С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юли 2019, 11:45, 3416 прочитания

Износ на надежда

Българският експорт започва добре годината, но сигналите от основни търговски партньори не са окуражаващи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Българският експорт започва добре годината - за първите пет месеца расте с 9%.
  • Прогнозите за забавяне на потреблението в страната насочват прожекторите към износа като ускорител на икономическия растеж през тази година.
  • Сигналите от основни търговски партньори обаче не са окуражаващи и повдигат въпроса дали положителните новини не са временни.
Европейските пазари буксуват, оглеждайте се за други. Това е препоръката, отправена към България в последната макроикономическа прогноза на еврокомисията. Комисията подобно на други институции очаква забавяне на икономиката на еврозоната. Но и на основния двигател на растежа в страната ни през последните години - покупките на домакинствата. Затова и погледите са към пазарите извън ЕС като нов потенциален източник за увеличение на доходите и продажбите, а оттам - и на БВП.

Съдейки по данните дотук, надеждите изглеждат оправдани - през първото тримесечие на годината приносът на нетния износ към ръста на икономиката се увеличава. Продажбите на български стоки в чужбина към май пък са с 9% над нивото от 2018 г.


Тази година обаче е първата от доста време насам, в която основен сектор като туризма вместо ръст ще отбележи спад. А червените сигнални лампи, които светнаха от данните на основни търговски партньори на България като Германия, Италия и Турция, повдигат въпроса дали положителните данни за българския експорт не са временни.

По-добра година

Една голяма част от увеличението на стоковия износ за първите пет месеца на годината идва от по-ниската база - през 2018 г. "Лукойл Нефтохим" спря за планов ремонт, което доведе до двумесечен застой в производството на рафинерията. Сега този фактор не влияе, а единствено цената на петрола на международните пазари. Тя е особено трудна за прогнозиране. От една страна стои Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), която налага доброволни ограничения на производството на членуващите страни (последното споразумение е в сила до март 2020 г.) и така тегли международната цена на петрола нагоре. От друга страна пък е производството извън ОПЕК, което, съдейки по прогнозите, ще расте и ще сваля цената на т.нар. черно злато. От петрола е зависим и местният растеж - цената може да повлияе на експорта на горива, който пък често е отговорен за значителни промени в общата стойност на продажбите в чужбина.



Най-голямата компания за преработка на мед и медни сплави "Аурубис" също направи пауза за непланиран ремонт, което в комбинация с по-ниските борсови цени обяснява и спада на продажбите на цветния метал миналата година. През тази дружеството пък излезе в планов ремонт, но в сравнение с миналата година цената на медта сега е по-висока. Или накратко - големият износител "Аурубис" ще изнесе количества колкото миналата година, а стойността може да е леко по-висока заради международните котировки.

Неблагоприятните климатични условия през 2018 г. пък се отразиха на сделките с пшеница. Предвид по-слабата реколта обаче производители и търговци отложиха част от продажбите на продукцията за тази година (вместо за края на 2018 г.) и така статистиката отбеляза ръст и на експорта на зърнени култури през първите месеци на 2019 г.

Продължават да се увеличават и продажбите на машини, части и апарати, т.е. на тази част от износа, която носи по-висока добавена стойност за икономиката.

"Ускоряването на растежа през тази година ще дойде от инвестициите и износа, тъй като много от факторите, които възпрепятстваха нарастването на износа през миналата година, избледняват", посочва главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов в последния икономически обзор на банката.

Конкурентни, но на цена

Картината обаче не е черно-бяла. "Вторият ни експортен партньор – Турция, обезцени валутата си и миналата година това повлия на българската икономика по два канала: първо – българските стоки станаха скъпи за турския пазар, и второ – цените на туристическата услуга на турците поевтиня, което се отразява на нашия туризъм. Ако лирата продължи да е слаба, тези процеси ще продължат да действат в същата посока", посочва икономическият анализатор Емил Калчев. Той обръща внимание, че българският износ е силно зависим от международната конюнктура, тъй като разчита предимно на ценова конкурентоспособност. "Предвид факта, че сме в режим на валутен борд, и на фона на ръста на възнагражденията, на енергията и т.н. възможностите за успешна ценова конкуренция потенциално намаляват. Към това се наслагват и други трудно прогнозируеми фактори - природни, политически и т.н.", допълва Калчев.

Някои сектори, като текстилния бранш например, вече са под натиск. "Откакто започнаха протестите на "жълтите жилетки" във Франция, поръчките буксуват. Това се прехвърли и към Германия. Потреблението в ЕС се забавя", казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Тя допълва, че проблемът идва от свръхпредлагане по магазините, хората не купуват. "Не бих се изненадала, ако тази година видим стъпка назад в обема на продажбите, съдейки по спада на поръчките", допълва тя.

Рисковете

Още притеснителни сигнали идват и от най-големия пазар за български стоки - Германия (виж графиката). След пика на индустриалното производство в западноевропейската страна през декември 2017 г. траекторията е само надолу. Така например през май поръчките в германски заводи падат с 8.6% на годишна база, а индексът на очакванията на мениджъри в индустрията пада до 44.4% през април. Това е пети пореден месец на стойност под 50, което се асоциира с период на спад в икономическия цикъл. Статистиката показва, че увеличението на продажбите на български стоки в Германия започва да се забавя - то е едва 1.9% към април при ръст от 16.2% към края на 2018 г. Към Италия пък вече е видим спад на износа с 3.8% при повишение от 10% миналата година.

Според Берт Колейнм, икономист на холандската корпорация ING Group, през втората половина на годината едва ли ще има повишение на индустриалното производство в еврозоната. И това ще се отрази както на експорта на икономиките, ползващи еврото, така и на техните подизпълнители.

"Ако Германия – най-големият ни търговски партньор, има проблеми, не е задължително те веднага да се отразят на поръчките към българските им подизпълнители. Тъй като се конкурираме предимно с цената, при рецесия обемите дори може да се увеличат", е мнението на Калчев. Пример донякъде е възходът на местните производители на електрически велосипеди (които обаче са много малък дял от общия експорт). Компаниите залагат на ръст на производството, след като ЕК ограничи вноса на евтини китайски колелета.

Потенциално ескалиране на търговските конфликти по света също би се отразило неблагоприятно на растежа на българския износ, макар и косвено. За това предупреждават и БНБ в своя тримесечен Икономически преглед.

Въпреки всички условности и рискове 2019 г. вероятно ще бъде по-добра за българския износ, отколкото миналата година. Но това не означава автоматично и по-висок ръст на БВП. Ако потреблението действително се забави, каквито са индикациите и прогнозите, експортът едва ли ще е достатъчен, за да изведе икономическия растеж над така желаните 3.5%.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Първият ден от болничните няма да се плаща 4 Първият ден от болничните няма да се плаща

Решението предизвика остра обществена реакция и дойде след заседание на управляващата коалиция

14 ное 2019, 3233 прочитания

Инвеститорите в сгради вече ще си връщат ДДС при изграждане на улици 1 Инвеститорите в сгради вече ще си връщат ДДС при изграждане на улици

Търговията с акции на компании с имоти няма да се облага с ДДС, реши бюджетната комисия при второ четене на данъчните закони

14 ное 2019, 1103 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10