С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 юли 2019, 10:40, 4003 прочитания

Китай и България: да опитаме пак

Посещението на Румен Радев завърши с ново стратегическо споразумение, което трябва да побутне бизнес обмена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Инвестициите в България на втората по големина икономика остават символични.
  • Технологичните компании вероятно ще са първият сектор, който ще привлече устойчиво вниманието на Китай.
  • Китайският бизнес се нуждае от повече информация за условията за бизнес в България.
По времето на социализма колите на българските дипломати в китайската столица Пекин са били с номер 001. Заради несъгласието на СССР, които са били с 002, ситуацията се променя, но показва необичайната симпатия на комунистически Китай към България.

В годината, в която се навършват 70 г. от установяването на дипломатически отношения между двете държави, България за пореден път се опитва да капитализира тази симпатия. Този път на официално посещение отиде президентът Румен Радев, като целта беше същата, каквато българските политици винаги декларират - засилени бизнес отношения и привличане на инвестиции.


Китай е втората икономика в света (и първата по някои измерители), а в последните години е тръгнала на световен инвестиционен поход и почти няма държава, която да не иска да прави бизнес с тях.

България не е изключение и на пръв поглед полага усилия – участва в срещите между страните от Източна Европа и Китай, известни като формат "17+1", дори беше домакин през миналата година. Всяка година се провеждат редица конференции, български компании участват на международни изложения, китайски делегации гостуват в България.

Крайният резултат от всички тези усилия обаче до момента са инвестиции от... 105 млн. евро от Китай към края на 2018 г. Това е малко повече от Маршаловите острови и по-малко от Латвия, а като процент от всички вложения е 0.24%.



Нов опит, нови надежди

Официалната програма на Румен Радев беше отговаряща на китайската страст към протокола – само в рамките на няколко дни той се срещна в Китай с лидера Си Цзинпин и премиера Ли Къцян. Практическият израз на успеха на тези срещи беше договореното стратегическо партньорство между двете страни.

На теория това означава, че България може да получи подкрепата на Пекин за изпълнение на атрактивни и за двете страни проекти. На практика такава подкрепа имаше и досега, но атрактивни проекти липсват.

Сега ще се извърви отново същият кръг. Президентството ще запознае правителството с резултатите от посещението (в делегацията имаше само представител на Външно), а следващите стъпки са изпълнителната власт и бизнесът да подготвят проекти, които да предложат на Пекин, и то в кратки срокове. Президентът Радев на няколко пъти акцентира върху три общи проекта, които могат да задвижат нови инвестиции и нови партньорства - директна самолетна линия, китайска банка в България и център за развитие в София (виж текста).

Ако на държавата не може да се разчита да измисли по-различни от досегашните проекти (тунел под Шипка, АЕЦ "Белене" и още няколко пътя и пристанища), бизнесът може да ползва тази подкрепа свише за собствени идеи. Членове на бизнес делегацията, която придружаваше президента, казаха, че е важно компаниите да използват добрата база и да са активни в търсенето на партньори.

По време на визитата на Радев имаше три бизнес форума - в Далян, Пекин и Шанхай. В тях участваха представители на над 100 компании и бизнес организации, които вече развиват бизнес с България или се интересуваха от възможностите за такъв. Български участници споделиха, че са доволни от разговорите и виждат добра перспектива.

Бъдещи ползи

Реално погледнато, ще е мисия почти невъзможна да се привлекат големи производствени компании – китайският бизнес се стреми към гарантирани дългосрочни договори и пазарен дял зад граница, а не само към изграждане на определен завод. По-важното е, че Китай гледа към икономиката на бъдещето, стреми се да се превърне в технологичен лидер и придобива компании в този сектор с цел да увеличава глобалния си пазарен дял. Не е случаен фактът, че Пекин много по-ревностно защитава Huawei и технологичния си сектор от обвиненията на САЩ в сравнение с усилията, които полага срещу наложените от президента Тръмп мита върху стоманата.

Това означава, че ако сътрудничеството с Китай може да се развива в някоя област, тази е доста привлекателна. Шансът за партньорство са услугите, съвременните технологични сектори и свързаните с тях дейности, смята Иван Велков, който е в ръководството на Българската стопанска камара и на Столичния общински съвет и беше част от бизнес делегацията. Според него към България може да се насочат китайски компании, които вече са развивали бизнес в региона и са наясно с европейските правила, а българските предприемачи могат да рискуват с новите сектори.

Желанието на България за създаване на съвместен R&D център в София може да е добра основа за бъдещо партньорство. Развитието на такъв център може да е тласък за контакти между китайски и български компании, както и развитие на съвместни продукти. Освен това Китай разполага със значителни фондове и програми за инвестиции в иновации, което също е възможност за нашите предприемачи.

Източник от делегацията на президента Радев заяви за "Капитал", че България е защитила позицията по време на разговорите, че резултатите от научно-развойната дейност от такъв център би трябвало да останат българска собственост.

Българската страна е предложила да бъде създаден и съвместен инвестиционен фонд за развойна дейност, като Пекин и София вложат равни суми в него.

Къде може да търсим партньорства

Българският пазар има какво да предложи. Вземете например MobiSystems – българската компания е доставчик на мобилни продукти и бизнес приложения повече от 15 години. Приложението й OfficeSuite е един от най-пълните офис пакети за мобилни устройства на световния пазар. MobiSystems обслужва над 300 млн. индивидуални и корпоративни потребители в 195 държави, има офиси в САЩ и Китай, работи с всички формати и с всички облачни платформи за съхранение на данни. Компанията беше част от делегацията на Радев и по думите на присъствали при представянето ѝ на Световния икономически форум в Далян, азиатските предприемачи са били искрено впечатлени.

Амбиция да договорят партньорски отношения с китайската платформа за разплащане Alipay – собственост на Alibaba, имат пък компаниите за дигитални разплащания "Paysera България" и ePay. "Част от клиентите ни са търговци и искаме да им дадем възможност за онлайн и евтини разплащания, както и на китайските туристи да плащат в България през Alipay и WeChat", каза партньорът в Paysera Филип Мутафис.

Финансовите регулации в Китай са тежки и в този случай ще трябва сътрудничество между централните банки на двете страни.

Отпушването на разплащанията върви с желанието за увеличението на китайските туристи в България, които масово използват тези две приложения. През миналата година броят на китайските туристи е бил едва 27 хил. Стъпка в правилната посока е решението от юни български визи да се издават в още 15 китайски града. Друга възможност е получената покана към екипа на Радев България да бъде представена на онлайн платформата на китайската туристическа корпорация Ctrip. Тя е една от най-големите в света с пазарна оценка от над 20 млрд. долара на американската борса Nasdaq. Китайската група е собственик на известната технологична компания Skyscanner. Интересен въпрос е защо досега България не е представена на нея. Но той важи за доста неща в българско-китайските отношения.
Три проекта

Директна авиолиния между Пекин и София

Откриването на директна авиолиния между столиците на двете страни със сигурност би улеснило туризма. За предприемачите и сега не е проблем да пътуват. Трябва обаче да се има предвид, че за да се стигне до такова решение, е нужно да има икономически интерес за авиокомпанията. Нужни са проучвания за потенциалния брой пътници, защото заетостта на такива дълги полети трябва да бъде висока - според специалисти поне 90% в дългосрочен план. В противен случай съществува риск след няколко месеца авиолинията да спре и години наред да сме в забранителния списък като дестинация. Възможен вариант е България да се кооперира със съседна страна или друга в региона, която все още няма полети до Китай.

Клон на китайска банка

Откриването на клон на китайска банка също има икономическа логика, ако България наистина има желание да ускори бизнес отношенията с Пекин. Големи китайски банки от години присъстват в страни от Източна Европа. Според член на бизнес делегацията през миналата година Пекин е взел решение Bank of China да открие клон в България, но още не е изпълнено. Докато течеше визитата на Радев в Китай, делегация на China Construction Bank посети България и заяви, че разглеждат много сериозно темата за свое присъствие в страната и под каква форма да бъде то.

Трябва да се има предвид, че най-мощните китайски банки са инвестиционни и за да започнат бизнес в България, е необходимо да има проекти, които си заслужава да подкрепят. Според Иван Велков, ако китайска банка отвори клон в България, това задължително ще увеличи потенциала за привличане на китайски инвестиции.

R&D център

България ще се стреми да постигне по-добро партньорство в развойната дейност и иновациите с китайски компании. Стремежът е да се осигури финансиране на научни и изследователски програми, да се ускори трансферът на технологии и да се осигури бърз достъп до иновации. Желанието на България е да се открие съвместен център за научни изследвания и иновации в София с приоритет в области като нови материали, нано- и биотехнологии.
Зелена светлина за земеделието

Китай заема второ място след Турция сред експортните партньори на България извън ЕС. За 2018 г. стокообменът е нараснал с 22% и е достигнал 2.440 млрд. долара. България обаче е на сериозен дефицит в търговските си отношения, а износът ни се ограничава в рамките на малък асортимент стоки – рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от него.

На практика с визитата на Румен Радев беше отпушен износът на мляко и млечни продукти, след като бюрократичен проблем е бавил реалното стъпване на български производители в Китай.
Финализирани бяха също така усилията на земеделското министерство за износ на пчелен мед, тютюн и спиртоварен остатък.
Ли Яцзун, търговски представител на провинция Хъбей за България:
Трябва ни повече информация

Като търговски представител за България търся възможности за търговия със страната. Работим с различни компании и сме доволни от отношенията с тях. Условията за бизнес са добри, но трябва повече информация. В Китай сте известни с футбола, художествената гимнастика, киселото мляко, но трябва още усилия за бизнеса.

Трябва да смените тактиката в бизнеса. В България произвеждате хем хубаво, хем евтино. Трябва обаче да се правят добри опаковки и представяне на продуктите.

Започнахме с внос на вино през 2011 г. и то се продава добре в Китай. По-късно разширихме асортимента с козметични продукти, а преди няколко години започнахме и износ за България, предимно работни облекла. Участваме непрекъснато в подобни форуми (като този между представители на бизнеса от двете страни в Пекин – бел. ред.), за да правим реклама на България и да търсим нови контакти, разбира се. Ще търсим възможности за съвместни проекти в биоземеделието и туризма. Правителството в Китай стимулира развитието на тези отрасли.

Компании от провинцията проявяват интерес към строителството и изграждане на комплекси, след като се очаква страната да влезе в Шенген.

Капитал - брой 28

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Защо се срина морският туризъм
  • Как F-16 полетя към парламента
  • Новите въпросителни пред Исторически парк

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Президентът поиска отново да се забрани фирмите да финансират партии Президентът поиска отново да се забрани фирмите да финансират партии

Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, твърди Румен Радев

16 юли 2019, 539 прочитания

Строителната "Галчев инженеринг" се яви сама на търг на "Софийска вода" и го спечели 4 Строителната "Галчев инженеринг" се яви сама на търг на "Софийска вода" и го спечели

Компанията е обичайният изпълнител на обществените поръчки на столичното ВиК дружество

16 юли 2019, 1091 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор