В настоящия управленски мандат на Бойко Борисов Движението за права и свободи формално е в опозиция, но всъщност по важни гласувания в Народното събрание подкрепя ГЕРБ. Представителите му атакуват патриотите и по този начин се опитват да променят модела на управление. За машинното гласуване обаче интересите им съвпадат с тези на БСП. От ДПС твърдят, че основната им цел е да няма огромно количество невалидни бюлетини и затова търсят начини броенето на хартиите да не е на ръка. Депутати от движението казват, че заради недействителните гласове на последните парламентарни избори те са били ощетени с един или два мандата, които биха им гарантирали втора позиция в класирането и предимство пред патриотите в сътрудничеството с ГЕРБ.

Социалистите също смятат, че употребата на машини в изборите намалява манипулациите при броенето на гласовете.

Под риск ли са изборите

За пръв път на европейския вот през май устройствата влязоха по-масово в употреба. По предложение на ДПС в Изборния кодекс беше предвидено те да са в най-малко 3000 секции (от общо близо 12 000) в страната, а на местния вот през октомври - в поне 6000. На парламентарните избори през 2021 г. няма да има хартиени бюлетини.

След вота през май ЦИК отчете редица проблеми около машинното гласуване. Според доклада на избирателната комисия едва 7,59% от всички гласували са използвали устройствата за това, но това са 27,7% от гласоподавателите в секциите с машинно гласуване. От комисията пресметнаха, че цената на един глас е 59 лв. - в нея калкулират обществената поръчка за взимането под наем на машините, сертифицирането им, което беше отказано от държавата и се проведе в последния възможен ден, неясно от кои точно университетски преподаватели и учени, допълнителното заплащане на членовете на избирателните комисии и др. За сравнение - от ЦИК казаха, че гласуването с бюлетини струва 0.77 лв. на глас. Близо 40% от протоколите пък били сгрешени - не отчитали гласовете от машините или преференциите, отбелязани през тях.

БСП, ДПС, обмудсманът Мая Манолова, експерти от обществения съвет при ЦИК, както и други политици обаче твърдят, че ЦИК е направила всичко възможно да саботира гласуването с машини, за да може управляващите да имат аргументи за отмяната му. Правилата за начина, по който се използват устройствата, бяха одобрени от централната комисия пет дни пред вота, след като бяха минали обученията на членовете на секционните комисии. Сертифицирането на машините стана часове преди да бъдат транспортирани из страната. Протоколът за отчитането на гласовете не съдържа отделна графа за гласувалите с машина, а числата за съответните кандидати трябва направо да се сумират и т.н.

Във формат работна група, организирана от правната комисия в парламента, чието заседание не беше публично, ГЕРБ, "патриотите" и "Воля", представители на ЦИК, експерти, правосъдният министър Данаил Кирилов преди десетина дни отхвърлили предложенията на Крум Зарков от БСП за подобряване на текстовете в кодекса. На откритото заседание на комисията в сряда от ДПС заявиха, че между двете четения на измененията в кодекса ще поискат машините да се закупят от държавата, а "Информационно обслужване" да създадат софтуера.

От ГЕРБ обаче предупреждават, че ако машините останат, местният вот наесен е под заплаха. Той е най-сложният от всички - в 265 общини в страната има избори за кмет и съветници, издигани от партии, коалиции, инициативни комитети в различен състав. Отделно има вот за кметства в около 3000 населени места, както и избор на районни кметове в София, Варна и Пловдив. Освен това, ако нито един от кандидатите за кметове не събере поне 50% от гласовете на първи тур, след седмица следва балотаж и съответно машините трябва бързо да се пренастройват.

Кой ще надделее

Номинално привържениците на отмяна на гласуването с устройство в парламента са повече от противниците. БСП и ДПС при максимална мобилизация имат 104 гласа, които няма да им помогнат да предотвратят промените в кодекса.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева побърза да насрочи извънредно заседание във вторник. Депутатите излизат във ваканция от началото на август. Текстовете трябва да минат на първо четене в залата, а после да се обсъждат отново в правна комисия и да се гласуват окончателно на второ четене от всички депутати. При съкратени срокове това може да стане не по-рано от седмица. Президентът обаче има срок от 15 дни да мисли дали да наложи вето на измененията или да ги обнародва. Ако ги върне, както най-вероятно ще постъпи, ако останат в първоначалния си вид, ГЕРБ има готовност да свика извънредно заседание на Народното събрание през ваканцията през август.