"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества

Целта на закона е да тушира конфликтите на интереси и политическата намеса при управлението на държавни дружества. По тази линия ББР все повече се нуждае от подобрение, откакто под ръководството на Стоян Мавродиев тя започна да раздава големи кредити на политически свързани лица

"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества

Преди второ четене на Закона за публичните предприятия има постъпили четири пакета предложения за промени от депутати

Николай Стоянов
5060 прочитания

Целта на закона е да тушира конфликтите на интереси и политическата намеса при управлението на държавни дружества. По тази линия ББР все повече се нуждае от подобрение, откакто под ръководството на Стоян Мавродиев тя започна да раздава големи кредити на политически свързани лица

© Надежда Чипева


Новият Закон за публичните предприятия, с който трябва да се подобри управлението на държавните дружества, да не важи за банки. Това изненадващо предложение е внесено между четенията на проекта от петима депутати от "Атака".

Реално, ако се приеме този текст, то той ще извади от обхвата на новите по-строги правила в публичния сектор единствено Българската банка за развитие (ББР) и нейните дъщерни дружества. Неин принципал е министърът на икономиката Емил Караниколов, който е именно от квотата на "Атака", а към начина на управление на банката от настоящия й главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев има множество критики.

Ремонт на закона преди окончателното му приемане се очакваше по няколко изникнали при публичното му обсъждане теми. Досега обаче идеи за изключения от него не бяха лансирани.

Поправката ББР

Новият текст, който се предлага от "Атака", е специално от обхвата на изисквания на закона да бъдат извадени кредитните институции и техните дъщерни дружества. Към момента на тази дефиниция отговаря само групата на ББР, която е единствената държавна банка. Към нея има и няколко специализирани дружества като "Национален гаранционен фонд" и "Микрофинансираща институция Джобс". Отделно наскоро бяха създадени и нови компании за дялови инвестиции, лизинг и факторинг.

Мотивите на вносителите са, че има "търговски дружества с мажоритарно държавно участие, които подлежат на регулация на БНБ, КФН и други и попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и наличието на двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им". Освен това се изтъква, че новите правила може да "влязат в дисбаланс" с някои от специфичните правила за финансовия сектор, а също и че отчетността при банките вече е синхронизирана с добрите практики в ЕС.

При тези аргументи обаче не става ясно защо предложението на "Атака" е от обхвата на закона да отпаднат само банките и в частност ББР. Например Българската агенция за експортно застраховане е под надзора на КФН, Българският енергиен холдинг и всичко под шапката му е регулирано от КЕВР и т.н. Освен това в голямата си част целта на новия закон е именно да тушира конфликтите на интереси и политическата намеса при управлението на държавни дружества. По тази линия ББР все повече се нуждае от подобрение, особено откакто под ръководството на Мавродиев тя се отдалечава от първоначалния си замисъл и започна все повече да раздава големи кредити на политически свързани лица. Последно през юни банката отпусна рекордно голям и практически необезпечен кредит в размер на почти 20% от капитала й на дружество, свързано с Румен Гайтански-Вълка.

Новият закон не предвижда директно промени в управителните органи на държавни дружества, но неговите изисквания могат да ограничат възможностите им за безконтролни действия. В по-дългосрочен план се предвижда държавата да прехвърля отговорността за свои дружества от ресорните министерства към нова мегаагенция, която се създава със закона.

МФ и ОИСР са против

Това предложение среща съпротивата на Министерството на финансите, което е основен двигател по закона, тъй като той е част от поетите от България ангажименти по пътя към влизането ѝ във валутния механизъм ERM II. За разлика от внесеното предложение, в становището на ведомството на Владислав Горанов се говори открито за ББР. Според него такова третиране говори за селективен подход спрямо банката, което противоречи с основната цел на закона и създава предпоставки за отпадането и на други публични предприятия.

Финансовото министерство е поискало и мнението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с чиято подкрепа беше изготвен законопроектът и чиито насоки са в основата му. Оттам също са се произнесли против изключението за насърчителната банка. Според тях е възможно частично или изцяло изключване на ББР от обхвата на закона, само ако тя изпълнява единствено функции по провеждане на обществена политика, но не и ако тя участва в обичайни банкови операции, каквито се предоставят и от търговските банки. По този повод екипът на Горанов припомня, че ББР има пълен банков лиценз и предлага услуги, каквито и другите банки.

В становището още детайлно се опровергават и допълнително представени аргументи на "Атака", които не са публично налични. Оттам става ясно, че депутатите са имали притеснения и около контрола над формираните експозиции от банката към други публични предприятия, а също и към новите процедури за избор на управителни органи в държавните дружества, които ще важат и за ББР.

Другите промени

Извън спорната поправка другите предложения от "Атака" са по предизвикалите най-остра полемика текстове от закона, около които беше постигнат консенсус, и финансовият министър Владислав Горанов изрази съгласи те да отпаднат. Едното е запазването на т.нар. забранителен списък в Закона за приватизацията. С новите текстове реално се предлагаше раздържавяването на всяко дружество да минава през одобрение на парламента, но депутатите видяха в тях разхлабване на режима и опасност от скрита приватизация. Освен това отпада и първоначалната идея Българската агенция за инвестиции да се влее в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) и така да се създаде нова мегаагенция, отговорна за управлението на публичните предприятия. Предложението на "Атака" е АПСК просто да се прекръсти на Агенция за публичните предприятия и контрол и да ѝ се вменят нови функции.

Има постъпили и още няколко предложения. Това на Валентина Найденова от БСП е в същия дух с част от текстовете на "Атака" и адресира запазването на "забранителния списък". Според нея отпадането на списъка отваря възможност държавни дружества да бъдат откраднати с фалшифициране на документи и да им се назначават мними управители. Друга група депутати от БСП, включително и председателят на водещата законопроекта икономическа комисия Петър Кънев, пък предлага директно в закона да бъдат разписани изискванията към ръководните органи на публичните предприятия. В първоначално внесения проект се предвиждаше те да са в изготвена от новата агенция методология.

Има и предложение от депутата от ВМРО Александър Сабанов, според което в ръководните органи на публичните предприятия задължително да влизат представители на работниците, които да бъдат излъчвани от национално представените синдикати. Според неговите мотиви такава практика има в 18 държави в ЕС и Норвегия, като в 12 от тях представители на работниците и служителите в ръководството са предвидени и за частни компании.

От финансовото министерство се обявяват още против предложенията на Кънев и колегите му, а за тези на Сабанов заявяват, че принципно не възразяват, но внасят прецизиращи корекции по конкретни текстове.

Вероятно законопроектът ще бъде разглеждан на сравнително бързи обороти тази седмица, като ще се цели да бъде гласуван преди августовската парламентарна ваканция. Целта на държавата беше всички ангажименти по кандидатстването за ERM II и банковия съюз да са изпълнени до юли 2019 г. Сега освен приемането на този закон и поредна порция промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари се чакат само резултатите от проверките на ЕЦБ в шест български банки и нейната цялостна оценка на сектора.

Текстът е допълбнен в 15:30 ч. на 23 юли със становището на Министерство на финансите.

Новият Закон за публичните предприятия, с който трябва да се подобри управлението на държавните дружества, да не важи за банки. Това изненадващо предложение е внесено между четенията на проекта от петима депутати от "Атака".

Реално, ако се приеме този текст, то той ще извади от обхвата на новите по-строги правила в публичния сектор единствено Българската банка за развитие (ББР) и нейните дъщерни дружества. Неин принципал е министърът на икономиката Емил Караниколов, който е именно от квотата на "Атака", а към начина на управление на банката от настоящия й главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев има множество критики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Предлага го Атака, но ще го гласува ГЕРБ. Ще го гласува и хоро ще играе...

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    ББР - новата КТБ. Само стойте и гледайте!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK