Прокурорски абордаж във военното разузнаване

Илюстрация След акцията на прокуратурата шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов (в средата) е в принудителен отпуск Увеличаване След акцията на прокуратурата шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов (в средата) е в принудителен отпуск Автор: Велко Ангелов Смаляване

На изхода на музея на шпионите във Вашингтон след биографиите на най-известните агенти в историята е написано, че най-добрият агент е този, за когото никой не е чувал.

Същото може да се каже и за служба "Военна информация" (СВИ) - структурата, която се намира на върха на пирамидата на военното разузнаване. За разлика от цивилното разузнаване (Национална разузнавателна служба, а сега Държавна агенция "Разузнаване") или контраразузнаването (Национална служба "Сигурност", сега част от ДАНС), "Военна информация" е успявала да стои настрани от скандалите, характерни за сектора.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Или поне досега. В понеделник от държавното обвинение съобщиха, че Софийската военноокръжна прокуратура е привлякла като обвиняеми настоящия (Пламен Ангелов) и бившия (Светослав Даскалов) директор на СВИ. Те са обвинени в престъпление по служба, тъй като според държавното обвинение са нарушили правилата при издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация на служители във военното разузнаване.

В резултат на обвиненията Ангелов остана временно без достъп до класифицирана информация, което стана причина да излезе в отпуск.

Явната кампанийност на действията на прокуратурата и очевидната несъстоятелност на тезата на обвиненията налагат заключението, че в случая най-вероятно това е поредният епизод от превземането на сектора за сигурност от политико-икономически кръгове, зад който прозира името на депутата от ДПС Делян Пеевски.



Силната страна на военното разузнаване е, че има компетентност извън територията на страната, т.е. информационните потоци, които събира и анализира чрез агентурата и партньорите си, могат да обхванат и действия, включително и на български граждани, в чужбина.

Действията на прокуратурата обаче не само имат трайни поражения върху работата на службата, но и поставят в сериозен риск нейни служители.

Виж кой подписва

Тезата на държавното обвинение е, че разрешителните за достъп до класифицирана информация, които служителите на СВИ са получавали, са били подписани не от директора на службата и негов заместник, а от т.нар. служител по сигурността на информацията в структурата и "това е довело до нерегламентиран достъп до секретна информация, тъй като достъп е бил предоставен на 504 лица в нарушение на разпоредбите на закона".

Законодателството обаче дава право на службите за сигурност сами да провеждат проверките (за разлика от други институции, където това прави ДАНС) на служителите си.

Въпросният подпис е последното действие в процедурата по издаване на допуск до класифицирана информация и въпреки че не е записано в прессъобщението, държавното обвинение не поставя под съмнение проверката за надеждност, която е била направена преди това. (Вижте още за обвинението на прокуратурата в карето)

[Shutterstock]

Войната на службите или...

Неубедителната обвинителна теза е първият аргумент в подкрепа на съмненията, че зад действията на прокуратурата стои опит за превземане на специалната служба или най-малкото за придобиване на информация за нейните агенти. Второто доказателство е явната кампанийност на държавното обвинение.

Първо - съобщението (което е редактирано от говорителя на главния прокурор Сотир Цацаров - Румяна Арнаудова) е пуснато повече от месец след като двамата са били привлечени като обвиняеми, която е станало в края на май тази година.

Второ - прокуратурата дава ясно да се разбере, че в случая става дума не за разследване на конкретно престъпление, свързано с опазване на класифицираната информация, а за цялостна ревизия на работата на бившия и настоящия директор на СВИ. "В хода на разследването се събират доказателства и за извършени злоупотреби с финансови средства и нарушения на Закона за обществените поръчки в Служба "Военна информация" - МО. Информация за това се съдържа отново в сигнали на ДАНС, отправени до прокуратурата", се казва в края на съобщението.

След като военноокръжната прокуратура е привлякла като обвиняем настоящия директор на службата Пламен Ангелов, тя е поискала ограничаване на достъпа му до класифицирана информация. Това от своя страна е довело до невъзможност той да изпълнява задълженията си и е станало причина да излезе в отпуск. Това е и прекият ефект от действията на държавното обвинение.

През юни 2018 г. правителството изненадващо назначи четвърти зам.-директор на службата - Янко Златанов, чийто професионален път е преминал в МВР, Национална служба "Сигурност" и ДАНС. Предположенията са, че е възможно той да управлява "Военна информация" след обвиненията срещу Ангелов. Според закона ръководителят на структурата се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Не по-малък проблем е и пълната еклектика около действията на ДАНС. Агенцията има водеща роля в случая, а и прокуратурата сама съобщава, че досъдебните производства са образувани по нейни сигнали. Това на практика означава, че една служба за сигурност се намесва в работата на друга, което е недопустимо. Случващото се силно напомня на процесите през 2013 г., когато ДАНС "погълна" ГДБОП, а главният прокурор Сотир Цацаров изпрати прокурори, които да четат всички оперативни дела на службата за борба с организираната престъпност.

"Надявам се ДАНС да не е влязла на проверка в Служба "Военна информация". Самата служба би трябвало да има собствено звено "Сигурност", което да обезпечава, да гарантира вътрешната сигурност на тази специална служба", коментира пред БНР през седмицата преподавателят по защита на класифицираната информация и дългогодишен ръководител на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) доц. Цвета Маркова.

Не съвсем безобиден е и фактът, че държавното обвинение (а вероятно и ДАНС) е иззело 504 броя разрешителни за достъп до класифицирана информация, което означава, че на практика двете служби разполагат със списъчния състав на немалка част от щатните служители на военното разузнаване.

Какво ще се случи

Директорът на СВИ Пламен Ангелов може да бъде освободен само с указ на президента. Във вторник от Министерството на отбраната излязоха с позиция до медиите, в която на практика защитиха ръководството на службата: "Разпространените в медийното пространство твърдения за допуснато изтичане на класифицирана информация от Служба "Военна информация" категорично не отговарят на истината, както не отговарят на истината и твърденията за изтичане на държавни тайни. Както е известно, военното разузнаване е най-старата българска разузнавателна служба, неотдавна тя навърши 111 години. Дейността ѝ се отличава с доказана ефективност и резултатност, което е основание за високите оценки от партньорските служби от НАТО и ЕС." Доказателство за това, че службата се ползва с доверие от партньорите си, е фактът, че през 2017 г. неин гост беше бившият шеф на разузнаването на НАТО генерал Пол Нелсън.

Едно от предположенията е, че военната прокуратура ще продължи с обвиненията срещу ген. Ангелов, което да бъде използвано като аргумент пред президента Радев да издаде указ за освобождаването му. Източник от Министерството на отбраната коментира, че случващото се може да бъде използвано за повод службата да се слее с цивилното разузнаване, за което обаче е необходима мащабна законодателна промяна. Ако целта е такава, изпълнението едва ли ще е проблем. Групата, за чието лице се приема Пеевски, е дала достатъчно доказателства, че в момента може да разчита на подкрепа от всички държавни институции (прокуратурата, ДАНС, МВР, антикорупционната комисия, цивилното разузнаване, НАП, финансовата инспекция).

Военното разузнаване е ценно заради уникалния инструментариум за събиране на информация, с който разполага. Може, разбира се, превземането му да цели контрол над вече придобита информация.

При всички положения обаче действията на ДАНС и държавното обвинение ще доведат до поражения върху работата на военното разузнаване и ще навредят на взаимодействието с НАТО и ЕС по линия на военното сътрудничество.

Кухото обвинение на прокуратурата Тезата на държавното обвинение влиза в явна колизия със законодателството. Законът за защита на класифицираната информация казва, че "компетентен орган по издаване, прекратяване, отнемане и отказване на разрешение за достъп до класифицирана информация" са ДКСИ и ръководителите на службите за сигурност и за обществен ред или заместниците им, когато са упълномощени от тях, както и служителите по сигурността на информацията", т.е. няма никакъв проблем разрешенията да се подписват от служителя, каквато е била практиката от години. В Закона за военното разузнаване е регламентирано, че именно "служителят по сигурността на информацията отговаря за извършване на обикновеното, разширеното и специалното проучване за надеждност на служителите на службата и на кандидатите за служба и работа в нея". На Пламен Ангелов и Светослав Даскалов е повдигнато и второ обвинение, а именно, че заради техните действия Държавната комисия за сигурността на информацията е издала неправомерно и сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО и ЕС. Според законовата процедура разрешението за достъп се създава в три екземпляра, като третият от тях се изпраща в ДКСИ - това е организацията, която стои най-отгоре в процеса по опазване на тайните на държавата. На базата на този трети екземпляр ДКСИ издава и сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО и ЕС. "Капитал" се обърна към ДКСИ с въпрос дали при получаването на тези екземпляри са обърнали внимание на факта, че те са подписани не от директора на службата, а от служителя по сигурността на информацията. От комисията отказаха да отговорят с обяснението, че тече разследване. Ако прокуратурата обаче е убедена в правотата си, обвинения трябва да има и за служители в ДКСИ.