С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 19 юли 2019, 12:51, 12338 прочитания

НАП: нищо лично

Най-големият теч на данни в България засяга практически цялото икономически активно население на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

#НАПЛийкс

Ако някой просто спазваше закона

Течът на НАП нямаше да случи, ако на държавата ѝ пукаше за електронното управление

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

Има ли ме в #НАПлийкс? Последните дни това бързо се превърна в един от най-често задаваните въпроси в страната. И краткият отговор е: почти сигурно - да. Или поне, ако сте роден преди началото на този век и последните десет години сте имали някакво вземане-даване с българската държава, то с над 90% вероятност вече практически неограничен кръг лица може да се запознаят с вашите имена, ЕГН и адрес. А може би и не само, тъй като в изтеклите лични данни за стотици хиляди души могат да се открият още и доходи, осигуровки, здравни вноски, номера на коли, банкови сметки и какво ли още не.

Накратко, това е най-големият теч на информация в България досега. Преравянето, разбирането и систематизирането на изпратените в понеделник до десетки медии файлове от анонимен мейл, изисква умения за работа с бази данни и време. Но дори и само първоначален поглед открива файлове с милиони редове данни за български и чуждестранни граждани и фирми. А след филтриране се откриват над 4.6 млн. различни ЕГН (без да се брои един файл с 1.38 млн. номера на починали лица). Тоест засегнати са около две трети от българските граждани, или почти всички в икономически активна възраст.


Естествено пробиви в сигурността има постоянно по света и засягат дори и технологични гиганти и правителства в много по-развити държави. Това, че такива неща се случват, обаче не прави щетите по-малки.

Изтеклите данни не дават пряка възможност някой да ви навреди. В лийка за щастие няма персонални идентификационни кодове (ПИК), с които могат да се достъпват всички данни за конкретното лице. Няма и пароли на граждани (макар да има такива на служители на НАП) или нещо друго, с което някой може да влезе в чужда поща, да източи банкови сметки, да изтегли кредит от чуждо име или да открадне фирма или имот. За да се направи каквото и да е от тези неща, е нужна и още информация, а обикновено и фалшификация на документи или друго престъпление.

Илюстрация


От изтичането обаче може да има съществени вторични ефекти. Само най-очевидното е, че данните за доходи и имущество могат да превърнат конкретни хора в обект на различни престъпления - обири, измами (телефонни и всякакви други), изнудвания и дори отвличания. Извън това обаче разпространените чувствителни данни могат да имат и много други материални и морални щети. Например присъствието в списъци с клиенти на фирми за онлайн залагания може да създаде проблеми както в личен план с близки хора, така и с настоящи или бъдещи работодатели.



Последствията от теча за държавата могат да бъдат доста по-значими. На първо място те биха могли да са финансови - логично е да последва лавина от дела за претърпени морални или материални вреди заради изтеклите данни. Юристи не изключват и възможност за колективен иск, към който да могат да се присъединят пострадали, макар по българското право подобни дела да са изключително трудни и тромави. Извън това и самата НАП може да подлежи на санкция от Комисията за защита на личните данни, което обаче от гледна точка на държавата не е точно загуба, доколкото едни пари се местят от една нейна институция в друга.

Далеч по-дълбоки обаче могат да се окажат репутационните щети. Освен за български граждани и фирми в данните има такива и за чуждестранни. А може би най-взривоопасно в този план са изтекли данни от Eurofisc - системата, през която националните данъчни служби и OLAF си обменят информация в опит да предотвратяват измами, най-вече източване на ДДС. От наличната вътре информация може да пострадат множество текущи разследвания в целия ЕС и да последват щети за милиони евро. А всичко това вероятно няма да се погледне с добро око в партньорските служби, които ще са доста по предпазливи да споделят информация с българските. И това далеч не обхваща само НАП, тъй като усещането за уязвимост срещу кибератаки доста лесно се пренася към други институции и към българските власти като цяло.

Илюстрация


Засилването на тези притеснения и страхове обаче далеч не се случва само зад граница. Може би най-същественият ефект от НАПлийкс в България ще бъде именно подозрение към всяка нова инициатива за внедряване на нещо електронно. Независимо дали ще е здравеопазване, гласуване или каквото друго се сетите, всяка нова електронна услуга в държавата дълго време ще среща съпротива от типа "Да не стане като с НАП". И това е обяснимо - приходната агенция е институцията с най-много като брой и като полезност онлайн услуги и затова и провалът именно там бързо ще се пренесе като провал на електронното управление в държавата. Предвид липсата на воля, мисъл и достатъчно ресурси за него, както и вътрешната съпротива на всяка администрация срещу външна намеса, явно е заслужена оценка. Но тя вероятно допълнително ще бетонира тъжната настояща картина - на фрагментирани, правени на коляно електронни услуги от всяка институция, които не са подчинени на обща идея и не си говорят помежду си.

А ако има все пак нещо положително, то е, че изтеклите данни са като съкровищница за анализатори и разследващи журналисти, от която има потенциал да изскочат разкрития за злоупотреби. Което би повдигнало и нови въпроси към НАП защо не са ги забелязали.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември Вечерни новини: Русия, Китай и Ковачки с интерес към АЕЦ "Белене", "Струма" ще е затворена до края на септември

И още: Политолог и анализатор от "института" на Валерия Велева е новият шеф на кабинета на президента; Граждани на ЕС може да нямат право на свободно пребиваване във Великобритания при Brexit без сделка

19 авг 2019, 1430 прочитания

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 1632 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Целенасочен тормоз срещу съдия Мирослава Тодорова за назидание на останалите

Атаките срещу нея от последните дни целят насаждане на страх в системата и профилактиране заради предстоящия избор на главен прокурор

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда