С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 24 юли 2019, 14:40, 3042 прочитания

Бизнесът отново отказва да участва в преговорите за осигурителните прагове

Така за четвърта поредна година финалното решение вероятно ще бъде взето от държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За четвърта поредна година представителите на бизнеса в България отказват да участват в предстоящите преговори между социалните партньори за определяне на минималните осигурителни доходи по длъжности и браншове за 2020 г. Това става ясно от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), адресирано до социалния министър Бисер Петков.

Аргументите са познати - административното определяне на минималните осигурителни прагове се разминава с икономическата реалност в отделните сектори и страната като цяло. Практиката не е позната в никоя друга държава от Европейския съюз (ЕС), а също така създава предпоставки за увеличаване на сивия сектор и оказва натиск върху заетостта в отделни региони, където минималният осигурителен праг е близо до средната заплата.


Мнението на експерти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е тромав, измислен и ненужен. И Европейската комисия (ЕК), и МВФ посочват, че с увеличението им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани кадри и младежи.

Бойкотът на работодателите означава, че 2019 г. ще е поредната, в която държавата определя колко да е увеличението на осигурителните прагове. За справка миналата година то беше 4.7% основно заради по-високата минимална работна заплата. А това също е болна тема за бизнеса: "Налице е и значително забавяне на обсъжданията между социалните партньори и държавата по изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ", посочват работодателските организации.

Заложеното от правителството увеличение на минималните възнаграждения е с 50 лв. до 610 лв. от 1 януари 2020 г. Проблемът е, че в момента повишението се определя от субективни, политически критерии, а не обективни икономически показатели. Изготвянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата е сред препоръките на ЕК към България, а и е заложено като изискване в ратифицираната от страната Конвенция 131 на Международната организация на труда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ревизоро внесе и оттегли по-висок акциз за цигарите Ревизоро внесе и оттегли по-висок акциз за цигарите

Големите вносители по-скоро го подкрепят, ГЕРБ засега е против. Увеличението можеше да засегне повече по-евтиния сегмент

13 ное 2019, 772 прочитания

ИПИ отново поиска повече финансова свобода за общините 1 ИПИ отново поиска повече финансова свобода за общините

В писмо до премиера от института настояват една пета от данък общ доход, или около 800 млн. лв. годишно, да отиват към местните власти

12 ное 2019, 1094 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Данъци и осигуряване" Затваряне
Работодателите искат никой да не плаща първите три дни болнични

Отделно от тях партия "Воля" внесе законопроект държавата да покрива цялото боледуване. Парламентарните партии засега не го подкрепят

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10