С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 15 юли 2019, 17:09, 3521 прочитания

Новият здравен модел: Частни здравни каси ще има най-рано през 2021 г.

Дотогава ще се търси консенсус в сектора, ще се остойностяват медицинските услуги и ще се поправя законодателството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Здравно осигурените ще могат да избират дали да внасят вноските си в държавната здравна каса или в частни дружества най-рано през 2021 година. Това стана ясно от думите на здравния министър Кирил Ананиев, който за втори път след септември 2018 г. представи предложението си за здравен модел. Дотогава той ще търси консенсус в съсловието и политическите сили за демонополизация на здравната каса, ще бъдат остойностени медицинските услуги и трудът на медицинските специалисти и ще бъде променено законодателството.

Както стана известно преди повече от седмица, Ананиев представи контурите на двустълбов модел, в който здравната каса и частни фондове ще се конкурират за задължителните здравни вноски, а отделно от това частни застрахователи ще събират доброволни застраховки. Според предложението на Ананиев засега моделът няма да изисква увеличаване на здравната вноска от 8% от заплатата, колкото е в момента, или свиване на основния пакет медицински услуги.


Идеята за двустълбов модел беше посрещната на нож от синдикатите и повечето пациентски организации. Дори ДПС, които от 15 години настояват за демонополизация на здравната каса, обявиха, че има много неизвестни, които трябва да намерят отговор, преди да се пристъпи към следващи крачки. БСП се обяви против модела в сегашния му вид. Единствено ГЕРБ, в чиято предизборна програма фигурира демонополизацията, застанаха зад идеята на Ананиев, отново с уговорка, че преди да се пристъпи към нея, трябва да бъде преструктурирана Спешната помощ, да има остойностяване на услугите и национална здравна информационна система.

Какво предлага Ананиев официално

През септември миналата година Ананиев предложи двустълбов и тристълбов модел. Тогава той обяви пристрастията си към тристълбовия модел, като идеята му беше НЗОК да плаща лечение до 700 лв., а над тази сума да го правят частните здравни фондове. Сега той смята, че "двустълбовият модел е по-лесно приложим, защото няма дублиране на дейности и финансиране".



Ананиев предлага здравната каса и новолицензирани частни фондове да се конкурират за здравните вноски.

Лечебните заведения ще могат да си определят собствени цени на основния пакет медицински услуги, но пък в същото време министерството и лекарският съюз ще определят какво влиза в основния пакет и минимални цени, под които здравната каса и фондовете не могат да слизат.

Министерството ще определя и максимални цени за някои видове лечение, над които не могат да се сключват договори, но не бяха дадени детайли за кои услуги става въпрос.
Моделът предвижда, ако здравните фондове имат печалба, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго освен за здравни услуги.


Фондовете ще трябва да осигурят национално покритие, като сключват индивидуални договори с лекарите и лечебните заведения. Министърът изтъкна още, че моделът предвижда, ако здравните фондове имат печалба, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго, освен за здравни услуги.

Фондовете и здравната каса ще получават осреднени здравни вноски, а не парите на избралите ги пациенти. Размерът на осреднената вноска ще се определя от НАП на база на събраните средства от здравни вноски и всеки фонд ще получава еднаква вноска за всеки записан.

Частните фондове ще бъдат задължени да имат резервен фонд и да отделят средства в гаранционен фонд, които да гарантират на пациентите, че ще получат услуга при евентуален фалит на фонда.

Все още не е ясно на какви условия трябва да отговарят частните фондове, но Ананиев изтъкна, че те трябва да имат минимум 500 хил. осигурени, за да заработят. В първия вариант за този модел прагът беше 1 млн. осигурени.

Министърът обяви още, че заедно с пациентите, синдикатите и работодателите "ще предприемат действия за преструктуриране на здравната система".

След дискусията, която продължи три часа, Ананиев обяви, че до края на тази година министерството ще остойности медицинските услуги в основния пакет, което беше поставено като основна пречка в изказванията на абсолютно всички поканени. То обаче зависи от това кои болници и лечебни заведения ще отговорят на новите медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, каза Ананиев. Тези правила би трябвало да влязат в сила от края на юни, но тъй като не са готови, министерството предлага в свой законопроект срокът за тях да бъде удължен до ноември тази година.

Министърът допълни още, че се работи по националната здравна информационна система, която трябва да даде яснота кой от какво е болен и от какви грижи и съответно средства се нуждае.

Малко за и много против

Както и се очакваше, Ананиев представи модел без конкретни изчисления и призова да не се задават въпроси по него, което пък отприщи присъстващите на представянето около 300 души да задават въпроси по множеството неясноти в рамката.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов обяви, че разговорите за здравеопазването винаги са полезни, но когато се говори за финансиране, трябва да стане ясно за какво стигат парите и за какво не и отбеляза, че за него този модел означава, че се легализира доплащането за здраве само за тези, които имат финансова възможност и че доплащането ще се увеличи. Той попита кой ще финансира редките заболявания, чието лечение е скъпо.

Омбудсманът Мая Манолова обяви, че ако на министъра му е било необходима една година, за да еволюира до този модел, не може да изисква присъстващите да се ориентират за два часа в него. Тя каза, че е съгласна, че има нужда от повече средства за профилактика и превенция и повече качество в системата, но че предложеният модел безспорно ще оскъпи системата заради администрацията и множеството резервни и гаранционни фондове, които ще трябва да се създадат.

Тя попита означава ли предложението, че всеки фонд ще формира свой пакет услуги и свои цени, както и как ще се подобри достъпът до съвременни лекарства, но до края не получи отговор. Манолова настоя да чуе дали Ананиев има политическа подкрепа за предложенията си. "През миналата година заявихте, че моделът е изчерпан, но след това предложихте законопроект, който бетонира този изчерпан модел", каза тя.

Д-р Хасан Адемов от ДПС настоя да чуе дали министерството работи по остойностяването на медицинските услуги, има ли работеща информационна система и медицински стандарти. Той допълни, че политическата му сила от 15 години е за демонополизация на здравната каса и няма нищо по-хубаво от конкуренцията, но трябва преди това да се остойности медицинската помощ и да се отговори на много въпроси, като например какво се случва с лечебните заведения, които не са сключили никакъв договор.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ обяви, че през конкуренция на НЗОК ще могат да се преодолеят дефицитите в оперативното администриране на здравните осигуровки и в контрола върху изразходването им. Тя изтъкна, че преди да пристъпят към демонополизация, ще изпълнят няколко от основните си обещания – акцент върху превенцията и профилактиката, преструктуриране на Спешната помощ, което тече в момента, и заработването на единната информационна система.

Синдикати и пациенти - против

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров обяви, че организацията има готово остойностяване на медицинските услуги. Той каза, че организацията е категорично против застрахователите да избират кой да лекува пациентите и е недопустимо лекарите да се договарят сами с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове. Маджаров поиска да има минимални цени, по които съсловната организация да се договаря. След лекарите договаряне лично с тях поискаха и медицинските сестри, и физиотерапевтите.

Представителят на Световната здравна организация Михаил Околийски изтъкна, че в България доплащането е 42.5% над публичните средства за здраве, а по препоръките на организацията трябва да е не повече от 15% и при промяна в модела е необходимо да има акцент върху профилактиката, а не върху болничното лечение.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обясни, че организацията е против модела, защото той щял да осигури бизнес и печалба на определен кръг фирми и ще снеме политическата отговорност за здравеопазването от управляващите и ще я прехвърли на частни субекти.

"Първо трябва да видим къде са проблемите, а после – как ще се финансира системата. Ако преминем към този модел, ще пострадат достъпността до лекарите, качеството и възнагражденията на работещите", каза Манолов.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, също изтъкна, че не може да намери никакви аргументи, за да подкрепи предложения модел. "Демонополизацията на НЗОК не е панацея. Много сектори бяха либерализирани и виждаме какво става в банките и в енергийния сектор. Трябва ясно да се остойности и гарантира основният пакет, а след това да се види дали има мегдан за печалба над него", каза Димитров.

Възражения имат и от пациентските организации. Андрей Дамянов от Националната пациентска организация изтъкна, че демонополизацията със сигурност ще доведе до увеличаване на разходите за здраве и стои въпросът защо е нужна тогава.

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов обяви, че не вижда как при предложения модел ще се увеличи достъпът до медицинска помощ.

Пенка Георгиева от пациентски организации "Заедно с теб" изтъкна, че НЗОК не се справя и трябва да се демонополизира, но за да бъдат платени всички медицински услуги, трябва да се увеличи здравната вноска.

Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, повдигна въпроса кой ще плаща вноски на 714-те хиляди пациенти с увреждания.

Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък каза, че работодателите са против да се увеличава здравната вноска в нереформирания здравен сектор.

Кирил Бошов от Асоциацията на българските застрахователи изтъкна, че 350 хил. техни пациенти са изключително доволни от доброволните си здравни застраховки и няма смисъл да се създават нови дружества, за които ще се изискват нови капитали и фондове, вместо да се стъпи на сега съществуващите компании. Бошов добави, че трябва ясно да се остойности какво влиза в базовия пакет и колко струва то, за да бъде ясно на всеки гражданин за какво плаща здравни вноски.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит

Притеснението за рецесия насочва вниманието към лихви, акции и облигации

18 авг 2019, 905 прочитания

Министерството на финансите публикува нова доза предложения за промени в Н-18 1 Министерството на финансите публикува нова доза предложения за промени в Н-18

Основните изменения са свързани със сроковете за фирмите, които използват софтуер за управление на продажбите

18 авг 2019, 1314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Акцизните складове ще се наблюдават с камери 24/7 и ще пазят архив

От петролния бранш изразиха съмнения как ще се администрира огромният масив от данни и окачествиха идеята като пореден PR

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство