сецесион. Отличителна черта на къщата (освен интериора, който не е запазен) е скулптурата на женска глава на една от колоните откъм "Шипка" - дело на Андрей Николов – възпитаник на Антонен Мерсие в École des Beaux-Arts, Париж, впоследствие член на управителния съвет на международната асоциация на художниците в Рим.

През 1913 г. къщата е продадена на Петко Теодоров – минен инженер, за кратко кмет на София и брат на министър-председателя (1918–1919) Теодор Теодоров. След Втората световна война наследниците - Мария и Анка П. Теодорови, успяват мъчително да запазят целостта на сградата в условията на масово одържавяване: таванският етаж остава за тях, а първите два етажа са използвани последователно за детска градина и офиси на Националния институт за паметници на културата.

След 1989 г. Мария Теодорова реституира къщата и завещава имота на няколко физически и юридически лица: на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация "България", ръководена от Яков Джераси, и на адвоката по делото за реституцията. Условието в завещанието е къщата да бъде реставрирана като архитектурен паметник на арх. Георги Фингов.

За няколко години там е офисът на фондация "България", където по думите на Джераси се работи усилено по връщането на Симеон Сакскобургготски в България. Самият цар нарича набелязаните тогава стъпки "Планът "Шипка". "Казваше се така, защото всички неща, свързани със завръщането на царя, се решаваха в къщата на ул. "Шипка", разказва самият Джераси в интервю пред "Дневник" през 2003 г.

Няколко години по-късно обаче историческата приемственост рязко се прекъсва. Надежда Теодорова, наследница по линия на Теодор Теодоров, оспорва завещанието и печели делото в края на октомври 2007. Броени дни след това тя прехвърля къщата на фирмата "Бългериън кънстракшън хаус" за близо 4 млн. лв. според документи в Имотния регистър.

Към днешна дата като крайни собственици на дружеството са посочени Атанас Вангелов и Марта Лалова. Атанас Вангелов е управител и на "Шипка резидънс" - фирмата съществува от 2018 г. и в нея е апортирана къщата на арх. Фингов. При апорта имотът е оценен на 5.7 млн. лв.

Обрат в плановете

През 2009 г., точно в началото на големия имотен срив, "Бългериън кънстракшън хаус" внася проект за изменение на устройствения план на къщата, който предвижда надстрояване и нов обем на пет етажа с луксозни жилища. Новината не е посрещната добре - компанията вече има опит с "надграждането" на паметници на културата и по-точно с т.нар. Къща на Горгас на "Оборище" 10 (срещу посолството на Франция), проектирана отново от арх. Фингов и арх. Маричков. В момента там се намира "Резиденция Оборище", като идеята беше част от оригиналната фасада да се "интегрира" в новата стъклена сграда, но реално от автентичния вид на къщата не е запазено нищо.

Срещу надстрояването на къщата на Фингов тръгват петиции от няколко граждански инициативи и сдружения. Те настояват Столичната община и Министерството на културата да влязат в правомощията си и да защитят паметника на културното наследство, както го изисква законът.

В крайна сметка проектът е оттеглен, Столичната община опитва да наложи глоби на собствениците за безстопанственост (обжалвани са), а къщата дори за кратко се появява в обява за продажба на агенцията за имоти Unique Estates за 3.75 млн. евро.

През миналата година е представен план за реставрация, който предвижда запазване на къщата, възстановяване на съществувала едноетажна стопанска постройка и израждане на частично подземно ниво, което ще служи за гараж. Проектът е съгласуван от НИНКН през октомври 2018 г. и вече има влязло в сила разрешение за строеж.

През 2017 г. собствениците възстановиха разрушената мазилка и пребоядисаха външните стени. По думите на арх. Бобев те са приели варианта да възстановят къщата в автентичния ѝ вид, а проектът е минал всички етапи на съгласуване в Министерството на културата и Националния институт за паметници на културното наследство (НИНКН). Възстановената сграда ще е с жилищна функция, каза арх. Бобев и обясни, че в момента тече избор на изпълнител.