С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 19 юли 2019, 12:51, 12994 прочитания

НАП: нищо лично

Най-големият теч на данни в България засяга практически цялото икономически активно население на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

#НАПЛийкс

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

Ако някой просто спазваше закона

Течът на НАП нямаше да случи, ако на държавата ѝ пукаше за електронното управление

Има ли ме в #НАПлийкс? Последните дни това бързо се превърна в един от най-често задаваните въпроси в страната. И краткият отговор е: почти сигурно - да. Или поне, ако сте роден преди началото на този век и последните десет години сте имали някакво вземане-даване с българската държава, то с над 90% вероятност вече практически неограничен кръг лица може да се запознаят с вашите имена, ЕГН и адрес. А може би и не само, тъй като в изтеклите лични данни за стотици хиляди души могат да се открият още и доходи, осигуровки, здравни вноски, номера на коли, банкови сметки и какво ли още не.

Накратко, това е най-големият теч на информация в България досега. Преравянето, разбирането и систематизирането на изпратените в понеделник до десетки медии файлове от анонимен мейл, изисква умения за работа с бази данни и време. Но дори и само първоначален поглед открива файлове с милиони редове данни за български и чуждестранни граждани и фирми. А след филтриране се откриват над 4.6 млн. различни ЕГН (без да се брои един файл с 1.38 млн. номера на починали лица). Тоест засегнати са около две трети от българските граждани, или почти всички в икономически активна възраст.


Естествено пробиви в сигурността има постоянно по света и засягат дори и технологични гиганти и правителства в много по-развити държави. Това, че такива неща се случват, обаче не прави щетите по-малки.

Изтеклите данни не дават пряка възможност някой да ви навреди. В лийка за щастие няма персонални идентификационни кодове (ПИК), с които могат да се достъпват всички данни за конкретното лице. Няма и пароли на граждани (макар да има такива на служители на НАП) или нещо друго, с което някой може да влезе в чужда поща, да източи банкови сметки, да изтегли кредит от чуждо име или да открадне фирма или имот. За да се направи каквото и да е от тези неща, е нужна и още информация, а обикновено и фалшификация на документи или друго престъпление.

Илюстрация


От изтичането обаче може да има съществени вторични ефекти. Само най-очевидното е, че данните за доходи и имущество могат да превърнат конкретни хора в обект на различни престъпления - обири, измами (телефонни и всякакви други), изнудвания и дори отвличания. Извън това обаче разпространените чувствителни данни могат да имат и много други материални и морални щети. Например присъствието в списъци с клиенти на фирми за онлайн залагания може да създаде проблеми както в личен план с близки хора, така и с настоящи или бъдещи работодатели.



Последствията от теча за държавата могат да бъдат доста по-значими. На първо място те биха могли да са финансови - логично е да последва лавина от дела за претърпени морални или материални вреди заради изтеклите данни. Юристи не изключват и възможност за колективен иск, към който да могат да се присъединят пострадали, макар по българското право подобни дела да са изключително трудни и тромави. Извън това и самата НАП може да подлежи на санкция от Комисията за защита на личните данни, което обаче от гледна точка на държавата не е точно загуба, доколкото едни пари се местят от една нейна институция в друга.

Далеч по-дълбоки обаче могат да се окажат репутационните щети. Освен за български граждани и фирми в данните има такива и за чуждестранни. А може би най-взривоопасно в този план са изтекли данни от Eurofisc - системата, през която националните данъчни служби и OLAF си обменят информация в опит да предотвратяват измами, най-вече източване на ДДС. От наличната вътре информация може да пострадат множество текущи разследвания в целия ЕС и да последват щети за милиони евро. А всичко това вероятно няма да се погледне с добро око в партньорските служби, които ще са доста по предпазливи да споделят информация с българските. И това далеч не обхваща само НАП, тъй като усещането за уязвимост срещу кибератаки доста лесно се пренася към други институции и към българските власти като цяло.

Илюстрация


Засилването на тези притеснения и страхове обаче далеч не се случва само зад граница. Може би най-същественият ефект от НАПлийкс в България ще бъде именно подозрение към всяка нова инициатива за внедряване на нещо електронно. Независимо дали ще е здравеопазване, гласуване или каквото друго се сетите, всяка нова електронна услуга в държавата дълго време ще среща съпротива от типа "Да не стане като с НАП". И това е обяснимо - приходната агенция е институцията с най-много като брой и като полезност онлайн услуги и затова и провалът именно там бързо ще се пренесе като провал на електронното управление в държавата. Предвид липсата на воля, мисъл и достатъчно ресурси за него, както и вътрешната съпротива на всяка администрация срещу външна намеса, явно е заслужена оценка. Но тя вероятно допълнително ще бетонира тъжната настояща картина - на фрагментирани, правени на коляно електронни услуги от всяка институция, които не са подчинени на обща идея и не си говорят помежду си.

А ако има все пак нещо положително, то е, че изтеклите данни са като съкровищница за анализатори и разследващи журналисти, от която има потенциал да изскочат разкрития за злоупотреби. Което би повдигнало и нови въпроси към НАП защо не са ги забелязали.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1058 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Целенасочен тормоз срещу съдия Мирослава Тодорова за назидание на останалите

Атаките срещу нея от последните дни целят насаждане на страх в системата и профилактиране заради предстоящия избор на главен прокурор

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света