1997 г. дава друга гледна точка на това. "Дадени дума или израз, макар и да могат да бъдат възприети като спорни, не съставляват поради това безпочвена персонална атака, ако авторът е представил обективно разбираемо обяснение за използването им в случая. Свободата на словото е приложима и към "информация" и "идеи", които засягат, шокират или смущават, и това е от особена важност по отношение на пресата, чиято основна задача е да разпространява информация и идеи по политически и други въпроси от обществен интерес. Австрийските съдилища се фокусират само върху думата "идиот" в заглавието и текста на статията, а подобен спор трябва да се разглежда в светлината на всички факти по случая, включително обстоятелствата, при които статията е написана. ЕСПЧ отчита също така, че речта на Хайдер очевидно е била замислена да провокира обществото и да предизвика остри реакции, нейният пълен текст е бил публикуван заедно със статията на Обершлик, а авторът е представил обективно разбираемо обяснение за своята реакция, произтичаща от провокативното изказване на Хайдер. Така те са били част от политическата дискусия, предизвикана от речта на г-н Хайдер, и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване.