Бюджетни заплати: Ново десет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджетни заплати: Ново десет

Бюджетни заплати: Ново десет

Правителството обмисля да увеличи разходите за възнаграждения в бюджетната сфера с 10% и през 2020 г. Какви са ефектите

Вера Денизова
9452 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Подобно на предходните години, засега не е известно ръстът да е свързан с някакви реформи, но пък ще е по време на избори
  • Ефектът ще е най-вече върху потреблението

Освен забавления и крилати фрази фейсбук видеата на премиера Бойко Борисов понякога произвеждат и новини. При последното му посещение във Варна например се разбра, че правителството обмисля нови 10% ръст на доходите в обществения сектор догодина. Анонсът беше направен в контекста на исканията на полицаите за по-висока ставка за нощен труд. Реалният дебат около предложението обаче предстои и случайно или не ще съвпадне с предстоящата кампания около местните избори през есента.

Повече подробности освен изказването на Борисов засега няма. Вероятно увеличението отново ще е през фонд "Работна заплата" на ведомства и финансирани от бюджета сектори, т.е. няма да е на калпак, а според индивидуалните оценки на работещите. Новината засяга пряко всички работещи в администрацията и в публичната сфера. Индиректно обаче подобна стъпка ще има отражение върху целия и без това прегряващ пазар на труда.

Още милиард

Общият брой на служителите на заплата от бюджета не е публично обявен. Но според НСИ наетите в обществения сектор са 530 хил. души през 2018 г. От тях около 100 хил. са централна и общинска администрация, още близо 90 хил. са учителите и педагогическият персонал, останалата част са заети в армия, полиция, здравеопазване, социална и съдебна система. В последната Средносрочна бюджета прогноза (в която правителството дава първи заявки за политиките в бюджета за следващата година) се посочва, че за 2020 и 2021 г. се заделят по 360 млн. лв. за обещаното увеличение на заплатите на учителите до удвояването им в края на мандата на кабинета "Борисов 3". Както и че за 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор, съпоставимо с това от 2019 г. Това обаче не е отразено в разходните сметки, като се посочва, че окончателното решение ще се вземе "на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка".

За да се увеличат с 10% доходите в бюджетния сектор през тази година, бяха нужни допълнителни около 800 млн. лв. Предвид, че догодина отново се планира минималната заплата да расте (с 9% до 610 лв.), за което ще са нужни 102 млн. лв., вероятно за 2020 г. общата сметка ще е около милиард. Ако икономиката продължи да се развива сходно на тази година, каквито засега са очакванията, тези пари не би трябвало да са проблем за бюджета. Но има и рискове - успоредно с избирането на Борис Джонсън за премиер на Великобритания и засилващите се опасения за твърд Brexit и предвид продължаващата търговска война между САЩ и Китай МВФ отново понижи прогнозата си за глобалната икономика до 3.2%, Еврокомисията пък намали очакванията за БВП на еврозоната през следващата година.

Какъв ще е ефектът

Следващата година ще е трета поред, в която правителството увеличава разходите за персонал в бюджетната сфера. При обсъждане на мярката през есента на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че гледа на повишението като на "пребалансиране на пазара на труда в посока увеличение на доходите". През последните години обаче те се увеличават и заради ръста на икономиката, от една страна, и липсата на достатъчно квалифицирани кадри, от друга.

"Средните разходи за труд във всички страни от Централна и Източна Европа (без Словения и Хърватия) са нараснали с между 15% и 23% общо за последните 2 години", посочва Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Той допълва, че България е част от този общ процес, който е свързан с отварянето на пазара на труд в богатите страни от Запада и последвалата миграция. Тоест ръстът на заплатите и в частния, и в обществения сектор е неизбежен и той е част от процеса на настигане на доходите на средния европеец. Още повече че България продължава да е страната с най-ниски доходи и разходи за труд в ЕС (виж графиките). В краткосрочен план това увеличение вероятно ще прелее в повече потребление и инфлация. Според Богданов ефектът ще е върху цените на определени активи и стоки за дълготрайна употреба, а рискът е от балонизиране.

Извън икономическите ефекти "ръстът на разходите за персонал в публичната сфера трябва да се разглежда като инструмент за мотивация на работещите в него", казва Богданов. И допълва, че дългосрочно е нужна реформа, която да увеличи производителността на публичния сектор, а това може да стане през електронизация на услугите на администрацията. Неща, които могат да свият щата, а оттам и да ограничат тежестта за бюджета от покачващите се заплати.

"Не е добра идея да се повишават заплатите с 10% на всички. Повече средства трябва да се насочат там, където има критичен дефицит на кадри - като медицински сестри, спешна помощ, учители и т.н. За някои дефицитни професии (например IT) е необходимо да се позволи по-голяма гъвкавост на заплащането. Всяко ведомство трябва да си прегледа и дейността като цяло, и да оптимизира щатните бройки, защото ще става все по-трудно те да се запълнят - просто няма хора", е мнението на Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че за последните пет години заетите в частния сектор се увеличават с 250 хиляди, а в публичния спадат с близо 50 хиляди. Това е положителна тенденция на пренасочване на заетост към бизнеса и тя трябва да продължи - това ще е полезно за икономиката при сегашния дефицит на кадри. "Въпросът е да не стане така, че най-качествените хора да напуснат публичния сектор и да останат посредствените - това ще е проблем за редица публични услуги, включително образование, здравеопазване и т.н. Най-добре е да стане обратното: по-малко хора в публичния сектор, но по-качествени. А това изисква и конкурентно заплащане", допълва Георги Ангелов.

Темата накратко
  • Подобно на предходните години, засега не е известно ръстът да е свързан с някакви реформи, но пък ще е по време на избори
  • Ефектът ще е най-вече върху потреблението

Освен забавления и крилати фрази фейсбук видеата на премиера Бойко Борисов понякога произвеждат и новини. При последното му посещение във Варна например се разбра, че правителството обмисля нови 10% ръст на доходите в обществения сектор догодина. Анонсът беше направен в контекста на исканията на полицаите за по-висока ставка за нощен труд. Реалният дебат около предложението обаче предстои и случайно или не ще съвпадне с предстоящата кампания около местните избори през есента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    crusible avatar :-|
    crusible

    Ами, защо не?! В крайна сметка бюджетният сектор е сред основния електорат на Герб! За качеството на обществените услуги никой нищо не казва, точно като за умрял!

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много добра идея. С подобен ход Румъния изстреля средните заплати на страната до най-високите нива на растеж в ЕС. За разлика от тях ние няма да го направим за сметка на бюджетен дефицит. Във всеки случаи всички заплати в България са ниски, включително и тези в администрацията.

    Има само един, но голям проблем - България нямаше да има свободни бюджетни средства, ако си изпълняваше дори основната (не много амбициозна) инвестиционна програма. Дано най-сетне да се задействаме в това направление, защото имаме нужда от големи подобрения в инфраструктурата.

    И все пак, при масовата корупция в обществените поръчки - спорно е дали некачествана инфраструктура ще донесе повече плюсове от високи средни заплати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK